microsoft – doncho.net

Tag: microsoft

Sorry, Edge! I tried, I REALLY did!

Posted on 5/24/20175/24/2017 by Doncho

I like Microsoft, and I like their core business: Windows and Office. After all, I worked there for quite some time, and got few great friends there too!

But I just can’t understand why Microsoft still can’t make it to a useful browser! It’s already been almost two decades of painful browser marathon, which started with the once-great success of IE6 (and then the IE6 hell following).

Edge with Windows 10 sucked. It was possibly a good browser for someone’s grandma, but not for me. Main point: lack of extensions. Second point: lack of support across most of SPAs. Third point: lack of clearance “what’s next” for Microsoft.

Recently, with the recent upgrade to Windows Creators, I got the new Edge as well. I was excited: on my Insiders machine, I often use Edge, just to check how their progress goes. And I was glad that there’s finally Extensions’ support there, with my favorite LastPass extension, too.

As part of my “Creators Excitement,” I decided to switch from Chrome to Edge on my “hottest” notebook, the one I use mostly, hourly, minutely, etc.
So I did. And it was lovely honeymoon (well, honey-half-moon, actually).

But today I’m switching back to Chrome!

Why? Here’s why!

Edge seems to perform badly on battery. Yes, Microsoft claims it’s very economic towards my notebook’s battery, but you just can’t use it, while on battery! It *misses keystrokes* in my extensions. If I want to do “Copy to clipboard”, I have to *repeat* this operation, until (finally) something gets copied to the clipboard.
No UI/UX feedback that “it’s thinking.” You type an address in your browser bar, hit ENTER and then… nothing happens. It looks like it’s loading some Javascript or other files in the background, or at least you hope so, but you don’t see it. You go in the browser bar, and then you hit ENTER again, and *then* something starts happening, maybe!
Impossible to put “active” scriplet in my bookmarks bar? Why? It was possible before, but not now?

All this brought a lot of irritation and feeling that “it failed my expectations again”. I’m very sorry. Because I also liked the idea of getting aside Chrome, just for a change. But it seems it won’t happen. Not today, and maybe anytime soon.

The Surface

Posted on 6/19/20126/19/2012 by Doncho

(Almost) two years ago I’ve spent quite significant US$900 for an Android tablet. The first 7″ ‘real’ Android tablet on the market, which I was sure will worth every buck. That was my 7″ Galaxy Tab device, which I still love and use.

At that time I was still at Microsoft, although I knew the end of these Microsoft days was close. Some of my colleagues disapproved the tablet. However, I had my solid reasons why I cannot wait anymore and I need to get a tablet. I loved the Windows Phone 7 phone, it was great piece of hardware, but I highly disapproved the lockdown, which Microsoft copied directly from Apple and put at his users. That’s why I was sure that my next business phone would be an Android phone.

I was using Android-based devices since then. I’ve had my hands on different phones, starting with Google Nexus S, Samsung Galaxy II, Google Galaxy Nexus, HTC One X and right now Samsung Galaxy III. All those had their flaws and benefits, but the most important experience for me was the fact that I vividly saw the Android OS growing from 2.2 until 4.0.4. I also had some experience with Samsung Galaxy Tab 10.1″ (which is with 3.x.x).

Until today I was wondering what would be my next tablet. I was thinking about Asus Transformer series, they’re great, nifty devices with a lot of features. Actually, I almost bought one few months ago, if it was not the Asus support, who ensured me there’s no way Bulgarian language would work with their hardware keyboard. And then I backed off.

…and I’m happy that I waited…

So far I did not believe that Microsoft would give something, which would amaze and astonish me that high. Too many disappointments for the past (well…) few years! But fortunately that seems over now.

I just saw the full recordings from the Microsoft Surface announcement, which happened yesterday. I really enjoyed these 47 minutes full of perfection. I can clearly say that the Surface is the device (no, it’s not a tablet, it’s much, much more!), which is worth waiting. Not only because it’s Windows. Because it’s an actual business device, which can be fun as well. Because it will finally close the gap between the Tablet PCs and the real tablets, which you can use in an Enterprise.

I will have to wait for the Pro version. Which means I will wait at least another 9-12 months. But seeing that’re the plans, Windows RT resembles too much the Apple model, which I hate a lot! But Windows 8, on an Intel Surface device, is something which will worth spending $1600 (I think that’ll be the starting price of these things in my geography).

I am very happy with what I’ve saw tonight. Microsoft has finally come with a real product, which will (once again) change the world. I’m sure that Microsoft Surface will give back the speed and the innovation for the consumer computing market, which this company was lacking in the past years.

