Category: хоби

Great Read: “Zero Day”, by Mark Russinovich

Great Read: “Zero Day”, by Mark Russinovich

I’m die-hard computer fan. I’m also a Microsoftee. Well, an ex-FTE, but that doesn’t matter much. Once a Microsoftee, forever one. You all know about The Powers Of the Dark Side, right 🙂 ?

During my 6+ year Microsoft career I’ve met many bright minds and many great hackers. That was one of the things, which made it great to work at the company. I knew Mark Russinovich’s name (wikipedia, blog) long before he became Microsoft Technical Fellow, but I never believed I’ll have the chance to get to know him in person and to have some good talks with him. This is one of the big things, which a Microsoft career can give you: opportunities like that.

I never missed Mark’s talk, when I was attending (any) conference he was speaking at. Each time it was great experience and lots of fun. I’ve attended his “The strange case of unexplained” talks more than 4 times in total and each time I found it great experience and lots of fun. I’m using Mark’s tools and techniques more often than I even realize. Maybe weekly, if not even daily.

So it was more than natural to me that I preordered “Zero Day”, the first non-technical book he wrote, as soon as I’ve discovered the book is coming.

Unfortunately, the book came and I never found enough time to read it as it deserved: carefully and with full understanding. English is my 2nd language and as such I’ve developed strange “quick-read” ability, which us good for 90% of the cases, but not for this book. This had to be red thoroughly! So I waited, until this Greek vacation, when I had the chance to enjoy the book to its most.

To me reading “Zero Day” was pure (hacking) pleasure. I found it intriguing, brilliant and easy to read. Each page, each chapter was computer action with pace, which only Mark can create. If you’ve seen his presentations, you’d know it. The fact that Mark “knows the stuff” to its core makes the book events quite believable. And scary. Because despite the book is Fiction, the story it tells is surprisingly real. And something, which could happen. And something I hope will never happen.

Computers are very important for our way of life. For our well being, for our security, for our life. Both at “single person” level (i.e. life support system in a hospital) and globally (i.e. nuclear power plant control system). “Zero Day” makes you start seeing the things in quite different, very sharp angle. And if you’re paranoid, it may make you start digging your own underground shelter in you backyard.

However, what I disliked in the book was the “hacker’s slang” of all e-mail and chat there. It’s hard to believe that bright, intelligent people will use keyboards with all vowels taken out. Or that they’ll be so lazy they would prefer to write “brllnt”, instead of “brilliant” for example. They’d be smart people and they’d know that skipping the two vowels would not save then much time typing, but’ll significantly increase their peer’s reading time. So every time I had to read this “hacker text”, I was feeling irritated, because I found it unreal and stupid.

Apart from this, the book is great. Anyone can learn a lot from it about how badly we’re protected. And make some conclusions. And remember it, when his Windows-expert-neighbor tells him how normal and ubercool is to have its Windows Update turned off.

Another interesting thing here is the fact that the book is painting the picture of cyber Apocalypse, based on computers with Windows OS. I know Mark is not a person, who’d eat any marketing bullshit (he’s just too high at Microsoft for someone to start nailing his book script), but I also wonder if anyone from the Company approached him “on time) with demand to change something regarding that. It’ll be very interesting to know, but of course we’ll never know :).

To conclude: “Zero Day” is highly recommended cyber-crime, cyber-security novel, which any computer geek will enjoy for sure. About non-tech geeks I can’t tell you yet, but one non-tech geek already requested to lend her the book, so we’ll see quite soon 🙂

Проект “Genesis” най-накрая е преместен

Проект “Genesis” най-накрая е преместен

От сума ти време виси в Drafts, но най-накрая го публикувах!

На времето с един от най-яките екипи преведохме “Проект “Генезис””. Доскоро беше на безплатен хостинг, след това го свалих, сега пак го качвам тук. И колкото пъти го чета, колкова пъти се кефя :). Преводът беше истинско удоволствие и тогава, заедно с “Лабораторни хроники”!

Enjoy “Проект “Генезис””.

