Дания – doncho.net

Category: Дания
Опитът ни с Дания…

Круиз 2017, ден втори

Posted on 8/20/2017 by Doncho

Вчера писанията ми приключиха във влака на път за Киел. Беше време за пристигане, затова трябваше да затворя PC-то и да се подготвим.

След като пристигнахме, още на гарата ни посрещнаха табелите на MSC. Срещу €20 хората предлагат да те закарат на кораба, който иначе е на около 20-30 минути пеша. Страхотна оферта, ако си с трудна подвижност. Добре е, че ние не сме, та затова се отправихме към едни други табели, пак на MSC. Оказа се, там събират багажа на тези, които искат да си го оставят. €5 на чанта. Финансовият каза “не” и ние се затътрихме с куфарите към кораба. На лекото ми помрънкване, че все пак €5 не са кой-знае какво ми беше отговорено, че ако съм искал аз да вземам решението, трябвало да съм го взел, и затова да не говоря много. Е, спрях да говоря.

От гарата в Киел до кораба е сравнително спокойно ходене, някакви си 20-30 минути. Вън беше сухо и приятно, опитахме се да се объркаме веднъж, но не успяхме. И така благополучно стигнахме до кораба, където ни чакаше стандартното преживяване по качването на борда. Куфарите ни ги взеха още долу, чудя се как този път не поискаха нищо, но явно и тях вече ги беше срам.

За около час успяхме да направим check-in и да се качим на кораба. За пръв път на проверката на Службите рентгенът пищя по мен заради имплантите. Малък, сив човек с голям, сложен технологичен тиган ме помоли да пристъпя настрани, и ме обходи с тигана. Аз, уплашен от перспективата да бъда проверен дори и където Слънце не огрява, се оставих в ръцете му. Тиганът хич не ми хареса рамото, а малкият, сив човек хич не хареса това, че на тигана не му хареса. Заразпитва ме на доста развален английски, аз си показах белега, той омекна. Пообходи още малко с тигана и се успокои, докато стигна до краката. Там тиганът пак се размрънка, и онзи пак стана кисел. Наложи се да му обяснявам, че и там имам подобрения. Нейсе, мина му. И бях освободен да ходя в кораба.

На корабът бяхме надлежно снимани, след което пуснати да си ходим до каютата, за да вземем ID картите, които се намирали там. Е, там бяха, взехме ги. След това трябваше да видим какво става с предплатените пакети, което се оказа драма!
Това, че цената на ИТ специалистите се е вдигнала, си пролича и при MSC. Почти нямаше нещо от предплатените и/или пакети, което да си беше на мястото. Вместо пакет вино+вода, имахме бира. Моят и на Веси интернет пакетите бяха разменени (още чакам за това да се оправи). Треперя какво ще е положението с екскурзиите, макар че от excursion reception desk-а ни увериха, че всичко било наред. Момичето обаче с чаровна усмивка ме посъветва все пак да внимаваме дали ще си получим билетите вечерта преди екскурзиите. Та явно и тя няма много доверие.
Аз вече си мислех как ли стоят нещата с компютърната система за навигация на това чудо, но тъй-като там малко ме засяга пряко, реших да не се замислям много-много. Но пък участвахме дейно на тренировката за сигурност, че с тези проблеми по компютрите им знае ли се, да не се знае?

Оправени, объркани, след това пак оправени (или поне с усещането, че сме оправени) отидохме да ядем. Похапнахме и вече с по-добро настроение (бирата си е бира, независимо в пакет или не) се прибрах в каютата.

Надвечер бяхме на представлението в концертната им зала. Беше кратичко (45 мин), те се извиниха, че това било защото било само едно, защото е първи ден. От утре щели да са две. Ние, като ядящи втора смяна, ще ходим на първото, а след това ще ядем. Ядящите първа смяна са обратно: първо ядат, слде това ходят на второто представление. Ние досега бяхме от тези, този круиз ще пробваме как е да сме от онези.

