Category: Дания

Опитът ни с Дания…

Към Осло

Към Осло

Днес моята буба има рожден ден. Превърта напред не една, а цели две цифрички от броячът на годините. Малко е странно, че миналия юбилей пак бяхме заедно… но тогава някакси времената бяха други. Сега вече сме трима, а кой знае слеващия юбилей колко ще сме ;)? Мога само да ни пожелая да ни е жива и здрава и да и се сбъднат всички желания!

По случай рождения ден на :Веси:, двамата с нея решихме да отидем на екскурзия. И без това не бяхме мърдали никъде, а и поводът си струваше :). Веси не беше ходила в Норвегия, а аз не бях ходил в Осло, т.е. екскурзията до Осло се очертаваше да е интересна и за двамата.

Купихме билетите някъде отпреди месец. Две вечери пътуване с круизен кораб “Crown of Scandinavia” и един ден в Осло. Аз си взех отпуск за 03.10 и в неделя следобед, сбрали багаж и заредени със сандвичи “за всеки случай” поехме към пристанището.

Бордингът нямаше нищо общо с този при самолетите ;). Предполагам, че ако самолетът имаше врата колкото тази на малък стадион и неговият бординг нямаше да е проблемен ;). “Crown of Scandinavia” представлява доста интересно съоръжение: десет етажен кораб, на който по най-груби сметки дължината му е около 150 метра, а ширината -около 40. Има десет етажа, които са достъпни за нас – простосмъртните, и предполагам още три (по груби сметки), които са достъпни само за екипажа. Има си басейни, има си няколко ресторанта, бар, две дискотеки, няколко кафенета, магазини и малко кино. Отделно (пак по груби сметки) има места поне за около 1000 пътника (може би са много повече – не успях да пресметна). Пред него чакаха 20-тина ТИР-а, предполагам има место и за още. Аз не си играх да му правя снимки, защото нямах добра гледна точка, от която да го хвана целия.

В цялото това чудовище човек може да си изкара доста приятно времето, стига да не е бурно морето. Първата вечер морето се отнесе към нас със снизхождението, което старшинката проявява към новобранците първата вечер. На път към Осло то беше като стъкло – все едно не се намирахме на кораб, а бяхме в някой по-големичък хотел. Още преди отпътуването аз обърнах няколко бири (за да убия евентуалната морска болест още в зародиш), а :Ангел: откри детския кът и посети “топките” и конструкторът Лего.

След като корабът замина от Копенхаген, Ангел стана доста неспокоен. Понеже се очакваше по-натоварена вечер, след бирата и разглеждането на интересните места в кораба с Веси решихме да поспим. Междувременно корабът спря в Хелсинборг (Швеция), та можахме да наблюдаваме интересна маневра – това чудовище се завъртя цялото като слон в стъкларски магазин и се долепи до кея, откъдето шведите атакуваха кораба все едно е германски катер от Втората световна война.

Ние обаче, водени от нашето решение, отидохме в каютата и детето имаше 2 часа, за да поспи. След сънят му (доста трудно беше да го събудим, но на никой от нас не ни се ставаше в 06:00 на следващия ден) пак поскитахме насам-натам, бяхме до детската дискотека (Ангел игра с другите деца), минахме през няколко магазина (Веси си взе един Бейлис, за да го лигави по време на пътуването), и пак стигнахме до детския кът, където и завърши вечерта.

Falkoner Alle

Falkoner Alle

Днес сутринта имах удоволствието един от близките ми колеги тук (и човекът, който може би най-много се вмества в определението “приятел”), та точно Ларс да дойде и да сподели [много дребен личен] проблем. Заедно стигнахме до правилния извод, а аз междувременно научих къде се намира “Меката” на компютърните магазини в Копенхаген. Оказва се, че това е Falkoner Alle. Било пълно с магазини и магазинчета за електронни джаджички. :Веси: не трябва да ме изпуска там, в никакъв случай не трябва.

