Author: Doncho

Домашен майстор (на Braun Oral-B Pro)

Домашен майстор (на Braun Oral-B Pro)

“Мъжът, като е казал, че ще свърши нещо – ще го свърши. Затова няма нужда да му се напомня на всеки пет-шест месеца!”

Днес бях малко “домашен майстор”. Получи се някак от само себе си, покрай скапването на четката ми за зъби. Калина я беше сложила снощи да се зарежда, тази сутрин обаче констатирах, че не е заредена. Измих криво-ляво зъбите, но след това видях, че Калина съвсем нормално си я е била сложила, просто проклетата четка се е развалила и не ще.

Четката е стар модел на Braun Oral-B Pro, купена края на 2018-а година. Ясно е, че тези неща не са вечни. Цената и тогава беше между 150 и 200 лв, не помня колко точно. И последният път, когато занесох подобен уред за ремонт (мисля, че беше нещо на Philips), ми казаха най-добре да го взема и да си го сложа там, дѐ слънце не изгрява. В смисъл – не се ремонтира – хвърля се и се купува нов. Понеже аз не съм такъв човек, тогава го изхвърлих и купих ново.

Тук обаче реших да пробвам какво мога да направя. Не знам защо, обичайно не гледам да ремонтирам нищо. Макар, че съм завършил електротехникум и тогава се оправях сравнително добре, “хардуерът” никога не ми е бил кой-знае каква мания. Ръчкал съм Ардуино малко, даже имам сертификат от СофтУни. Имам си “слаботокови такъми” вкъщи, но добре, че са неръждавейка, защото иначе сигурно щяха да са ръждясали отдавна.

Но тази четка ме ядоса и така и така вече я бях прежалил (най-много да я изхвърля на части вместо едно цяло), реших да се пробвам.

Първо изрових YouTube video, за да видя как стоят нещата с отварянето на четката. Видеото ме окуражи да пробвам. Изрових такъмите. Сложих поялника да загрява и с яд констатирах, че нямам ни тинол, ни паста за запояване. В Пловдив имам колофон на 34 години, още става, но той си е в Пловдив, в 34-годишния ми куфар, в който още има работещ поялника, с който изкарах ТЕТ-а. Слагам си тука един reminder да си купя кутия за слаботоковите такъми, паста за запояване (или направо колофон, че за мен явно нещо по-трайно ще трябва), тънка пинсета и по-силна лупа. Пинсетата, всъщност се оказа критично нещо, защото ако не бяха Калина и една пинсета за скубане на косми от комплекта на Веси, нямаше да успея да се оправя.

Изгледах видеото и затиснах четката с един малък гаечен ключ, с който да я отворя. Успях да я отворя, без да се счупи. Е, малко се надра пластмасата там, щото не използвах добра основа, а много нагъната салфетка, но самият факт, че успях да я отворя и да извадя карантиите ѝ от капака за мен вече си беше постижение.

Разглеждайки с триста зора (за това трябва лупа!) индуктивния елемент, и ръчкайки с едно “ръчкало”, което успях да намеря (огънат крак на един от резисторите от комплекта), видях се единият край на индуктора е скъсан. Явно пет години вибрации са си казали думата.

С бая зор опитах да запоя фината жичка, но не ми се отдаваше. За да се получи, трябваше да я размотая изцяло от “омекотяващия елемент” (може би някъде лаковата изолация също се е изтъркала от вибрациите и даваше на късо). След няколко неуспешни опита, и с вече размотана жица, успях да я запоя така, че да започне да се зарежда пак. Прибрах я криво-ляво в пластмасовото тяло ѝ и я оставих да се зарежда. Сега от време на време я поглеждам, да не се е запалила :).

Да, след прибирането водоизолацията ѝ не е това, което беше, но се надявам да държи. Пък и да влезе вода вътре, кой-знае какво няма да стане – даже окъсена, батерията ѝ е достатъчно слаба, за да не направи голяма беля – най-много от късото съединение да се изпари течността, която го създава. Слюнката с разтворена в нея паста за зъби очаквам да е много по-силен електролит от ежедневната вода, която консумираме, та влезе ли вътре може би бързо ще ѝ прекрати дните на четката.

Т.е., не знам още колко време ще изкара. Но засега поне се зарежда. Довечера ще видим колко се е заредила и как ще ѝ се отрази миенето на зъби. Може би в понеделник все пак ще купувам нова четка.

А докато изравях слаботоковите такъми, попаднах на един стар 220V ключ за осветление, който бях запазил кой-знае защо (зацапан с латекс, поне на петнадесет години, но работещ). Понеже от няколко месеца ключът за осветлението в детската е развален, реших да го сменя. И така и така бях разпищолил всички инструменти, смених набързо и ключа. Новият (стар) ключ работи значително по-добре, а старият отиде в коша.

Докато бях на скорост, отхвърлих още едно-две дребни неща и с това “домашният майстор” за деня приключи. След шест месеца – пак. А Веси така или иначе иска нова четка за зъби… може би идва времето за това.

