Електро-коприва

Снощи направих една глупост, последвана още от една. Направо неволи на електромобилиста: ще ги споделя специално, за да дам повод на хората, които не харесват технологията, да се упражнят в подигравки. Глупостта трябва да се наказва!

Вчера вечерта исках, преди тръгване, да вдигна колата на 100%, за да може сутринта да тръгнем добре заредени и да не му мислим през деня за дозареждане. Веси искаше да се отбие или до Мадарския конник, или до Плиска, аз имах половин ден отпуска, та можеше да се комбинират нещата добре.

Понеже ми трябваха само някакви си 20% реших, че не си струва тези 8 кВтч да ги плаща Станислав на дневна тарифа (знам, знам, скръндза съм, даже като ме черпят, но въпросът е принципен), та затова реших да чакам до 23:00 и тогава да включа колата да се зарежда.

Ама… Да, ама не. Вечерта, покрай финалът, доброто хапване и нуждата от писане взех, та забравих, че трябва да включа колата. И съответно към 00:20 се сещам, вече в просъница, че не я зареждам и ми хрумва гениалната идея “абе аз що да не отида да я включа сега?”.

Къщата е в страшно живописно, но доста обрасло в планинска растителност място, непосредствено над пълноводна река. Аз бях паркирал до едни треволяци (и коприва).

И въпреки, че си знаех, че има бая коприва в просъницата реших, че вместо да се облека с късите панталони и Т-шъртка, ще си сложа само късите панталони, по голо шкембе. Съответно, тръгвайки към колата взех само портфейла с ключа за нея, което само со себе си беше друга мега-глупост. Въпреки, че мога да я отключа с телефона (а телефонът е и много по-функционален), аз реших да мъкна големия портфейл с мен, да ми пречи!

Въоръжен и опасен (въоръжен с глупост, опасен най-вече за себе си), заслизах по стълбището. И там осъзнах, че нямам светлина, ама “абе то ще си е светло, ще се оправя”. И верно, светло беше, ама на открито: под дърветата не беше много светло.

Аксел, който спеше в предверието, ме изгледа с кучешкия си поглед, издаващ недоумение (“тоя какво прави в тия тъмни доби”), но се отмести и аз излязох вън. Отивам, намирам зарядното, разпъвам кабеляците. Осъзнал каква простотия съм направил тръгвайки без светлина, разпъвам препъвайки се зарядната. Имах късмет, че тя си беше почти разпъната, само я бях прибрал под едно орехче, да не лежи на влажната земя (тя има ISO стандарт за влагоустойчивост, ама аз, нали…).

Някак успявам да в прекарам в тъмното кабеляците над мрежата без да си извадя очите, след което горд отивам да включа колата, предвкусвайки усещането за победа. Ама не било писано (за победата).

Както се промъквам аз, като един дебел Рамбо, стиснал дебелият заряден кабел между зъбите (образно казано), изведнъж нещо яко ме прерязва първо през гърдите, след това под мишниците и накрая – чак зад гърба. Усещането е все едно съм се праснал от раз в къпинака. Всъщност, точно това ми се стори, че съм направил. Опирам се в колата, за да избегна максимално “къпината”, която ме е обхванала и виждам прекрасните, бели цветчета (белеят се на лунната светлина, да не си помислите, че имам светлина с мен!) на цъфналата в цялата си прелест коприва, висока колкото мен и съответно любовно увила се около туловището ми.

Изплюх (всъщност оставих) кабела на зарядната на земята, внимателно се отвих от копривата (опарвайки и пръстите си, естествено), и с подвита опашка се върнах вкъщи, проклинайки глупавата си съдба. Докато псувах и се отвивах от копривата видях, че не мога да мина и отзад на колата, защото и там имаше точно същите белички цветчета, които ми махаха с очакване да се пробвам да мина и отзад. Само, че аз вече се бях наиграл качествено и бях решил, че тия последни 20% всъщност въобще не ми трябват!

Имам късмет, че нямам алергии. Щото иначе трябваше сам да се карам до болницата, че всички други бяха употребили. Но аз си прибрах ядосан зарядната обратно под орехчето, затворих вратата на двора и се върнах, чешейки се и ругаейки тъпата си тиква.

Като влязох вътре Аксел ме изгледа с поглед “абе аз си знаех, че ще направиш някоя простотия, ама айде” и пак си легна на неговата си рогозка. Кучакът явно е свикнал на такива изпълнения (едва ли чак толкова глупави, де), пък и ни познава достатъчно добре, та не направи среднощни истерии. Само това ми липсваше: да събуди цялата къща, та да ми видят глупостта и мизерията.

Качих се горе, измих добре напарените места и си легнах. Колата, естествено, си остана на 80%. Сутринта, по светло, станах, отмъстих на копривата (стъпках я!) и я пуснах колкото може да се дозареди. Но днес цял ден, макар и отмъстен, се почесвам от време на като окраставял скитник. Надявам се да се поуча от грешките си и да не тръгвам без телефона. А най-тъпото е, че освен телефонът, в раницата ми имам и малък челник, който си нося “за всеки случай”. Ама кой да се сети?

Та такива неволи…

Христо Иванов в подкаста “Правосъдие за Всеки”

Христо Иванов в подкаста “Правосъдие за Всеки”

Христо Иванов, след като подаде оставка, реши да стигне до масите чрез подкаста на “Правосъдие за всеки”. Избрал е добра трибуна: на издръжка от правилното посолство и с “правилната ориентация” според религията на “Да, България”.

Едно време точно думите на Христо Иванов ме накараха да допусна една сериозна, дългосрочна грешка: да повярвам на “Да, България” дотолкова, че години наред да смятам, че има политическа сила, която да ме представлява.

Онзи ден, след като директно хвърли оставка, без никакви уговорки и “вотове на доверие”, пак Христо Иванов ме накара да си помисля “абе, дали всъщност този не е от свестните?” Особено на фона на останалите гьонсурати в нашата политика.