След представлението беше време за ресторанта. Нашите сънародници, с които случайността ни е събрала на една маса, не се появиха. Преследва ме мисълта, че са се подали, видяли са ни, и са побегнали в ужас да дъвчат пица на палуба 11. А може би просто са били уморени… знам ли. Така или иначе, пропуснаха много добра вечеря, изцяло по очакванията ни. Ние пихме доста интересно бяло вино, остана малко и за тази вечер от него. Вървеше добре с най-вече рибното меню

Спахме много добре, до 7 часът, когато решиха да търсят някакъв г-н “Mнямммнямммням Mрън-мрън”. Така и не разбрах защо човечецът трябва да бъде намерен спешно в 07:00 сутринта, но ако го търсят по уредбата на кораба в този час за нещо по-малко от зловещо убийство предната вечер, мисля че трябва да си преосмислят приоритетите. Екипажът може да е буден още от 04:00, но той не си плаща, за да си почива на кораба.

Тъй или иначе, будни, набързо оправихме сутрешните неща и хукнахме към закуската. Копенхаген (по-точно замъкът Фредерискборг) ни чакаше. Времето беше хубаво, а ние бяхме на около 4.5 км от спирката на S влаковете. Moovit обаче оправи нещата, та се оказа че ходенето ни беше само километър, след което линия 25/27 ни закара до Østeport. От там всичко е ясно.

Много приятна разходка из Hillerød. Аз не бях ходил преди това из града, когато бяхме до замъкът предишния път бяхме с колата и спряхме на границата на парка, въобще не влязохме в селището. Градчето се оказа много добре уредено, дори за датско градче. Имат си и те (почти) пешеходна Главна, по която се стига досами замъка.

Наснимахме набързо, на няколко пъти прекъсвани от плиснал, но почти веднага спрял дъжд. Не влизахме в замъка, разглеждането му отнема минимум 2-3 часа, а ние и без това сме го гледали. Разходихме се и поснимахме из градината му, след това обиколихме езерото от другия край и се оказахме в центъра на града. Веси нападна сладоледеното фургонче. Аз се радвах на датския ѝ език, който изглежда не е много ръждясал, защото датчанката зад щанда не превключи на английски. Тъй или иначе, взехме сладоледа и поседнахме докато го изядем. По някое време ни се припи и бира, но незнайно защо се оказах с кафе в ръката. Кафето пареше, изгорих се, станах кисел. С бира никога нямаше да се изгоря така!

Дойде време да ходим към гарата, и след това на кораба. Това си се случи по план и без никакъв проблем. Единствено не можа да ни се сбъдне желанието да ходим цялото разстояние, защото пак се опита да вали и по средата на пътя си взехме автобус 27. А и Веси нещо много бързаше, от кафето ли, от нещо друго ли не знам. Но благополучно в 14:00 си бяхме обратно на “Фантазия”.

Сега чакам да ми “оправят” интернета. Утре съм цял ден на вода и ако не го оправят, ще си имаме сериозни проблеми с тях. Бил на тази карта, бил на онази карта… не разбирам защо техните проблеми стават мои. Да си ги оправят и да не ме занимават. Така или иначе, платил съм си го, някак нормално е да го получа като услуга.

Скоро сме Муември!

Posted on 10/31/201210/31/2012 by Doncho

“Remember, remember, the MOnth of MOvember!”. С тази тема преди около седмица и повече дойде една служебна е-поща.

Прочитайки всичко около нея, идеята толкова ми хареса, че реших не само да се присъединя, ами и да ви обясня за какво иде реч, току-виж някой се навил да ме последва. Но няма много време, така че… решавайте бързо. Съжалявам, че чак сега го правя (в последния момент), но не успях по-рано.

Какво е MOvember (мисля, че най-близкия български подходящ превод е “муември”)?

MOvember/муември е благотворително събитие, чиято цел е събирането на пари, предназначени за изследвания за борба с рака. Друга цел на събитието е да даде максимално гласност за проблема, свързан с рака на простатата.