Microsoft initially won the browser war with Internet Explorer 4. Then Microsoft slowed down and now I can’t see how Internet Explorer will make it back. Especially with the fact that Windows RT will come with IE10 “eunuch edition”, which will not allow plugins at all (Flash does not count, and it’s shitty anyway). I hope Microsoft allows better browsers in its Windows RT market, because otherwise I doubt I’d ever like and own Windows RT tablet at all.

It is, however, quite different story with Windows 8 Pro. It will host full-blown IE10, with all plugin goodness, and it will allow installation of any other software just like any other PC: from any source. This will make possible installing and using Chrome (Firefox, you will rest in peace soon… too bad, because you were the changing factor of the browser market…). Of course, Google has to “surface” the Chrome, but I’m sure that’ll happen too. This combined with all the rest will make the Windows 8 Pro tablet the best future device for me and my needs. And probably for the other 500 million users.

I think that at the end, this will rejuvenate the desktop PCs. Especially for people, who need high processor power at their fingertips. Gamers will have hard time putting their favorite MMORPG on a tablet. Plus, the big screen there is a must. Also, although the Pro tablets are promised to be fast devices, I doubt they’ll match the power of a desktop PC, which can be properly fit and cooled.

But still, the surfaces will prevail. Because iPad might be great consumer device, but it’s total crap in the Enterprise. Plus, until you root it, you’re stuck inside the Fruit Farm of Apple. And when you root it, you lose your warranty. Windows 8 (Pro) won’t have that limitation, and will win (for good). I actually think that naming the device “surface” and not a “tablet” will be one of the key factors, which will help people distinguish, know and look for this particular device, and not “tablet” anymore. The fact that the Android devices are called “tablets” (just like the iPad) is one of the reasons, in my opinion, why they never succeeded (and there’re also about 100 other reasons, which won’t fit in this post). But with the Surface and Tablet now, we clearly know what’s the future, and what’s the past (well, and present).

So, unless Microsoft screws it up big time (for example, exclude my country from the “supported” list, or release a device without full pack Bulgarian keyboards), this future looks much clearer to me 🙂

How to resolve: Impossible to start Hyper-V Virtual Machine on Asus Barebone

Posted on 2/9/2012 by Doncho

I’ve got three barebones, configured as high-performance PCs at the office. The usage of these PCs was decided to be Hyper-V servers, which test team would setup and use for their dark matters.

All that was great, with the exception of one: No virtual machine could successfully start! We successfully installed and configured Hyper-V Servers, but then any virtual machine, doesn’t matter imported or new, would fail startup with the dreadfull message “<virtual machine name> could not initialize”. Very helpful, as you can imagine.

I contacted my best source for any virtualization issue whatsoever: Alex Miloev! The situation became even darker, as he was not able at the moment to help deeper, and I exhausted more or less any “simple” fix I could imagine. Solutions from the newsgroups suggested what I already did (stuff like “turn on your processor virtualization flag”, Doh!).

I was desperate to the degree, where I started looking for and downloading VMWare ESXi 5.0. Knowing what risky business this is, I guess you do understand my desperation 🙂 .

The thing, whcih did it, I found almost by accident. This very interesting hotfix You cannot start virtual machines on a computer that is running Windows Server 2008 R2 and on which a CPU is installed that supports the AVX feature did the charm. I was not initially sure, since I did not know / I was not able to check if my disks were of this kind, but I decided to try it.

And the miracle happened! All worked like a charm! First on one of the machines: all was OK. Then the other two – just installation of the fix itself removed the obstacle and all VMs started normally!

Microsoft, however, offered very weird way of delivering the hotfix! I never received hotfix download link by e-mail, I guess this is something of the new stuff, which Microsoft constantly tries to change (actually, to make it better, but it’s not always better). Nevermind that, the hotfix link came, it worked and now my machines are working like a charm.

Windows Phone Support in Bulgaria: Please, no more bullshiting!

Posted on 2/5/2012 by Doncho

Disclaimer: I cherish my personal relation and friendship with many of my ex-colleagues from Microsoft and Microsoft Bulgaria (yep, these are different things, you’d know if you were in both). However, I cannot hold my disappointment today, so I needed to post this. Friends and colleagues, I still do love and respect you and I’m your friend. This post has nothing to do with you, it’s not against you personally, it’s against this, which makes even you suffer much at work!
And now, the post…

Today I red in the Windows Phone Developer Blog that Windows Phone Marketplace support is being extended to support the following countries: Argentina, Indonesia, Malaysia, Peru, and the Philippines. The news filled me with joy, since I always believed that Windows Phone Marketplace support is normally first for the larger economies, then for the smaller, etc. etc. And now since we hit Philippines, it means that Bulgaria should already be a supported country, right? RIGHT?