И затова, накопавайки подкаста на НПО-то “Правосъдие за всеки” с Христо Иванов, реших да му отделя време и да го чуя.

По-долу съм си извадил цитатите, които ми направиха впечатление. Естествено, с моя коментар, който си е изцяло базиран на моите ценности, за съжаление в повечето случаи разминаващи се с ценностите на “градското ляво”, на което е представител Христо Иванов.

В началото още се говори за “трябва да се отвори нова страница”, ама “старата страница ще остане леко прегъната, така…”: да не би да става въпрос за разрушаване на тази пагубна коалиция? И за рекоалиране с някои нови, още по-розови и още по-неомарксистки партии? Оглеждам се и (засега) такива не виждам, освен боясисаната в синьо-червено-виолетово главица на “Съсипи София”.

4:20: “Време е за ново начало”: ще търсят отговор на въпроса какво да е това ново начало. Аз го приемам като ефимизъм за “не можем повече да лъжем, както лъгахме досега, трябва да направим reset на лъжите, за да може с новото начало, което ще намерим, да се намърдаме отново във властта”. Не е неочаквано: професионалните политици се хранят с власт.

4:50: “Половината ни избиратели не гласуваха за нас, но и не гласуваха за друг”, “тези хора излизаха през вратата, но не я затвориха след себе си”. Ей тук виждам големият проблем на хора като Христо, заблудени политици. Всъщност, той удобно се крие зад липсата на ясни резултати къде точно са отишли тези 300,000: така, както “Свободна Европа” още по-услужливо публикува само тази част от социологията, която е удобна за коментиране.

5:40: Говори за “установяване на климат на носене на отговорност”. В “Да, България” смятали, че това означава “оставка”, без уговорки. Явно говорят само за себе си, защото оставки в техните коалиционни партньори няма. Дали “Да, България” няма да излезе от коалицията и да се върне на 2.96%?

Вече съм казвал, че единственият шанс да помисля да дам доверие отново на хората от ДаБГ, на които давах пълно доверие преди, е ако ги видя да участват самостоятелно. Разбира се, допускам и с други партии, които подкрепям, но такива към момента няма, та затова и казвам “самостоятелно”.

08:20: “Да имаш частна собственост, която да е гарантирана и да можеш да кажеш ‘моят дом е моята крепост'”. Много, много интересно. Много интересно. Бих искал да чуя повече за това как я вижда Христо даваето на тая гаранция. Дано да не е чрез още повече права за разпасаната силова власт, за да “пази” успешно “нашите крепости”. Виж, ако говорим за повече свобода за носене и употреба на оръжие, тогава поне за мен би станало много интересно, но предвид курсът им досега, не вярвам въобще да е имал нещо такова предвид.

10:50: Около това време, единият от водещите, ярък представител на НПО, което обича държавно финансиране, се разля в опасения и страхове какво ще стане от това, че втора ненормална формация пробила в парламента и сега щели да си носят народните носии. Разбирам човекът, особено предвид, че тези (новите) формации в повечето случаи първото кранче, което биха врътнали, е точно кранчето на тези НПО-тата, които паразитират върху обществото, хранейкки се с финансиране от нашите данъци. Зад тези НПО не стоят кой-знае колко хора, които да ги подкрепят, зад тях стоят пачки от бюджета (дали нашият или на някое посолство – без значение съветско или американско). И ми се струва, все повече, че точно НПО-то, създало така бързо този подкаст, много разчита на такова финансиране. Та, напълно нормално е човечецът е да притеснен: всеки се притеснява за насъщния.

Христо се възползва от подадената сламка и хукна да обясява как това било “мозъчен енцефалит” (на избирателите). Явно той не разчита на избиратели, които са гласували за “партия с ‘В'”.

В 11:30 той взе да обяснява (отново) как “ляво/дясно” не работело в България, как трябвало да пише “изток/запад” и “корупция/антикорупция”. Това може и да важи за партиите, ама Христо продължава да е разбира, че за хората си има ляво/дясно и че няма човек, който да отива да гласува с ясното съзнание “аз отивам да гласувам ‘за’ корупцията”. Христо не разбира, че много от хората, които не гласуват за неговата партия, я припознават като корумпирана такава. Защото да те корумпират с пари от някоя посолство е точно толкова корупция, колкото и да те корумпират с пари от нечий частен джоб. И, за съжаление, това неразбиране не му прави добра услуга. И неговото квадратче било “запад+антикорупция”. И това квадратче трайно не събирало достатъчно хора. Що ли?

Интересното е, че той се оправдава (макар да твърди, че не било оправдание) точно с това по-горе: поредният не разбран от никой политик, поредният, който не осъзнава защо остава неразбран. Поредният, който иска хем да си прави това, което му нареждат (либералтолерастия до шия, прайдове, розово-червени финтифлюшкоповърни), хем някак да го разпознаят като борец срещу корупцията. Ами, няма да стане. Не мога да повярвам, че той може да е дотолкова заблуден, че едновременно да прави сериозни неща като конституционна, антикорупционна реформа, и да иска да я прави с хората с перца в ануса. Да не говорим, че му видяхме и тази реформа: всичко рухна, когато не им разрешиха да сложат техните си хора в регулаторите. Сега, да не му приписваме изцяло тази вина, защото според мен корум-ПеПе-тата бяха с най-големият апетит там, та ако скъсат с тях, може и да има някаква надежда.

На 15:00 пак следват оправдания с ИТН и как те били проактивни. И след това дошла войната и темата “изток/запад” била станала по-важна.

На 17:00 човечецът взе да говори глупости за “тъмната материя” и да сравнява негласуващите с нея. Не знам кой му е дал този сценарий, но на мен това сравнение ми е изключително неподходящо и носи много негативна конотация. Та, явно не му пука и за тези 50%+. Да не говорим, че той мисли, че в тези 50% имало “скрити резерви на либерали и демократи”. И изглежда, смята да ги печели с “а какво мислите за Путин”. И тук яко според мен заора.