Името “MOvember”(муември) идва от комбинацията от на английските думи moustache (мустак) и November (ноември), а българското име взаимства идеята изцяло.

Събитието е годишно и продължава цял месец. Целта е (мъжете, моля ви!) да си пуснат мустак през муември. За пръв път събитието се е случило през 1999, инициатори са група австралийски мъже от Аделаида.

От 2004, MOvember Foundation започва да организира масови MOvember събития в Австралия, за да покаже истинското лице на проблема, както и за да събере максимално средства за проблемите, свързани с мъжкото здраве, като рака на простатата и депресията. От 2007, организацията на тези събития започва в Ирландия, Канада, Испания, Великобритания, Израел и САЩ.

Аз научих за събитието от мои колеги в Дания, където също има клон на MOvember Foundaiton.

Днес държавите са много повече, но България не е официално представена в момента.

Фактите (за Дания)

Въпреки, че данните са за Дания, за България не вярвам положението да е по-розово. По-скоро, поради по-слабата профилактика и другите проблеми, с които се сблъскваме, най-вероятно сме много по-зле.

В Дания средно един човек умира на всеки 8 часа от рак на простатата
Ракът на простата е най-разпространения рак сред мъжката част на датското население
В Дания около 20,100 мъже живеят с рак на простатата
Годишно в Дания 3,700 мъже се диагностицират с рак на простатата. Това е повече от 10 на ден.
Годишно в Дания 1,200 мъже умират от рак на простатата
Дания е малко по-малка от България. Т.е. с голяма вероятност цифрите са подобни и за нас

Правилата

На Shadowe’en (31 октомври), цялата област на мустака, включително горната устна, трябва да бъдат изцяло обръснати
През целия Муември (01 муември – 30 муември включително), не трябва да се пуска брада, месецът е на мустаците, нали така? Кози брадички и др. не са разрешени 🙂
Мустакът не трябва да се съединява (дясната и лявата част трябва да са самостоятелни и независими). “Катинарче” е брада, не е мустак.

Видове мустаци

Само за Ваша информация. Не са задължителни, но помагат, ако сте начинаещ (като мен):

Още информация

Отидете на http://dk.movember.com/en
Създайте профил на MO-Bro (мъж) или MO-Sista (жена) (Да пази Бог, MO-Sista-та не е жена с мустаци, а жена, обичаща някой MO-Bro и подкрепяща каузата!)
Не знам дали ще е ОК да се присъедините към Milestone Systems MOvember team, но ако решите, не вярвам някой да ви изхвърли! Но не е под мой контрол :).
Разправете на приятели и познати. Не само за мустакът ви, а защо го отглеждате през муември. И защо това е важно.
Всички дарения, събрани от отбора, отиват за проекти, свързани с изследвания на рака.

Успех!

Датско

Posted on 12/18/2011 by Doncho

Тази седмица беше паметна с това, че за пръв път от четири години насам, с Веси се озовахме заедно в Копенхаген. Търсен ефект, разбира се, Веси отдавна се “прицелваше” в някоя от следващите ми командировки, за да може да се види с приятелки, а и да направи и тя един бърз тигел по Strøget. И когато разбра за тази декемврийска командировка, веднага се ангажираха сили, за да се изстиска някак три дни отпуск (при нея отпускът е редовно в голямо “нямане”, такава е политиката на фирмата им).

Този път не ми се поемаха никакви рискове откъм билети и авиокомпании. При положение, че Cimber Sterling не летят в момента, а и няма други директни полети, направо се огледаха сериозните превозвачи и в крайна сметка се спряхме на Austrian. Малко по-скъпо, но за сметка на това стандартното Austrian качество. А и Виена продължава да е едно от малкото летища с безплатен wireless интернет.

В събота оставихме моите хора да гледат добитъка и отбръмчахме за Виена. Понеже имахме 2-3 часа между полетите, нямаше как да не отразим кафенце с нещо по-виенско така. Аз лично отразих и един сандвич там, понеже бях странно гладен (по никое време)!