Гръцкият домашен интернет опит…

Гръцкият домашен интернет опит…

Тези седмици (всъщност – месеци!) се занимавах с драмата да реша проблема с интернет достъпа в къщата в Неа Потидеа.

(Почти) Винаги интернет връзката, на която сме попадали в гръцките места за настаняване, е била много зле. Имаше едно-две приятни изключения, но основното беше пълна скръб. Дълъг ping, слаба връзка, въобще кошмар отвсякъде. Отдавах го на факта, че не искат да инвестират, защото така или иначе клиентите им не търсят това.

След опитът ми с доставчиците обаче започвам да си мисля, че нещата може би не са изглеждали съвсем така. Там, където сме ние, доставчиците са всъщност “доставчикЪТ”. Да, един. КосмОТЕ. Друг не се намери. А КосмОТЕ предлагат… ADSL. По медни жици. Телефонни. Не знам как си мислят, че по това могат да изтискат 50 Mbps, но явно има вече такива ADSL технологии. Когато ADSL-ът беше опция в България (1995-1998) той беше по една или две двойки кабели и съответно беше умопомрачителните 64 kBps или 128 kBps. Но е нормално от тогава до сега да са се променили нещата.

Та… поръчах си аз кабелен интернет. Отначало на “по-евтината” тарифа, само €24/месец. За “цели” 25 Mbps. Но 25 Mbps обещания, защото самите те си казаха “това е теоретичният максимум, който можем да постигнем”. Реално, докато бях на този план, практическият максимум беше 6-8 Mbps входящ канал. Изходящият беше 800 kBps.

Премерено спрямо 1996-а година например, това е колосална скорост. Тогава интернет доставчиците имаха такава свързаност. На едро. Само, че днес нещата не стоят така, защото хората не цъкат IRC и BBS-и, а дори гледат “нормалната” си телевизия през интернет. А с 6-8 Mbps не можеш гледа телевизия. Никаква.

В опита си да си осигуря изходящ канал от поне 3 Mbps, за да мога да правя изходящ стрийминг, реших да ъпгрейдна скоростта си от 24 Mbps до 50 Mbps. Според техниците това щяло да доведе до “поне” 2 Mbps, което беше някакво очаквано решение на моя проблем. И ако входящият трафик беше стигнал примерно едни 25-30 Mbps, тогава нещата щяха да се случат.

Речено – сторено. Направих ъпгрейда, преподписах двугодишният договор за още две години напред. И зачаках да видя какво ще стане.

Само че стана така, че след ъпгрейда на скоростта тя се покачи до колосалните 16 Mbps максумум входящ. Изходящият не мръдна въобще, или ако мръдна, мръдна до 1 Mbps. Което отново не вършеше никаква работа. За капак, тези 16 Mbps не бяха стабилни, а варираха между 800 kBps до около 10 Mbps, като рядко минаваха това магическо число.

Междувременно опитвах и решения през мобилната мрежа, но повече от 60% качество на 3G сигнал там не постигнах. Което автоматично отложи (може би – за късмет) “последният възможен ъпгрейд за домашни клиенти”, който щеше да ме снабди с ADSL рутер с 20 GB mobile data backup, за още малко повече пари на месец.

Тогава се вбесих и направих опита със Старлинк (благодаря много на човека, който ми осигури неговата чиния, задължен съм ти!). Старлинк показа, че ще реши проблема, но не за това ми е думата тук.

Виждайки как съм се прецакал изключително качествено, вярвайки че гръцките телекомуникации са като нашите (поне в технологично отношение) реших, че ще оставя текущият план за къщата, но ще си ползвам за моите служебни неща лична Starlink чиния, която така или иначе ще си изплатя сравнително бързо заради това, че ще мога да работя свободно и от Гърция. “Домашният” ми нет щеше да остане по-скъпия вариант.

Докато и това решение не се скапа една вечер. Скапа се по такъв начин, че чак ми дожаля за самия доставчик. Никой не заслужава да бъде принуден да доставя толкова лошо качество… Връзката взе да изчезва осезаемо, дори приложението им (не е лошо приложението на КосмОТЕ, да знаете) само си призна “съжаляваме, по линията ви има проблем, моля обадете се на техниците”. А аз разбрах, че има проблем само по това, че ми спря БГ телевизията… Ако не беше спряла, нямаше и да усетя, защото цялата фамилия (и аз) тестваше Старлинка по това време. Само че аз се усетих и на другия ден имах поредният доста напоителен телефонен разговор с техниците.

Хората бяха много любезни и отзивчиви. Явно отлично ги тренират. Аз също гледах да съм човечен, защото въпреки ядът и разочарованието ми, техникът отсреща не е виновен, че работодателят му има скапани жици. И може би защото през цялото време запазихме добрия тон, а може би защото са си професионалисти, хората изследваха жиците отново и казаха “вижте, каквото и да направим, вие сте на такова разстояние от оптиката ни, че повече от 14 Mbps входящ трафик няма да може да имате. А този ще го имате в най-добрите дни при най-доброто състояние на жиците.”

Аз преглътнах пак ядът си и ги помолих да документират това, което са открили. Те обещаха. Казах, че смятам да преразгледам договора си с тях и те ме посъветваха да го направя, базирано на техните заключения.

