Христо Иванов, след като подаде оставка, реши да стигне до масите чрез подкаста на “Правосъдие за всеки”. Избрал е добра трибуна: на издръжка от правилното посолство и с “правилната ориентация” според религията на “Да, България”.
Едно време точно думите на Христо Иванов ме накараха да допусна една сериозна, дългосрочна грешка: да повярвам на “Да, България” дотолкова, че години наред да смятам, че има политическа сила, която да ме представлява.
Онзи ден, след като директно хвърли оставка, без никакви уговорки и “вотове на доверие”, пак Христо Иванов ме накара да си помисля “абе, дали всъщност този не е от свестните?” Особено на фона на останалите гьонсурати в нашата политика.
И затова, накопавайки подкаста на НПО-то “Правосъдие за всеки” с Христо Иванов, реших да му отделя време и да го чуя.
По-долу съм си извадил цитатите, които ми направиха впечатление. Естествено, с моя коментар, който си е изцяло базиран на моите ценности, за съжаление в повечето случаи разминаващи се с ценностите на “градското ляво”, на което е представител Христо Иванов.
В началото още се говори за “трябва да се отвори нова страница”, ама “старата страница ще остане леко прегъната, така…”: да не би да става въпрос за разрушаване на тази пагубна коалиция? И за рекоалиране с някои нови, още по-розови и още по-неомарксистки партии? Оглеждам се и (засега) такива не виждам, освен боясисаната в синьо-червено-виолетово главица на “Съсипи София”.
4:20: “Време е за ново начало”: ще търсят отговор на въпроса какво да е това ново начало. Аз го приемам като ефимизъм за “не можем повече да лъжем, както лъгахме досега, трябва да направим reset на лъжите, за да може с новото начало, което ще намерим, да се намърдаме отново във властта”. Не е неочаквано: професионалните политици се хранят с власт.
4:50: “Половината ни избиратели не гласуваха за нас, но и не гласуваха за друг”, “тези хора излизаха през вратата, но не я затвориха след себе си”. Ей тук виждам големият проблем на хора като Христо, заблудени политици. Всъщност, той удобно се крие зад липсата на ясни резултати къде точно са отишли тези 300,000: така, както “Свободна Европа” още по-услужливо публикува само тази част от социологията, която е удобна за коментиране.
5:40: Говори за “установяване на климат на носене на отговорност”. В “Да, България” смятали, че това означава “оставка”, без уговорки. Явно говорят само за себе си, защото оставки в техните коалиционни партньори няма. Дали “Да, България” няма да излезе от коалицията и да се върне на 2.96%?
Вече съм казвал, че единственият шанс да помисля да дам доверие отново на хората от ДаБГ, на които давах пълно доверие преди, е ако ги видя да участват самостоятелно. Разбира се, допускам и с други партии, които подкрепям, но такива към момента няма, та затова и казвам “самостоятелно”.
08:20: “Да имаш частна собственост, която да е гарантирана и да можеш да кажеш ‘моят дом е моята крепост'”. Много, много интересно. Много интересно. Бих искал да чуя повече за това как я вижда Христо даваето на тая гаранция. Дано да не е чрез още повече права за разпасаната силова власт, за да “пази” успешно “нашите крепости”. Виж, ако говорим за повече свобода за носене и употреба на оръжие, тогава поне за мен би станало много интересно, но предвид курсът им досега, не вярвам въобще да е имал нещо такова предвид.
10:50: Около това време, единият от водещите, ярък представител на НПО, което обича държавно финансиране, се разля в опасения и страхове какво ще стане от това, че втора ненормална формация пробила в парламента и сега щели да си носят народните носии. Разбирам човекът, особено предвид, че тези (новите) формации в повечето случаи първото кранче, което биха врътнали, е точно кранчето на тези НПО-тата, които паразитират върху обществото, хранейкки се с финансиране от нашите данъци. Зад тези НПО не стоят кой-знае колко хора, които да ги подкрепят, зад тях стоят пачки от бюджета (дали нашият или на някое посолство – без значение съветско или американско). И ми се струва, все повече, че точно НПО-то, създало така бързо този подкаст, много разчита на такова финансиране. Та, напълно нормално е човечецът е да притеснен: всеки се притеснява за насъщния.
Христо се възползва от подадената сламка и хукна да обясява как това било “мозъчен енцефалит” (на избирателите). Явно той не разчита на избиратели, които са гласували за “партия с ‘В'”.
