Сутринта ни събуди обявлението, че след час ще бъдем в Осло. Имахме достатъчно време, за да станем, за да се оправим и да пием по едно кафе, наслаждавайки се на фиордите, които минаваха покрай нас, както и на морето, което ни заобикаляше. Ангел много не се интересува от тези неща, но за сметка на това детския кът е в самото кафене, така че той беше като совалка между конструктора (за да играе с него) и нашата маса (за да си пие какаото и да си яде сандвича).

Точно в 09:50 се заковахме на кея в Осло. Ние с Веси бяхме още в кафенето, та докато се оправим стана 10:20. В 10:30 благополучно се изнизахме от кораба, оставяйки почти целия багаж в каютата. Понеже не сменяме каютата, багажът можеше да бъде оставен в нея. На всички пътници ни беше забранено да останем на кораба – дори да го искахме. В него от 10:30 до 13:30 трябваше да остане само персонала, за да го почисти и стегне за следващия рейс към Копенхаген. Бордингът за обратно започваше в 13:30 и продължваше до 16:30, така че ние имахме цели 6 часа за разходка в Осло.

След като излязохме от дока, забелязахме че самият кей не беше в особено добро състояние. Доста строителни работи течаха наоколо, но ние бързо се измъкнахме от строежа и поехме към някакъв замък. Поскитахме из уличките му, и стигнахме до старо отбранително съоръжение, откъдето се виждаше центъра и кметството. Намерихме пътя до центъра и (понеже вече беше 11:20) започнахме да търсим место, където да хапнем нещо за обяд (вече и двамата бяхме огладняли – сутринта яде само Ангел, а и той междувременно беше огладнял).

Помотахме се насам-натам, купихме сувенирче за спомен (четири симпатични чашки за ракийка), и след това се насочихме към търговската уличка, където по описание на магазинера от сувенирния магазин би следвало да има места за ядене. Понеже не ни се рискуваше с непознати ресторанти, Веси реши да се установим в Макдоналдс. В крайна сметка там знаехме какво ще намерим (храна със същото качество, като в българския Макдоналдс например, както и детски кът и тоалетна за Ангел).

В норвежките Макдоналдси продават нещо като дюнер! “Филийки” от пилешко, свинско или телешко месо, изпечени на скара и пъхнати в джобче със зеленчуци и сос. Взехме по едно меню с този псевдо-дюнер, взехме какао и кифличка за Ангел, и се качихме на втория етаж, където Веси беше намерила страхотно место, от което се виждаше по-голямата част от кея и самата търговка улица. Изядохме “яденето”, починахме си и продължихме търсенето на Целта (целта беше във формата на цял бански за плуване, понеже старият на Веси вече е прозрачен – съвсем буквално!). За жалост обаче не беше писано Веси да има за спомен бански от Осло. Въпреки нашите търсения такова нещо не намерихме. Може би не сме търсели, където трябва, а може би норвежците не носят бански костюми, а масово предпочитат нудистките плажове. Така или иначе само Ангел си има спомен – един мини ТИР-цистерна.

Разхождайки се направихме и доста снимки. Осло се оказа много красиво место, поне централните му части, които ние посетихме този път. Казват, че стандарта в Норвегия бил най-висок от цялото скандинавие, но аз поне не успях да го усетя: по-скоро цените ми се виждат “копенхагенски”, което не значи че са ниски, но поне не са осезателно по-високи. Градът обаче е много красив, хората са усмихнати и определено днес имаше доста народ по улицата, въпреки че е понеделник и би следвало да се работи :). Всичко, което видяхме, беше подредено, оправено и излъскано – както в Дания. И тук видяхме същото отношение към децата (накратко: всичко им е разрешено, от всичко трябва да опитат и никой за нищо не трябва да ги спира).

Това, което ми направи силно впечатление днес беше слънцето, което удряше косо земята и от което почти всички снимки излизаха с някакъв дребен проблем :(. За да направя стотина приемливи снимки съм изщракал поне 140 допълнителни кадри (които съответно изтривах, когато им виждах дефектите). И сегашните снимки не може да се каже, че са перфектни, но поне са приемливи! Надявам се Веси да има време и желание и скоро да ги качи в страницата ни – определено смятам, че има какво да се види. Тези дни снимах само в RAW формат, което автоматично значи повече проблеми при обработката (по-дълга процедура), но и по-качествени снимки, ако Веси не натряска пак 65% качество на JPG компресията [да не забравя да я предупредя!].

След една пет часова разходка, която Ангел геройски издържа, се затътрихме към кея. В 15:20 благополучно си бяхме в каютата, където спахме до 16:55, когато ни събуди обявяването на заминаването по интеркома. Веси и Ангел отидоха да пробват басейна, а аз седнах да си подготвя жалките датски умения за утрешния урок. Все повече се убеждавам, че може би ще започна да чета и да разбирам частично някои думи, но едва ли ще започна да говоря този език – кошмарно труден е, при него няма никакви лингвистични правила, а почти всяко граматично правило има по около 40% изключения от правилото. Т.е. ако не “си ги знаеш”, много трудно е да ги научиш правилно. Припотявах се час и половина с датския, и след това (писна ми!) седнах да играя на Starcraft и да чакам Веси и Ангел да се приберат. Те не закъсняха с прибирането, но аз още не си бях начесал крастата и затова ги изпратих да гледат “Том и Джери” в кафенето, а аз си продължих мисията. Натъкнах се на много грозен бъг – на точно определено место играта забива 🙁 ! Не мога да мина местото, и не знам какво ще правя. Така или иначе, омръзна ми да се опитвам да я минавам и реших да отида горе при Веси.

Взех си една бира и седнахме да си говорим. Междувременно беше излязъл доста вятър, който правеше морето бурно, а Веси започна да гледа странно и да се оплаква от морска болест. Затова трябваше да си изпия бързо бирата и да слезем долу в каютата, където Веси си полегна, а Ангел започна да играе с новия камион. Вълнението обаче се увеличи, и Ангел започна и той да се оплаква, след което легна до майка си и миряса. Малко след това аз ги последвах.

Вчера си говорехме с Веси, че така бихме могли сигурно и до Америка да пътуваме. Интересно ми е дали след този си опит тя още смята същото ;). На мен също малко ми се замая главата, но аз се справих геройски с положението.