хоби – Page 3 – doncho.net

Category: хоби

Ски 2012 – 2

Posted on 2/21/2012 by Doncho

Последните два дни

…минаха с малко вятър и много писти.

Петият ден с Веси и Ангел посетихме Latemar, един от ски-курортите, в който не бяхме ходили. Латемар се намира близо до Predazzo, което май е най-голямото селище в региона на тези ски курорти. До Предазо не стигнахме, но видяхме доста интересен транспорт (класически “влакчета” като тези от Слънчев бряг навремето) от селището до кабинковия лифт, който е подходът към Латемар.

В Латемар нямаше толкова вятър, колкото имаше предишния ден. На самия хребет, разбира се, духаше много, но по-долу нещата бяха съвсем приемливи.

Едно от “интересните” неща на деня беше, че Ангел успя да се изплющи много качествено на една червена писта, и да си разкървави носа. Беше интересна картинка през целия ден (чак и вечерта). Кръвта ту рукваше, ту спираше (след много мрънкане, защото трябва да лежи по гръб). Включително полежа по гръб и на самата писта, както и в заведението, където обядвахме.

Като изключим обаче този малък инцидент, лифтовете и пистите на Латемар ни забавляваха цял ден. Даже накрая бързахме, защото се притеснявахме да не изпуснем кабинковата линия за връщането, и от там – автобуса за Сорага. Този ден покарахме доста добре, включително и по една червено-черна писта, в началото на която имаше категорично предупреждение, че е основно за опитни скиори. Но и тримата се справихме, макар Веси и Ангел доста бавно да свалиха стръмния участък на пистата (и при мен беше предизвикателно, но с успоредни ски и с повечко кураж аз се справих доста бързо и успешно).

Ако някога се върнем в Доломити, със сигурност ще направим поне един, два дни на Латемар! Има къде да караш, има и чудесни писти!

Последният ден бяхме на класическото Alpe Lusia, което си го познавахме от първите два дни и знаехме къде са приятните неща за всеки от нас. Този ден с Веси успяхме да минем и последната черна писта, която без съмнение е най-трудната писта, която до сега съм минавал в Доломити. Една такава завита, по-тесничка и доста стръмна, със зловещо предупреждение в началото “само за експерт-скиори”. Е, ние не бяхме експерт скиори, но с изключение на тази най-трудна част (която свалихме бавно, внимателно и не без емоция), пистата беше едно много приятно изживяване.

Децата, както обикновено, караха повече по сините писти, макар че ние с Веси понатиснахме Ангел и го взехме с нас на няколко от червените.

Времето беше страхотно, като за последен ден. Температурите бяха близки до нулата, нямаше вятър, имаше страхотно слънчице и въобще много му се радвахме на този последен ден! Снегът беше започнал да се топи и повече лепнеше по ските и обувките.

С Веси пак до последния момент карахме, хванахме лифта за най-горната част на комплекса почти в последния момент, и след това се прибрахме по червена писта и по последващата я черна до самия път. След зловещата черна писта по-рано през деня, последната черна ни се стори почти лесна :). Но най-важното е, че въпреки предизвикателствата никой не се контузи, като изключим някое и друго разтегнато сухожилие.

Спокойно мога да кажа, че шест дни ски не ми стигнаха! Догодина трябва да планираме поне 10 дни, за да може да ни омръзне като хората. Разликата в цената на лифт-картата между 6 и 10 дни е малка (т.е., не идва двойно), така че колкото по-дълго оставаш, толкова по-евтино ти излиза единичния ден.

Пътят на връщане

…си беше като пътя на отиване. Като цяло топло време, докато не стигнахме Сърбия. Там в продължение на повече от 300 км шофирахме през нощта и през гъста мъгла, което ни забави солидно. Тръгнахме от Сорага в събота в 10:00. В Лозен бяхме около 08:30 в неделя. В Пловдив – в 10:30.

Изводът за мен е: почивката беше страхотна! Но вече свърши 🙂

Ски 2012

Posted on 2/15/2012 by Doncho

Пътуване, пътуване, пътуване. След като сте се напътували почти 24 часа, минали сте през 4 държави, гонили са ви италиански полицаи, за да ви спрат буса и да ви поискат документите за проверка, слагали сте вериги и сте преодолявали 18% наклон на пътя при -13 градуса, та след всичко това пристигате от София в Сорага, Италия.

Пътуването

…беше интересно. Случките от по-горе бяха напълно реални. Може би си струва да се спомене още тежкия сняг, който ни валя в Хърватска и Словения. След 400+ км в Хърватска при тежък, нощен снеговалеж и без кьорав снегорин мога да кажа, че всеки който се оплаква как не сме чистили нашите пътища ще го пратя да си гледа работата! Платена магистрала в Хърватско беше оставена на снежния произвол повече от 6 часа, докато пътувахме по нея. Не срещнахме нито един снегорин, единствените “почистващи” снега бяха безотговорните автобуси, летящи с 80-120 км/ч при максималнодопустими 60 (с оглед на обстановката). Ние бяхме принудени да караме с не повече от 60-70 км/ч, точно поради тежкия сняг. Но не се виждаше и помен от снегопочистваща техника!

В Словения нещата бяха с няколко идеи по-добри: виждаха се снегорини, макар магистралата отново да беше непочистена.

И в двата случая смело мога да твърдя, че нашите магистрали са с пъти по-добре обгеижвани, поне ако сравним нещата тази зима! Смело го твърдя, защото използвам доста нашите магистрали, и всеки ден гледам състоянието им, поне на тройните платна преди София. Така че следващия път, като се оплакваме, не е зле да знаем как стоят нещата при съседите!