Моето първоначално решение беше да се опитам да ги убедя да ми свалят отново тарифата на 25 Mbps, за да може да си спестя поне това, за което плащам и което така или иначя няма да постигна. Спомняйки си обаче как на тази тарифа имах 6-8 Mbps реших, че ще трябва да стрелям с големите патрони и да се убеждаваме, че този договор трябва да се прекъсне.

Имайки плачевният опит с нашите телекоми очаквах това да е мисия, близка до невъзможната. В смисъл, независимо какво и как стане с вашият план, не съм чул някой да е успял да се измъкне без последствия от двугодишен договор с който и да е от А1, Йетел или Виваком. Та очаквах, че и с КосмОТЕ ще е подобна сага.

И тук беше моментът да остана много приятно изненадан от отношението им.

Преди два дни ми се обадиха с това, че съм поискал преразглеждане на договора. Опитаха се да ме убедят да остана техен клиент (макар и на най-ниската тарифа). Предложиха ми “мобилния бекъп”, след което аз им разказах моите опити с тяхната мобилна мрежа. И накрая, за огромна моя радост се съгласиха да прекъснем договора по взаимно съгласие без никакви последствия, защото признаха, че вината е при тях.

Аз останах със зяпнала уста и трудно успяващ да си прикрие радостта, че няма да им давам дори “по-евтините” общо €500 за идните две години за буквално услуга с 20% качество (по-скъпите отиваха на €800). Те бяха много разочаровани, но пуснаха договора за прекратяване. Ден по-късно се чух с техническия човек, който ме увери, че договорът е прекратен, всичко е прекъснато и трябва само да си върна модема обратно при тях, с което нещата приключват.

Благодарих му и много, много доволен започнах да правя планове как като пристигне моя Starlink setup ще си го инсталирам на покрива и ще получа страхотна и бърза услуга за съвсем малко повече пари. Не съм сигурен още къде ще го бодна, надявам се да има начин да е до капандурата, че ще стане доста удобно за слагане и махане.

А по-долу са две снимки от тестовете на Mobile Standard услугата на Starlink:

Мисля, че ще стигне!

Колко ли ще е избирателната активност през юни?

Замислих се таз’ вечер как така вече три години няма някой “нов политически проект”. Няколко рунда избори и все липсва ли, липсва, тоз “нов политически проект”.

Избирателната активност на последните избори била 40.5% (питах ChatGPT, може да бърка, хич не съм си играл да проверявам числата – проверявайте, ако ви е присърце). Най-вероятно на тези, новите, ще падне под 40%. На мен затова ми се щеше да са отделно изборите за ЦК на КПСС (т.е., за европарламент) и за 50-тият народен цирк, защото това, че има “две в едно”, може да вдигне изкуствено избирателната активност. Но както и да е – това са обстоятелствата.

Избирателна активност през годините. Графиката я направи ChatGPT, възможни са халюцинации, не съм проверявал конкретните цифри!

Та, избирателната активност намалява непрекъснато. И на този фон няма нови “политически проекти”, няма нови партии, няма нови идеи, няма нови лица. И днес се запитах “абе що така?”.

Според мен положението в родната политическа клоака е следното:

Няма нови проекти, защото няма нова мафия. Всеки един клон на съществуващата политическа и икономическа мафия си осинови (или направо създаде) по проект и при това положение няма никаква реална нужда от създаване на нов такъв. Мафиот не остана непокрит: всеки е осигурен с негов си проект, който защитава неговите интереси и който служи на поредната “справедлива кауза”.

При това положение да се създават нови партии е съвсем излишно. Едно на ръка – създаването на партии не е евтино. Друго, за да създадеш партия, ти трябва гръб. Гръб, който да ти осигури чуваемост на гласа. Защото медиите са скъпи (и партийно обвързани). А без тях се превръщаш в един от тези клоуни, които ги използват студията за пълнеж по време на предизборните кампании. Тръпна в очакване пак да се хиля на малоумията на тези, допуснати до дебат, и на комсомолският плам, с който рецитират (или четат) своите изявления. Щото тогава им се е паднало да ги види светът и току-виж, вместо 500 са събрали 503 гласа.

Билбордите са скъпи. Интервютата в телевизиите – също. Статиите във вестниците – още повече. Политическата реклама във Фейсбук е смешна и наивна, като в някои случаи даже е невъзможна. И при това положение няма кой да те “изконсумира”. Пък ти си имай идеите и представите за справедливост. Няма лошо, те, идеите, са си твои.

Поради наситеността на различниите мафиотски кланове с политически проекти е много малко вероятно скоро да видим нов такъв. Горе-долу ще се закрепят, като четирите посоки на света: БСП и Възраждане, ГЕРБ, ДПС, ПеПеДеБетата. Нещо като четирите мафиотски посоки в българския политически живот. Ще се менкат, ще се надлъгват едни други. Ще се сприятеляват, ще имаме правителства и парламент за по пет-осем месеца, колкото да преразпределят набързо баничките и бозичките, както и евробрецелчетата. А след това пак ще “разприятелят” и ще отиват на избори пак. И така, плакнеш и повтаряш.

