Както вече писах, купихме си кола в Дания. Сега беше ред на свидетелството за правоуправление, a.k.a. “книжка”.
Лошата новина в случая е, че българската книжка не важи за постоянно живеещите в Дания българи. Ако човек има постоянен адрес в Дания, то той е длъжен да си смени книжката в двуседмичен срок от пристигането си в Дания (ако иска да шофира, разбира се). Ако не иска да шофира, може да си чака колкото иска – нищо не е задължително. Но дойде ли време за кола, новата книжка е задължителна – старата отдавна не е валидна, защото двете седмици са изтекли.
С ръка на сърцето си признавам, че наруших веднъж разпоредбата. Удобството в това да закарам Веси и малкия до Малмьо със собствената ни кола пред переспективата да ползваме обществения транспорт в 05:00 в неделя ме накара да рискувам. Рискът се криеше в това да ме спрат за рутинна проверка (или недай Боже – да участвам в ПТП) и да се окаже, че не съм с редовни документи. Предвид колко са редки рутинните проверки в Дания (колегата сподели, че за 12 години полиция го е спирала 5 пъти като цяло), двамата с Веси решихме да рискуваме и да използваме колата.
Но още в понеделник аз трябваше да си реша въпросът с правоуправлението. Във връзка с това още в петък с помощта на колеги бяхме проверили в сайта на датската полиция информация относно какво точно се изисква при подмяна на книжката на чужденец. Интересното в случая беше, че иначе добре организираните датски власти нямаха описание на английски за тази процедура, та ми трябваше датчанин, за да разбера за какво става въпрос. Уж страницата е специално за чуждестранни шофьорски книжки – не ми го побира ума как не са направили английска версия поне? А може би има, но аз не съм я видял? И това е възможно.
Както и да е, необходимо е следното:
* Снимка (от автомат или фотоателие) в нормален паспортен формат. Моята снимка отпреди една година свърши идеална работа
* Преглед от личния лекар.
Това съвсем не е прегледа, който имаме в България. Представлява платен преглед (независимо, че датската здравна система е безплатна, този преглед ми струваше DKK 375), при който се попълва специална анкетна карта-декларация (на датски), в която декларирате, че нямате съответните критични за водач заболявания, и в която личния ви лекар нанася резултатите от прегледа. На мен лично ми прегледаха само очите (които се оказаха годни за водач – да не повярва човек след толкова WoW).
След прегледа лекарят подписва и подпечатва снимката ви, подписва и подпечатва анкетната/прегледната карта и слага всичко в плик, който носите при подаването на документите
* Специална “синя форма”, която се взема от офисът, където подавате документите си.
Офисът на полицията, който трябва да посетите за да подадете документите си, се намира във Valby, Copenhagen пред един доста голям открит паркинг. Сврян е в ъгъла на една административна сграда, точно до офиса на DSB – службата на датските държавни железници. Точият адрес е Gammel Køge Landevej 1, 2500 Valby (точката на картата много ясно показва местоположението на офиса).
Формата е на датски, за да я попълня ми трябваше помощта на приятели. Искам специално да благодаря на Поля и Микел. Без тяхната помощ щях да загубя поне още един ден, в който да отсъствам от работа. Не че това щеше да е кой-знае какъв проблем, но на мен лично ми беше ужасно неловко да искам още един ден, особено при сегашната натовареност на екипа.
* Паспортът ви, заедно с разрешението за пребиваване
* Жълтата карта с датския CPR номер
* Българското ви свидетелство за правоуправление
* DKK 260. Не знам дали може да платите кеш, аз платих с картата на гишето при подаване на документите.
Най-ефикасна ще е процедурата, ако първо си минете лекарския преглед, след това директно отидете в офисът на полицията, попълните на место формата, вземете си номер и подадете документите си. Така може за три часа да отхвърлите цялата процедура.
При мен нещата бяха малко по-сложни, понеже не бях наясно с гореописаното. Аз в петък взех час за лекаря, в понеденик в 10:00 бях в офиса на полицията, там си взех две форми и забързах към прегледа при лекаря. Прегледът отне десетина минути, след което по най-бърз начин отидох до Микел, за да попълним заедно документите. След Микел изтичах до влака и точно в 13:00 бях обратно в офиса на полицията. След още 15 минути вече имах временно датско свидетелство за правоуправление – един хвърчащ лист, на който пише моето име, CPR номер, адрес и датата на издаването. Пише още, че важи 2 месеца (отпечатано е един месец, ама каката зад гишето го задраска и написа “2 месеца”). Написано е с химикал върху бланка, която прилича на нашенска касова бележка и е горе-долу със същата големина.
Истинската датска книжка (която прилича ужасно много на българските такива) ще дойде по пощата. Горещо се надявам тя да пристигне преди да замина за България (18.12), защото в противен случай просто няма да мога да шофирам по времето на този ми отпуск. А няма да шофирам, защото при подаването на документите датската полиция прибира чуждестранните книжки, за които издава датски еквивалент, трупа ги на огромен куп и редовно организира зловещи вуду-сборища, на които разголени местни катаджийки танцуват около купа екзотични свидетелства за правоуправление от далечни страни. И това продължава до момента, в който върнете датското свидетелство за правоуправление. Тогава изравят вашенското от купа и ви го връщат.
Така описано, процедурата може да се вижда сложна. Истината е, че е съвсем рутинна, но на мен ми беше за пръв път. Когато дойде време Веси да си сменя книжката, на нея ще и е по-лесно и ще отнеме еt оjeblik (едно мигване на окото), както казват датчаните. У нас вече имам синя форма за Веси (макар и зловещо сгъната на 8 части), така че тя само ще трябва да мине преглед при лекарката и да търчи в полицията. О, аз забравих, тя би следвало сама вече да може да попълни такава елементарна форма, даже и да няма предварителната информация. Ето за това трябва да се учи датски, ама пуст мързел…