Hmmm, quick check! Alas, no! Not yet! Can’t buy a rusted penny from the Marketplace, because… my credit card is not supported, my country is not-yet-supported! Almost 2 years since the platform was announced!

Damn!

Let’s do some economics and math: Bulgarian GDP – per capita (PPP) is $13,500 (2010 est.), Philippines’ GDP – per capita (PPP) is $3,500 (2010 est.). WTF, this is like 4 times more than Philies!

Now, please stop telling us that “market size”, “country wealth” etc. are guiding points for all the bureaucracy, which takes decisions about Marketplace support per country. The facts above are rock-stone solid: average Bulgarian is 4 times richer than the average Philippine and Microsoft still prefers to give Philippine the Windows Marketplace, but not to enable it for Bulgaria? Am I allowed it to ask again: WTF?

I am really jealous, of course! But I’m more insulted than the reasoning, which we’ve been given by Windows Marketplace executives, when we asked about Bulgarian support. “Market size”, my hairy a**! I see above how much this “market size” matters.

And it’s not only Windows Phone Marketplace! It’s also XBox Live, it’s Office 365, it’s many other services, which make us “third class citizen” from Microsoft perspective. I’d be offended, if I was not too much insulted by such behavior!

Please, please, oh pretty please, can someone really tell us why? And when?

Disclaimer 2: I’m writing this text before ACTA is accepted and in order in my country. After that I’ll be most probably forced (I do not write “sued” here, because there’ll be no need for court order!) to remove it by Microsoft for infringing their copyright on the name, because that’s how the big companies will be able to fight the criticism: not with expanding their services and keeping their customers happy, but mainly with repressing measures for the ones, dared to mention their name in the critic materials! That’s why ACTA has to be stopped at once!

Image (cc-by) Luca Hammer.

ай-Свободата, Санчо!

Posted on 1/22/2012 by Doncho

Чудя се има ли смисъл да ходя “там”. “Там” е мястото, в което искаш да обясниш на ай-хората защо, по дяволите, ти продължаваш да си анти-ай. Ай-хората не могат да разберат лесно твоята позиция, защото в ай-светът никой не е “анти-ай”.

В този свят всички са доволни, обградени с любезните грижи на сервиз, който е бърз, точен и ефикасен (да, дори и в България!), за тях работят стотици хора, изследващи под лупа ай-софтуера, за да не може да мине нещо, което да затормози ай-сферата и да не дава Бог, хората да разберат, че ай-чудесиите са напълно безпомощни без този чудовищен филтър.

С тъга установявам, че губя все повече и повече от “моите” хора в този свят. Хора, които обичаха свободата да изследваш, да чепкаш, да чупиш и след това да оправяш. Хора, с които заедно порастнахме, и в прекия, и в преносния смисъл. И които сега нямат време да се занимават с недостатъците на една по-свободна платформа и предпочитат уютния и спокоен ай-свят. Аз ще продължа да си ги обичам и уважавам, просто ми е мъчно малко… за времената, може би :). Старческа носталгия ли долавям?

Сега, когато имам възможността да опознавам и двата (че и трите) свята, мога да заявя съвсем отговорно, че без детайлното изследване и цензурата на приложенията, ай-светът щеше да съвсем друг. Неговите обитатели щяха да са доста по-нещастни и най-вероятно доста по-малобройни. Когато разработваш едно ай-приложение от нулата, разбираш колко малко е защитата от програмистки грешки (от чисто приложна гледна точка) там. Така осъзнаваш, че всъщност е ужасно лесно да събориш прехвалената “супер стабилна” платформа в прахта, защото нейните самозащитни механизми разчитат единствено и основно на хилядите (вероятно индийци или китайци), които решават достойно ли е едно приложение за ай-света или не.

От това, което съм видял до сега, си правя извода че ай-ОСът всъщност е доста калпав! С три реда код можеш лесно да сринеш операционната система и да се наложи мек (че понякога и твърд!) рестарт на устройството. Това по подобен начин го можеше и Windows Mobile от 2002-а година, но не чак толкова лесно и елегантно :). И Android, и Windows Phone бързичко ще лепнат един шамар на подобно приложение и ще го изпратят в небитието много преди то да е успяло да стигне до ядрото и да предизвика масивен срив в него.