Ако избирателната активност тези избори падне под 40% ще смятам, че нещата се случват съвсем закономерно и че все на все повече хора не им пука за това да гласуват, защото много добре осъзнават какво е положението. И че и с гласа им, и без, в крайна сметка няма никакво значение.

Спомняте ли си “ако изборите можеха да променят нещо – щяха да ги забранят”? Щото едни избори, които можеха да променят нещо, ги забраниха преди няколко месеца нашите “демократични депутати”. Забраниха ги от страх и срам, защото наистина можеха да променят нещо. Можеше да се случи така, че да (о)станем като Дания или Швеция: с възможност за независима валута и спасителен пояс, когато ЕЦБ хвърли еврото в поредната инфлационна спирала. Или пък реши да го дигитализира, за да може да ни мери и определя “ниво на разрешени въглеродни квоти”. Можеше да останем с възможността да им покажем среден пръст и да сме с национална валута, с която все още да може да се пазарува кеш, когато ЕЦБ ще изисква само цифрова валута, за да може да контролира масите.

Е, можеше да променят, затова и ги забраниха. Даже по-зле: не ги забраниха, а пристъпиха всякакви норми: законни и морални, и се направиха на ни лук яли, ни лук мирисали.

Не знам докъде трябва да стигне политическата наглост и как ще изглежда електоралния шамар, ако въобще такъв се случи. Защото в момента хората предпочитат да не гласуват, отколкото да запретнат ръкави и да бият шамари на различните кланове на политическата мафия (с гарантирано място във всеки един следващ парламент – донякъде и заради негласуването).

Опасявам се, че политическият шамар може да доведе до орбанов или путлерски сценарий: президентска република и евентуално чисто-новичък беге-диктатор, който да основе (или да обедини съществуващите кланове) собствена мафия. Защото основавайки такава, новият диктатор неминуемо ще се наложи да опандизи няколко от сегашните политици, за радост и утеха на сеирджиите. А останалите… останалите ще станат “негови хора”.

Това е положението с идните избори: ако можеха да променят нещо, щяха да ги забранят.

(Дали e?) Краят на 49-тото НС

(Дали e?) Краят на 49-тото НС

Днес изглежда, че с този парламент е приключено. ГЕРБ се отказаха от това да правят правителство, ротацията пропадна (което беше ясно че ще стане още, когато първата ротация се “сглоби”) и май тези, които наивно продължават да гласуват и да си мислят, че решават нещо, ще ходите пак на избори.

На изборите, които предстоят, вие ще преизберете горе-долу същият парламент, може би с малко повече превес на “Израждане” и по-малко пепедебета. Но като цяло ще е същата патова ситуация, която е днес.

И отново същите ще трябва да се пазарят и надлъгват.
И отново същите, които довчера бяха първи дружки и си убеждаваха фенската маса как “враговете” им са вече в овча кожа, ще започнат сега да се плюят и да се пустосват, обвинявайки другия във всевъзможни грехове и в “MAFIQTA”.
И отново същите, които сега ще обвиняват един-друг как са mafiq, след изборите ще започнат “ама дайте да търсим общ език”.

Ще търсят общият език, защото пари има да се вземат. Надявам се сега издевателството над народната воля “евро днес, сега и на всяка цена” да се провали или поне да се отложи още повече. Надявам се партиите да имат достатъчно разум и да уважат желанието на хората да решат с гласа си “евро или не”.

Всъщност тези, които ми разправят, че и на парламентарни избори това може да се реши, са донякъде прави. Но (все още) не мога да отида да дам глас за БСП или “Израждане”. БСП са гнусно-комунистическа клика, най-гнусната може би в нашата днешна политика. “Израждане”, от своя страна, са на заплата при Мутрофанова и дотогава няма как да имат моя глас. На този фон ме е яд, че не мога да открия партия, която да подкрепя. Имаше разни “преки демокрации” и други политически миньони, но програмите им са или несъществуващи, или откровено опасни.

Иначе всичмо с претенции за “дясно” е хукнало да прави от България еврофедерален щат, по същият начин, по който БКП навремето искаше да ставаме 16-та република на СССР. И при това положение няма и дясна партия, която да не си тъче нейната черга, вместо да слуша волята на избирателя.

Затова на идните избори с огромна вероятност пак ще си ходя за гъби. Всъщност, най-точно е да се каже, че с голяма вероятност ще гласувам за евродепутати, но ще откажа да гласувам за парламент. И ако се окаже, че задължително трябва да гласувам и за двете (заради някоя поредна измама с машинния вот), тогава няма да гласувам и за евродепутати.

Между другото, като казах “машинния вот” се сетих, че от ламтеж коя дирекция и кой регулатор да напълним с наши хора, на “демократичните”, “добрите” сили не им стигна внимание да оправят машинното излъжуване. Та сега не съм и уверен дали ще има въобще гласуване с машини или нещата отиват пак към хартия. Което, в крайна сметка, не е чак толкова зле, предвид пробитата откъм фалшификации машинна алтернатива.