Интересното е, че на 19:00 говори за това как не трябвало да има “просто морализаторстване във Фейсбук”, ама в същото време самият той го играе морализатор. И около 20:00 взе да говори за тези, които най-много ги критикували. Т.е., за мене. И взе да говори за “правителство, което трябва да прави реформи на всяка цена”.

21:00: “Няма подкрепа за връщане към радикалния сектантски курс…клетвите никога с никого…”: човекът открито си призна, че са приключили с принципите.

Между другото, непрекъснатото повтаряне на “хората с енцефалит” вероятно му носи оргазмени тръпки в твърдите фенове на “Да, България”, но при мен поне бързо започна да предизвиква напъни към това просто да му затворя глупостите и да го пратя по дяволите. Щото уж няма да заклеймяваме, ама имаме нова опорка-дефиниция на всеки, несъгласен с нас: “хора с енцефалит”.

28:10: планът му е да бъде активен член на слатинската организация. И така щял да помага. И нямало да заема постове. Човекът заяви, че няма да се кандидатира за нищо. Дали осъзнава, че това ще остане в паметта на хората? И когато след година-две, надявайки се всичко да е забравено, пак скочи в поредната управленска авантюра, хората ще извадят (извадим?) този момент? Точно както видеото “нито глас за Пеевски, никога коалиция с ГЕРБ” му изигра много, много лоша шега, изваждайки на открито партийното лицемерие? Ще видим, ще видим.

Около 32:50 и той повтаря “това, че Радан смята да се върне във вътрешната политика, е добър знак”. Да, ама Радан отива (пак) в европарламента. И напълно го разбирам – аз също така бих постъпил, ако бях на негово място. Сигурна работа, не ли?

На 35:20 се усеща злорадството в думите му “Синя България се провали”. Обясни как ГЕРБ ги били финансирани. Обичам, когато някой, така искащ да мине за мил и скромен, хвърля рядки лайна. Хареса ми!

На 37:40 Христо заявява как щял да държи дясното запълнено. И се запитах аз отново: какво дясно, Христо, като вие сте ляво и отивате все по-ляво? Ваши представители ни обясняват как сте били “център”, не “дясно”, като в същото време работят за все по-леви мерки? Не знам, не знам… дали (и) заради това не подаваш оставка, щото искаш да бъдеш възприеман като десен, но всичкото останало в твоето партийно ръководство е ляво?

На 39:30 обясни, че ще слиза “при помпите” [на потъващия Титаник – хареса ми аналогията на ДаБГ с Титаник]. И малко след това си призна, че нямат работеща теза “как” да случат нещата. Което е честно.

Следват около осем минути плашене с Путин и Китай и искрено съжаление как САЩ ни е изоставил (като регион). И зловещи предупреждения за това какво ще се случи с нас, защото сме по средата на “Пътя на Коприната”.

Около 49:00 има истински бисер: Христо Иванов дава свой любим цитат от Ленин. Ленин! Любим цитат! След това с вдигнат високо (наказателно – показателно – назидателен) пръст обяснява как всичко било Пеевски. Та явно се връща старото чучело, покрай което ще заформяме новата-стара партийна линия.

На 55:40 Христо твърди, че “те” били решили да преместят централата на ДПС в административната сграда на ГЕРБ. И веднага след това си призна, че не може да го докаже (щото някой от техните хора се “бил изкрякал” по телевизията и те се били спряли). И след това обясни как Пеевски ръководил Изпълнителната комисия на ГЕРБ. И двамата водещи цъкаха удивени. Но Христо пък няколко пъти обясни как нямали документално доказателство. Има си хас и да имаха…

На 58:40 Христо заявява, че страхът (на Пеевски) от “запада” отслабва. Защо ли?

След това поне още десет-двадесет минути следват оправдания за това как са се писали текстовете за конституционната “реформа” (кавичките са задължителни). Усещам някакво (о)тричане на тази реформа, изглежда той (вече?) не я вижда като “негова” си? Явно реформата на Конституцията ще остане като основна партийна линия с надеждата, че ще се вържат (отново?) хората. И всяка трета дума тук беше “Пеевски”. Явно кафето е било много, много горчиво.

Около 1:17:00 ми направи удоволствие как водещите директно си го попитаха за подкрепата им за Десислава Атанасова, както и за техните подписи. Христо, естествено, пак се оправда с оставката си. Явно тази оставка трябва да изчисти и да се забрави чрез нея за всички грешки, лъжи и заблуди. Започвам да си мисля, че този подкаст е именно за това: да се изпере максимално Христо Иванов (вътрешно и външно, дори пред него си!), по начин, подобен на този, по който се изпра ГЕРБ. Но повтори няколко пъти как са влязли “в този много тежък компромис” (всичко в името на властта, не съм се съмнявал никога).

На 1:22:00 Христо казва, че на Бойко не му пукало за еврозоната. Надявам се да е прав, защото ако е така, сега има истински шанс да се даде шанс на българина демократично и с личния си глас да каже иска ли евро сега или иска евро после. Но според мен на Бойко му пука много, щото тези няколко милиарда евро в резерва се чака да бъдат взети.

На 1:25:00 имаше чудесно сравнение: “Ние (ДБ) горяхме като стара, руска уазка”. Вярно! Много вярно. Но някак ми липсваше осъзнаването, че вие сами си донесохте бензина, сами си поляхте уазката и сами си драснахте клечката, Христо! И около това време Христо обърна “черната точка” към техните симпатизанти: щото се събуждали рано сутрин и громели техните собствени хора във властта. Т.е., явно на Христо му липсва достатъчно партийно-симпатизантска дисциплина и автоцензура от страна на неговите собствени симпатизанти. Няма лошо. Нека да им го каже. Все пак, неговите симпатизанти ме подтикнаха да отида и да вдигна безсмислено избирателната активност, гласувайки и на двата избора.

По време на цялото интервю няколко пъти беше повторена (явно нова чисто-нова опорка) “да не останем от грешната страна на салфетката”. Явно препратка към онези времена на края на Втората световна война, когато България остава на “грешната страна на салфетката”, надраскана на една вечеря от Великите сили.