7 години блог

7 години блог

На днешна дата, преди 7 години стартирах моя блог. С тогавашната версия на WordPress (като гледам блога на Матт, 1.0.1 ще да е била). С неясната идея за какво ще пиша и колко често. С много ентусиазъм и значително повече свободно време, отколкото сега.

Не мога да повярвам колко много време мина. За седем години човек от една мръвка става “отгледан”, ходещ на училище, учещ се на отговорности и на това колко живота е едновременно гаден и прекрасен. Ангел, тогава на година и 10 месеца, сега ходи и се връща сам до училище, гледа брат си, пише домашни, и прави от глупостите на по-порасналите деца вече. Марти въобще не му беше ясна съдбата тогава.

Аз работех тогава в Object Builder Software и идея си нямах, че ме чака предизвикателството Майкрософт. И Дания. Веси и тя си нямаше идея :).
Тогава го имаше и ССС и някои хора даже вярвахме тогава, че идеята и подобно сдружение имат бъдеще в България. Сега поне за себе си съм сигурен, че 99.95% от ИТтата в България сме консуматори и идеята за свободен софтуер свършва там, където идва момента да дариш от себе си. Да дариш време, или пари, или каквото ще. Да откъснеш нещо и да върнеш на обществото. Нъц, не става. Поколения ще минат, а ние ще сме прах, когато (може би) повечето хора по нашите ширини ще научат какво е team player.

Тогава 40така ми се виждаше далече. Бях доста по-фин и убаф. Сега 40така чука на вратата, а аз съм все по-дърт и дебел :). Но това е правилото на живота, то и на Ангел тогава кожата му беше бебешка, а сега понякога си личи как пубертета предстои. На Веси ѝ се чудя как въобще не се промени, въпреки (а може би и точно заради?) още едната бременност и Марти!

Абе каквото и да говоря – много неща се случиха. Лошото е, че спрях да пиша толкова често, колкото го правех в началото. Особено Дания ми се отрази зле: работата в Майкрософт изискваше много да внимавам какво пиша и споделям, а и WoW съвсем лошо подейства върху свободното ми време. А свикне ли веднъж човек да не пише…

Накрая – да си пожелая повечко писане. Повече време за писане, повече теми. Теми и сега не липсват, но време – все още липсва. Въпреки, че влизам във WoW много, много по-рядко.

И съвсем накрая – да ви благодаря, верни фенове. За това, че четете глупостите ми, за това че коментирате, за това че някои даже харесвате блога. Давайте все така, а аз ще гледам да ви разочаровам по-малко :).

Samsung/Google Nexus S Battery and Processor Drain Issue

Samsung/Google Nexus S Battery and Processor Drain Issue

This turned out to be very long post, go here if you just care for the summary, not the details!

Recently, I obtained my new (company) phone, Google Nexus S. I was very excited, because all reviews, statistics, etc. showed that it must be great, full with newest OS and functionalities device. I got the phone from DeliveryShop, who delivered it to me directly from USA’s BestBuy shops.

The first days I was quite happy pal, I had great, new toy to play with and I had not seen any issues so far. I loaded the phone with many apps, and it was behaving more than satisfactory. Plus, the device is very slick, with nice black, curved design. Very, very nice looking.

After few days with the phone I noticed the first issue: my contacts suddently became very slow to search through. It was taking literally 5-10 seconds after I type the name to get the first (not so narrow) results, and another 5-10 seconds to see actually what I was looking for. It seemed I was not alone: the same issue “My nexus S runs out of battery real fast and slows down on contact search” you can read at the Google Mobile forums (and more than once, actually). I was very astonished why this happens, I was also quite irritated. Come on, they’ve got to be kidding me to wait for more than 10 seconds for search! And on a phone, coming from the considered to be top SEARCH company in the world!

Two days later, however, I had more issues to worry about! My phone battery was draining like crazy. Imagine this scenario: I unplug my phone at 98-100% at 07:30, then I travel to work. When I sit on my desk at 08:15 (45 min later), my battery is at 88-90%. I.e., 10% for 45 minutes. Isn’t that just great?