Сашо, голямо благодаря за гостоприемството! Бяхте прекрасни с Катя: нахранихте ни, приютихте ни… за нас беше голямо удоволствие да бъдем с вас тези няколко дни! Надявам се да можем някак да се реваншираме, и извинявайте, ако има нещо! Изкарахме си страхотно, надявам се и за вас е било приятно и не сме ви били в голяма тежест (все пак, още 2 гърла, едно от които – вечно жадно).

В неделята се отбихме до Йеспър и Дани, на новогодишен гльог. Йеспър беше направил невероятен гльог, все пак си личи, че ги умее нещата. Веси още се опитва да постигне такъв добър резултат, но все още има какво да се желае :). С Йеспър и Дани не се бяхме виждали семейно от сватбата им миналата година, така че това гости ни дойде много добре!

На връщане от тях си говорихме с Веси, че ако ни се наложи да живеем в Дания, Kokkedal и регионът хич не са за пренебрегване. Сигурен съм, че цените там са над средните, но мястото е страхотно: спокойно, просторно, зелено!

Остатъка от седмицата за мен си беше “работна”, но Веси си беше в отпуск. Докато аз се занимавах със служебните задължения, тя обиколи плануваните места, понакупи това-онова (по някакво щастливо стечение на обстоятелствата беше забравила да вземе по-голям куфар 🙂 ), и се видя с който успя. За съжаление, не успяхме да се видим с много други близки хора. Много ми се искаше да видим Нора и Цецо и/или поне Поли и Микел. С Дони също не успяхме… Може би, ако имахме повече от три вечери, щяхме да можем.

Моята работа в Дания мина повече от добре. Нещата се развиват в посоката, в която се очакваше и (засега) тежката криза в ЕС не се усеща с пълната си сила. Версия 1.0 вече е на пазара, отзивите са отлични. Е, разбира се, че има какво още да се желае, но и затова много интересни неща се задават непосредствено, така че едва ли ще скучаем.

Дания иначе си е все така прекрасна, както си беше и преди. Вижда се колко много неща са се променили. Повечето – към добро. Датчаните непрекъснато се чудят как да подобряват нещата. Чух за предстоящи тригодишни ремонти на централния транспортен възел на градския транспорт в Копенхаген: Nørreport. Единственото място, на което се пресичат четирите вида обществен транспорт: влак, S-влак, метро и автобуси. А сега се чува, че три години ще е затруднено използването му, а две от тях станцията ще е изцяло затворена. Сигурно ще измислят някакво заместване, но няма да е лесно. Дано не забравя следващия път, че станцията може да е затворена, за да не разчитам на нея 🙂 . Но съм сигурен, че като свърши ремонта, ще е нещо фантастично!

На връщане нещата бяха доста “набързо”, като изключим това, че бях малко по-рано на летището. За сметка на това във Виена търчах (беше излишно, ама страх лозе пази). Видях се с колежка от Майкрософт. Споменавал ли съм, че доста пътуване има в Майкрософт 🙂 ? Кацането беше леко “блъскащо”, може би защото бях на предпоследния ред. Но нейсе, всичко си беше наред, и в 12 бях в леглото.

Командировката свърши, ред е на Коледата! И снегът също, да не се излага, че имам prepaid карта за ски в Пампорово по Нова Година!

Активна неделя

Posted on 6/26/2011 by Doncho

За днес си бях набелязал много задачи, за разлика от вчера, когато денят отиде в обновяване на софтуер и солидно количество сън заради главоболието.