Веднага след Любляна зачестиха предупреждения, че подходът към Италия откъм Триест е затворен поради силен вятър. Силен вятър наистина имаше, но пътят си беше отворен, за голям наш късмет (иначе маршрутът ни се увеличаваше поне с 300 км отгоре).

Имахме интересно преживяване веднага, след като влязохме в Италия. По това време аз шофирах. До два километра, след които влязохме в Италия (няма граница между Словения и Италия) зад мен светнаха две сини лампи и полицейски автомобил ни отби от пътя. Слава Богу, не беше заради нарушение. Поискаха ни документите на всички, провериха ги и ни пожелаха приятно пътуване. Явно български бус им се е видял твърде съмнителен по този маршрут.

След тази случка спряхме да похапнем (страхотно телешко, мммм!), и след интересен извънградски маршрут (който се оказа, че сме могли да избегнем, ама пуст GPS) пристигнахме в хотела.

Интересно пътуване беше, да видим как ще е връщането.

Ден 1-2: Алпе Лусия

Първия ден решихме да следваме указанията на ски-екскурзоводката и заедно с нея (и с буса на хотела) отидохме до Alpe Lusia. От там тръгва кабинкова линия до един от курортите, част от Dolomiti Super Ski. Dolomiti Super Ski представляват няколко несвързани един с друг комплекса, всеки един от които е поне толкова голям, колкото Пампорово или Банско. Комплексите са навързани само и единствено с безплатен транспорт, но понякога придвижването от един в друг комплекс може да отнеме до час и половина, покрай силно насечения терен (пътен наклон от 14% е нещо нормално за местността, най-тежкия наклон, по който минахме, беше 18%).

Беше време за най-сериозния разход: лифт картите. Имахме вариант да вземем лифт карти за част от комплексите (цена за възрастни: около EUR200), но предвид че щяхме да сме силно ограничени само в съответния комплекс, преценихме че е по-добре да дадем EUR240 на човек и да можем да караме където и да е в Dolomiti Super Ski. Ох! Но това “ох” беше очаквано, предвид че лифт картата винаги е най-солидния разход от всяка една ски почивка. Двама възрастни и едно дете: ~EUR650.

За EUR40/ден/човек получаваме:

Безплатен автобусен транспорт в региона
Достъп до стотици километри лифтове и писти
Безплатен достъп до всички съоръжения (от типа на Ski Park, детски комплекси и т.н.)

Като цяло сделката си струва, и ако го разделим на единица километър писти, излиза около три-четири пъти по-евтино от България. Това, разбира се, не значи че трябва да не се ходи в България, а че е крайно време в България да направят ски курорт с повечко километри ски писти (Банско, например, е много добър кандидат, друг такъв е Витоша).

Областта Тревали е страхотна! Първите два дни ние се завъртяхме основно около пистите на Alpe Lusia. Те ни се сториха доста подходящи, така че и втория ден “въртяхме” пак там. Дълги червено-сини писти, които като цяло добре отговаряха на нивото на компанията.

Ние с Веси се отделихме за малко, за да може да минем всички червени и две от черните писти (по които повечето хора от компанията предпочитаха да не минават), но като изключим това отделяне, си карахме с децата и приятелите.

Дни 3-4: За малко… но все пак

Новината на втория ден беше, че Мартин се разболя. Доста сериозно. Ние го оставихме с вирус и контролирана температура, оказа се че предписаното лечение не е подействало и се е наложило минаване на инхалации и венозен антибиотик. Състояние, близко до пвнемония, а той с неговия риск в белите дробове… нищо добро не би дошло от това. Като цяло много притеснително състояние, което веднага ни подтикна да търсим варианти за спешно прибиране на семейството ни към България. За съжаление, не беше възможно лесно да намерим такива варианти (говорим варианти на приемлива цена, защото Ал Италиа беше готова веднага срещу EUR1500 да ни превози, стига да стигнем до Милан). Слава Богу, след около 20 часа детето се стабилизира, след това тръгна към поправяне и като цяло, към момента в който пиша това (края на четвъртия ден), не се налага да се прибираме по спешност. Баба и дядо се справиха геройски с предизвикателството, макар че не ми се мисли през какво са минали… сигурно така и няма да научим.

Вторите два дни отново бяхме в Тревали, но този път в областта Сан Пелегрино. Там се оказа, че има много подходяща писта за Боян (4 г.), на която с майка му могат да си въртят колкото искат. А за останалите има добър “коктейл” от червени писти (компанията вече беше за червени писти и аз не им давах много-много да се отпускат по сини такива). Покрай моите усилия да ги карам по червени писти “ударихме” и един леко черен участък, но фактът че всички се справиха с него само ме обнадежди да не им позволявам повече да се “отпускат” по синьо :). Е, може от време на време, но в никакъв случай основно сини писти, както беше в началото.

Първия ден около Сан Пелегрино разучавахме и карахме. Втория, за съжаление, повече пиехме! В областта имаше чудовищен вятър, който доведе до това да спрат лифтовете точно в момента, в който компанията се беше разделила по различни склонове. Аз и Юлиян успяхме да се приберем с (извънреден) градски транспорт от края на една писта, а Веси с децата запънаха между пътищата и им се наложи с много клатещи се лифтове и червено-черна писта да слязат до автобусната спирка. То добре, че пак беше възможно… но като ги видяхме как изглеждат след слизането, веднага поръчахме топъл шоколад за децата и бира за Веси (аз мислех, че ще иска греяно вино, но тя реши бира… странна работа 🙂 ).