И горе-долу това беше. Час и четиридесет минути разгвор, от който (ако ми се занимаваше да извадя най-често употребяваните думи), щяхме да видим “Пеевски, пеевски, пеевски”, “Оставка, оставка, оставка” и, разбира се, FUD, FUD, FUD. Явно е, че когато на човек му причернее и хвърли оставка, то той се превръща в най-черният политически пророк, който може да съществува.

Сега ми е интересно дали “Христо Иванов, редовият член на Да, България от слатинската организация” (както горе-долу се представи самият той) ще се превърне и той в това, в което обвинява своите симпатизанти (бивши и настоящи): черноглед мрънкач, който като се събуди, че чуди по кой от ДБ да наплюе. Много ще ми е интересно да проследя неговата политическа кариера. Защото, да не се лъжем: едва ли с него ще се случи това, което се случи с Жан Виденов. Едва ли ще бъде захвърлен на политическото бунище, за да свърши кариерата си като треторазряден преподавател във висшият аграрен университет в Пловдив.

Но все пак, поне този имаше достойнството да подаде оставка. Останалите гьонсурат-политици от неговата коалиция комфортно си седнаха в насраните памперси, чакат и дрънкат глупави оправдания.

Домашен майстор (на Braun Oral-B Pro)

Домашен майстор (на Braun Oral-B Pro)

“Мъжът, като е казал, че ще свърши нещо – ще го свърши. Затова няма нужда да му се напомня на всеки пет-шест месеца!”

Днес бях малко “домашен майстор”. Получи се някак от само себе си, покрай скапването на четката ми за зъби. Калина я беше сложила снощи да се зарежда, тази сутрин обаче констатирах, че не е заредена. Измих криво-ляво зъбите, но след това видях, че Калина съвсем нормално си я е била сложила, просто проклетата четка се е развалила и не ще.

Четката е стар модел на Braun Oral-B Pro, купена края на 2018-а година. Ясно е, че тези неща не са вечни. Цената и тогава беше между 150 и 200 лв, не помня колко точно. И последният път, когато занесох подобен уред за ремонт (мисля, че беше нещо на Philips), ми казаха най-добре да го взема и да си го сложа там, дѐ слънце не изгрява. В смисъл – не се ремонтира – хвърля се и се купува нов. Понеже аз не съм такъв човек, тогава го изхвърлих и купих ново.

Тук обаче реших да пробвам какво мога да направя. Не знам защо, обичайно не гледам да ремонтирам нищо. Макар, че съм завършил електротехникум и тогава се оправях сравнително добре, “хардуерът” никога не ми е бил кой-знае каква мания. Ръчкал съм Ардуино малко, даже имам сертификат от СофтУни. Имам си “слаботокови такъми” вкъщи, но добре, че са неръждавейка, защото иначе сигурно щяха да са ръждясали отдавна.

Но тази четка ме ядоса и така и така вече я бях прежалил (най-много да я изхвърля на части вместо едно цяло), реших да се пробвам.

Първо изрових YouTube video, за да видя как стоят нещата с отварянето на четката. Видеото ме окуражи да пробвам. Изрових такъмите. Сложих поялника да загрява и с яд констатирах, че нямам ни тинол, ни паста за запояване. В Пловдив имам колофон на 34 години, още става, но той си е в Пловдив, в 34-годишния ми куфар, в който още има работещ поялника, с който изкарах ТЕТ-а. Слагам си тука един reminder да си купя кутия за слаботоковите такъми, паста за запояване (или направо колофон, че за мен явно нещо по-трайно ще трябва), тънка пинсета и по-силна лупа. Пинсетата, всъщност се оказа критично нещо, защото ако не бяха Калина и една пинсета за скубане на косми от комплекта на Веси, нямаше да успея да се оправя.

Изгледах видеото и затиснах четката с един малък гаечен ключ, с който да я отворя. Успях да я отворя, без да се счупи. Е, малко се надра пластмасата там, щото не използвах добра основа, а много нагъната салфетка, но самият факт, че успях да я отворя и да извадя карантиите ѝ от капака за мен вече си беше постижение.

Разглеждайки с триста зора (за това трябва лупа!) индуктивния елемент, и ръчкайки с едно “ръчкало”, което успях да намеря (огънат крак на един от резисторите от комплекта), видях се единият край на индуктора е скъсан. Явно пет години вибрации са си казали думата.

С бая зор опитах да запоя фината жичка, но не ми се отдаваше. За да се получи, трябваше да я размотая изцяло от “омекотяващия елемент” (може би някъде лаковата изолация също се е изтъркала от вибрациите и даваше на късо). След няколко неуспешни опита, и с вече размотана жица, успях да я запоя така, че да започне да се зарежда пак. Прибрах я криво-ляво в пластмасовото тяло ѝ и я оставих да се зарежда. Сега от време на време я поглеждам, да не се е запалила :).

Да, след прибирането водоизолацията ѝ не е това, което беше, но се надявам да държи. Пък и да влезе вода вътре, кой-знае какво няма да стане – даже окъсена, батерията ѝ е достатъчно слаба, за да не направи голяма беля – най-много от късото съединение да се изпари течността, която го създава. Слюнката с разтворена в нея паста за зъби очаквам да е много по-силен електролит от ежедневната вода, която консумираме, та влезе ли вътре може би бързо ще ѝ прекрати дните на четката.

Т.е., не знам още колко време ще изкара. Но засега поне се зарежда. Довечера ще видим колко се е заредила и как ще ѝ се отрази миенето на зъби. Може би в понеделник все пак ще купувам нова четка.

А докато изравях слаботоковите такъми, попаднах на един стар 220V ключ за осветление, който бях запазил кой-знае защо (зацапан с латекс, поне на петнадесет години, но работещ). Понеже от няколко месеца ключът за осветлението в детската е развален, реших да го сменя. И така и така бях разпищолил всички инструменти, смених набързо и ключа. Новият (стар) ключ работи значително по-добре, а старият отиде в коша.

