> Кратък разчет по военному за лоу-костиране Пловдив-Шарлотенлунд
> WizzAir, Малмьо-Будапеща
>
> * Ставане, обличане, сутрешен тоалет: _02:00_
> * Тръгване за София: _02:30_
> * Пристигане в София: _04:30_
> * Чекиране полетът за Будапеща: _04:45_
> * Излитане за Будапеща: _06:00_
> * Пристигане в Будапеща: _06:15_ (часовата разлика играе тук, иначе полетът си е час и 15 минути)
> * Мотане из летището: _около 8 часа и половина_. Гадно, дъждовно време попречи на плановете за приятна разходка из Будапеща. Само за тази точка може да се напише сага, особено ако сте с 3-годишно дете
> * Чекиране за Малмьо: _15:00_
> * Излитане за Малмьо: _16:00_
> * Пристигане в Малмьо: _17:30_
> * Автобус за централна гара Малмьо: _18:15_. Причина: директните автобуси за Копенхаген не оперират в този “странен час” (може би поради скорошната Нова Година?)
> * Пристигане на гара Малмьо: _19:10_
> * Докато се мотая, търсейки билети и обучавайки се със странния автомат за тях: _изпускане на влака в 19:22_
> * Влак за Копенхаген: _19:42_
> * Пристигане в Хелеруп: _20:20_
> * Такси за у нас – Шарлотенлунд: _20:30_
> * Пристигане вкъщи: _20:45_
>
> Общо време за път: 19 часа и 45 минути

Думата лоукостиране е грозна чуждица, която ми хрумна, когато се опитвах да измисля заглавие за този материал. За не-англоговорящите, low-cost ще рече популярното название на авиокомпаниите, които предлагат евтини полети (обикновено – срещу ?30, без да включваме летищни такси).

За отминалите Коледа и Нова година ние се прибрахме в България, като използвахме услугите точно на такъв тип авиокомпания. Някъде около Септември 2005-а WizzAir обявиха, че започват да обслужват линията Малмьо-София. Веднага с :Веси: взехме решение да ги пробваме, още повече че билетите им бяха повече от атрактивни. Малко ни притесняваха времената на полетите (отстояние от по 8-10 часа един от друг), но като взехме впредвид и ценовия фактор, се навихме.

Докато дойдат очакваните дни, нашите полети ги поотмениха малко и ни насочиха към полети в други дни. Не ни коства много, а и като цяло беше добре, понеже прекарахме повече време в България.

При връщането пак всичко беше наред. Но дали защото бяхме болни (поне аз се чувствах зле, а :Ангел: си кашляше по неговия си нормален начин), дали защото времето в Будапеща беше отвратително, тези 8 часа на летището ни се видяха тежки. Летище Fenergy 1 е малко, има ресторантчета, но нищо друго няма. А и 8 часа си е бая време. Играхме, наказвахме се, плакахме, бесняхме – и така много пъти, докато дойде времето за последния чек-ин.

Ако ударя една черта, мога да кажа следното:

* WizzAir си свършиха перфектно работата. Въпреки жестокия снеговалеж в София на 18.12., те успяха да ни докарат живи и здрави. Никакви проблеми, нямаше провалени полети, измамени надежни или куп побеснели пътници, които (непрочели условията при купуването на билетите си) току-що са разбрали, че low-cost компаниите обикновено нямат някои удобни застраховки.
* Летището в Будапеща е хубаво. Но скучно. Но от едно летище не може да се очаква да е Тиволи. Проблемът си е в нас, че не успяхме да открием друго за правене в дъждовния ден
* В Будапеща като вали – вали! Като грее слънце – грее. На идване цял ден грееше страхотно слънце, но толкова дъжд, колкот се изля на 02.01., не бях виждал скоро.
* Ако времената на полетите останат същите, има голяма вероятност да прежалим ценовата разлика и следващия път да търсим по-бързи и по-леки решения. WizzAir ни спестява поне 250-300 ? (разликата в билетите е ?450, до тази цифра стигнах, след като пресметнах и някои косвени разходи), но пътуването е убийствено тежко, особено връщането в Дания.