Покрай разговорът с Ларс също така научих за една много добра сделка за MP3 player, направо отлична. Чак се чудя дали и аз да не се обзаведа, или просто да си купя една голяма SD карта и да си ползвам телефона. Е, няма да имам радио (голям минус, честно казано!), но ще имам доста повече памет в устройството. Като се замисля, май няма да мога да избегна прогреса – рано или късно (рано?) ще имам такова чудо и аз. Защо ли го отлагам, и без това цената му не е кой-знае какво…

Тъпо, по-тъпо, любовна драма

Тъпо, по-тъпо, любовна драма

Тази вечер :Веси: реши да гледа “Есен в Ню Йорк”. С Ричърд Гиър и Уинона Райдър. Предполагам на Веси и харесаха актьорите и играта, но сюжетът на филма направо ме изкара от равновесие. Накратко: едно младо и красиво момиче си отива от този свят от порок на сърцето. Въпреки усилията, които хората около нея си правят да я спасят.
И след като изгледаш филма направо ти идва да се чудиш дали да не отидеш в манастир.

Не мога да разбера – защо го правят? Какво е това перверзно удоволствие от сценаристите да пишат филми, в които развлекателното с лупа го търсиш и не можеш да го намериш. Сценарий плосък и ясен като реклама на БТК! Ако не беше актьорската игра, филмът е тотална сълзливо-мърсолива тъпа боза.

Не трябва ли един филм да развлича? Да те кара да се отпуснеш и като свърши, да станеш отпочинал и ободрен? Ако питате мен – абсолютно задължително е! Но такива боклуци не само не те развличат, ами те натоварват допълнително с проблемите на персонажите там. И след това се сещаш една седмица за това колко криво му беше на Гиър. Че как няма да му е – скъса си гъза човека, за да може младата мацка да си остане с него поне още 10-15 години (щото тя със сигурност щеше да го зареже – той на 48, тя на 22, след 15 години неравенството ще е още по-тежко).

И що трябваше момата да умира? Гиър намери гениалния хирург, даже с хеликоптер го караха? Но не, дрогирания мозък на тоя, дето е написал сценария, явно отдавна е загубил усещането за щастие, ако то (усещането) не е в резултат от две магистралки кокаин! И затова – нека мре момичето, що пък да е живо, като може да е умряло? Такъв хубав кръст иначе къде щяха да го покажат?

Баси! Няма да пиша вече за тая тъпотия, щото се вбесявам.

А, да, да не забравя! Днес гледахме още един филм – Bewitched. Да не ви хрумне да си губите времето с него. Опитали са се да правят нещо като комедия, ама опитът е бил тотално неуспешен. Жалко за изхарчените излишни пари, за да се сътвори [и] тая простотия.

Еееех, едно време какви филми имаше!

Магна-събота

Магна-събота

Днес беше хубав ден. Започна с това, че ходихме до магазина, за да купим разни дребни щуротийки и малко ядене. Веси не остана очарована от сметката в магазина, но се съгласи с мен, че всичко беше много необходимо.

След магазина се наложи да запретна ръкави и да вляза в неравен бой с варовикът, който се беше натрупал в банята: по мивката и ваната. На бойното поле се употреби ново бойно отровно вещество, което преди това аз избрах от магазина. Първата схватка беше в мивката. Там варовикът лесно отстъпи и след 20-тина минути имахме прекрасна, блестяща мивка.

Не такова обаче беше положението с ваната. Поради формата на ваната и поради технологични особености на някои места се беше натрупал толкова много варовик, че дори след почти едночасова схватка се наложи да направя компромис и да прекратя (временно) офанзивата. Успях да почистя огромно количество, но все още остана доста, когато ми свърши бойното отровно вещество. Другата седмица, ако не ме хване мързела (или лудите), пак ще купя една бутилка и ще се отдам на дрога във ваната! Поне да ми ставаше хубаво, а то само кашляш и псуваш от време на време. И отворения прозорец не помага… Надявам се обаче рано или късно да успея да почистя всичкия варовик. Другия път ще взема и препарат за ръжда, защото има доста петънца, които искат внимание и те.