Още от сутринта хванах Ангел за ушите и отидохме в апартамента в София. Целта беше велосипедите ни от Дания да стигнат до Лозен. Първоначално си мислех да ги карам на собствен ход, но след разговори с приятели стигнах до извода, че си струва да опитам да ги хвърля в Шкодата. Въпреки, че не мислех че ще се съберат, всичко мина перфектно. С паднали задни седалки двата велосипеда без проблеми влязоха в багажника, че и остана доста място. Голяма Шкода, голяма работа! 🙂

Като ги докарах в Лозен Веси реши, че ще дойде и тя в апартамента, за да вземе (кухненски) багаж за Лозен. Имаше доста посуда, която използвахме ежедневно преди, но поради липсата на кухня в Лозен бяхме оставили в апартамента. Е, с няколко огромни чанти пренесохме и това. Пътьом се отбихме и за нова пощенска кутия, че старата е толкова малка, че даже “National Geographic for Kids” на Ангел бива безжалостно смачкан, за да го сложи пощаджийката в кутията. Също така купих и покривала за велосипедите, както и някой и друг аксесоар, че имаше нужда. Въобще, оставихме едно 170 лв в Практикер като стой, та гледай!

Като се прибрах се заех със стягането на велосипедите. От Дания стояха със спаднали гуми, даже вентилите на две от гумите бяха блокирали малко, та се наложи да употребя повечко сила, докато отлепи клапичката на вентила. Не знам как ще се представят в Лозен тези два “градски велосипеда”, но ще се види с времето. Напомпах ги добре, смазах трансмисиите (специално си бях купил смазка от Практикер), и с Веси направихме по едно кръгче из двора :).

Следобеда и той беше доста активен. Сашо и Тишо минаха семейно за по едно кафенце. Отдавна не бях имал пълноценен хакерски разговор на най-различни теми – като започнем от виртуализация, минем през Sharepoint, поклюкарстваме качествено и свършим с Hyper-V ферми :). Паралелно с кафенцето, колата и бирата. Двете Весита злоупотребиха с търпението на прекрасните си съпрузи и пиха бира на пук на нашето кафенце. Което хич не беше честно, но поне ми опразниха касата напълно, та утре ще мога да си я заредя пак.

След като изпратихме гостите реших да поразходя колелото нагоре. Ей, не е истина как ми излезе джигера. Явно му се е щяло и на него да види свят. По едно време си помислих, че ще пукна, май на късмет ми се размина. Карай-тикай-карай-тикай, не е работа това. Или колелото хич не става за по-пресечен терен (даже първта му скорост е твърде бърза май), или аз тотално съм излязъл от форма. Като се знам, най-вероятно колелото си е наред, но гъза, който върти педалите, е твърде тежък. Както и да е, стигнах до стрелбището горе, до края на асфалта, след което обърнах. Моите тънки гуми въобще не са за макадановия път, който продължава към манастира. Явно ако ще се кара колелото, ще се кара само из селото. Лоша работа като цяло, но това е положението – те си бяха перфектни в Дания, която като цяло е равна като тепсия :).

След като се прибрах с колелото (не повече от 30 мин. беше цялото упражнение) реших да сменя пощенската кутия с новата, по-голяма. За 30 минути бях готов и с това и то стана време за вечеря.

Мисля си, че трябва по-честичко да си организирам такива продуктивни дни. Като цяло съм доста доволен – и от новата-стара посуда на Веси, и от това че се видях с близки приятели, и от свършената работа!

Нови албуми

Posted on 5/12/20085/12/2008 by Doncho

Тази вечер Веси ме затисна в ъгъла с доводът, че си е играла сума ти време да подготвя албуми, а аз вече втора седмица не съм ги качил. Нямаше какво да кажа, затова позарязах плановете за Wow-вечер и качих следните три нови албума (в хронологичен ред):

	BonBon Land, Септември 2007
	Мальовица, 27 януари 2008
	Берковица, пещера “Леденика”, връх Ком, Клисурски манастир и Археологическия музей в Берковица, март 2008

Enjoy 🙂

Довиждане на Копенхаген

Posted on 10/28/2007 by Doncho

Време е. Полетът за Будапеща – София е след няколко часа, достатъчно за телеграфен блог-пост, но недостатъчно за по-дълго разкатаване.

От тук насетне ще започва да става ясно “е ли грешка или не е” завръщането в България. Дали някой не събира облози вече?