В 11:30 той взе да обяснява (отново) как “ляво/дясно” не работело в България, как трябвало да пише “изток/запад” и “корупция/антикорупция”. Това може и да важи за партиите, ама Христо продължава да е разбира, че за хората си има ляво/дясно и че няма човек, който да отива да гласува с ясното съзнание “аз отивам да гласувам ‘за’ корупцията”. Христо не разбира, че много от хората, които не гласуват за неговата партия, я припознават като корумпирана такава. Защото да те корумпират с пари от някоя посолство е точно толкова корупция, колкото и да те корумпират с пари от нечий частен джоб. И, за съжаление, това неразбиране не му прави добра услуга. И неговото квадратче било “запад+антикорупция”. И това квадратче трайно не събирало достатъчно хора. Що ли?
Интересното е, че той се оправдава (макар да твърди, че не било оправдание) точно с това по-горе: поредният не разбран от никой политик, поредният, който не осъзнава защо остава неразбран. Поредният, който иска хем да си прави това, което му нареждат (либералтолерастия до шия, прайдове, розово-червени финтифлюшкоповърни), хем някак да го разпознаят като борец срещу корупцията. Ами, няма да стане. Не мога да повярвам, че той може да е дотолкова заблуден, че едновременно да прави сериозни неща като конституционна, антикорупционна реформа, и да иска да я прави с хората с перца в ануса. Да не говорим, че му видяхме и тази реформа: всичко рухна, когато не им разрешиха да сложат техните си хора в регулаторите. Сега, да не му приписваме изцяло тази вина, защото според мен корум-ПеПе-тата бяха с най-големият апетит там, та ако скъсат с тях, може и да има някаква надежда.
На 15:00 пак следват оправдания с ИТН и как те били проактивни. И след това дошла войната и темата “изток/запад” била станала по-важна.
На 17:00 човечецът взе да говори глупости за “тъмната материя” и да сравнява негласуващите с нея. Не знам кой му е дал този сценарий, но на мен това сравнение ми е изключително неподходящо и носи много негативна конотация. Та, явно не му пука и за тези 50%+. Да не говорим, че той мисли, че в тези 50% имало “скрити резерви на либерали и демократи”. И изглежда, смята да ги печели с “а какво мислите за Путин”. И тук яко според мен заора.
Интересното е, че на 19:00 говори за това как не трябвало да има “просто морализаторстване във Фейсбук”, ама в същото време самият той го играе морализатор. И около 20:00 взе да говори за тези, които най-много ги критикували. Т.е., за мене. И взе да говори за “правителство, което трябва да прави реформи на всяка цена”.
21:00: “Няма подкрепа за връщане към радикалния сектантски курс…клетвите никога с никого…”: човекът открито си призна, че са приключили с принципите.
Между другото, непрекъснатото повтаряне на “хората с енцефалит” вероятно му носи оргазмени тръпки в твърдите фенове на “Да, България”, но при мен поне бързо започна да предизвиква напъни към това просто да му затворя глупостите и да го пратя по дяволите. Щото уж няма да заклеймяваме, ама имаме нова опорка-дефиниция на всеки, несъгласен с нас: “хора с енцефалит”.
28:10: планът му е да бъде активен член на слатинската организация. И така щял да помага. И нямало да заема постове. Човекът заяви, че няма да се кандидатира за нищо. Дали осъзнава, че това ще остане в паметта на хората? И когато след година-две, надявайки се всичко да е забравено, пак скочи в поредната управленска авантюра, хората ще извадят (извадим?) този момент? Точно както видеото “нито глас за Пеевски, никога коалиция с ГЕРБ” му изигра много, много лоша шега, изваждайки на открито партийното лицемерие? Ще видим, ще видим.
Около 32:50 и той повтаря “това, че Радан смята да се върне във вътрешната политика, е добър знак”. Да, ама Радан отива (пак) в европарламента. И напълно го разбирам – аз също така бих постъпил, ако бях на негово място. Сигурна работа, не ли?
На 35:20 се усеща злорадството в думите му “Синя България се провали”. Обясни как ГЕРБ ги били финансирани. Обичам, когато някой, така искащ да мине за мил и скромен, хвърля рядки лайна. Хареса ми!
На 37:40 Христо заявява как щял да държи дясното запълнено. И се запитах аз отново: какво дясно, Христо, като вие сте ляво и отивате все по-ляво? Ваши представители ни обясняват как сте били “център”, не “дясно”, като в същото време работят за все по-леви мерки? Не знам, не знам… дали (и) заради това не подаваш оставка, щото искаш да бъдеш възприеман като десен, но всичкото останало в твоето партийно ръководство е ляво?
На 39:30 обясни, че ще слиза “при помпите” [на потъващия Титаник – хареса ми аналогията на ДаБГ с Титаник]. И малко след това си призна, че нямат работеща теза “как” да случат нещата. Което е честно.
Следват около осем минути плашене с Путин и Китай и искрено съжаление как САЩ ни е изоставил (като регион). И зловещи предупреждения за това какво ще се случи с нас, защото сме по средата на “Пътя на Коприната”.