Разбира се, от гледна точка на цялата екосистема нещата работят: платформа, на която програмистите създават, след това производителят одобрява всяко единично приложение, и едва тогава потребителите използват приложението. Ако одобрението се извади от процеса, ай-платформата ще прилича малко или много на това, на което прилича Андроид днес: хардуер, след това операционна система, след това дебел слой от приложения (антивирусна, защита на батерията и др.), които помагат на системата да работи безпроблемно (понякога успяват), или поне да работи с по-малко проблеми. Проблемът е, че и този слой повечето пъти не успява да си свърши работата и както си стоиш, разбираш че за 2 часа си загубил 30% от батерията си! Е, свободата си има своята цена!

С третия, най-пресен смартфон-играч Windows Phone нещата са някъде по средата, основно клонящи към ай-модела, но без неговата виталност. Отлична платформа (да, колкото и да хейтите, платформата е желязна и изпитана във времето!), но тежка цензура от страна на производителя, същата като тази на ай-света,но за сметка на това жестоко ограничена от бюрократични правила и принципи. Тези бюрократи не позволяват на “нечисти хора” да създават и използват приложения за платформата. Ако имаше начин, щяха и да забранят устройствата да се продават на “нечисти хора”, но пазарът не търпи подобни регулации, засега! Според Майкрософт “нечистите” хора са хората от нашите (и много други) географии, за които не си струва да се мисли и които са вечно осъдени последни да могат да използват услугите, с които “чистите хора” са свикнали от години. Windows Phone е страхотна платформа за “чистите хора”, но ние, “нечистите” трябва да се борим с нея. И тъй като борбата е тежка и безсмислена, а затвореността на Windows Phone идва като модел от ай-света, в “нечистите” географии трябва да си луд, за да ползваш Windows Phone. Или трябва да харесваш шльокавицата. Или трябва да работиш в Майкрософт. Тогава борбата не е толкова тежка, защото дори “нечистите хора”, ако работят в Майкрософт, могат да пишат приложения за платформата и дори да я кирилизират (почти) успешно.

Като обобщение: единствения разумен избор за мен е Андроид. Ако някой ден стана от “чистите хора”, Windows Phone е възможна алтернатива. Ай-светът обаче едва ли ще ме грабне засега. Не защото не харесвам малки, заоблени и стъклени джаджи с перфектен екран. А защото не мисля, че всичко, което използвам, първо трябва да мине през вещите ръце на някой индиец, който да натисне бутона “Approve”, за да мога след това аз да си сваля и използвам приложението. Аз предпочитам да мога аз самият да си реша за себе си, не да чакам индиеца първо.

Е, под Андроид ще продължим още дълго време да чакаме перфектното устройство, което да работи поне малко “ай”. Няма да го дочакаме. Няма как да стане. Отвореността на платформата и възможностите, които тя дава за експерименти, комбинирани със зверската конкуренция и вече налична фрагментация винаги ще водят до това отделните производители да разтягат до край възможностите на хардуера (защото върху тях го няма строгия контрол на Епъл или Майкрософт), което ще води до това потребителите да страдат от това или онова публично известно проблемче, което производителят не може да отстрани навреме. Или не иска, защото бърза да пусне модела на пазара, преди останалите 5 конкурента.

Няма телефон под Андроид, който да няма поне един-два такива дразнещи проблема.

Няма телефон под Андроид, който да не страда от загуба на батерия. Тук отсявам телефоните, които се използват само и единствено за разговори. Но тогава по-добре си вземете един Самсунг с Bada и въобще не си играйте със смартфон: в крайна сметка телефоните с Bada траят по седмица и половина без зареждане. Ангел ми е пресен пример, неговия телефон трае по 10-15 дни без презареждане, ако той говори по 5 минути на ден средно.

Андроид дава Свобода (да, точно с главното “С”). Но всичко това си има цена. Ай-света и Майкрософт отнемат свободата. Това дава преимущества, на съответната цена (не само фискална такава). Оттук-насетне всеки сам трябва да си реши.

Най-голямата Свобода обаче е да има алтернативи. Спомняте ли си, когато единствената алтернатива беше Symbian?