След като се изкъпах, седнах да погледам новите попълнения в Magnatune. От всичко ново най-много ми допадна албумът Each of Us на Ya Elah. Ако не сте ходили в сайтът за свободна музика Magnatune, крайно време е да го сторите – там всеки ще намери своята музика, която може свободно да си свали и безплатно да слуша съвсем легално, стига да не прави пари от това).

Като настана време, цялото семейство дружно се занесохме в Деница, където бяхме канени на купон. На такава лудница отдавна не бях присъствал: май ставам твърде стар за такива преживявания. Пет оперативни езика (най-честите бяха български, датски и английски), много хора… Като цяло беше приятно прекарване, въпреки лудориите на :Ангел: и въпреки късния час, в който се прибрахме. Може би ще го повторим… ако пак ни поканят :)!

30 години You-Know-Who

30 години You-Know-Who

Времето става все по-студено. Личи си, че е последният ден на лятото. На датското лято. Тази сутрин даже ми стана студено на ръцете от сутрешният хладен и леко влажен въздух. Иначе все още съм само по риза и лек пуловер, като на работа оставам само по риза. Но скоро ще слагам якето, то се е видяло!

Днес покрай работата ми попадна следната интересна статистика. По случай утрешният 30-годишен юбилей от създаването на Майкрософт (Бил Гейтс и Пол Алън създали бъдещото чудо точно на 23.09.1975 г.) някой седнал и извадил интересни факти.

Превеждам си ги тука, за да ги сравня как ще изглеждат след още 10 години :), а и за да може не-англоговорящите да ги намерят (ако на някой въобще някога са му притрябвали).

* Преди 30 години, през 1975, “миникомпютърът” Altair се е продавал за US$397 (тогава $1 не е бил колкото е сега $1). Това е била цена без никакъв монитор или дисково устройство.
_Аз си спомням, че през 1989-а едно XT със 640kB RAM, 10 MB HDD и зелено-бял монитор струваше около 20,000 лв – цената на нашият апартамент в ж.к. Тракия._

* Преди 40 години, през 1965, Дисково Устройство 2311 се е продавало за $2,057 на MB. През 1971, то е “слязло” на $300 на MB. През 2003 1 MB струваше $0.005

* В момента Microsoft има 640,000 партньора чрез Microsoft Partner Program

* За фискалната 2005 г Microsoft е поръчал 937 милиона (937,000,000) въздушни мили чрез логистичната агенция, която ползва. Това е еквивалентът на пет пътешествия “До Слънцето и обратно” или на пътуване 85 минути със скоростта на светлината
_Не съм проверявал сметката, взех я на доверие_

* Най-младият служител в Microsoft е на 18 години; най-възрастният – на 74

* В Microsoft работят над 2,000 блогъра
(_хмм!_)

* Около 3 милиона e-mail съобщения циркулират ежедневно из пощенските сървъри на Microsoft

* 42 милиона кутийки сода са били изпити в Microsoft след 1978-а, когато е започнала кампанията за безплатно безалкохолно

* Microsoft започнал с двама служители – Бил Гейтс и Пол Алън. Днес във фирмата работят над 60,000 човека в 80 държави

* Източникът на горната статистика е сайта Bink.Nu

И понеже все пак е някакъв рожден ден, моля ви да бъдете милостиви с коментарите 🙂 ! За пари, софтуер и монополи няма да си говорим. При такъв юбилей интересното е друго: как една шепа хора са успели да преодолеят различия в личностен и може би в професионален план и да останат заедно, за да се случат нещата – добри или лоши. Аз като гледам какво става в родните съдружия (поне от тези, от които имам опит) си правя извода, че едва ли такова нещо може да се създаде при нас – твърде големи индивидуалисти сме.

StarCraft

StarCraft

Тази сутрин :Ангел: направи доста интересно нещо. Започна се с това, че се събуди около 06:30 и от неговата стая се развика за майка му. :Веси: в просъница му каза да идва при нас, и той (вече научил се да преодолява пръчките на детското легло) дошляпа веднага. Легна с нас, и заспахме пак.