Този пост е част от една инициатива, която мисля да продължавам оттук-насетне. По-дългите ми постове ще се появяват първо в блога и след това, с copy/paste, изцяло или частично ще отиват по платформите, за които преценя, че си струва. Пък да видим дали и докога ще ми стигне волята да правя това. #POSSE

Pinging specific hosts multiple times and with nice data output in zsh

I constantly use ping to verify how’s my connection doing. Today I got sick from these prompts, because I’m used to seeing a piece (usually the beginning) of the terminal window, and the “useful” information with this output is at the end. So, in most of the cases I see this picture (you can see how annoying it is):

So, I decided to find another way. A quick search led me to the article “How can I format the output of ping in bash?” which I used to create the ping.sh script that I’m using from now on.

Of course, I would have gone nowhere without ChatGPT. My scripting skills are quite basic, so I decided to use ChatGPT for help. Starting with the initial code above, but with the help of “the still good transformer,” I finally have a ping.sh, which outputs what I needed. It has the following benefits:

  1. It outputs the result first thing in the row, with the data that I care about, so I can keep it squeezed somewhere on the screen without the need for a bigger real estate:
  2. It can quit on a key press. This required zsh for MacOS, but I’m OK with this limitation.
  3. I can add more hosts if I need it (the default script had this possibility, so I inherited it). This also revealed a bug: for some reason when there was more than one hostname, it didn’t work with the initial list (as a string). I had to do it the “zsh way”.

Conclusion: ChatGPT rules (and really helps), and I finally have my ping in the way I always wanted.

How to fix Developer Mode Now Showing on Apple iPad (mini 5)

Yesterday I struggled with the problem that my iPad mini 5, updated with the latest iPadOS version, did not know how the “Developer Mode” toggle in “Privacy and Security.”

Neither ChatGPT nor Google Search provided a direct solution, so I had to experiment. I was in the following situation:

  • XCode could see my iPad, and it seemed on its end the only problem was that the iPad had no “Developer Mode” enabled
  • The iPad, on the other hand, could see my Mac M1 and was working without any issues with it. However, it did not show the “Developer Mode” switch in the menu where it was supposed to be.

I tried restarting the device (as suggested by the “No Developer Mode option on iOS 16 device.” article at Apple Developer), but nothing worked.

After some back and forth, it seems what fixed the problem was Unpairing the device from the Mac. In my “Devices and Simulators” screen, I right-clicked the iPad and chose “Unpair Device“:

Once I did that, on the next connection with the cable, the iPad immediately asked me if I trusted this computer, and then I (again) said that I trusted it. Then I saw that the option appeared on the iPad menu:

(of course, when it first appeared, it was “Off”; the snapshot is after I enabled it)

After that, I went through the standard process of enabling the Developer mode without any additional hassle:

  1. Toggle the Developer Mode switch;
  2. Restart the device;
  3. Answer again that it’s OK to enable the Developer Mode;
  4. Wait for Xcode to finish preparing the device.

And there it was:

Happy coding!

My Arc Browser Experience

My Arc Browser Experience

More than a year ago I found somewhere an article, which praised “this new and incredible Arc Browser“. I don’t remember where the article was, probpably on Medium, but after I read it, I was impressed by what the Browser Company is doing. It seemed not “just another browser”, it seemed more like “a browser, powered by Chromium, and integrating a lot of useful trends and tools”.

Chromium won the browser space. Sure, Firefox and Opera are still trying to keep their share, but the sad truth is that both have become a niche products. I remember, almost 20 years ago, when I first saw Firefox 0.6 (I think it was Yovko, who pointed it out to me). It made serious mistakes on their way, and combined with the power of Google, it lost the battle. But that doesn’t matter now, as we’re talking about Arc here.

I first downloaded and started using Arc one year ago. At that time the browser was quite clumsy. For some strange reason they decided that the users “must do the things their way (only)”, which was similar to the initial behavior Apple had for their users. It’s understandable that a strong PO/PM or a CEO might be able to force such illogical thoughts on their employees, but in the free market that wouldn’t fly. So I became a “dormant” Arc user: I had it, I updated regularly to see their progress, I kept my account and everything, but I rarely used it, except for browsing stuff, related to Eve Online and Elite:Dangerous. Which was not that often, but was still something.

These days I saw a more detailed article, which took my attention. Reading through it I got very interested by the AI integration inside Arc. I decided to give it a try, this time in a more serious way. So I began the experiment of moving all my personal/research browsing stuff (which right now resides in the “Personal” Edge space) to Arc. Let’s see how it’ll go. If this works well, I might consider a more permanent switch. Of course, Edge, Chrome, Firefox, and Safari will remain on most of my (desktop) machines, but Arc now has a chance to become a more permanent app on my task list and my daily life.

What I like the most (as of today):

  1. They seems to listen to their users: most of the annoying things. Extensions residing in their own, hard to find space, was one of the biggest push-backs I had when using Arc. Now they can stay in the Toolbar (yes, before the Toolbar was a concept they did not had).
  2. The browser is (still) fast. It feels faster than Edge or Chrome, even when I add the extensions for my daily use.
  3. When it comes to browsing, it “feels” like Edge/Chrome. Which is not weird, since they’re using the same engine. However, the additional functionality in the browser shell is fun. However, it runs on a Chromium port, where they stripped all privacy, ad-related stuff, which Google uses to collect privacy data.
  4. The ability to get a page automatically summarized by AI is very useful. Helps a lot. And learning it is a lot of fun. And it seems they’re coming with even more AI features.
Arc Browser on iPadOS: Not the best experience.