Докато бях на скорост, отхвърлих още едно-две дребни неща и с това “домашният майстор” за деня приключи. След шест месеца – пак. А Веси така или иначе иска нова четка за зъби… може би идва времето за това.

Гръцкият домашен интернет опит…

Гръцкият домашен интернет опит…

Тези седмици (всъщност – месеци!) се занимавах с драмата да реша проблема с интернет достъпа в къщата в Неа Потидеа.

(Почти) Винаги интернет връзката, на която сме попадали в гръцките места за настаняване, е била много зле. Имаше едно-две приятни изключения, но основното беше пълна скръб. Дълъг ping, слаба връзка, въобще кошмар отвсякъде. Отдавах го на факта, че не искат да инвестират, защото така или иначе клиентите им не търсят това.

След опитът ми с доставчиците обаче започвам да си мисля, че нещата може би не са изглеждали съвсем така. Там, където сме ние, доставчиците са всъщност “доставчикЪТ”. Да, един. КосмОТЕ. Друг не се намери. А КосмОТЕ предлагат… ADSL. По медни жици. Телефонни. Не знам как си мислят, че по това могат да изтискат 50 Mbps, но явно има вече такива ADSL технологии. Когато ADSL-ът беше опция в България (1995-1998) той беше по една или две двойки кабели и съответно беше умопомрачителните 64 kBps или 128 kBps. Но е нормално от тогава до сега да са се променили нещата.

Та… поръчах си аз кабелен интернет. Отначало на “по-евтината” тарифа, само €24/месец. За “цели” 25 Mbps. Но 25 Mbps обещания, защото самите те си казаха “това е теоретичният максимум, който можем да постигнем”. Реално, докато бях на този план, практическият максимум беше 6-8 Mbps входящ канал. Изходящият беше 800 kBps.

Премерено спрямо 1996-а година например, това е колосална скорост. Тогава интернет доставчиците имаха такава свързаност. На едро. Само, че днес нещата не стоят така, защото хората не цъкат IRC и BBS-и, а дори гледат “нормалната” си телевизия през интернет. А с 6-8 Mbps не можеш гледа телевизия. Никаква.

В опита си да си осигуря изходящ канал от поне 3 Mbps, за да мога да правя изходящ стрийминг, реших да ъпгрейдна скоростта си от 24 Mbps до 50 Mbps. Според техниците това щяло да доведе до “поне” 2 Mbps, което беше някакво очаквано решение на моя проблем. И ако входящият трафик беше стигнал примерно едни 25-30 Mbps, тогава нещата щяха да се случат.

Речено – сторено. Направих ъпгрейда, преподписах двугодишният договор за още две години напред. И зачаках да видя какво ще стане.

Само че стана така, че след ъпгрейда на скоростта тя се покачи до колосалните 16 Mbps максумум входящ. Изходящият не мръдна въобще, или ако мръдна, мръдна до 1 Mbps. Което отново не вършеше никаква работа. За капак, тези 16 Mbps не бяха стабилни, а варираха между 800 kBps до около 10 Mbps, като рядко минаваха това магическо число.

Междувременно опитвах и решения през мобилната мрежа, но повече от 60% качество на 3G сигнал там не постигнах. Което автоматично отложи (може би – за късмет) “последният възможен ъпгрейд за домашни клиенти”, който щеше да ме снабди с ADSL рутер с 20 GB mobile data backup, за още малко повече пари на месец.

Тогава се вбесих и направих опита със Старлинк (благодаря много на човека, който ми осигури неговата чиния, задължен съм ти!). Старлинк показа, че ще реши проблема, но не за това ми е думата тук.

Виждайки как съм се прецакал изключително качествено, вярвайки че гръцките телекомуникации са като нашите (поне в технологично отношение) реших, че ще оставя текущият план за къщата, но ще си ползвам за моите служебни неща лична Starlink чиния, която така или иначе ще си изплатя сравнително бързо заради това, че ще мога да работя свободно и от Гърция. “Домашният” ми нет щеше да остане по-скъпия вариант.

Докато и това решение не се скапа една вечер. Скапа се по такъв начин, че чак ми дожаля за самия доставчик. Никой не заслужава да бъде принуден да доставя толкова лошо качество… Връзката взе да изчезва осезаемо, дори приложението им (не е лошо приложението на КосмОТЕ, да знаете) само си призна “съжаляваме, по линията ви има проблем, моля обадете се на техниците”. А аз разбрах, че има проблем само по това, че ми спря БГ телевизията… Ако не беше спряла, нямаше и да усетя, защото цялата фамилия (и аз) тестваше Старлинка по това време. Само че аз се усетих и на другия ден имах поредният доста напоителен телефонен разговор с техниците.

Хората бяха много любезни и отзивчиви. Явно отлично ги тренират. Аз също гледах да съм човечен, защото въпреки ядът и разочарованието ми, техникът отсреща не е виновен, че работодателят му има скапани жици. И може би защото през цялото време запазихме добрия тон, а може би защото са си професионалисти, хората изследваха жиците отново и казаха “вижте, каквото и да направим, вие сте на такова разстояние от оптиката ни, че повече от 14 Mbps входящ трафик няма да може да имате. А този ще го имате в най-добрите дни при най-доброто състояние на жиците.”

Аз преглътнах пак ядът си и ги помолих да документират това, което са открили. Те обещаха. Казах, че смятам да преразгледам договора си с тях и те ме посъветваха да го направя, базирано на техните заключения.

Моето първоначално решение беше да се опитам да ги убедя да ми свалят отново тарифата на 25 Mbps, за да може да си спестя поне това, за което плащам и което така или иначя няма да постигна. Спомняйки си обаче как на тази тарифа имах 6-8 Mbps реших, че ще трябва да стрелям с големите патрони и да се убеждаваме, че този договор трябва да се прекъсне.

Имайки плачевният опит с нашите телекоми очаквах това да е мисия, близка до невъзможната. В смисъл, независимо какво и как стане с вашият план, не съм чул някой да е успял да се измъкне без последствия от двугодишен договор с който и да е от А1, Йетел или Виваком. Та очаквах, че и с КосмОТЕ ще е подобна сага.