Като нищо това ще е последният материал с “Дания” в категориите. Да видим какво ще стане с тези в “Грозни” :).

Българите в Дания: пощенски списъци

Posted on 10/9/20077/6/2008 by Doncho

Днес получих тази поща от един новопристигнал приятел:

> Здравей,
>
> Създадох две е-маил листи, които имат за цел да съберат всички българи в Дания.
> За сега няма много хора, но ще съберем.
>
> Ти и Веси може да не сте много заинтересувани тъй като заминавате, но можеш ли да препратиш това съобщение на контактите ти, които мислиш, че ще са заинтересувани.
>
>
>
> 1. Bulg.dk Fun. Тази група не е модерирана (всички съобщения от членовете се изпращат веднага) и всеки може да пише каквото си поиска [http://groups.google.com/group/bulg-dk-fun]
>
> 2. Bulg.dk Soc. Тази група е само за сериозни съобщения и популяризирането на срещи между българите. Всяко едно от съобщенията се задържа, докато модератор не го прегледа. Така ще гарантираме, че няма да се излива много простотия. [http://groups.google.com/group/bulg-dk-soc/]
>

Всеки, който има интерес, е добре дошъл в групите. А аз трябва да запомня да го изпратя на колкото се може повече приятели :). Аз си тръгвам, но ще се запиша също. Любопитно ми е дали Ивайло ще успее да създаде това, което до сега никой не е успял (а именно – някаква по-организирана българска общност в Дания).

Обратно

Posted on 9/29/200712/12/2020 by Doncho

Днес стават точно 3 години, откакто напуснахме България. И затова мисля, че трябва подходящ материал, с който мога да ознаменувам събитието :).

Накратко: връщаме се обратно. Ако миналата година по това време ме бяхте попитали “ти що не се върнеш в България”, най-вероятно щях да кажа “абе да не си луд” и да зарежа темата като абсурдна. Но типично за Везните, дългосрочните планове са нещо краткосрочно при нас ;).

След многото разговори с Веси (и със себе си) по темата “емиграция”, този май месец реших да опитам да се прехвърля в България. И не щеш ли – стана. При това по възможно най-добрия и удобен за мен начин. И много по-бързо, отколкото очаквах. Трябва да благодаря за това на някои хора, но ще си запазя правото да го сторя, когато вече съм отново в София.

Защо решихме така? Може да се обяснява надълго и широко. Може да се говори за чистата, спокойна и уредена Дания. За това как спокойствието едновременно е и причината да я мразиш. За това кое ще ми липсва (да, някои неща ще ми липсват 🙂 ) и кое няма. Може да се спомене и как със сигурност ме чакат няколко ужасни първи седмици, докато свикна отново с лудницата и мръсотията на София. Каквото и да каже обаче едва ли ще има значение, защото решението вече е взето. И всички стъпки са направени. Ще свикна пак. Надявам се да запазя обаче най-доброто, на което се научих тук.

На 28.10. летим за България. Иронично, но Веси ще трябва да си дойде последна :). Училище, ангажименти, изпити и т.н. Ще трябва някак да изкара без нас почти месец. Но трябва да завърши това, което започна преди няколко години, така че ще изкара няколко ужасно самотни седмици без нас. Ангел, с безценната помощ на Тянко и Цонка, започва детска градина веднага.

От 01.11. аз започвам в офиса в София. От сега ми е интересно какво ще следва. И малко ме е страх, няма какво да се лъжем. Попрището, макар и не съвсем ново, засега изглежда непознато :). Колеги и приятели вече ме попитаха “абе ти с какъв акъл от Дания в София”, но аз си знам. Или поне си мисля, че си знам.

