> Кратък разчет по военному за лоу-костиране Пловдив-Шарлотенлунд
> WizzAir, Малмьо-Будапеща
>
> * Ставане, обличане, сутрешен тоалет: _02:00_
> * Тръгване за София: _02:30_
> * Пристигане в София: _04:30_
> * Чекиране полетът за Будапеща: _04:45_
> * Излитане за Будапеща: _06:00_
> * Пристигане в Будапеща: _06:15_ (часовата разлика играе тук, иначе полетът си е час и 15 минути)
> * Мотане из летището: _около 8 часа и половина_. Гадно, дъждовно време попречи на плановете за приятна разходка из Будапеща. Само за тази точка може да се напише сага, особено ако сте с 3-годишно дете
> * Чекиране за Малмьо: _15:00_
> * Излитане за Малмьо: _16:00_
> * Пристигане в Малмьо: _17:30_
> * Автобус за централна гара Малмьо: _18:15_. Причина: директните автобуси за Копенхаген не оперират в този “странен час” (може би поради скорошната Нова Година?)
> * Пристигане на гара Малмьо: _19:10_
> * Докато се мотая, търсейки билети и обучавайки се със странния автомат за тях: _изпускане на влака в 19:22_
> * Влак за Копенхаген: _19:42_
> * Пристигане в Хелеруп: _20:20_
> * Такси за у нас – Шарлотенлунд: _20:30_
> * Пристигане вкъщи: _20:45_
>
> Общо време за път: 19 часа и 45 минути

Думата лоукостиране е грозна чуждица, която ми хрумна, когато се опитвах да измисля заглавие за този материал. За не-англоговорящите, low-cost ще рече популярното название на авиокомпаниите, които предлагат евтини полети (обикновено – срещу ?30, без да включваме летищни такси).

За отминалите Коледа и Нова година ние се прибрахме в България, като използвахме услугите точно на такъв тип авиокомпания. Някъде около Септември 2005-а WizzAir обявиха, че започват да обслужват линията Малмьо-София. Веднага с :Веси: взехме решение да ги пробваме, още повече че билетите им бяха повече от атрактивни. Малко ни притесняваха времената на полетите (отстояние от по 8-10 часа един от друг), но като взехме впредвид и ценовия фактор, се навихме.

Докато дойдат очакваните дни, нашите полети ги поотмениха малко и ни насочиха към полети в други дни. Не ни коства много, а и като цяло беше добре, понеже прекарахме повече време в България.

При връщането пак всичко беше наред. Но дали защото бяхме болни (поне аз се чувствах зле, а :Ангел: си кашляше по неговия си нормален начин), дали защото времето в Будапеща беше отвратително, тези 8 часа на летището ни се видяха тежки. Летище Fenergy 1 е малко, има ресторантчета, но нищо друго няма. А и 8 часа си е бая време. Играхме, наказвахме се, плакахме, бесняхме – и така много пъти, докато дойде времето за последния чек-ин.

Ако ударя една черта, мога да кажа следното:

* WizzAir си свършиха перфектно работата. Въпреки жестокия снеговалеж в София на 18.12., те успяха да ни докарат живи и здрави. Никакви проблеми, нямаше провалени полети, измамени надежни или куп побеснели пътници, които (непрочели условията при купуването на билетите си) току-що са разбрали, че low-cost компаниите обикновено нямат някои удобни застраховки.
* Летището в Будапеща е хубаво. Но скучно. Но от едно летище не може да се очаква да е Тиволи. Проблемът си е в нас, че не успяхме да открием друго за правене в дъждовния ден
* В Будапеща като вали – вали! Като грее слънце – грее. На идване цял ден грееше страхотно слънце, но толкова дъжд, колкот се изля на 02.01., не бях виждал скоро.
* Ако времената на полетите останат същите, има голяма вероятност да прежалим ценовата разлика и следващия път да търсим по-бързи и по-леки решения. WizzAir ни спестява поне 250-300 ? (разликата в билетите е ?450, до тази цифра стигнах, след като пресметнах и някои косвени разходи), но пътуването е убийствено тежко, особено връщането в Дания.