Малко DropBox несигурност

Posted on 7/7/2011 by Doncho

На 2 юли получих писмо от DropBox с информация за промяна на условията по лицензионното споразумение, на база на което предлагат услугата. Не му обърнах много внимание до тогава, до когато в сайтове, които уважавам, беше публикуван детайлен анализ на новото лицензионно споразумение, по силата на което DropBox си даваха странни права. Ето най-тревожния участък:

“By submitting your stuff to the Services, you grant us (and those we work with to provide the Services) worldwide, non-exclusive, royalty-free, sublicenseable rights to use, copy, distribute, prepare derivative works (such as translations or format conversions) of, perform, or publicly display that stuff to the extent reasonably necessary for the Service. This license is solely to enable us to technically administer, display, and operate the Services. You must ensure you have the rights you need to grant us that permission.”

Накратко: пращаш файл в DropBox и той вече е тяхна собственост. Особено derivative work, което по силата на Creative Commons може да значи много. Разбира се, както и права да изпълняват и публично да излагат файловете ти. С две думи, това лицензионно споразумение все едно беше написано от алчен корпоративен адвокат на компания с повече от 120 хиляди служителя (преди да ме заядете за Майкрософт, в момента служителите ѝ са под 90,000)!

Естествено, първо се вбесих. От къде на къде те ще имат права върху (например) shopping list-а, който аз и Веси си разменяме? Или върху ваучерите ни? За какви се мислят тези?

След това обаче се замислих, че “тези” се мислят за компания, която ми предоставя безплатна услуга и съответно са в правото си да променят каквото и както им отърва, стига навреме да ме предупреждават за това. И остана само горчивината от предстоящата раздяла с услуга, която иначе ми вършеше страхотна работа.

Йовко, без самия той да знае, много помогна с негов материал по темата “Личния облак”. Леко комерсиален, но пък изключително полезен, защото описва добра алтернатива.

Когато го прочетох се захванах да проумея дали не мога да намеря алтернатива, без да има смисъл да инвестирам допълнително. Бях чувал и преди за WebDAV протокола, който предоставя “нещо като DropBox” (по моите представи). Най-големият проблем, който трябваше да реша в случая, не беше “offline” режима, а възможността за достъп до файловете от различни по тип (и ОС) устройства: компютрите ми, компютъра на Веси, Андроид устройствата ми, а може би рано или късно и iOS-базирано устройство. Въобще такава шарения, че само подобна услуга с читави клиентски приложения, може да реши ефективно. За Андроид се оказа, че има WebDAV Navigator: евтино приложение, с което може да си свърши човек работата. За iOS още не ми се ще да мисля, но съм 99.5% сигурен, че и там ще има такова решение (ако Епъл въобще са разрешили на разработчиците да публикуват такова – за това хич не съм сигурен).

За управление на личния облак успях да открия WebFolders4WHS: WebDAV разширение за Windows Home Server. Това разширение съвсем удобно “отвори” указана от мен папка на Windows Home Server инсталацията ми чрез WebDAV протокол. По-късно се усетих, че има някакъв странен лимит по големина на файла, но предполагам с конфигурационни настройки ще може да се отърва от този лимит. Не съм ги търсил още настройките, но не може да няма. Ясен след това спомена в коментар към материала на Йовко за свободното решение ownCloud, което може да се използва като нелош заместител на DropBox и WebDAV. Въобще, както виждате, оформи се доста интересен разговор по темата.

Аз отначало мислех да отивам на вариант ownCloud, но след това реших да пробвам разширението WebFolders4WHS. И като цяло се спрях на разширението, защото няма да ми се налага да инсталирам още една услуга, която да трябва да администрирам. Понякога този тип администрация тежи, а характера на услугата е такъв, че ако се открие пробив в сигурността и той не се запуши навреме, има опасност да стане много голяма беля. Затова и реших да се доверя на това, което на мен ми се струва по-сигурното решение, работещо в изолираната среда на IIS.

И точно бях натъкмил новата “инфраструктура”, когато DropBox доказаха, че са пичове! В материал от вчера, озаглавен “What’s Yours Stays Yours!” те показаха промяна в лицензионните условия, която касае точно това, от което потребителската им общност се беше притеснила. Явно бързо са осъзнали, четейки отзивите, че оставяйки първоначалния вариант на лиценза сами биха си подписали ако не смъртната присъда, то над 50% свиване на бизнеса им. Което в капитализма пак е равносилно на бизнес-смърт (е, поне за мениджмънт екипа 🙂 ).

Най-важната промяна от вчера е в тази част:

…By using our Services you provide us with information, files, and folders that you submit to Dropbox (together, “your stuff”). You retain full ownership to your stuff. We don’t claim any ownership to any of it. These Terms do not grant us any rights to your stuff or intellectual property except for the limited rights that are needed to run the Services, as explained below.