Около 49:00 има истински бисер: Христо Иванов дава свой любим цитат от Ленин. Ленин! Любим цитат! След това с вдигнат високо (наказателно – показателно – назидателен) пръст обяснява как всичко било Пеевски. Та явно се връща старото чучело, покрай което ще заформяме новата-стара партийна линия.
На 55:40 Христо твърди, че “те” били решили да преместят централата на ДПС в административната сграда на ГЕРБ. И веднага след това си призна, че не може да го докаже (щото някой от техните хора се “бил изкрякал” по телевизията и те се били спряли). И след това обясни как Пеевски ръководил Изпълнителната комисия на ГЕРБ. И двамата водещи цъкаха удивени. Но Христо пък няколко пъти обясни как нямали документално доказателство. Има си хас и да имаха…
На 58:40 Христо заявява, че страхът (на Пеевски) от “запада” отслабва. Защо ли?
След това поне още десет-двадесет минути следват оправдания за това как са се писали текстовете за конституционната “реформа” (кавичките са задължителни). Усещам някакво (о)тричане на тази реформа, изглежда той (вече?) не я вижда като “негова” си? Явно реформата на Конституцията ще остане като основна партийна линия с надеждата, че ще се вържат (отново?) хората. И всяка трета дума тук беше “Пеевски”. Явно кафето е било много, много горчиво.
Около 1:17:00 ми направи удоволствие как водещите директно си го попитаха за подкрепата им за Десислава Атанасова, както и за техните подписи. Христо, естествено, пак се оправда с оставката си. Явно тази оставка трябва да изчисти и да се забрави чрез нея за всички грешки, лъжи и заблуди. Започвам да си мисля, че този подкаст е именно за това: да се изпере максимално Христо Иванов (вътрешно и външно, дори пред него си!), по начин, подобен на този, по който се изпра ГЕРБ. Но повтори няколко пъти как са влязли “в този много тежък компромис” (всичко в името на властта, не съм се съмнявал никога).
На 1:22:00 Христо казва, че на Бойко не му пукало за еврозоната. Надявам се да е прав, защото ако е така, сега има истински шанс да се даде шанс на българина демократично и с личния си глас да каже иска ли евро сега или иска евро после. Но според мен на Бойко му пука много, щото тези няколко милиарда евро в резерва се чака да бъдат взети.
На 1:25:00 имаше чудесно сравнение: “Ние (ДБ) горяхме като стара, руска уазка”. Вярно! Много вярно. Но някак ми липсваше осъзнаването, че вие сами си донесохте бензина, сами си поляхте уазката и сами си драснахте клечката, Христо! И около това време Христо обърна “черната точка” към техните симпатизанти: щото се събуждали рано сутрин и громели техните собствени хора във властта. Т.е., явно на Христо му липсва достатъчно партийно-симпатизантска дисциплина и автоцензура от страна на неговите собствени симпатизанти. Няма лошо. Нека да им го каже. Все пак, неговите симпатизанти ме подтикнаха да отида и да вдигна безсмислено избирателната активност, гласувайки и на двата избора.
По време на цялото интервю няколко пъти беше повторена (явно нова чисто-нова опорка) “да не останем от грешната страна на салфетката”. Явно препратка към онези времена на края на Втората световна война, когато България остава на “грешната страна на салфетката”, надраскана на една вечеря от Великите сили.
И горе-долу това беше. Час и четиридесет минути разгвор, от който (ако ми се занимаваше да извадя най-често употребяваните думи), щяхме да видим “Пеевски, пеевски, пеевски”, “Оставка, оставка, оставка” и, разбира се, FUD, FUD, FUD. Явно е, че когато на човек му причернее и хвърли оставка, то той се превръща в най-черният политически пророк, който може да съществува.
Сега ми е интересно дали “Христо Иванов, редовият член на Да, България от слатинската организация” (както горе-долу се представи самият той) ще се превърне и той в това, в което обвинява своите симпатизанти (бивши и настоящи): черноглед мрънкач, който като се събуди, че чуди по кой от ДБ да наплюе. Много ще ми е интересно да проследя неговата политическа кариера. Защото, да не се лъжем: едва ли с него ще се случи това, което се случи с Жан Виденов. Едва ли ще бъде захвърлен на политическото бунище, за да свърши кариерата си като треторазряден преподавател във висшият аграрен университет в Пловдив.
Но все пак, поне този имаше достойнството да подаде оставка. Останалите гьонсурат-политици от неговата коалиция комфортно си седнаха в насраните памперси, чакат и дрънкат глупави оправдания.
_(2160p_24fps_VP9_LQ-160kbit_Opus)-00.02.23.600.png){kind=link}