Днес беше голям ден. За всички нас, но най-вече за :Веси:. Днес тя започва доста сериозен проект, който горещо се надявам да приключи така успешно, както и започна.

Накратко: както може да предположи всеки, за млада, динамична жена като нея преходът България-Дания не и се отрази особено добре. Мисля, че я разбирам напълно: в България тя имаше хубава работа (по нейно мнение) и много широк социален кръг. Тук тя има само нас и няколко нови приятели. Както и човек да го погледне – промяната е сериозна и труднопреодолима.

Преди два месеца Веси ми спомена, че иска да запише специалността Мултимедиен дизайн в Københavns Tekniske Skole (Копенхагенско Техническо Училище). Това е много популярна специалност, особено сред българките тук. По техни мнения специалността е интересна и си струва времето. По мое мнение това е едно ново начало – страхотна съвременна специалност, напълно конвертируема в цял свят. Ако тя успее да намери признание в тази област съм сигурен, че ще бъде доволна!

За хората, които четат тук и не говорят английски, ето кратък превод на описанието на специалността:

> Курсът по мултимедиен дизайн представлява след-гимназиално обучение, което продължава две години.
>
> Той е сертификационен курс по цифрови комуникации. Курсът включва теория и методи, свързани с разработката на мултимедийни приложения от първоначалната идея до завършения продукт.
>
> Курсът дава квалификация на завършилите го да работят самостоятелно като дизайнери, разработчици, поддържащ и оценяващ персонал в широк спектър на мултимедийните приложения.
>
> Курсът по мултимедиен дизайн се осъществява от MIC (Мултимедиен дизайнерски курс в Копенхаген). Нашата цел е да обучим студентите, планиращи професионална реализация в цифровата глобална комуникация – както в датски, така и в международни предприятия. MIC е клон на Копенхагенската Политехника и партньор на Бизнес Академия – Копенхаген.

Допълнителната информация, която имаме за този курс е, че след завършването му е възможно допълнително придобиване на бакалавърска степен по дизайн, но за целта се изискват още две години обучение (вероятно – в Политехниката). Засега нашата цел е Веси да получи добра и конвертируема професия – дали ще продължава за бакалавър ще реши тя, след като успешно завърши това си обучение.

Обучението се води на английски и е безплатно за граждани на ЕС, България и Румъния. Не че плащането щеше да е пречка – това е специалност, която определено би си струвала инвестицията!

Тези дни чакаме официалното писмо, което трябва да е изпратено днес. Това писмо ще е фактологическото потвърждение на устното интервю, което днес Веси проведе с представител на учебното заведение. Аз исках да и дам морална подкрепа и да отида с нея, но тя категорично ми отказа – “ако аз с това не се справя сама, няма смисъл въобще да започвам”. И се справи!

Да ви кажа, това е едно от най-добрите неща засега, които ни са се случвали тук. Да, ще е малко по-трудно и на Веси и на мен, но ще се справим! :Ангел: засега ще остане в полудневната детска градина, понеже обучението на Веси, макар и ежедневно, е от 09:00 до 14:00, което и дава достатъчно време да вземе детето от детска градина, а когато се налага – аз също мога да го вземам и да довършвам работата си за деня вкъщи.

Страхотни новини, нали? Браво, Весинце!

П.П. Най-важното за мен – пак ще спя със студентка!

Първата работа днес сутрин беше да проверя отново какво става с ноутбука. За моя голяма радост, след изстиване цяла нощ, той “запали” и досега всичко изглежда нормално.

Като оставим тази моментна радост, останалата част от сутринта се чудехме какво да правим днес. :Веси: нямаше много идея по въпроса, та трябваше да се решава нещо в движение. Цяла седмица домашен арест на Веси и се беше отразил доста мрънкащо. Като гледам как и се отразява една седмица ваканция си мисля: добре, че го има училището, иначе сигурно до сега количеството бели коси по моята и нейнта глава щяха да са много повече!