И тук беше моментът да остана много приятно изненадан от отношението им.

Преди два дни ми се обадиха с това, че съм поискал преразглеждане на договора. Опитаха се да ме убедят да остана техен клиент (макар и на най-ниската тарифа). Предложиха ми “мобилния бекъп”, след което аз им разказах моите опити с тяхната мобилна мрежа. И накрая, за огромна моя радост се съгласиха да прекъснем договора по взаимно съгласие без никакви последствия, защото признаха, че вината е при тях.

Аз останах със зяпнала уста и трудно успяващ да си прикрие радостта, че няма да им давам дори “по-евтините” общо €500 за идните две години за буквално услуга с 20% качество (по-скъпите отиваха на €800). Те бяха много разочаровани, но пуснаха договора за прекратяване. Ден по-късно се чух с техническия човек, който ме увери, че договорът е прекратен, всичко е прекъснато и трябва само да си върна модема обратно при тях, с което нещата приключват.

Благодарих му и много, много доволен започнах да правя планове как като пристигне моя Starlink setup ще си го инсталирам на покрива и ще получа страхотна и бърза услуга за съвсем малко повече пари. Не съм сигурен още къде ще го бодна, надявам се да има начин да е до капандурата, че ще стане доста удобно за слагане и махане.

А по-долу са две снимки от тестовете на Mobile Standard услугата на Starlink:

Мисля, че ще стигне!

Колко ли ще е избирателната активност през юни?

Замислих се таз’ вечер как така вече три години няма някой “нов политически проект”. Няколко рунда избори и все липсва ли, липсва, тоз “нов политически проект”.

Избирателната активност на последните избори била 40.5% (питах ChatGPT, може да бърка, хич не съм си играл да проверявам числата – проверявайте, ако ви е присърце). Най-вероятно на тези, новите, ще падне под 40%. На мен затова ми се щеше да са отделно изборите за ЦК на КПСС (т.е., за европарламент) и за 50-тият народен цирк, защото това, че има “две в едно”, може да вдигне изкуствено избирателната активност. Но както и да е – това са обстоятелствата.

Избирателна активност през годините. Графиката я направи ChatGPT, възможни са халюцинации, не съм проверявал конкретните цифри!

Та, избирателната активност намалява непрекъснато. И на този фон няма нови “политически проекти”, няма нови партии, няма нови идеи, няма нови лица. И днес се запитах “абе що така?”.

Според мен положението в родната политическа клоака е следното:

Няма нови проекти, защото няма нова мафия. Всеки един клон на съществуващата политическа и икономическа мафия си осинови (или направо създаде) по проект и при това положение няма никаква реална нужда от създаване на нов такъв. Мафиот не остана непокрит: всеки е осигурен с негов си проект, който защитава неговите интереси и който служи на поредната “справедлива кауза”.

При това положение да се създават нови партии е съвсем излишно. Едно на ръка – създаването на партии не е евтино. Друго, за да създадеш партия, ти трябва гръб. Гръб, който да ти осигури чуваемост на гласа. Защото медиите са скъпи (и партийно обвързани). А без тях се превръщаш в един от тези клоуни, които ги използват студията за пълнеж по време на предизборните кампании. Тръпна в очакване пак да се хиля на малоумията на тези, допуснати до дебат, и на комсомолският плам, с който рецитират (или четат) своите изявления. Щото тогава им се е паднало да ги види светът и току-виж, вместо 500 са събрали 503 гласа.

Билбордите са скъпи. Интервютата в телевизиите – също. Статиите във вестниците – още повече. Политическата реклама във Фейсбук е смешна и наивна, като в някои случаи даже е невъзможна. И при това положение няма кой да те “изконсумира”. Пък ти си имай идеите и представите за справедливост. Няма лошо, те, идеите, са си твои.

Поради наситеността на различниите мафиотски кланове с политически проекти е много малко вероятно скоро да видим нов такъв. Горе-долу ще се закрепят, като четирите посоки на света: БСП и Възраждане, ГЕРБ, ДПС, ПеПеДеБетата. Нещо като четирите мафиотски посоки в българския политически живот. Ще се менкат, ще се надлъгват едни други. Ще се сприятеляват, ще имаме правителства и парламент за по пет-осем месеца, колкото да преразпределят набързо баничките и бозичките, както и евробрецелчетата. А след това пак ще “разприятелят” и ще отиват на избори пак. И така, плакнеш и повтаряш.

Ако избирателната активност тези избори падне под 40% ще смятам, че нещата се случват съвсем закономерно и че все на все повече хора не им пука за това да гласуват, защото много добре осъзнават какво е положението. И че и с гласа им, и без, в крайна сметка няма никакво значение.

Спомняте ли си “ако изборите можеха да променят нещо – щяха да ги забранят”? Щото едни избори, които можеха да променят нещо, ги забраниха преди няколко месеца нашите “демократични депутати”. Забраниха ги от страх и срам, защото наистина можеха да променят нещо. Можеше да се случи така, че да (о)станем като Дания или Швеция: с възможност за независима валута и спасителен пояс, когато ЕЦБ хвърли еврото в поредната инфлационна спирала. Или пък реши да го дигитализира, за да може да ни мери и определя “ниво на разрешени въглеродни квоти”. Можеше да останем с възможността да им покажем среден пръст и да сме с национална валута, с която все още да може да се пазарува кеш, когато ЕЦБ ще изисква само цифрова валута, за да може да контролира масите.

Е, можеше да променят, затова и ги забраниха. Даже по-зле: не ги забраниха, а пристъпиха всякакви норми: законни и морални, и се направиха на ни лук яли, ни лук мирисали.

Не знам докъде трябва да стигне политическата наглост и как ще изглежда електоралния шамар, ако въобще такъв се случи. Защото в момента хората предпочитат да не гласуват, отколкото да запретнат ръкави и да бият шамари на различните кланове на политическата мафия (с гарантирано място във всеки един следващ парламент – донякъде и заради негласуването).