И ако още се чудите “тоя луд ли е”, ще ви разкажа нещо, което разказах на близките приятели в отговор на учудения им, понякога изпълнен с недоумение поглед. Малко преди да реша да “действам”, си направих равносметка за живота в чужбина до сега. Излиза, че всичко е ОК, паричните потоци са наред, знаеш от днес какво ще стане след година, и т.н. Но ако се върнеш назад и се опиташ да си спомниш какво ти се е случило през годините в емиграция, излиза че помниш… отпуските в България. Ако имаш нужда от спомен, който да топли, ще го намериш през някой от тези периоди. Когато го осъзнах, направо се ужасих. Защото излиза, че в личен план времето в Дания е почти като бяло петно. Може би заради нас? Може би заради характера на живота тук? Но е факт. Та затова. Дано не съжаляваме :).

Беше смотан уикенд

Posted on 7/23/20077/23/2007 by Doncho

Пак е понеделник. И пак работа, нищо че сезонът е отпускарски. Няма лошо, супер е да има работа, само да не беше скапания уикенд.

От една седмица тръпна да се похваля, че благодарение на Жоро и Йовко (като консултанти) и Владо (като консултант, приятел и главен помагач) си имам нов обектив Canon Zoom Super Wide Angle EF 17-40mm f/4L USM Autofocus. То си беше цяла сага, още неприключила дори напълно, но поне стъклото вече е доволно завинтено на апарата ми. Китовият 18-55 вече си има место в отеснялата ми мини-фото чанта. Предвид паралела между двата обектива, едва ли ще ми се налага да го ползвам, но времето ще покаже. Засега обаче остава и той в чантата. Май скоро ще трябва да купувам нова.

Исках хвалбата да е придружена със снимки, но уви. Този уикенд времето в Дания показва, че неслучайно се водим в скандинавка държава. Температури, вариращи между 18 и 22 градуса и почти непрекъснат дъжд правят това лято най-отвратителното от трите, които съм прекарвал в Дания. Лятото започна наистина добре, но от средата на юни нещата тръгнаха в посока дъжд и ниски летни температури. Засега не се очертава оправяне, поне не и докато аз замина там, където то е истинско (за разлика от многото други неща обаче, по-добре да не започвам).

Исках с Алекс и Катя да излезем хем на разходка, хем на фото-хънт, ама не би! Дъжд, дъжд и дъжд. Мразим го!

И какво друго да правя такъв уикенд, освен много Eve и малко World of Warcraft? И разбира се, известно количество работа?

Вече чакам отпуската с нетърпение.

Ваканция (за някои), ура!

Posted on 7/7/20077/7/2007 by Doncho

Уикенд за ранно ставане. 04:40 часовникът звънна, за да ни предупреди, че още малко ако се излежаваме и Веси и Ангел ще трябва да останат това лято в Дания. Ние такова нещо обаче не можем да допуснем, затова с мрънкане изпълзяхме от леглото, по-точно Веси с мрънкане изпълзя от леглото, докато аз останах да дрема под завивките още 20 мин. В крайна сметка няма смисъл да се задръства движението пред банята, нали?

Ангел стана (по-точно аз го станах) в 05:00. Мрън, мрън, но… България над всичко, както би казал един сънен Болен Сидеров. Въпреки всичко докато тръгнем той си остана сънен. Даже по едно време го намерихме дремещ, седнал по турски (е това Болен със сигурност не го може, предполагам, заради турския) до обувките: чака човекът да се натуткат мама и тате и да тръгваме.

Нормална ранна суматоха, пакетиране на електрониките и зарядните (5 на брой) и вече сме на път за летището. Взехме пътьом Дони, че и тя лети със същия полет и съвсем нормално и навреме бяхме на летището. Малка изненада: апаратът на летището не работи с кредитни карти, та затова трябваше да използваме стадартните магнитни билети. Не е болка за умиране, но досадно, особено ако забравиш да чекираш на излизане билетчето.

Чекин 114-116, кратка опашка, проверка да не би багажът пак да е чекиран до Бургас и хайде на новия секюрити терминал. От това, което видях отвън терминала мога да кажа, че са свършили много добра работа. Повече ще видя, когато и аз пътувам.

Там си казахме “чао” и те изчезнаха в зоната за пътници. Лек път, и живи и здрави да се върнем всички в края на Август!