След обсъждане на вариантите какво може да правим днес (превид че и времето не беше много като за разходка по плажа) решихме да отидем на разходка в Lungby Storcenter. Имахме неща за купуване, имахме няколко часа за разходка, местото е приятно и уютно, има магазин за игри 🙂 – накратко всички бяхме съгласни. Съгласни бяхме и по въпросът за колоезденето до Lyngby – днес колелетата щяха да почиват, защото времето не беше много переспективно за велоразходки.

Речено – сторено. Автобусът ни закара за 10 минути до гарата в Lyngby и след това веднага в магазина, че беше започнало да припръсква нещо. След като се оборудвахме с количка от местния Føtex, започнахме голямото обикаляне. Търсехме няколко точно определени неща, но това на никой не пречеше да си влиза в приятните магазини.

Докато :Веси: ръчкаше из магазините за бельо, аз си поставих за цел да обходя фотографските магазини и да проуча какво е предлагането и на какви цени на външни светкавици за моя Canon. Вградената светкавица не е хич добра, дава много “кръгова” светлина, която ясно си личи на повечето снимки, да не говорим че е и слаба. И понеже не си струва хубав апарат без хубава светкавица, в главата ми отдавна я има идеята (насадена най-вече от george) за външна такава.

В Lyngby Storcenter има три магазинa, където може да се потърси подобен хардуер. В Merlin определено нямаше да е, значи остават два. Единият от тях е специализиран фотографски магазин (все забравям името на веригата) и в него има всичко. Намериха се и светкавици на Canon. Човекът ми показа два варианта, и двете Canon Speedlight: 430EX на цена DKK2400 (около ?320) и 580EX на цена DKK (около ?500). Цената ми се видя солена, а за жалост 580EX беше и твърде голяма за фотографската ми чанта. Човекът зад щанда нямаше нищо против да си поговори с мен за варианти, въпреки че предварително му беше ясно, че няма да купя днес. И той се ядоса, че 580-цата не влиза в чантата, защото определено тази е по-добрия вариант светкавица – поне от множеството, което този магазин можеше да предложи.

Използвам случая да помоля приятелите да споделят – каква външна светкавица ползват? Аз възнамерявам тази Коледа да си купя една от България, но ми се ще да е Canon, макар че ако има приемливи и по-евтини алтернативи ще ми е интересно да ги науча. Сигурен съм, че в България цените на тези светкавици ще са (с пъти?) по-ниски – точно както моят Hama филтър тук струва около ?50, а в България – 70 лв.

След разходката по фотомагазините се насочихме към спортните магазини. За плуването си Веси имаше нужда от нов цял бански и очила. И както обикновено се случва, влязохме за 2 неща, а излязохме с 4 :). Освен очилата и банския на Веси намерихме много добри “гащи” за мен (стария ми домашен анцуг направо е за хвърляне вече), а и аз най-накрая си намерих свестен термомъг, от който ще си пия вече с кеф кафето в работата. Стандартните чаши много бързо изстудяват кафето, а аз студено кафе не обичам.

След спортните магазини :Веси: и :Ангел: седнаха в Kongs Kafe. Видяхме, че това е едно от новите неща от последното ни посещение в магазина, а и към кафето имаше хубава детска площадка, където Ангел бесня заедно с още 15 деца, докато Веси се справи с кафе и кроасан, а аз зяпах магазина на EB Games. Малко бедничък ми се стори, още повече че не можах и да видя новата Civilization 4. За сметка на това дълго зяпах предварителните заявки за XBox 360, за пореден път сериозно мислейки дали да не направя решителната крачка? Догодина се очакват около 150 хиляди конзоли да се продадат само в Дания, като нищо една от тях може да е моята… Както и да е – не го направих. Върнах се в кафето замислен, и пак така замислен изпих една кола и изядох един кроасан. EBGames искат $29 за доставка на игра, която струва $59. Срам, срам…

Ангел междувременно се беше набеснял достатъчно, а и беше крайно време да тръгваме за Føtex-a, защото довечера имаме гости и Веси смята да прави мусака. Ангел помрънка малко, но ще-не ще каза “Чао!” на детската площадка и тръгна с нас към магазина. Купихме последните неща и се засилихме към спирката.