Опасявам се, че политическият шамар може да доведе до орбанов или путлерски сценарий: президентска република и евентуално чисто-новичък беге-диктатор, който да основе (или да обедини съществуващите кланове) собствена мафия. Защото основавайки такава, новият диктатор неминуемо ще се наложи да опандизи няколко от сегашните политици, за радост и утеха на сеирджиите. А останалите… останалите ще станат “негови хора”.

Това е положението с идните избори: ако можеха да променят нещо, щяха да ги забранят.

(Дали e?) Краят на 49-тото НС

(Дали e?) Краят на 49-тото НС

Днес изглежда, че с този парламент е приключено. ГЕРБ се отказаха от това да правят правителство, ротацията пропадна (което беше ясно че ще стане още, когато първата ротация се “сглоби”) и май тези, които наивно продължават да гласуват и да си мислят, че решават нещо, ще ходите пак на избори.

На изборите, които предстоят, вие ще преизберете горе-долу същият парламент, може би с малко повече превес на “Израждане” и по-малко пепедебета. Но като цяло ще е същата патова ситуация, която е днес.

И отново същите ще трябва да се пазарят и надлъгват.
И отново същите, които довчера бяха първи дружки и си убеждаваха фенската маса как “враговете” им са вече в овча кожа, ще започнат сега да се плюят и да се пустосват, обвинявайки другия във всевъзможни грехове и в “MAFIQTA”.
И отново същите, които сега ще обвиняват един-друг как са mafiq, след изборите ще започнат “ама дайте да търсим общ език”.

Ще търсят общият език, защото пари има да се вземат. Надявам се сега издевателството над народната воля “евро днес, сега и на всяка цена” да се провали или поне да се отложи още повече. Надявам се партиите да имат достатъчно разум и да уважат желанието на хората да решат с гласа си “евро или не”.

Всъщност тези, които ми разправят, че и на парламентарни избори това може да се реши, са донякъде прави. Но (все още) не мога да отида да дам глас за БСП или “Израждане”. БСП са гнусно-комунистическа клика, най-гнусната може би в нашата днешна политика. “Израждане”, от своя страна, са на заплата при Мутрофанова и дотогава няма как да имат моя глас. На този фон ме е яд, че не мога да открия партия, която да подкрепя. Имаше разни “преки демокрации” и други политически миньони, но програмите им са или несъществуващи, или откровено опасни.

Иначе всичмо с претенции за “дясно” е хукнало да прави от България еврофедерален щат, по същият начин, по който БКП навремето искаше да ставаме 16-та република на СССР. И при това положение няма и дясна партия, която да не си тъче нейната черга, вместо да слуша волята на избирателя.

Затова на идните избори с огромна вероятност пак ще си ходя за гъби. Всъщност, най-точно е да се каже, че с голяма вероятност ще гласувам за евродепутати, но ще откажа да гласувам за парламент. И ако се окаже, че задължително трябва да гласувам и за двете (заради някоя поредна измама с машинния вот), тогава няма да гласувам и за евродепутати.

Между другото, като казах “машинния вот” се сетих, че от ламтеж коя дирекция и кой регулатор да напълним с наши хора, на “демократичните”, “добрите” сили не им стигна внимание да оправят машинното излъжуване. Та сега не съм и уверен дали ще има въобще гласуване с машини или нещата отиват пак към хартия. Което, в крайна сметка, не е чак толкова зле, предвид пробитата откъм фалшификации машинна алтернатива.

Този пост е част от една инициатива, която мисля да продължавам оттук-насетне. По-дългите ми постове ще се появяват първо в блога и след това, с copy/paste, изцяло или частично ще отиват по платформите, за които преценя, че си струва. Пък да видим дали и докога ще ми стигне волята да правя това. #POSSE

Pinging specific hosts multiple times and with nice data output in zsh

I constantly use ping to verify how’s my connection doing. Today I got sick from these prompts, because I’m used to seeing a piece (usually the beginning) of the terminal window, and the “useful” information with this output is at the end. So, in most of the cases I see this picture (you can see how annoying it is):

So, I decided to find another way. A quick search led me to the article “How can I format the output of ping in bash?” which I used to create the ping.sh script that I’m using from now on.

Of course, I would have gone nowhere without ChatGPT. My scripting skills are quite basic, so I decided to use ChatGPT for help. Starting with the initial code above, but with the help of “the still good transformer,” I finally have a ping.sh, which outputs what I needed. It has the following benefits:

  1. It outputs the result first thing in the row, with the data that I care about, so I can keep it squeezed somewhere on the screen without the need for a bigger real estate:
  2. It can quit on a key press. This required zsh for MacOS, but I’m OK with this limitation.
  3. I can add more hosts if I need it (the default script had this possibility, so I inherited it). This also revealed a bug: for some reason when there was more than one hostname, it didn’t work with the initial list (as a string). I had to do it the “zsh way”.

Conclusion: ChatGPT rules (and really helps), and I finally have my ping in the way I always wanted.

How to fix Developer Mode Now Showing on Apple iPad (mini 5)

Yesterday I struggled with the problem that my iPad mini 5, updated with the latest iPadOS version, did not know how the “Developer Mode” toggle in “Privacy and Security.”

Neither ChatGPT nor Google Search provided a direct solution, so I had to experiment. I was in the following situation:

  • XCode could see my iPad, and it seemed on its end the only problem was that the iPad had no “Developer Mode” enabled
  • The iPad, on the other hand, could see my Mac M1 and was working without any issues with it. However, it did not show the “Developer Mode” switch in the menu where it was supposed to be.

I tried restarting the device (as suggested by the “No Developer Mode option on iOS 16 device.” article at Apple Developer), but nothing worked.