Досега, четири дни, всичко се развива по план. Като изключим една много тежка вечер, пълна с притеснения, спешни телефонни разговори, безкрайно и безуспешно ровене из Мрежата за възможни билети за самолет, автобус и коли под наем. Важното е, че детето сега е добре, чуваме се редовно и много се надяваме да не се стига до ситуация, в която да трябва отново да търсим спешни билети.

Мисля, че всички от компанията си почиват много добре. Единствено Ангел се опита да се разболее, но въпреки 37.8 температура заяви, че ще кара ски с нас. Дойде, беше на пистата със ските цял ден, и вечерта беше ОК. Много се радвам за страхотната му имунна система и за каления му организъм. И ще благославям винаги датчаните за това, че в детската градина го калиха по същия начин, както каляват всички деца там. Въпреки ужасените преживявания, при които баба му трябваше да го прибира целия мокър и с кал в гърба, при минусови температури. Оцеля, кали се, и сега боледуванията му се заключават обикновено с това: една вечер температура и готово. Да е жив и здрав!

Парк-хотел “Авизио” е страхотен, но мисля, че хората тук заслужават по-истинско ревю и на английски език.

Да се надяваме, че оставащите два дни ски и един ден пътуване ще минат пак така страхотно!

Какъв Reader?

Posted on 1/5/20121/5/2012 by Doncho

Преди време Йовко гневно сподели (нещо не мога да намеря материала?), че ще се развежда с Google Reader, едно приложение, което аз започнах да използвам именно от информация чрез него. Гугъл безспорно оплескаха сериозно нещата, премахвайки социалните елементи на четеца, интегрирайки го с Google+. Странно, но повечето хора около мен (включително и аз), не използваме Google+. Имам сметка там, от време на време ме прибавят, но не чета. Много рядко пускам. До преди време FB беше почти непрекъснато отворен в браузъра ми, но с цената на немалко усилия се научих да го затварям. А след като оставих и социалните онлайн-игри (дойде някак от само-себе си, когато се върнах в Eve-Online), Facebook го чета или през телефона, или 3-4 пъти на ден. Май при мен идва края и на тази мания.

Седем години използване на един компютърен продукт са еквивалента на “цяла вечност” в реалния живот. Горе-долу от толкова време ползвам Google Reader. Не харесвам промените и блъскането му към G+, но засега няма алтернатива. Пак Йовко беше споменал за HiveMined, една алтернатива, създадена от отчаян, но отдаден на оригиналния Reader фен, която щяла да е новият, вълнуващ еквивалент на четеца на Гугъл.

И аз като много други чакам с нетърпение този нов четец-чудо (записал съм се да получа е-поща, когато го “пуснат”), който щял да бъде същия като добрия, оригинален, стар Reader. Но без API и без приложения, които да правят тази cross-синхронизация, няма да мога да го използвам. А и като гледам доколко срокът за бета-теста му беше спазен (мисля, че беше някъде преди Коледа), това засега ми прилича на онези проекти-проблясъци, които се характеризират с определението “всяко чудо – за три дни”. HiveMinded не е мръднал много от последния път, когато го посетих. Днес е на 81%. Предвид намаляващото ускорение на промяната на числото, 100% са далеч. Блогът му, от друга страна, не казва нищо от ноември…

Неведнъж съм опитвал да използвам оффлайн-четци. Не става. Работя на толкова много и различни платформи, че ако няма централизация в облака, четенето на новините, за които съм абониран, става невъзможно. Google Reader предлага това удобство, понеже около него има пълна гама четци, които се синхронизират с облака и ако някъде прочета нещо, то се “прочита” и на оффлайн-четците, когато се синхронизират. И, разбира се, остава голямото предимство да имаш прекрасен онлайн четец, ако в момента нямаш оффлайн такъв.

Аз чета на служебния компютър (Chrome+Windows), на личния ми ноутбук (Chrome+MacOS), на телефона и таблета ми (и двата са Dolphin Browser+Android, или оффлайн четеца на таблета). Няма начин да се оправя, ако я няма синхронизацията.

Явно засега ще четем с Google Reader и ще споделяме във Facebook. Което е тъпо, защото във ФБ има много, много шум. Ако сте непрекъснато там, може да филтрирате полезната за вас информация, но ако като мен влизате веднъж-дваж на ден (че и по-рядко!), тогава нямате никакъв шанс май.

Среща на потребителските групи 2011, Банско

Posted on 10/2/201110/4/2011 by Doncho

Този уикенд се състоя срещата на българските потребителските групи на Майкрософт. Едно събитие, началото на което беше поставено миналата година, когато съвсем от нищото с Тишо и Маги решихме “абе защо да не направим оффсайт среща на потребителските групи?” Тогава срещта беше страхотен успех (по мое скромно мнение). И поради това колегите от Майкрософт решиха да повторят тази година.

Миналата година бяхме на Катарино Спа. Тази година – в хотел “Св.Иван Рилски” в Банско. Не че в Катарино ни беше зле миналата година, просто организаторите явно решиха да заложат и на разнообразието.

Много неща се промениха от миналата година. Нито аз, нито Маги вече сме в Майкрософт, но ентусиазмът за това събитие остана. Аз чаках с нетърпение потвърждението на моята регистрация, сигурен съм че и всички, които са заявили регистрация също са тръпнали дали ще бъдат одобрени. Тъй като събитието е безплатно, винаги има много желаещи, а бюджетът за съжаление е ограничен.

И поради това много се ядосах, когато колегите споделиха, че от 140 места минимум 15 човека не са се появили на събитието. Т.е., регистрирали са се, имали са късметът да бъдат потвърдени, и след това просто не са дошли. Не са се обадили предварително (за да може някой друг да заеме тяхното място), не им е пукало никак… нали не са плащали, те кво губят?