И по-долу обясняват, че ние трябва да им разрешим да репликират нашите данни върху техните сървъри. Както и (разбира се!) че се задължаваме да не качваме нищо на сървърите им, за което ние не притежаваме права за разпространение. Хм, имам малко книжки там, но засега не смятам да ги махам. Първо съм си ги купил електронно (или са свободни), второ ми е много удобно да си ги чета и на таблета, и на компа.

Та с това като че ли сагата приключи. За хората, които не бяха виждали първата версия на лиценза, това им се стори буря в чаша вода. На тях въобще не им беше дотрябвало да се замислят, и в този смисъл си спестиха малко нерви.

За мен остана малката драма, но и големия плюс да разуча и да знам какви са алтернативите. Включително и предлаганото от Опънинтегра EMC устройство Iomega® StorCenter™ Network Storage. Засега Windows Home Server ме спасява (когато го инсталирах такива устройства въобще нямаше), но един ден ако ме провали, със сигурност подобно устройство ще е решение.

В крайна сметка, I won’t drop the box, @dropbox! And I hope you fired that looser lawyer!

Job Offering at Microsoft Bulgaria

Posted on 1/30/2011 by Doncho

След като напуснах моята позиция в Майкрософт, мястото най-накрая е отворено за кандидати. Всъщност, мястото е отворено отдавна, но аз чак сега намирам време да публикувам обявата. Но по-добре късно, отколкото никога 😉 .

Та ако ви се работи в световна компания, в която ще имате досег до най-новите компютърни технологии в Майкрософт платформата, както и до едни от най-големите мозъци в индустрията worldwide, тогава Майкрософт е добър избор за вас.

Пълните изисквания и описание на работата се намират в документа “Developer Tools and Platform Manager” @ docs.com. Не приемам оправдания, че не можете да го прочетете 🙂 .

Накратко (и според мен), за да ставате за позицията, трябва:

Да сте разработчик, или да имате опит и познания относно процеса на разработка на софтуер;
Да познавате регионалната екосистема от фирми-разработчици и да искате да работите с тях;
Да познавате Майкрософтската платформа за разработка (Visual Studio, .NET, другите платформи са солиден плюс), да ги харесвате и да искате да обясните на хората защо са най-яките (а те действително са!)
Да не се страхувате да пробвате най-новите (в повечето случаи – само за вътрешна употреба) версии на софтуерните продукти на Майкрософт, да сте готови да посрещате проблемите на партньорите на компанията и да ги комуникирате по-нагоре, както и да работите за тяхното решаване;
Да не се притеснявате да застанете пред 10, 50, 100 или повече хора, за да представите определен продукт или технология;
Да сте готов да пътувате. Макар и локална, позицията предполага пътуване из региона, ако желаете това;
Да знаете английски на повече от добро ниво. Често ще ви се налага да обяснявате проблематика, а ако правите презентация на живо в чужбина, тя ще е на английски;
Да сте готов да сте един от Майкрософт. Това е тежка, но не и непосилна задача. Не мога да ви кажа нищо повече тук, това ще го откриете сами. Има си своите предизвикателства, но е невероятно усещане!
Да искате да работите за събитията на компанията, събития като MS Days, партньорски конференции и т.н. Да сте готови даже на OpenFest да представите платоформата и да се забавлявате с публиката, чевръсто избягвайки летящите яйца и домати 🙂

Мога да продължа да пиша с часове изисквания, ползи и предизвикателства за позицията, но ако дотук не чувствате, че ставате, едва ли ще ви убедя.

Ако чувствате обаче, че искате да кандидатствате (защото дори кандидатстването и интервютата за такава позиция са си ценен опит, ако ще и да не ви вземат!), изпратете CV на Илияна Търнина, v-iltarn_на_microsoft.com. Краен срок: 04.02.2010. Но и да го изтървете, пак изпратете CV, Илиянка е слънце и едва ли ще ви откаже 🙂 .

Mobilus in Mobili

Posted on 12/16/201012/16/2010 by Doncho

“Подвижен в подвижното”. Любим девиз, прочетен за пръв път в “Капитан Немо”.

Избрах го за заглавие на един доста личен материал. Много подобен на “Двете седмици…” на Йовко. Само че аз ще го започна отзад-напред.

На 23.12.2010 ще предам обратно едно парче пластмаса, на което има моята снимка, оградена от синя рамка с бял надпис “Employee”. По-надолу на парчето пише “Microsoft”. Това парче пластмаса ме идентифицираше като един от 90,000 служителя на най-голямата софтуена компания в света.