What I dislike about Arc (as of today):

  1. No Windows version. When it comes, it’ll be interesting, as it seems they’re planning to build it in Swift :). It feels like a risky move, but hey… creating “yet another browser” is a risky business anyway. When I was watching the video about it, I was actually thinking “well, if they don’t succeed with the browser, but they succeed with bringing Swift to Windows, that might be the company’s success to keep them afloat?”
  2. No Android version. Sorry, folks… maybe I should have started with these two. Without Android and Windows version it’ll be hard for most of the people to give it a try. However, I ensure you, it’s awesome (on MacOS)
  3. iPhone version lacks some of the best features (but thankfully, synch works). It’s far behind the desktop version, at least it feels so.
  4. iPadOS version is non-existent: it’s just the iPhone version running on iPad. If you’ve ever used such software, you know how clunky it feels.

Well, reading the four points above, it seems that my complaints are not around the primary feature set of Arc (for Mac), but it’s about porting that stuff in the right way to other platforms. From my own perspective, Arc for Mac desktop is already doing great stuff. The integration with the rest of the Apple ecosystem is at MVP level, but I’m looking forward to seeing how this grows.

If you’re a Mac user – give it a try. You may find a new friend there.

How to fix the “Error code: 9” update problem in Microsoft Edge for MacOS

How to fix the “Error code: 9” update problem in Microsoft Edge for MacOS

It sucks when this happens: opening Microsoft Edge Settings, going to “About” to see if I’m at the latest version, and then getting this dreadful message: "An error occurred. (Error code: 9) (Extra code: 0)."

It started appearing on my comp a week ago. Microsoft screwed up something during the auto-update.

I tried many things myself, but I failed. So, I had to go to the Technical Communities, where I found a thread on the subject.

Initially, I could only find people who could feel sympathetic but could not help. However, this morning a very bright person (thank you, yeliex!) provided the solution.

The solution is to run these two commands in the Terminal:

sudo rm -rfv /Library/LaunchDaemons/com.microsoft.EdgeUpdater.*
sudo "/Applications/Microsoft Edge.app/Contents/Frameworks/Microsoft Edge Framework.framework/Versions/118.0.2088.46/Helpers/EdgeUpdater.app/Contents/MacOS/EdgeUpdater" --install --system --v=2

The way I read this: the first one removes the EdgeUpdater launch daemon, which is installed on your machine, while the other reinstalls it.

Once you run these commands and restart Edge, the error goes away!

Since some people on the thread still report they have a problem, here are my hiccups while I tried to do this:

  1. I am using a custom terminal, iTerm2. By default, the security settings do not allow non-Apple apps to change applications on the system. To enable this, one would need to allow “App Management” for the custom terminal (and restart the terminal). Without this, it won’t work!
  2. I almost gave up while waiting! Don’t give up. The second command takes its time.

Now I will fix my work Mac… which has the same problem.

BookPlayer: One of the best apps for listening to MP3 Audiobooks on iPhone or iPad

BookPlayer: One of the best apps for listening to MP3 Audiobooks on iPhone or iPad

Today, I had a challenge: I’ve got an MP3 audiobook! Imagine that: one receives an audiobook, and one immediately has a challenge! Weird, one would say, but no, it’s not weird if you’re used to subscription-based audio media only, e.g., Spotify, Storytel, etc. Then, you do not think about “what I’ll use to listen to those”: you get their software (even if it’s crappy, you have no other choice), and then you listen.

However, when you get an unprotected audiobook, you must find a way to listen it. And that’s when I hit a rock-solid ground. I searched for more than one hour (trust me, in my world of searches, that’s a lot), and I was still unable to find the right iOS software to listen to this audiobook. Simple, eh? Just a collection of MP3s. Good, ol’ WinAmp-style. Yes, it’s simple, but it was not easy to find software that does it.

And then, a friend saved me.

She recommended BookPlayer, a great, open-source app (BookPlayer at GitHub), which saved the day.

In two easy steps, this app allowed me to import my book (already uploaded to iCloud) and start listening to it with the same easiness and comfort the “professional” audiobook apps provided. Given that it’s a community project, it contains way more features than the “standard” ones. It’s ironic very often happens: a commercial, paid (and paid for!) app is way weaker than its open-source counterpart…

BookPlayer also has a “Pro” mode, a subscription-based service that offers a bit (but just a bit) more functionality than the free app. I have not (yet) signed for it, and I don’t think I will. But if one regularly uses the app, they’d probably consider buying Pro.

Instead, I decided to apply for a translator. I love contributing to open-source projects, and if they approve my request, I’ll be happy to help them with the Bulgarian translation. I remember when I was KeePass’s main translator (10-15 years ago?)… then I stopped because I stopped using the software. I firmly believe in the rule that “one should not translate (or develop, for that matter) an app which one does not use themselves.”