The contacts issue was bad, but at leats bearable (to a degree). This second thing, however, seemed ridiculous! 4 hours battery live for top-notch 2011 model phone is just a big no-no! And I mean – BIG no-no!

The only thing I could research during the week was the phone’s battery report statistics. I saw that the app, which was draining the battery, was… “Android OS”. Great, isn’t it? And the phone tools so far (the system built-in tool and Processor Monitor Widget) did not give me any more information past that. And just “Android OS” using processor at 100% was not good and detailed enough information to me. I needed to know what’s exactly there, but I had no time to research the issue during the week (I noticed the problem Tuesday).
Additionally (and of course), the phone was getting quite warm. It was good, if I needed ellectrical pillow, but since this was just a phone, it was not good at all. The device was getting very warm just above the “Google(tm)” sign, where the camera was placed.

Three days later, however, my irritation was beyound any imagination. I had to constantly seek power source when I was not on a go. And even then, the phone seemed not to be able to charge well via USB: the battery drain was bigger than the USB charge current in most of the cases, so while connected to USB, the phone just… discharged itself slower! But still discharged! During these two days I ended my working day one time with 8% charge, and another time with just 5% charge. No-no!

So I decided that I have no other choice but to start researching the issue. I could not find better analytics app at that time, so Friday afternoon I just did factory reset of my device, paired it to brand new Google account, dedicated to the phone, and installed the minimum set of applications I needed.

Apart from that, I also installed one of the recommended analysis tools: OSMonitor seemed quite good choice. After I installed it, it showed (on the factory reset phone) that the processor usage is normal. OSMonitor also supported notification icon with the current processor usage, similar to the Windows applications Process Explorer or Task Manager. Which was also good, because just with the power button and lighting my screen I could check if the processor is being drained.

After Friday reset all seemed OK, until… this morning (Sunday morning). I woke up just to find out that the processor is again at 100%, my contacts are slow than hell, the phone is sluggish (what you’d expect from computer with 100% idle time going to some app?) and the battery is being graciously drained. This time I was furious! However, this time I also had the right tool installed!

OSMonitor showed that the processor is being busy with the “init” process. If you’re curious what this process is, Wikipeia has very good article about the “init” process. XDA-Developers confirmed my opinion that by no means the “init” process should constantly be at 90-100% processor usage, so I had my main suspect!

Although I had the suspect, it seemed invulnerable. Killing the process immediately brought it back (which is normal for the *nix architecture), again at 90-100%, hungrier for power and battery than ever. Reboot of the device, however, seemed to resolve the issue. Further digging in the XDA forums showed me that some users actually used this technique to “resolve” their problem, other users just returned the device to BestBuy.

The “resolution” did not work for me, neither did the BestBuy return (although I’m almost sure that if I insist, DeliveryShop would assist me with the return and getting new device). But I did not want that, so I continued my search.

My searches immediately pointed me to the Google Code Issue 13130: The process “/ INIT” uses between 70% to 98% CPU. Although having its root from HTC Legend Froyo devices (Nexus S is with Gingerbread), the issue seemed the same like what I was experiencing. In the discusion there people suggested to turn on USB Debugging option (found at Settings => Applications => Development). Somehow this option mitigated the problem (at least to the major amount of people complaining). My option was not switched on, so I did switch it on.

During my searches I also found information that “Google are aware of this issue, but we’re still waiting for the patch”. Well, daaah! I hope they’re fast enough.

I also found one quite interesting speculation about the possible root cause of the issue: in (archived) Google Nexus One Support Forum they’re connecting the init processor usage with pending alarms. I.e., if you have pending alarm set (which I did not had Friday evening and my phone was OK Saturday morning), then the issue does not arise. If you have any pending alarms set (which I had Saturday evening), then you have quite good chance to see the 100% processor usage on the next morning (which I did see this morning, although my alarm was for Monday). So in case the USB Debugging does not resolve my issue, it seems I have still one shot left: to switch to another “alarm application” rather than the included with the phone. But again, this is just a speculation (but still worth checking).