Днес беше интересен ден. Започна с това интересно клипче, което показва новите офис-технологии, които ще бъдат “на въоръжение” в Майкрософт. Предполага се, че тези технологии ще подобрят още повече качеството на кода, който се произвежда. Клипът е производство на Майкрософт, ако се интересувате от технологиите – гледайте го. Гарантирам ви, че ще се забавлявате.

На работа – като на работа в петък. Срещи, дискусии, програмиране – ежедневие. Скучно, затова и няма да се спирам по-подробно.

Интересното през денят беше моите опити да разбера как мога да преведа известна сума от Дания в българската си сметка. От много време знам, че има “някакви” формалности, свързани с банковите преводи от чужбина, когато преводите са над 5000 лв. Както можех да очаквам, нищо добро не са измислили: Наредба №27 на БНБ разпорежда всеки подобен превод да е придружен с декларация по образец, която декларация трябва да показва произхода на парите, кой ги праща, защо ги праща и т.н. тоталитарно-репресивни простотии. Не разбирам – това са си моите пари! За какво им трябва на Сульовците и Пульовците от БНБ да гледат в моето канче? Не ми стигат данъчни, не ми стигат осигуровки, ами сега и за всеки по-голям превод да трябва да давам отчет на някой чиновник, който на всичкото отгоре се хрантути от данъкоплатците, т.е. – от същите хора, които трябва да му дават отчет!? Бях меко-казано бесен, защото въобще не смятам да рискувам да попълня грешно тук документ, който магически трябва да представя в България 30 дни след получаването на превода от тук. Обърнете внимание – прехвърлям от моя в моя сметки – едната в Дания, другата в ПИБ! И въпреки всичко – декларацийка! Задължително, иначе – санкции. Типична българска история, типична българска бюрокрация, с празните кратуни на банкови чиновници с хоризонт, тесен като иглени уши (тук бях написал нещо много по-нецензурно, но ме досрамя и се автоцензурирах)!

Искам да благодаря на служителката от ПИБ, която с цената на част от работното си време ме консултира как най-добре да избегна тези бюрократични щуротии! Ако и на вас някога ви се наложи – да знаете, че трикът е толкова елементарен, че просто инвалидизира цялата наредба и всичките и страховити последствия. Просто трябва да направите няколко превода вместо един. Разделяте сумата на части (всяка от които е под 5000 лв) и правите колкото превода ви трябват, като гледате да не са всички в един и същ ден. С е-банкирането това не е особен проблем!
Абе щуротии – спор няма, но в случая просто човек се бори с простотията с цената на друга простотия. Така е в България, така е и навсякъде, където се правят наредби и постановленийца, дошли от прозрачното откъм идеи мозъче на дребен банков чиновник, но със самочувствие по-високо от връх Ботев!

След като загубих час да обменям идеи със служителката от ПИБ и да се оплаквам на Владо, имах готов план за действие, с прилагането на който започвам от понеделник.

Вечерта беше приятна, с “Моята гръцка сватба” по един от датските канали. За малко обаче вечерта да свърши лошо, защото докато с Веси гледахме поредните серии на “Приятели”, ноутбука изведнъж “заспа”. Пропсувах наум и го изключих, мислейки си че става въпрос за безпомощна операционна система. Да, ама след това той отказа да се включи повече! При включване светодиодите му премигваха като цветомузика за кратко, и след това се самоизключваше. След сигурно 30-тата поредна проба аз официално обявих часът на смъртта му и си легнах, изпълнен с мрачни мисли относно невъзможността да работя от вкъщи през следващия месец, защото толкова време очаквах ноутбука да се разхожда до сервиза и обратно.

Today I had some extraordinary experience with this “most modern” Bulgarian National Bank regulation. Some days ago Bulgarian National Bank introduced Ruling N 27, which says that any transaction to/from the country, which exceeds BGN 5000 (about ?2500) must be officially declared. The declaration contains names of the recipient and sender, the amount’s source (!) and the reason for the transfer.