По едно време (около 08:30) усетих как малкия пак се размърда, стана (без гък да каже), отиде до тоалетната, след това си пусна телевизора и седна да гледа детското. Аз изкарах около 20 минути така и след това станах при него, оставяйки Веси да си доспи колкото може.

До сега той никога не се беше държал толкова пораснал. Направо тръпки ме побиха, като го видях как самостоятелно се “оправи” – без въобще да ни занимава нас. Това е само началото, сигурен съм че няма да усетим кога ще дойде времето да се прибира, когато ние спим и да излиза, когато ние вече сме излезли…

Иначе аз тези дни забивам StarCraft. Както вече писах, купих си я заедно с още две игри. Взех ги воден от идеята “харесваш ли нещо и можеш ли да си го позволиш – подкрепи го!” Това е един вид уважение към тези, които са създали играта, поне аз така го разбирам.

И този уикенд се запретнах да го превъртя отново. Казвам отново, защото през дългите старшина-школнишки вечери в казармата, го превъртях за първи път. През далечната 1998-а, когато вечерта оставах в поделението, се занимавах основно с това – да играя StarCraft. Не че тези вечери бяха много (аз бях общо-взето като на работа), но все пак ги имаше щом успях да мина всички мисии тогава.

Спомените ми бяха едва ли не че тази игра се превърта на един дъх. Но този уикенд ми показа, че това въобще не е така – два дни яко игра (омаля ми китката, изтръпна ми врата), а аз още не мога да приключа с първата (човешката) кампания. Здрава игра, човек не усеща как минава времето пред нея.

Тези два дни общо-взето само с това се занимавам.Слушам радио и бича игра. Времето вчера беше много хубаво, но днес като че ли есента се кани да се настанява трайно по тукашните земи.

Mall

Mall

Днес бях в (май единствения) що-годе по-истински mall в Копенхаген. Огромен магазин, близо 2 пъти по-голям от Lungby Storcenter. Отвън размерите не личат, но като влезеш вътре, разбираш какво чудовище е това.

Трябваше да купя пантата, която :Ангел: вчера строши. Днес :Веси: обиколи три железарии, и не успя да намери такава панта. Една от последните надежди беше веригата SILVAN, която има магазин в този mall.

Оказа се обаче, че и там панта като тази няма. Производителя на кухнята определено се е постарал да сложи толкова рядка панта, че да не я купиш от никъде другаде, освен от него. И ние, като не знаем кой е производителя, трябва да се спасяваме сами.

Преръчквайки целия магазин, успях да намеря само единична панта (тази е едно към две – закрепва се с два винта за дървото и с един за вратата). Единичната панта се закрепва само с по един винт от двете страни, но свърши работа. Вратичката така или иначе е лека, което значи че и тази панта ще работи, но остана все пак някакво неудовлетворение от не съвсем добре свършената работа.

Освен с панта, от магазина се обзаведох и с нова луминисцентна лампа (само тяло) и стартер. Една от лампите в кухнята беше почнала да мига като за световно и аз реших да я сменям. Снощи купих от ИКЕА една лапма, която се оказа само с 40 см по-дълга от необходимото. Снощи недогледах и съответно загубих дребна сума (по-дребна отколкото билетите до ИКЕА и обратно). Сегашната лампа обаче ще свърши работа – 100% сигурен съм за това.

Купих си и катинарче за мазето, че се каня да го заключа откакто съм се нанесъл. Вътре има малко багаж, малко врати и огромния кашон на телевизора. Не че за десетте месеца някой е пипнал нещо, но друго си е да сложиш един катинар, нали 🙂 ?

След като свърших с домашните потреби се забих в EB-games. Поразпитах за pre-order на XBox 3, помотах се и си харесах три игрици за дребна сума. Caesar III, StarCraft (+expansion) и една много стара, но велика игра – Worms 2 :). Мисля си, че с :Веси: доста ще се забавляваме с червеите. Истина е, че това не е Worms Armageddon, но пък за безплатна е добре (офертата беше вземаш 3 – плащаш 2).