Затова и си говорихме, че за в бъдеще може би това събитие трябва да стане платено. Символично, но да има такса, която например да покрива нощувката и част от кетъринга. Примерно – 50-80 лв на човек. И така селекцията ще стане от само себе си, защото който пръв е платил, той получава гарантирано място. И когато платиш, тогава сто пъти ще се замислиш дали да се отнасяш така лекомислено към твоите собствени парички! А 50-80 лв е повече от нормален разход за такова събитие, който ще отсее и хората, които дойдоха, но дойдоха, за да си направят кефа в басейна, а не да участват в семинарната част. Тези хора вероятно не биха дошли, ако трябва да извадят парички. Но на безплатна софра, що не?

Въобще много мога да пиша, но ще спра до тук, че започнах да се паля! Надявам се само догодина да не се получава така, точно благодарение на нови регулационни механизми. Хубавото е, че и колегите малко или много са съгласни.

Иначе, тази година съдържанието надмина миналогодишното. Windows 8 Developer Preview беше това, на което аз обърнах специално внимание. И останах много доволен. Всички презентации, които гледах, бяха перфектни. Е, имаше малко технически затруднения при едната, но това са рисковете на живото предаване.

Емо ни показа най-важното от //Build. Стана страхотна дискусия.

Бранко продължи с по-дълбоко представяне на новото в METRO приложенията.

Марти накрая ни довърши с благините, които Visual Studio подготвя за нас в следващите си версии.

Казах ли колко много съм доволен? Получи се точно така, както очаквах: “жива” презентация, с дискусия и обмен на мнения. Със спор там, където се яви нужда, и с шеги там, където е още рано да се каже как ще стоят нещата след година, когато Windows 8 вече ще бъде между нас.

Дочу се слух (той витае от доста време), че се подготвя Market поддръжка и за България… дано! Предвид факта, че Apple отвориха iTunes за България, Майкрософт е длъжен да направи нещо. Или… алтернативите няма да ми харесат.

След семинарната част имаше т.нар. chalk talk, на който аз лично наблегнах на биричка и на сладки приказки с бившите колеги (но все още истински приятели). Поговорихме си за “живота от нещата”. Радвам се, че този път повечето новини бяха добри.

Вечерта се завихри див купон. Чак да не повярваш develpers какви неща могат да покажат на дансинга. Аз, естествено, бях себе си, но поне поиграх доволно много хоро. Аз също така пазих и поведение, защото все пак на другия ден трябваше да съм читав. Легнах си в 01:00, доколкото се чу, купонът е свръшил към 05:00. Няма да ви казвам как гледаха на сутринта някои от участниците .

На другия ден всички поживо-поздраво си казахме “довиждане” и така до следващата година.

Аз лично много се надявам тов да се превръне в традиция, подобна на “Дни на Майкрософт”. Сигурен съм, че за истинските участници, за които събитието не беше само безплатна софра, също е било много полезно. Както презентациите, така и възможността да обменят мнения и контакти с колегите.

Благодаря много на Майкрософт за дадената възможност и за тези два дни. И до догодина!

Защо изпускам WordCamp 2011

Posted on 9/17/2011 by Doncho

От доста време се знае за WordCamp 2011. Анонс тези дни излезе и в официалния блог на WordPress България. Ще бъде едно изключително интересно събитие, с гост Matt Mullenweg, основателят на проекта WordPress и основател на Automattic, компанията зад WordPress.com. Лектори освен това ще бъдат дзвера Весо, Еленко, Лонги, Методи от СуперХостинг.БГ и др.

На мен лично много ми се искаше да присъствам. Бях си го обещал миналата година, когато пак пропуснах. Още повече, че тази година и Мат щеше да е там, а срещата с емблематични хора винаги действа вдъхновяващо.

Но… пропуснах. Основната причина за това е, че събитието е определено да се случи през “дълъг уикенд”. Сигурен съм, че много други хора ще пропуснат поради същата причина, т.е. ако срещата беше в някой от “стандартните” уикенди, много повече хора щяха да присъстват. Организаторите може би си струва да помислият за това догодина…

Проблемът с дългите уикенди (този е четири дни) е, че в много случаи хората планират неща, които вършат вън от София. Знаете за какво става въпрос, най-вече го знаете от задръстванията на изходите на града.

И аз така, този дълъг уикенд няма да бъда в София. Лични причини, какво да правиш, но провалят иначе шанс за среща с уникален човек. И за слушане на интересни лекции от други интересни хора.

Ако вие можете обаче, ако сте блогър или просто имате интерес към платформата WordPress, горещо препоръчвам събитието! Ще е яко!

Windows 8 Developer Preview

Posted on 9/14/20119/14/2011 by Doncho

От снощи имаме вече Windows 8 Developer Preview. Не успях да ида до офиса на Майкрософт, за да гледам директно представянето му по време на началото на //Build, но за сметка на това от врящия Twitter научих доста интересни неща, и връзки. Е, друго щеше да си е да го гледам там с колеги, а сигурно още по-друго е било на живо, но…

Първата работа днес беше да сваля и инсталирам нещото на Hyper-V-то в офиса. Инсталацията мина абсолютно безпроблемно, чудото също засега работи без никакви грижи. Е, но не можеш да се зарадваш на touch интерфейса без съответния хардуер. Май ще се купува touch монитор скоро вкъщи.

Т.нар. “Visual Studio 11” има много нови типове проекти за разглеждане, най-якото ми се стори до сега “New JavaScript application” (а бяха времена…). Ще бъде много, много интересно, само дето трябва да се мисли от сега за парички за ъпгрейд на старите Windows вкъщи (поне на два от тях).