All this sounds to me as a bad memory from the old, communist times, but unfortunately this Ruling is dated July 23rd 2003. I can’t say anything more than how sorry I am for this “bright” Bulgarian bureaucratic mind, which created this stupid nonsence.

Why it’s a nonsence, you may ask? It’s because getting over this “ruling” is quite easy. You must split your amount on multiple transfers and take care each one of them never, ever to exceed ?2500, and never, ever to happen on the same day as the previous one. If you follow this easy procedure, then you are safe. If you’re a criminal, this practice gives you the opportunity to have an average ?50,000 transferred in a month, which completely invalidates the reason and the intentions of this crazy Ruling.

What can I say? Bad luck, man, you’re born in Bulgaria…

Снощи бяхме на купон. Изкарахме много добре. Прибирането беше малко проблематично, защото поради разсинхронизация изпуснахме последния влак за вкъщи и се наложи да спрем на около 1.2 км от вкъщи и да вървим пеша. Аз се бях прежалил да нося :Ангел:, но той показа удивителна издръжливост и вървя хванат за мен и :Веси: почти през цялото време. Взех го на раменете си само накрая за около 100-на метра. Друга вечер ще трябва да проверяваме по-внимателно последните влакове – тук беше въпрос само на половин час грешка.

Тази сутрин Ангел се опитваше безуспешно да ни събуди от 09:30 до 11:00. Игра, гледа телевизия, седя на компютъра, идва няколко пъти при нас (беше веднага напъден :)), и така – няколко пъти. Накрая се измъкнахме от леглото и започнахме активна почивка – всеки си се занимава с “неговите” неща. Веси и Ангел поизлязоха за около час в градинката, Веси се върна с констатацията, че като се скрие слънцето и става много студено.

А аз междувременно преинсталирах COM+ на служебния компютър. Преди около седмица четох в Млога на Евгени как се прави тази преинсталация и си мислех “абе на кой ли ще му трябва това”? И съдбата веднага ме наказа – само два дни след това установих, че собствения ми IIS не работи, защото COM+ бълва изключения като за световно. Отделно не може да се види нищо от Component Services, защото самата management console плющи като разпрани гащи на простор. Пълна трагедия.
Явно беше дошло и моето време да приложа описаната схема. Успях да се оправя за около половин час, след което преинсталирах и самия IIS (той поне се преинсталира нормално). И нещата заспаха – вече отново имам COM+ и IIS. Какво щастие, а 🙂 ?

Използвах останалия ден за да поработя лични нещица (най-вече за обучение). Погледахме малко “Приятели” с Веси, след това тя поспа. Ангел се мота наоколо, опитваше се да и пречи да спи, докато аз накрая го натирих да играе в неговата стая, след което и той заспа.

Ще трябва да го събудим скоро, че ако го оставим да спи ще имаме тежка вечер. Много е спокойно така, но ще си платим с лихвите това спокойствие, когато стане 23:30 и той още категорично отказва да спи. Пък и трябва да ядем скоро. Дали да не вдигам Веси от компютъра?

Както се казва – истински почивен ден. Не си подадох носа навън 🙂 !

Днес още с пускането на радиото ни посрещна новината за раждането на датския принц. Ами да е жив и здрав. Любопитно е, че само преди няколко дни Тошето обяви раждането на още една Везна (и там казах, ама пак да му е жив и здрав!). Явно Везните се множим – няма лошо!

На мен ми е изключително любопитно колко бързо се е задействала кралската бюрокрация – на централния английски сайт, точно под новината за раждането, се мъдрят тези инструкции за това къде може да се носят подаръците за новородения принц. Имайки впредвид обаче как ще пощуреят датските баби днеска, може би съвсем уместно инструкциите за подаръците са последвали моментално новината :).

А ние днес смятаме да ходим на разходка с Цецо и Нора. Времето засега е страхотно, грее едно слънчице… абе переспективите са отлични. Да видим как ще мине. Довечера сме на купон – като цяло доста напрегната програма се очертава.