After some back and forth, it seems what fixed the problem was Unpairing the device from the Mac. In my “Devices and Simulators” screen, I right-clicked the iPad and chose “Unpair Device“:

Once I did that, on the next connection with the cable, the iPad immediately asked me if I trusted this computer, and then I (again) said that I trusted it. Then I saw that the option appeared on the iPad menu:

(of course, when it first appeared, it was “Off”; the snapshot is after I enabled it)

After that, I went through the standard process of enabling the Developer mode without any additional hassle:

  1. Toggle the Developer Mode switch;
  2. Restart the device;
  3. Answer again that it’s OK to enable the Developer Mode;
  4. Wait for Xcode to finish preparing the device.

And there it was:

Happy coding!

My Arc Browser Experience

My Arc Browser Experience

More than a year ago I found somewhere an article, which praised “this new and incredible Arc Browser“. I don’t remember where the article was, probpably on Medium, but after I read it, I was impressed by what the Browser Company is doing. It seemed not “just another browser”, it seemed more like “a browser, powered by Chromium, and integrating a lot of useful trends and tools”.

Chromium won the browser space. Sure, Firefox and Opera are still trying to keep their share, but the sad truth is that both have become a niche products. I remember, almost 20 years ago, when I first saw Firefox 0.6 (I think it was Yovko, who pointed it out to me). It made serious mistakes on their way, and combined with the power of Google, it lost the battle. But that doesn’t matter now, as we’re talking about Arc here.

I first downloaded and started using Arc one year ago. At that time the browser was quite clumsy. For some strange reason they decided that the users “must do the things their way (only)”, which was similar to the initial behavior Apple had for their users. It’s understandable that a strong PO/PM or a CEO might be able to force such illogical thoughts on their employees, but in the free market that wouldn’t fly. So I became a “dormant” Arc user: I had it, I updated regularly to see their progress, I kept my account and everything, but I rarely used it, except for browsing stuff, related to Eve Online and Elite:Dangerous. Which was not that often, but was still something.

These days I saw a more detailed article, which took my attention. Reading through it I got very interested by the AI integration inside Arc. I decided to give it a try, this time in a more serious way. So I began the experiment of moving all my personal/research browsing stuff (which right now resides in the “Personal” Edge space) to Arc. Let’s see how it’ll go. If this works well, I might consider a more permanent switch. Of course, Edge, Chrome, Firefox, and Safari will remain on most of my (desktop) machines, but Arc now has a chance to become a more permanent app on my task list and my daily life.

What I like the most (as of today):

  1. They seems to listen to their users: most of the annoying things. Extensions residing in their own, hard to find space, was one of the biggest push-backs I had when using Arc. Now they can stay in the Toolbar (yes, before the Toolbar was a concept they did not had).
  2. The browser is (still) fast. It feels faster than Edge or Chrome, even when I add the extensions for my daily use.
  3. When it comes to browsing, it “feels” like Edge/Chrome. Which is not weird, since they’re using the same engine. However, the additional functionality in the browser shell is fun. However, it runs on a Chromium port, where they stripped all privacy, ad-related stuff, which Google uses to collect privacy data.
  4. The ability to get a page automatically summarized by AI is very useful. Helps a lot. And learning it is a lot of fun. And it seems they’re coming with even more AI features.
Arc Browser on iPadOS: Not the best experience.

What I dislike about Arc (as of today):

  1. No Windows version. When it comes, it’ll be interesting, as it seems they’re planning to build it in Swift :). It feels like a risky move, but hey… creating “yet another browser” is a risky business anyway. When I was watching the video about it, I was actually thinking “well, if they don’t succeed with the browser, but they succeed with bringing Swift to Windows, that might be the company’s success to keep them afloat?”
  2. No Android version. Sorry, folks… maybe I should have started with these two. Without Android and Windows version it’ll be hard for most of the people to give it a try. However, I ensure you, it’s awesome (on MacOS)
  3. iPhone version lacks some of the best features (but thankfully, synch works). It’s far behind the desktop version, at least it feels so.
  4. iPadOS version is non-existent: it’s just the iPhone version running on iPad. If you’ve ever used such software, you know how clunky it feels.

Well, reading the four points above, it seems that my complaints are not around the primary feature set of Arc (for Mac), but it’s about porting that stuff in the right way to other platforms. From my own perspective, Arc for Mac desktop is already doing great stuff. The integration with the rest of the Apple ecosystem is at MVP level, but I’m looking forward to seeing how this grows.

If you’re a Mac user – give it a try. You may find a new friend there.

How to fix the “Error code: 9” update problem in Microsoft Edge for MacOS

How to fix the “Error code: 9” update problem in Microsoft Edge for MacOS

It sucks when this happens: opening Microsoft Edge Settings, going to “About” to see if I’m at the latest version, and then getting this dreadful message: "An error occurred. (Error code: 9) (Extra code: 0)."

It started appearing on my comp a week ago. Microsoft screwed up something during the auto-update.

I tried many things myself, but I failed. So, I had to go to the Technical Communities, where I found a thread on the subject.

Initially, I could only find people who could feel sympathetic but could not help. However, this morning a very bright person (thank you, yeliex!) provided the solution.

The solution is to run these two commands in the Terminal:

sudo rm -rfv /Library/LaunchDaemons/com.microsoft.EdgeUpdater.*
sudo "/Applications/Microsoft Edge.app/Contents/Frameworks/Microsoft Edge Framework.framework/Versions/118.0.2088.46/Helpers/EdgeUpdater.app/Contents/MacOS/EdgeUpdater" --install --system --v=2

The way I read this: the first one removes the EdgeUpdater launch daemon, which is installed on your machine, while the other reinstalls it.

Once you run these commands and restart Edge, the error goes away!

Since some people on the thread still report they have a problem, here are my hiccups while I tried to do this:

  1. I am using a custom terminal, iTerm2. By default, the security settings do not allow non-Apple apps to change applications on the system. To enable this, one would need to allow “App Management” for the custom terminal (and restart the terminal). Without this, it won’t work!
  2. I almost gave up while waiting! Don’t give up. The second command takes its time.

Now I will fix my work Mac… which has the same problem.

Theme: Overlay by Kaira Extra Text