След като се прибрах, оправих вратичката, оправих и лампата и доволни седнахме да ядем и да обсъждаме ежедневните случки. Днес може да се каже, че беше много интересен ден, но за това някой друг път. Като му дойде времето… 😉

Разходки

Разходки

Веси на Конгенс Ниторв
Днес пак бяхме на разходка. С :Веси: единодушно решихме да се разходим до Копенхаген. Точно след като взехме решението се обади Нора и се разбрахме следобед да се видим на барбекю, пийване и приказки. Това малко съкрати разходката, но плюсовете бяха многократно повече от съкращаването, така че като цяло бяхме много доволни.

По средата на разходката Веси внезапно реши, че и се разхожда с корабче. Има едни интересни увеселителни корабчета, които плуват из копенхагенските канали. Aз си мислех, че подобна разходка би била умопомрачително скучна, но Веси ме склони (използвайки скритите си трикове) и аз хукнах да търся банкомат (на касата, странно защо, не приемаха нищо друго освен кеш).

Банкомат намерих не много лесно, но все пак намерих. Метнахме се на следващото корабче и отпрашихме (ако въобще може да се употреби тази дума за плаване) на разходка. Имаше странна екскурзоводка, която съобщаваше на датски, английски и немски най-интересните части от пътуването. Тук – това, там – онова и т.н. Цялото пътуване беше час, Ангел направо откачи от скука, а аз накрая трудно си сдържах нервите заради него! Но като цяло може да се каже, че ако бяхме само аз и Веси щеше да е страхотно, понеже видяхме много интересни неща, които до сега не бяхме виждали и набелязах(ме) поне три-четири места, които трябва да посетим в бъдеще.

След корабчето решихме да продължим за малко разходката, но Ангел не издържа и се запътихме към метрото. След това на влакчето и сложихме мъникът да спи, за да може да издържи вечерното излизане.

Вечерта мина много приятно. Отдавна не се бяхме виждали с Нора и Цецо – поговорихме си, разказахме си какво и как е станало – накратко изкарахме една много приятна вечер. Нора беше направила страхотна торта и всички я оценихме!

Като цяло денят беше уморителен, но си струваше. Времето все още е хубаво, докога ли?

Бирички!

Бирички!

Днес си купих поредната каса биричка. През Юли, покрай дългия юлски самотен период, станах горд собственик на две каси, и сега имам възможност като има прИмоция в магазината, да ходя и да си пълня касите с бира. И след това с :Веси: си ги пием.

В понеденик тръгна пак прИмоция на Карлсберг – каса бира (24 х 380 cl) в магазина е само ДКК80 (ЕУР 10.70). При положение, че 6 бирички са половината от тая цена, няма кой да им се хване – купуваме на каси от Декември насам :). Та в понеделник аз побързах да напълня празната каса. Час след това с Веси побързахме да изпразним другата (имаше само 2 бутилчици останали, та ги пресушихме!). Битов алкохолизъм, би казал някой, и много би сгрешил. Това не е никакъв битов алкохолизъм, това си е нормално пийване на вечерна биричка. А и освен това е малка бе, какво искате вие?!

Та днес реших да напълня и другата пресушена каса. Речено – сторено. Яхнах колелото заедно с касата и се дотътрих до магазина. Той е на около 10 минути пеша, с колелото се стига за 5. Касата стои върху багажника отзад, а аз карам с една ръка, а с друга придържам касата за дръжката (тя има дръжка в средата) да не вземе да се изтресе на пътя и освен да направи боклук и да ме вкара 7 евро назад (толкоз струва амбалажът). Та отивам аз до магазина и гледам – млад датчанин избира цветя. Момчето беше младичко (максимум 17) и очевидно не избираше цветя за майка си! Въртя се, сука, гледа розите (те едни рози… на пазара в Тракия са по-свежи на 6-я ден от откъсването им), чуди се (и аз бих се чудил на негово место) и най-накрая взе практично решение – саксия. Аз, честно казано, се зачудих на решението му, но… негова си работа. Да ме прощава момата, която е получила саксия тази вечер, ама да свиква от рано!