Днес реших един досаден проблем, който имам от Април месец. Проблемът се състои в това, че тогава калъфът за служебния Кютек (QTec 9090) се скапа (счупи му се закачалката за колан) и трябваше да го върна на доставчика. Доставчикът на телефона обаче каза, че нямал (и вече нямало да има) от тези чантички и предложи доста по скъп, но и много по-неудобен калъф, който аз пък отхвърлих, защото калъф не ми върши работа – аз си искам чантичка.

От тогава обиколих доста магазини в търсене на правилната чантичка – и в България, и в Дания. Не намерих. Най-доброто, което намерих, беше една чантичка в България, но тя не свърши работа, защото беше твърде малка.

Днес по случайност открих истинското решение. То се нарича Krusell Horizontic PDA Case и представлява точно чантичката, която би ми свършила работа. Самата чантичка има директно закрепване за колан, но аз за всеки случай си взех и клип за колан Krusell Big Leather Swivel Kit. С доставката целия масраф излезе около ДКК 400. Цената ще я покрие доставчикът на телефона ми, но и да се запъне (по каквато и да е причина, което не го вярвам) не ми е проблем и аз да си я поема – само дето въпросът е принципен и няма да стане :).

Невероятно доволен съм от покупката и от Expansys като цяло. Много голяма номенклатура от стоки, сравнително приемливи цени. Единственият проблем е доставката: взеха ми ДКК 100 за доставка с DHL от Великобритания до Дания, но такъв е животът. Явно тези не вярват на конвенционалните пощи за международните доставки?

Сега чакам с нетърпение пратката, защото ми омръзна да се чудя къде да навра горкото устройство, когато ходя с пуловер и без чантата си с фотоапарата. Обещаха доставка максимум до 8 дни (че било свършило нещото) – дано дойде по-скоро. Съжалявам само, че нямаше как да взема и една SD карта. Причината е, че във фактурата трябва да има само елементите, за които ще връщат парите. От сума ти време отлагам покупката на една такава карта, да видим още колко време ще чакам.

Сутринта ни събуди обявлението, че след час ще бъдем в Осло. Имахме достатъчно време, за да станем, за да се оправим и да пием по едно кафе, наслаждавайки се на фиордите, които минаваха покрай нас, както и на морето, което ни заобикаляше. Ангел много не се интересува от тези неща, но за сметка на това детския кът е в самото кафене, така че той беше като совалка между конструктора (за да играе с него) и нашата маса (за да си пие какаото и да си яде сандвича).

Точно в 09:50 се заковахме на кея в Осло. Ние с Веси бяхме още в кафенето, та докато се оправим стана 10:20. В 10:30 благополучно се изнизахме от кораба, оставяйки почти целия багаж в каютата. Понеже не сменяме каютата, багажът можеше да бъде оставен в нея. На всички пътници ни беше забранено да останем на кораба – дори да го искахме. В него от 10:30 до 13:30 трябваше да остане само персонала, за да го почисти и стегне за следващия рейс към Копенхаген. Бордингът за обратно започваше в 13:30 и продължваше до 16:30, така че ние имахме цели 6 часа за разходка в Осло.

След като излязохме от дока, забелязахме че самият кей не беше в особено добро състояние. Доста строителни работи течаха наоколо, но ние бързо се измъкнахме от строежа и поехме към някакъв замък. Поскитахме из уличките му, и стигнахме до старо отбранително съоръжение, откъдето се виждаше центъра и кметството. Намерихме пътя до центъра и (понеже вече беше 11:20) започнахме да търсим место, където да хапнем нещо за обяд (вече и двамата бяхме огладняли – сутринта яде само Ангел, а и той междувременно беше огладнял).

Помотахме се насам-натам, купихме сувенирче за спомен (четири симпатични чашки за ракийка), и след това се насочихме към търговската уличка, където по описание на магазинера от сувенирния магазин би следвало да има места за ядене. Понеже не ни се рискуваше с непознати ресторанти, Веси реши да се установим в Макдоналдс. В крайна сметка там знаехме какво ще намерим (храна със същото качество, като в българския Макдоналдс например, както и детски кът и тоалетна за Ангел).