Пътуването започна на 01.10.2004. За да свърши в края на този месец и тази година. Беше вълнуващо пътуване, свързано с милиони реда прегледан (или просто прелистен, според случая) код, стотици хиляди пропътувани километри, хиляди нови хора, стотици събития, десетки презентации, две компании, собственост на една марка. Майкрософт. Ако преди 2004-а ми бяха казали, че ще работя повече от 6 години в системата на Майкрософт, едва ли щях да му повярвам. Нямаше да повярвам, ако някой беше казал, че ще видя Office 2007, Vista, Office 2010, Windows 7 и още десетки други продукти дълго преди хакерите от останалия свят да ги видят.

Точно Йовко беше един от първите приятели, които разбраха за сериозните ми намерения да работя в Майкрософт. Имах нужда от съвет тогава, за една доста деликатна ситуация. Никога няма да забравя емоцията и усещането, което остави у мен тогавашния ни разговор. Беше в Пловдив, в едно заведение в “Ивицата "Газа” (така на галено наричахме кафенетата срещу ВСИ, в които можеше да се видят повече студенти с по-тъмна кожа, отколкото български такива).

Точно три години и след този разговор имах един друг. С Ивайло, моят бивш (и първи) шеф от Майкрософт България. Човекът, който повярва че от мен ще стане консултант по разработката и ще има бизнес за човек като мен. Беше ми даден шанс да се върна в България и да остана в най-голямата софтуерна компания в света.

И нови три години след това пътят ми в Майкрософт завършва. Дали окончателно или не – това само Бог знае. Доста са хората (по света), върнали се в компанията. Но аз си тръгвам с усещането, че като че ли е завинаги. Защото така е някак по-лесно. И защото така трябва да се тръгва към чисто новите предизвикателства, които са пред мен.

За последните години взех от Майкрософт много. Взех знания, взех важни познанства и безценни приятелства. Надявам се да ги запазя вечно, поне според мащабите на смъртния човек. Дадох много, но взех много повече. За човек като мен възможността да работи с най-новите технологии на най-популярната компания беше нещо изключително. Да познавам хора като Браян Хари, като Йеспър Фалкебо, като Марк Русинович и да знам, че напиша ли им писмо, ще имам отговорът им в кутията ми на следващия ден. Да показвам тези яки технологии пред затихнала аудитория, след което да дискутираме (понякога – доста горещо) проблемите и бъдещето. Да ровя за решението на поредния технически проблем из 500,000 страници документация и дискусии. Да знам, че ако даден проблем не се реши, Стив (Балмър) ще се обади лично на колегата ми, който отговаря за клиента, за да по търси сметка (за съжаление и радост – истински случай)! Да имам възможността да повлияя с мнението си на развитието на гигант като Windows.

Има още хиляди “Да…”, “Като…” и т.н. Ще ги запазя за себе си, че взех да ставам досаден. Важното в случая е едно – това беше и си остава една яка технологична компания и със сигурност времето, прекарано в нея е солидна инвестиция.

Е, имаше естествено и проблеми. Защото сме много хора, с много мнения и стереотипи. Защото компания като Майкрософт не може без “корпоративни политики”, а и те се пишат от хора. И се спазват (или не) от такива. Но не искам да говоря за проблемите, на първо място защото няма(ше) непреодолим проблем, а и защото искам да останат само хубавите неща. Както и ще стане.

Искам също да благодаря. На много хора. На някои вече го сторих, на други ще го сторя по е-поща. На трети – като пийнем за довиждане. На четвърти вероятно ще забравя… Важното е да се знае обаче, че за тези 75 месеца в компанията не срещнах нито един човек, на който да не му пука за работата си. Всеки искаше и се опитваше да свърши нещата по най-добрия според него начин. Всеки един – професионалист в това, което прави. И 90% от тях – готови да помогнат веднага. Предполагам, че останалите 10% са били твърде заети, когато съм ги молил. Аз също направих всичко възможно да го сторя.

“Mobiilus in Mobili”. Подвижен в подвижното. Доста точно описание за това, което бяха последните години.

Благодаря още веднъж на всички. “Ние сме Майкрософт”, “Героите са тук”, …. Компанията остава дълбоко в сърцето и душата ми. И ще ми държи влага доста време.

Какво следва? От 01.01.2011 ще ръководя българския офис на чисто нова софтуерна фирма, филиал на високотехнологична датска софтуерна компания, която запълва много специфична софтуерна ниша. Подробностите не са тайна, но тук не им е мястото. За тях – друг път.