Anyway, I’m pretty happy that I resolved an issue in the best way possible: by finding a great app to do so.

Images are from the description of the BookPlayer project.

“Да аутсорснем себе си”

“Да аутсорснем себе си”

Причината за тези размисли е, разбира се, коментар във Фейсбук тема за политика. Така, че ако не ви се чете за това, най-добре спрете тук и се занимайте с нещо много по-приятно или по-полезно. Защото по-долу ще размишлявам за един начин на мислене, много характерен сред хората, с които ми се случва да общувам. Понеже е написано публично, не си играя да крия лицето на Златко, споделил своето откровение:

А за България в настоящата действителност как е? Централно планиране и управление ли е по-добре за нас, или децентрализирано? Постави отговорът си в контекста на ширещата се корупция и лошо управление по всички етажи на властта у нас:

  • Щеше ли Царево на Лапчев да е по-добре, ако Лапчев имаше повече власт и пари?
  • Щеше ли Варна да е по-добре, ако Портних имаше повече власт и пари?
  • Щеше ли София да е по-добре, ако Фандъкова имаше повече власт и пари?

Финансово, България е на получаващата страна на ЕС.

Властово, България е по-корумпирана и с по-кофти управление от ЕС.

=> ЗА БЪЛГАРИЯ е по-добре, поне докато сме под средното за ЕС, да аутсорсваме управлението към централно такова, което е по-добро от инхаус решението ни.

…А ние не сме просто “под средното” – ние сме последна дупка на кавала, ние сме дъното!

Щях да приема аргумента ти, ако бяхме Германия примерно. Но ние не сме. Дай да не се правим на по-светци от папата тогава! Поне докато не се качим до над средното за ЕС, после пак ще си говорим. Тъй де, внуците ни ще си говорят.

Този начин на мислене аз го наричам “да аутсорснем себе си”. “Аутсорснем” е неологизъм, който дойде по нашите земи с популярността на местния “аутсорсинг” бизнес. Накратко: една компания прави “аутсорсинг”, когато по някаква причина (най-често финансова или липса на кадри) прехвърли определени функции от бизнеса си в други географии.

Разговорът се завъртя покрай моята ненавист към това да ме управлява друг. Ненавиждам дори родните политици, а когато нещата опрат до това да ме управляват чужденци, тогава ненавистта ми е с пъти, много пъти по-голяма. Защото смятам, че родният политик се е извисил над проблемите. Причините за това са много:

  • “прислугата” им по институциите, в които “работят”;
  • бронираните им лимузини, с които ни изтикват от пътя, щото са “по-важни” от нас;
  • охраната им от НСО;
  • милиардите, които си саморазпределят, за да довършат живота си в охота;
  • и редица други по-маловажни причини, които няма да изброявам.

Та затова, ако сте забелязали, че се сещат за улиците само преди избори, да знаете защо става така. Просто политикът, веднъж преминал през метаморфозата към “властник”, вече има други проблеми за решаване. Вие сте му решили най-главния проблем: убедил/излъгал ви е да гласувате за него, и сега следва той да си оправи неговите си проблеми. Разбира се, ще кажете “ама има и изключения”. Изключенията, приятели, за заради това, че политикът все пак (и все още – може това да се промени по някое време) има мандатност. И след няколко години властникът ще трябва да ви лъже пак, за да изберете пак него или близки нему, за да продължи да си налива във вените си сладката, многокомпонентна отрова на властта.

Това е за регионалните политици. Виждал съм го многократно и колкото по-малко регионални са, толкова по-силен и по-опияняващ за тях е горният ефект. Кметовете на малките населени места или квартали са най-малко засегнати от него. Минавате обаче към кмет на община и виждате, че нещата вече са твърдо поели в горната посока. Качвате се на ниво общински съветник и връзката с реалността вече мъждука като лапма с 30% напрежение. Качвате се на ниво депутат и връзката с реалността не само, че я няма, ами е съвсем загубена. Колкото повече вървите нагоре – толкова по-зле се получават нещата.

За евродепутати хич няма смисъл да говоря: те живеят в своя, ЕСССР-реалност и гласуват зелени сделки, докато се местят безумно Страсбург-Брюксел многократно в годината, само за да начешат политически красти. Или пък гласуват ЖиДиПиАр-и, практическата реализация на които коства милиарди на бизнесите в ЕС, с практически ефект близък до нулата.

Положението с не-изборните длъжности е още по-трагично. Те се назначават от някой от гореописаните местни велможи, най-често с цел да осребрят услугите, които бъдещоназначеният чиновник вече е оказал на велможата или на партията му. Ако си мислите, че на назначеният на която и да е длъжност държавен чиновник му пука дали ще подадете официално оплакване или не, то жестоко се лъжете. На него му пука само дали познавате шефа или благодетеля му. Но той също добре знае, че е много малко вероятно да го познавате, защото ако го познавахте, нямаше да се занимавате с неговото благоволение.