IE10 също изглежда много добре. Най-радващото е, че любимото LastPass разширение изглежда няма проблем с (desktop варианта на) новата версия на браузъра. В таблетния режим нещо не мога още да го подкарам разширението, но пък превключването от таблетен в десктоп режим е сравнително лесно. Може би ще трябва да го преработят да поддържа по-добре touch и да поддържа таблетен режим, но за това ще му мислим, като дойде време за touch .

В тази връзка, преди малко ми се обадиха, да ми кажат че Galaxy Tab 10.1, който си бях поръчал от МТел, не могли да го намерят, защото бил изчерпан в целия МТел. Браво на тях . Но май ще се окаже, че е за добро. Ще прекратя проекта да имам 10.1 таблет с Андроид, ще си остана със 7” му събрат . А когато се появят Windows 8 таблетите, ще си взема нещо истинско! Може би симпатичен “таблето-компютър” като Dell Inspiron Duo-то на Тянеца.

Да му мислят от сега адвокатите на ябълчиците, че не знам друго какво може да измислят, освен да съдят конкуренцията. Вярно, наплодиха бая плод-зеленчук по света, но… съжалявам, стига толкова! Личи си, когато Майкрософт набере скорост. PCто просто ще се премести от лаптопа в таблета. Много скоро!

Фейса щял да праща по-малко спам

Posted on 9/14/20119/14/2011 by Doncho

Прясно, прясно, от пощенските ни кутии:

Ей, от кога го чакам! Вярно, че винаги можех да го направя и сам това, но пуст мързел… колко ли повече време съм изпотрошил в “select –> delete, select –> delete, …”.

Заедно с добрата новина изтече и лоша: паролите във Фейса не били case sensitive. Не поне в “истинския” смисъл. Примерно, ако паролата ви е “tEsT123” (не ви я препоръчвам!), то може да се логнете и със “TeSt123”, т.е. с “обърнати големи/малки букви” на паролата. Оказва се, че е нарочно! Facebook, за да улесни огромного количество идиоти, които имат сметки там (не говоря за всички, а само за идиотите там, все пак са 750 милиона сметки), приемал следните пароли:

Оригиналната ви парола
Оригиналната, с първата буква главна. Било направено, защото мобилните устройства автоматично правят главна буквата понякога (пак в резултат на грешка, паролата не трябва да се капитализира автоматично, но…)
Оригиналната ви парола, но написана все едно Caps Lock ви е включен

Остава само да въздъхнем “басимамата” и да продължим нататък . Бях виждал дуракоустойчивост, ама чак толкова? Някои може да ревнат “закривайте си сметките там, тия са (1), (2), (3),…”, но аз няма да съм от тях. Просто внимавайте. И без това във Facebook трябва много да внимавате.

Летни разходки: Сопот-Дерменка

Posted on 8/14/20118/14/2011 by Doncho

Преди месец с Тишо и Дени решихме да си направим една разходка из планините. От многото варианти избрахме маршрут Сопот – х.Дерменка – Сопот. Удобно, защото можеш да оставиш колите на лифта, да се разходиш за ден-два и да се прибереш пак с лифта.

Уговорката за събота сутрин (17.07.) направо на лифта се оказа ефикасна, защото така изгубихме минимално време за мотане насам-натам. С Веси бяхме доста по-рано в Сопот с идеята да закусим добре и да си вземем сутрешната доза химия .

В 09:00 вече бяхме на линия и около 09:30 вече бяхме на лифта към “Незабравка”. Бяхме леко неприятно изненадани от факта, че лифта работеше само до междинна станция, но нали сме тръгнали на разходка… пък и да не бяхме тръгнали на разходка, пак нямахме много избор: чакаше ни още 40-60 минути ходене, при това по доста стръмен маршрут. На мен лично ми дойде малко нанагорно, особено първите няколко минути, но след като влязах в ритъм вече нямах кой-знае какви проблеми (отне ми повече от половината склон, отначало си мислех, че ей тук сега ще пукна).

Някъде по този път се сетих да пусна и My Tracks, за да запиша разходката.

Вижте Сопот – х.Дерменка на по-голяма карта

Тук е мястото да кажа, че очаквах далеч по-слабо приложение, но My Tracks надмина очакванията ми, успявайки да запази добре нашия път и да не изхаби съвсем батерията на телефона ми. При всички положения обаче ще ми трябва допълнителна енергия, ако ще ходя повече с My Tracks. Вече поръчах едно такова, да видим дали ще свърши работа (подаръкът от Кирчо за съжаление се оказа от най-евтините соларни батерии и се скапа след 3-4 използвания).

По пътя към х.Дерменка спряхме на х.Добрила. Много добро място, допадна ми доста. Като изключим огромната, зарязана соц, постройка в близост, мястото ще е фантастично за прекарване на няколко истински зимни дни там. Е, няма ски писта (освен една зеленееща, кратка такава за деца), но пък зимата едва ли ще е супер населено, т.е. по всичко изглежда, че може да даде много спокойствие и бял пейзаж. Още тогава си обещах да организирам нещо, вече работим по въпроса, дано се получи!

На х.Добрила “поехме” по една студена бира, взехме въздух и изсушихме фланелките. След което тръгнахме по останалата част от пътя към целта на деня.

Цялото ходене ни отне около 4-4.5 часа. Стара Планина като цяло е страхотно място, но денят беше толкова горещ, че добре че бяха малкото горички по пътя, иначе сигурно нямаше да стигне 1.5л вода на човек. А в Балкана няма вода така, както в Родопите.