В норвежките Макдоналдси продават нещо като дюнер! “Филийки” от пилешко, свинско или телешко месо, изпечени на скара и пъхнати в джобче със зеленчуци и сос. Взехме по едно меню с този псевдо-дюнер, взехме какао и кифличка за Ангел, и се качихме на втория етаж, където Веси беше намерила страхотно место, от което се виждаше по-голямата част от кея и самата търговка улица. Изядохме “яденето”, починахме си и продължихме търсенето на Целта (целта беше във формата на цял бански за плуване, понеже старият на Веси вече е прозрачен – съвсем буквално!). За жалост обаче не беше писано Веси да има за спомен бански от Осло. Въпреки нашите търсения такова нещо не намерихме. Може би не сме търсели, където трябва, а може би норвежците не носят бански костюми, а масово предпочитат нудистките плажове. Така или иначе само Ангел си има спомен – един мини ТИР-цистерна.

Разхождайки се направихме и доста снимки. Осло се оказа много красиво место, поне централните му части, които ние посетихме този път. Казват, че стандарта в Норвегия бил най-висок от цялото скандинавие, но аз поне не успях да го усетя: по-скоро цените ми се виждат “копенхагенски”, което не значи че са ниски, но поне не са осезателно по-високи. Градът обаче е много красив, хората са усмихнати и определено днес имаше доста народ по улицата, въпреки че е понеделник и би следвало да се работи :). Всичко, което видяхме, беше подредено, оправено и излъскано – както в Дания. И тук видяхме същото отношение към децата (накратко: всичко им е разрешено, от всичко трябва да опитат и никой за нищо не трябва да ги спира).

Това, което ми направи силно впечатление днес беше слънцето, което удряше косо земята и от което почти всички снимки излизаха с някакъв дребен проблем :(. За да направя стотина приемливи снимки съм изщракал поне 140 допълнителни кадри (които съответно изтривах, когато им виждах дефектите). И сегашните снимки не може да се каже, че са перфектни, но поне са приемливи! Надявам се Веси да има време и желание и скоро да ги качи в страницата ни – определено смятам, че има какво да се види. Тези дни снимах само в RAW формат, което автоматично значи повече проблеми при обработката (по-дълга процедура), но и по-качествени снимки, ако Веси не натряска пак 65% качество на JPG компресията [да не забравя да я предупредя!].

След една пет часова разходка, която Ангел геройски издържа, се затътрихме към кея. В 15:20 благополучно си бяхме в каютата, където спахме до 16:55, когато ни събуди обявяването на заминаването по интеркома. Веси и Ангел отидоха да пробват басейна, а аз седнах да си подготвя жалките датски умения за утрешния урок. Все повече се убеждавам, че може би ще започна да чета и да разбирам частично някои думи, но едва ли ще започна да говоря този език – кошмарно труден е, при него няма никакви лингвистични правила, а почти всяко граматично правило има по около 40% изключения от правилото. Т.е. ако не “си ги знаеш”, много трудно е да ги научиш правилно. Припотявах се час и половина с датския, и след това (писна ми!) седнах да играя на Starcraft и да чакам Веси и Ангел да се приберат. Те не закъсняха с прибирането, но аз още не си бях начесал крастата и затова ги изпратих да гледат “Том и Джери” в кафенето, а аз си продължих мисията. Натъкнах се на много грозен бъг – на точно определено место играта забива 🙁 ! Не мога да мина местото, и не знам какво ще правя. Така или иначе, омръзна ми да се опитвам да я минавам и реших да отида горе при Веси.

Взех си една бира и седнахме да си говорим. Междувременно беше излязъл доста вятър, който правеше морето бурно, а Веси започна да гледа странно и да се оплаква от морска болест. Затова трябваше да си изпия бързо бирата и да слезем долу в каютата, където Веси си полегна, а Ангел започна да играе с новия камион. Вълнението обаче се увеличи, и Ангел започна и той да се оплаква, след което легна до майка си и миряса. Малко след това аз ги последвах.

Вчера си говорехме с Веси, че така бихме могли сигурно и до Америка да пътуваме. Интересно ми е дали след този си опит тя още смята същото ;). На мен също малко ми се замая главата, но аз се справих геройски с положението.