OpenFest 2010 и Open Microsoft

Posted on 11/21/201011/21/2010 by Doncho

Вчера говорих на OpenFest 2010. Презентацията ми беше на тема "Open Microsoft". Целта ми беше да покажа на opensource обществото какво и как прави Майкрософт, за да става все по-активен участник в същото това общество. Както и да дикутираме темата обективно и face to face, а не по форуми и флеймове.

Според колеги, приятели и някои от участниците презентацията мина добре. Не успях да покажа всичко, което бях предвидил за сметка на дикусията, която се получи. Умишлено дадох шанс на хората, които искат да питат, да го направят на момента, прекъсвайки ме. Хората бяха смели, питаха, отговарях, говорихме. От 45 минути презентация имаше поне 25 мин. дискусия, но (и) за мен слайдовете не бяха толкова важни, колкото живият контакт с публиката.

Единственото, което доста ме разочарова се случи постфактум. Организаторите публикуваха това видео. Аз им благодаря за това, така или иначе, цялата презентация се записваше, така че не би бил проблем което и да е от нея да се публикува.

Това хубаво, но публикуваното видео съдржаше един доста провокативен въпрос към мен и… само това! Тогава аз естествено отговорих на човека, но моят отговор очевидно не е бил важен. Или е бил твърде глупав, или твърде… не знам какъв. Може би твърде неудобен. Няма да разбера, предполагам.

Лошото е, че подобна постъпка според мен противоречи на идеалът, който това общество проповядва. Цензурата е нещо лошо, особено когато е налагана от този, който развява иначе флагът на Свободата с главно "С". Лесно е да обвиниш Майкрософт в нещо, но когато питаш толкова провокативно, може би трябва да имаш кураж да посрещнеш отговора?

Ще се възползвам от факта, че имам блог. Сега ще се опитам да импровизирам отново моя отговор, само и единствено с цел пълнота на дискусията.

Въпросът, дословно цитиран от видеото е "Защо беше нужно да сертифицирате грешка в Офис примерно 2.0, който смята дата от 1900-ата година за понеделник, като тя неделя? Разбирате ли, ние се притесняваме от такива неща, аз се притеснявам от нещо, че вие стандартизирате нещо, а за нас е по-добре да имаме отворено нещо, което да работи. Въпросът е, че вие се опитвате да промените хода на човешката история, защото просто можете да ***” (шумът ми пречи да чуя точно от видеото).

Моят отговор (или поне по-съдържателната според мен част) беше нещо от рода на:

– Майкрософт вече промени веднъж света. Майкрософт започна с визията за "Компютър на всяко бюро". За 30 години история ние променихме света.

Не гарантирам, че съм 100% точен с това, което казах тогава. Но беше нещо от рода. Така или иначе, не помня точно какво беше. А и пред такава публика човек импровизира, а така е трудно да помниш точно как и какво си казал. Със сигурност споменах също, че не съм запознат с проблема, за който ме питат, но дали беше преди или след отговора ми, това тук не мога да си спомня.

Както един мой познат, който си вади хляба с психология коментира:

Най-очертаващият се извод е, че самото задаване на въпроса е било по-важно от който и да било негов отговор.
Сиреч бива самоцелно, а не като стъпка в търсене на познание.
Викат му още "заяждане". 🙂
Хич да не ти пука, ама ти и без това си наясно… 🙂

Щеше ми се да не е прав.

А ако наистина ви пука за същината на проблема, Stilgar, моят любим Facebook troll (да взаимствам тук един израз от Йовко) изкопа този линк http://joelonsoftware.com/items/2006/06/16.html. Tam Joel обяснява като че ли точно за този проблем.

Ако ви интересува моята презентация в PDF, може да я свалите по-долу. Тя няма нищо общо с казаното по-горе, освен че всичко се случи заради нея :

Windows Phone 7 Development за Абсолютно Начинаещи

Posted on 11/13/201011/13/2010 by Doncho

Оригиналната публикация е на блога на DPE екипа на Майкрософт България

От днес на Channel 9 са налични за безплатно гледане и сваляне комплект уроци, предназначени за абсолютно начинащи в разработката за Windows Phone 7.

Ако имате интерес към тази чисто нова платформа, на горната връзка ще намерите кратко 5 минутно видео, представящо ви серията от уроци, както и връзка към самите уроци. Няколко часа тренинг, показващ ви от къде да свалите безплатните инструменти, как да напишете първата си програма, най-важните концепции и хватки при създаването на приложенията и много други.

Приятно гледане!

Ако желаете да коментирате новината, моля посетете оригиналната публикация