Та вие си подавайте жалби колкото искате – това за чиновникът срещу вас няма абсолютно никакво значение. Освен, ако не се раздуха случая по медиите – тогава вече вашата жалба се превръща в “масовка”, която директно удря върху благодетелите на чиновника и чиновника трябва да бъде разкаран. Примери за това няма да давам – преди седмица-две дъвкахме последния синекурец, който заплашваше лекарите с техния министър. Има примери колкото искате още, но нямам място, а и желание, да ги пиша. Всички сме се срещали с тях.

Но аз се отплеснах. Обяснявах ви колко са зле нещата на местно, регионално ниво, с хора, с които говорим общ ези, споделяме общи ценности (добри или лоши – това тук не коментирам – общи са!) и като цяло – всички искаме да си свършим работата по един или друг начин: чиновникът – да му свърши работното време и да вземе някакви пари, а ние – да получим държавната услуга, която ни е необходима, защото (най-често) самата държава ни е задължила да ни е необходима.

Та затова текстът в коментара силно ме “включи” да пиша всичко това. Този текст предлага, не, направо призовава, че и обяснява (за пореден път) как е “за мое добро”. Та този текст предлага “да аутосорснем” колкото се може повече управление “навън”.

Нарочно пиша “навън”, а не конкретната география, защото коментирам общият стремеж у много хора да “аутсорсват навън тяхното управление”, като за мен дали този стремеж е насочен към ЕСССР или към Путлер има значение само дотолкова, доколкото какво производство ще са оръжията, с които съответния “международен доставчик” ще ме принуждава да му вървя по свирката. Всъщност, те оръжията най-вероятно ще са български, произведени в Казанлък, ама това е друга тема.

Този стремеж на “аутсорсване” на вземането на решенията е продиктуван от изкривената с поколения вяра, че “чуждото е по-хубаво”. Причината за това са точно 78-те години социализъм, в който живеем от 1944-а. Особено влияние за този начин на мислене имат първите 45 години, до 1989-а, когато се живееше много, много, много по-зле и по-зависимо и когато тщенията на всеки нормален човек са били насочени отвъд Желязната завеса, която беше спусната над всички нас.

Тези години, крахът след тях, създаде съвсем нормалното усещане в много хора, че “навън е по-добре”. Тези, в които това усещане беше най-силно, емигрираха. Някои от тях сега продължават да ни убеждават колко сме зле. Някои от тях обаче не емигрираха.

Те комбинираха това усещане с родовата памет, за да произведат феномена “да аутсорснем себе си”. Начинът на мислене, демонстриран от тях е в неистовото желание друг, външен да ни управлява. Някой който дори ние не сме избрали (2.5% от евродепутатите са българи, останалите 97.5% са чужденци) и над който нямаме никакво влияние (не се заблуждавайте: ние имаме толкова влияние в ЕС, колкото в Държавната дума на Путлер!).

Феноменът “да аутсорснем себе си” надживя 45-те години кървав съветизъм в България. Той се изроди в горните желания “по-добре знаещият чужденец” да дойде да ни “оправи”, защото ние не можем сами. Точно както престъпниците от БКП, начело с изрода Тодор Живков, са искали 1963-а година “да аутсорснат България” на СССР. И след това пак, през 1973-а. И всичко това, разбира се, е следвало наративът на горния коментар: “то е за наше/ваше собствено добро”.

Не знам за вас, но аз не искам да аутсорсвам себе си или децата ми на който и да е. Ни на Путер, ни на ЕСССР-ските еврочиновници. Твърдо смятам, че ако се “аутсорснем”, ако предадем (още повече) независимостта си, нещата няма да се подобрят, а ще се влошат неимоверно. Разбира се, в краткосрочен план (примерно двадесетина години – половин до едно поколение) може и да има някакво подобрение: новият господар винаги харесва подчинилите се, особено в началото. Но след това започва доенето. И смятам, че ние сме твърде в покрайнините на Брюксел (както сме и в покрайнините на Москва!), за да разчитаме на нещо друго, освен подаяния, колкото да останем налични и полезни.

Колегата е прав в едно: ние сме нетен получател. Продаваме свободата си срещу еврофондовете, които основно отиват, за да могат политиците да си създават и развиват бизнесите (пресен пример – “Насекомо”). Разбира се, трохи от тези еврофондове стигат и до всички, но лъвският пай отива или директно налят, като “инвестиции”, в точно-определени бизнеси, или източен чрез 70% и отгоре корупция на всички нива при реализирането на тези проекти.

Тъжно е, защото 2007-а мислех по съвсем различен начин. Но след това пораснах, поживях, видях, запомних и се промених.

И затова никога, никога няма да приема начинът на мислене “аутсорснем себе си”. И понеже виждам много сериозно засилване на този начин на мислене смятам, че май е крайно време силите про-ЕСССР, про-Москва в българския парламент да се изравнят. Примерно “Израждане” + БКП = 40%, европейски партии = 40%, 20% останалото. Най-малкото защото когато еврофондовете спрат, тогава, току-виж, сме видяли други политици, с друго съзнание. И да, смятам, че най-голямата вина за това имат еврофондовете. Защото, когато има пазар, има и предлагане!

Theme: Overlay by Kaira Extra Text