Снощи бяхме на купон. Изкарахме много добре. Прибирането беше малко проблематично, защото поради разсинхронизация изпуснахме последния влак за вкъщи и се наложи да спрем на около 1.2 км от вкъщи и да вървим пеша. Аз се бях прежалил да нося :Ангел:, но той показа удивителна издръжливост и вървя хванат за мен и :Веси: почти през цялото време. Взех го на раменете си само накрая за около 100-на метра. Друга вечер ще трябва да проверяваме по-внимателно последните влакове – тук беше въпрос само на половин час грешка.
Тази сутрин Ангел се опитваше безуспешно да ни събуди от 09:30 до 11:00. Игра, гледа телевизия, седя на компютъра, идва няколко пъти при нас (беше веднага напъден :)), и така – няколко пъти. Накрая се измъкнахме от леглото и започнахме активна почивка – всеки си се занимава с “неговите” неща. Веси и Ангел поизлязоха за около час в градинката, Веси се върна с констатацията, че като се скрие слънцето и става много студено.
А аз междувременно преинсталирах COM+ на служебния компютър. Преди около седмица четох в Млога на Евгени как се прави тази преинсталация и си мислех “абе на кой ли ще му трябва това”? И съдбата веднага ме наказа – само два дни след това установих, че собствения ми IIS не работи, защото COM+ бълва изключения като за световно. Отделно не може да се види нищо от Component Services, защото самата management console плющи като разпрани гащи на простор. Пълна трагедия.
Явно беше дошло и моето време да приложа описаната схема. Успях да се оправя за около половин час, след което преинсталирах и самия IIS (той поне се преинсталира нормално). И нещата заспаха – вече отново имам COM+ и IIS. Какво щастие, а 🙂 ?
Използвах останалия ден за да поработя лични нещица (най-вече за обучение). Погледахме малко “Приятели” с Веси, след това тя поспа. Ангел се мота наоколо, опитваше се да и пречи да спи, докато аз накрая го натирих да играе в неговата стая, след което и той заспа.
Ще трябва да го събудим скоро, че ако го оставим да спи ще имаме тежка вечер. Много е спокойно така, но ще си платим с лихвите това спокойствие, когато стане 23:30 и той още категорично отказва да спи. Пък и трябва да ядем скоро. Дали да не вдигам Веси от компютъра?
Както се казва – истински почивен ден. Не си подадох носа навън 🙂 !