Обичам статистиките, а вие? Според My Tracks, статистиката за цялото ходене този ден е:

Всичко изминати	13.63 km (8.5 mi)
Общо време (с почивки и всичко)	5:35:46 ч.
Чисто ходене	3:35:14 ч.
Средна скорост за цялото време	2.44 km/h (1.5 mi/h)
Средна скорост на ходене (вижда се какви пишман туристи сме )	3.80 km/h (2.4 mi/h)
Макс. скорост	5.58 km/h (3.5 mi/h)
Мин. височина	1500 m (4922 ft)
Макс. височина	1890 m (6201 ft)
Общо изкачване	2153 m (7062 ft)

И х.Дерменка, и х.Добрила бяха много добре технологично оборудвани. Оставям настрана факта, че х.Добрила има webcam (което като че ли е върха на сладоледа вече), и на двете хижи имаше безжичен интернет. Вече като че ли се налага правилото “GSM може да няма, безжичен интернет – има”. Виждал съм го на повече от две планински места, което ясно показва кое е по-необходимо за човека .

На х.Дерменка похапнахме както си следва, поговорихме си и по леглата. Единственото странно нещо в цялата ситуация там беше, че в стаята ни, мъничка и пълна с легла, нямаше отварящ се прозорец. Което ни принуди да внимаваме какво правим в банята, защото беше ясно, че ще се спи с отворена врата към нея.

Още вечерта се роди идеята на другия ден да не се връщаме към х.Добрила, а да слезем към с.Кърнаре и от там с обществения транспорт (какъвто хванем) да стигнем до Сопот. Така ще видим повече и по-различна планина, а и няма да се връщаме по маршрут, който вече познаваме. Жените малко помрънкаха (Веси се отличи!), но нямаха много избор.

И така, на другия ден потеглихме към с.Кърнаре. Местните ни увериха, че час и половина щяло да стигне, но с нашето ходене се оказа значително повече. Това, че основната част от маршрута беше слизане допълнително утежни нещата и към края вече оплитахме краката и колената сериозно се обаждаха. Маршрутът за деня беше както следва:

Вижте х.Дерменка – Кърнаре на голяма карта

Статистиката от този ден е:

Всичко изминати	8.83 km (5.5 mi)
Общо време	2:55:50
Чисто ходене	2:06:35
Средна скорост за цялото време	3.01 km/h (1.9 mi/h)
Средна скорост на ходене	4.18 km/h (2.6 mi/h)
Макс. скорост	6.53 km/h (4.1 mi/h)
Мин. височина	566 m (1857 ft)
Макс. височина	1614 m (5295 ft)
Общо изкачване	496 m (1627 ft)

Интересното дойде, когато пристигнахме в с.Кърнаре. Оказа се, че влака за Сопот сме го изпуснали, а автобус всеки знаеше, че има, но никой не знаеше кога го има. Чакайки на спирката се сетих за Шефа – стар казармен познат, родом от Сопот, за който друг приятел ми беше казал, че си карал отпуската в Сопот. Дръннах му един телефон и се оказа, че е наблизо и че (типично за него) няма да има никакъв проблем да удари едно рамо и да ни закара от Кърнаре до Сопот.

Речено-сторено. След по-малко от чак Шефа беше на място, награби остатъка от нас (някои вече бяха тръгнали с автобус, но аз бях дал дума да чакам) и ни закара тъкмо до лифта. По пътя ни открехна за интересни подробности относно Сопот, родовете там и генетичната им обвързаност с Вазов (публично вярване е явно, че поне 20% от Сопот са генетични потомци на големия писател, отличил се като голям и в една друга област). Също така по пътя ни показа и кръчмата, в която с голямо удоволствие похапнахме, преди да тръгнем за Пловдив. Шефе, голям си, едно голямо “благодаря” за теб, човече!

Като цяло за двата дни се събраха около 20-22 км ходене. Което за нашия начин на живот никак не беше зле. Видяхме две много добри хижи, върнахме се със здрава мускулна треска.

Но пак ще повторим. Райското пръскало ни чака. Не знам дали тази година, но ще го видим. Направих и снимки, но публичен албум не съм пускал… който трябва и знае къде, може да ги намери

Малко DropBox несигурност

Posted on 7/7/2011 by Doncho

На 2 юли получих писмо от DropBox с информация за промяна на условията по лицензионното споразумение, на база на което предлагат услугата. Не му обърнах много внимание до тогава, до когато в сайтове, които уважавам, беше публикуван детайлен анализ на новото лицензионно споразумение, по силата на което DropBox си даваха странни права. Ето най-тревожния участък:

“By submitting your stuff to the Services, you grant us (and those we work with to provide the Services) worldwide, non-exclusive, royalty-free, sublicenseable rights to use, copy, distribute, prepare derivative works (such as translations or format conversions) of, perform, or publicly display that stuff to the extent reasonably necessary for the Service. This license is solely to enable us to technically administer, display, and operate the Services. You must ensure you have the rights you need to grant us that permission.”

Накратко: пращаш файл в DropBox и той вече е тяхна собственост. Особено derivative work, което по силата на Creative Commons може да значи много. Разбира се, както и права да изпълняват и публично да излагат файловете ти. С две думи, това лицензионно споразумение все едно беше написано от алчен корпоративен адвокат на компания с повече от 120 хиляди служителя (преди да ме заядете за Майкрософт, в момента служителите ѝ са под 90,000)!

Естествено, първо се вбесих. От къде на къде те ще имат права върху (например) shopping list-а, който аз и Веси си разменяме? Или върху ваучерите ни? За какви се мислят тези?

След това обаче се замислих, че “тези” се мислят за компания, която ми предоставя безплатна услуга и съответно са в правото си да променят каквото и както им отърва, стига навреме да ме предупреждават за това. И остана само горчивината от предстоящата раздяла с услуга, която иначе ми вършеше страхотна работа.