Ще кажете – що го одумвам! Ами той ми привлече вниманието точно щото с интерес наблюдаваше борбата ми с касата, колелото и рампата за оставяне на колелетата. Аз се ядосах – и затова го избложих така :). Но понеже той няма да знае български – няма и да се почувства кой-знае колко избложен. Но всичко е вярно – за саксията, и за розите (за жалост). За розите е особено вярно, щото последния 2-ри Октомври си имах бая ядове с това да намеря свестни цветя, а сега виждам, че пак ще си имам 🙁 ! Но човекът ми показа решението – саксия! Веси да му мисли 🙂 !

Автоматът глътна касичката, изплю бонът, взех новата каса и се затътрих с нея към къщи. Пренасянето на пълна каса вече си е висш коло-пилотаж. Пълната каса, освен че е по-скъпа и се троши много по-ефектно, е и доста по-тежка. Но това я прави значително по-стабилна върху багажника, защото “си тежи на мястото”, така да се каже. Но всеки път като карам пълната каса към къщи, мисля няколко минути по темата “собствен автомобил в Дания”. Проблемът е още по-голям ако __нося__ пълната каса към къщи – тогава тези мисли освен че са много по-интензивни, са и с много по-сериозен емоционален заряд.

Та домъкнах аз касата, влизам вкъщи и кво да видя – докато ме нямало (някакви си 15 минути), _наште_ заработили “надницата”. 0:2 за Исландия, о, шок и ужас! Седнах аз да подкрепям националите ни (и майките им да подкрепям), и слава Богу – нещата постепенно се промениха. Но… очевидно ние вече нямаме футбол, приятели. 1994-а беше преди 11 години, и новата 1994-а ще е най-рано след толкова :(. Мисля си, че сегашните ни футболисти са рожби на прехода – могат само да се оплакват и да чакат някой да ги “оправи”. И те ги оправят – шведи, унгарци, че за малко и исландците да ги оправят. Направо не ми се говори, че аз (за кой ли път казвам) от футбол не разбирам и затова може да наговоря много простотии. Но не съм доволен, не ми е кеф, ще взема пак да спра да гледам БГ футболът, което е предателство както и да го погледне човек 🙁 . Но майната му – няма да се ядосвам!

Great Service, SAXO & E-Boghandel!

Great Service, SAXO & E-Boghandel!

One of the last days I have posted an article regarding by bad luck around reception of one of the books I ordered from SAXO. I was really worried what would happen and that day I wrote the following email to E-boghandel, which seem to own SAXO too:

> Hi,
>
> 2005/9/1, \*\*\*\*\*\*\*\*\*\*\* – e-boghandel.dk < \*\*\*\*@eboghandel.dk> wrote:
> >
> >
> > Thank you for contacting us. The book was sent with a Track&trace-number:
> 05633\*\*\*\*\*\*DK. According to www.post.dk the parcel was delivered to your
> address on August 23 at 11.58 AM. Might someone else have received the parcel?
>
> I had a long conversation with my wife and we were trying both to remember if we have received any book these days.
>
> Unfortunately, that is not the case. I suppose that one of the following has happened:
>
> * Parcel was delivered to a wrong address
> * Parcel was left at our door and someone else has picked it up
> * Something else?
>
> Can you tell me how we shall proceed? This is the first time when I have a parcel lost, and I really want my book. What’s the formal procedure in this case?
>
> Many thanks in advance!
> Doncho Angelov

One day after that I received the following answer:

> Hello again,
>
> No problem – I will ship the book again today, and we’ll contact the post about the missing parcel.

I was astonished! I was expecting checking, asking, going to the post office, looking for receipts and etc. things, which most likely would happen, if that misfortune happened in the environment I’m used to. But nothing like that, just Simple and Efficient – they shipped another book and they took care for all the rest of the hassle.

Today, after returning from work, the book was already at home. I do not really know if they have already succeeded to recover the lost book somehow, but I also do not care. I am satisfied customer – thanks to E-boghandel/SAXO.

Thanks, SAXO & E-Boghandel. Keep up the good work! I am remaining your sole friend :)!

Theme: Overlay by Kaira Extra Text