Йовко, без самия той да знае, много помогна с негов материал по темата “Личния облак”. Леко комерсиален, но пък изключително полезен, защото описва добра алтернатива.

Когато го прочетох се захванах да проумея дали не мога да намеря алтернатива, без да има смисъл да инвестирам допълнително. Бях чувал и преди за WebDAV протокола, който предоставя “нещо като DropBox” (по моите представи). Най-големият проблем, който трябваше да реша в случая, не беше “offline” режима, а възможността за достъп до файловете от различни по тип (и ОС) устройства: компютрите ми, компютъра на Веси, Андроид устройствата ми, а може би рано или късно и iOS-базирано устройство. Въобще такава шарения, че само подобна услуга с читави клиентски приложения, може да реши ефективно. За Андроид се оказа, че има WebDAV Navigator: евтино приложение, с което може да си свърши човек работата. За iOS още не ми се ще да мисля, но съм 99.5% сигурен, че и там ще има такова решение (ако Епъл въобще са разрешили на разработчиците да публикуват такова – за това хич не съм сигурен).

За управление на личния облак успях да открия WebFolders4WHS: WebDAV разширение за Windows Home Server. Това разширение съвсем удобно “отвори” указана от мен папка на Windows Home Server инсталацията ми чрез WebDAV протокол. По-късно се усетих, че има някакъв странен лимит по големина на файла, но предполагам с конфигурационни настройки ще може да се отърва от този лимит. Не съм ги търсил още настройките, но не може да няма. Ясен след това спомена в коментар към материала на Йовко за свободното решение ownCloud, което може да се използва като нелош заместител на DropBox и WebDAV. Въобще, както виждате, оформи се доста интересен разговор по темата.

Аз отначало мислех да отивам на вариант ownCloud, но след това реших да пробвам разширението WebFolders4WHS. И като цяло се спрях на разширението, защото няма да ми се налага да инсталирам още една услуга, която да трябва да администрирам. Понякога този тип администрация тежи, а характера на услугата е такъв, че ако се открие пробив в сигурността и той не се запуши навреме, има опасност да стане много голяма беля. Затова и реших да се доверя на това, което на мен ми се струва по-сигурното решение, работещо в изолираната среда на IIS.

И точно бях натъкмил новата “инфраструктура”, когато DropBox доказаха, че са пичове! В материал от вчера, озаглавен “What’s Yours Stays Yours!” те показаха промяна в лицензионните условия, която касае точно това, от което потребителската им общност се беше притеснила. Явно бързо са осъзнали, четейки отзивите, че оставяйки първоначалния вариант на лиценза сами биха си подписали ако не смъртната присъда, то над 50% свиване на бизнеса им. Което в капитализма пак е равносилно на бизнес-смърт (е, поне за мениджмънт екипа 🙂 ).

Най-важната промяна от вчера е в тази част:

…By using our Services you provide us with information, files, and folders that you submit to Dropbox (together, “your stuff”). You retain full ownership to your stuff. We don’t claim any ownership to any of it. These Terms do not grant us any rights to your stuff or intellectual property except for the limited rights that are needed to run the Services, as explained below.

И по-долу обясняват, че ние трябва да им разрешим да репликират нашите данни върху техните сървъри. Както и (разбира се!) че се задължаваме да не качваме нищо на сървърите им, за което ние не притежаваме права за разпространение. Хм, имам малко книжки там, но засега не смятам да ги махам. Първо съм си ги купил електронно (или са свободни), второ ми е много удобно да си ги чета и на таблета, и на компа.

Та с това като че ли сагата приключи. За хората, които не бяха виждали първата версия на лиценза, това им се стори буря в чаша вода. На тях въобще не им беше дотрябвало да се замислят, и в този смисъл си спестиха малко нерви.

За мен остана малката драма, но и големия плюс да разуча и да знам какви са алтернативите. Включително и предлаганото от Опънинтегра EMC устройство Iomega® StorCenter™ Network Storage. Засега Windows Home Server ме спасява (когато го инсталирах такива устройства въобще нямаше), но един ден ако ме провали, със сигурност подобно устройство ще е решение.

В крайна сметка, I won’t drop the box, @dropbox! And I hope you fired that looser lawyer!

Ранно таблето-ъпгрейдно

Posted on 6/25/2011 by Doncho

Сега е момента радетелите за чист български език да ме наплюят за заглавието! Ако има обидени чак огОрчени, да предложат читава алтернатива на “ъпгрейд” на български. И не, “надстройка” не се приема!

Тази нощ валя и гърмя. Силно. Пишеше, че силна магнитна буря имало на 24.06, а аз обикновено съм чувствителен или поне си мисля, че съм чувствителен. Като резултат – главобол. В комбинация с гръмотевиците и събуждането се оказа, че е 04:30 и аз не мога да заспя.

Какво по-добро от една ранна съботна сутрин само за мен? Разтворих си Solpadeine, тихо се промъкнах в спалнята да отскубна таблета (заедно със зарядното) и в тъмна доба се настаних в кабинета, за да опитам да сложа Gingerbread на моя Galaxy Tab 7.

Таблетът го купих още ноември от Public. Струваше едни добри пари, почти два пъти по-скъп, отколкото е сега. Въпреки това не съжалявам и секунда за това – приятните мигове с това устройство от тогава до сега са безброй. Игри, Интернет, социални мрежи, четене на книги и още много други е-дейности – таблетчето е перфектно.

Един от недостатъците обаче е vendor lock-а. Samsung, като всеки производител на хардуер, не иска да ви дава най-новите операционни системи лесно. Samsung иска да ви продава хардуер. Защото, ако имате последния софтуер, имате една причина по-малко да си купите следващия, по-вълнуващ таблет (в случая, Samsung Galaxy Tab 10). Обикновено, за да вземете по-нов софтуер за вече купено устройство трябва да чакате месеци след официалната премиера. Понякога година, понякога повече (ако въобще дочакате)! Оправданията за това са класически: или трябва много време, за да го тестват, или трябва да натъкмят всичките допълнителни простотии, които лепят в/у операционната система (като Samsung Apps например) и др. Затова, ако човек иска телефон с “чист” андроид, трябва да отиде на Google Nexus S. Иначе го затваря същия този vendor lock, и го държи до край в клетката и според капризите на съответния производител. За съжаление, Google нямат още техен таблет, така че до тогава ще сме подвластни на някой.

Та значи, сядам аз в 04:40 да ъпгрейдвам таблета. Ъпгрейда (поне “законния” такъв) на Samsung устройствата става през техния софтуер – Samsung Kies. Като човек с много опит с какъв ли не софтуер, мнението ми за това е кратко: няма такова дърво! Не си спомням скоро да съм се сблъсквал със софтуер, който да е толкова дървен, толкова 199х-а година и толкова да завися от него, че да съм длъжен да го използвам. Мислех си преди време специално да напиша “благославящ” материал за него, но се отказах – гнус ме е. Ща, не ща обаче, за да кача версията на таблета трябва(ше) да използвам Kies.

Е, ръгам аз таблета в USB-то и опа – Kies трябвало да се ъпгрейдне. Хайде 200MB download (казах ви, че е солидно bloatware лайно!). Свали се, ъпдейтна се (около 10 мин на доста бърз лаптоп). Вадя аз таблета от USB-то, слагам го пак. Стартира се вече новия Kies (2.0), който намира ъпдейт! Осанна! Ще стане (мисля си аз наивно).

Ъпдейта се сваля. И той голям, но това все пак е цяла операционна система, заедно с допълнителни приложения, така че 150-200MB някак е оправдано за хардуер, който има 1GB памет (512RAM и незнам колко Flash ROM). Свали се ъпдейта, сега ще го слагаме. Искам ли бекъп? Разбира се, въпреки че е много рано, не съм настроен за твърде много адреналин. Хайде сега 20 мин бекъп на устройството (от къде имам 2000 снимки на таблета и аз не знам, трябва да проверя, но това не може да е вярно!). След бекъпа следва апликация на новия ROM. И там 15 минути (малко повече трепет от моя страна, все пак е ROM update). Накрая – reboot.

Ура! Имам нов софтуер. Да, ама… не! OS Version: 2.2. WTF?! Оказа се, че за моя таблет Samsung все още не са благоволили да пуснат официален 2.3. Не знам от какво се ръководят, може би специално за да ме е яд, че не го правят. Всичкото чакане се оказа за последна версия на Froyo :(.

След обичайното ми разпенване и благословии към Samsung реших да взема нещата в свои ръце. По-точно, в ръцете на xda-developers.com – форумЪТ за случаите, когато се чувствате жестоко прецакани от производителя. Толкова ме беше яд, че почти бях стигнал момента, в който да хакна хардуерно устройството, да го отключа и така да забравя гаранцията на Самсунг, а и самите Самсунг, поне що се отнася до официалните ъпгрейди!

За мой късмет, в xda-developers намерих дискусия, в която спец обяснява как да качим версията на таблета на 2.3.3, използвайки официалния ROM от Samsung. За незапознатите: ако ROMът е официален (такъв, дето е пуснат от БХК 🙂 ), то той е цифрово подписан от Samsung и тогава няма нужда от хакване на самото устройство, а само от по-специфична инсталация на този ROM на него. Е, риск пак има (ако не улучите версията на хардуера), но ако не ви се рискува, не ходете до xda-developers, а чакайте производителя, когато той благоволи.

Следвайки инструкциите, след подходяща доза чакане, все пак още едно сваляне и инсталиране на 230MB, както и сваляне на малко приложенийце, което да прехвърли официалния ром и да накара таблета да го приеме, дойде време за момента на истината. Рестарт на таблета, влизане в сервизен режим, пет-шест “Success…” съобщения и пак рестарт. И чакане.

След ъпгрейд на OS винаги се чака. Явно устройството пренарежда и ъпгрейдва софтуерната си конфигурация. И тъй като е Линукс, има доста за конфигуриране и ъпгрейдване. Та още около 10 минути стоене на стартовия екран и.. готово! Видях екранчето за кода за отключване!

Но… о, ужас! Таблета прописа на италиански! Перфектен (за моите разбирания), чист италиански! Целия интерфейс, от горе до долу. 10 трепетни секунди, докато осъзная че това е обикновена настройка в Android. И още 10 трепетни, докато се убедя, че този ROM има всички езици (вкл. и български). Тап-тап и готово, пак английски. Представям си какъв epic fail щеше да е, ако ROM-ът беше само на италиански. Но, рисковете на професията…

Сега ми е ред да се кефя на 2.3.3 Gingerbread на моя таблет. Дано няма други отклонения. Интересно ми е дали ще е по-добре откъм батерия, че нещо горкия Таб много се озорва с моя начин на използване. Натоварил съм какви ли не приложения и те смучат ли, смучат от безценния сок. Така или иначе, ще ви държа в течение!

Сега отивам да изпълзя на слънце, вече е 07:02, не вали, птички пеят, въобще като за сядане в градината ми е едно такова!

Happy hacking!

Image (cc) 3 Sverige