I hope very much that at least one of the workarounds works for me. I will really hate if I have to return my nice Nexus S phone. I really love the phone and I’ll really miss it!

To Summarize

The issue manifestates with Froyo and later based phones (Samsung/Google Nexus S, HTC Legend) with the following symptoms:

  • The phone discharges its battery very quick, approximately for 4-6 hours in my case
  • The phone gets significantly hot and stays hot.
  • The phone contacts search (or any other activity, which counts on idle processor time) is slowed down a lot

The issue has no official hotfix from Google at the present moment (Feb 20th 2011).

You can try one of the following workarounds:

  • Switch on “USB Debugging”, which you can find at “Settings” => “Applications” => “Development”. This is used for development purposes mainly, but mitigates the issue for most of the people.
  • If you use standard built-in Clock alarms, you must delete them all (turning off might not work!) and use different alarms software.

At the moment I’m trying the “USB Debugging” option only. Will keep you posted (if I have nerve and time) about how it’s going.

But at the moment I can only say (ironically): “Good job, Google”! It was more than five years since I had to spend almost full day trying to fix an issue, which I should not find at all in a high-class device like your Nexus S! By the way, when my wife saw what I was doing, the only thing she cared for was: “No matter how this turns, you will NOT get back from me my phone, right?” (she’s using my Windows 7 Phone, HTC 7 Trophy).

Image (cc) rakh1

Три седмици със Samsung Galaxy Tab

Три седмици със Samsung Galaxy Tab

Вдъхновен от таблените размишления на Йовко, реших да споделя тук моят опит за последните четири седмици с него.

Преди три седмици си купих от Public Samsung Galaxy Tab. Бях му хвърлил око от много време, защото ме блазнеше идеята да имам мобилно интернет устройство, което да е навсякъде с мен, с достатъчно голям екран не само за преглеждане на неща, но и за поработване на това/онова, когато няма или е неудобно да се извади ноутбука.

Дълго време се колебах дали да чакам за някакъв таблет с Windows 7 или да отида на Google Android за това устройство. Много производители се пънат да обявяват таблет след таблет с Windows 7, но аз читав (като съотношение цена/производителност) не съм видял все още, а и пъргавия, капацитивен екран на Таб-а определено ме привлече много.

Разни радикализирани течения из приятелския ми кръг се опитаха да ме убедят колко як бил iPad-а, но аз не се дадох. Вярно, че цената му е почти колкото цената на куция модел айПад, но пък по-малкия размер и най-вече по-отворената и либерална позиция на Гугъл в сравнение с земеделската компания въобще бяха най-важните причини, поради които и дума не можеше да става за айПад. Разбирам, че епъл-талибаните ще скочат с 230 други причини, но просто епъл не е фирмата, на която за момента бих дал пари, а пък и дума не може да става да разчепкам нещо като разработчик. Веси има скъпата платформа, с която може да се пише за айСтоките, но пък и Objective-C… хайде моля ви се :).

Та везните яко наклониха към Galaxy Tab. И на 18.11., на връщане от Sinergija 2010 в Белград се отбих до магазина на Public в The Mall и се обзаведох с устройството, що-годе читав (единствения модел!) калъф за него и (пак единствения модел) screen protector. Добре все пак, че ги имаше тези аксесоари, аз честно казано не вярвах, че ще ги има въобще. Те са просто задължителни, ако държите на устройството!

Таблетът не е пълноценен без мобилен интернет, така че първата ми работа беше да извадя картата си за данни от Huawei wireless access point-а ми и да я сложа на таба. Той си захапа настройките напълно автоматично, така че нямах никакви драми в това отношение. Разбира се, пуснах му и безжичната мрежа, за да не си хабя излишно трафика (нали МТел са щедри, та не дават повече от 2.5Г гювеч с висока скорост месечно).

До сега сигурно съм му инсталирал 100-на различни приложения (от тях 40-50 вече съм ги махнал).

Батерията на устройството издържа около 4-6 часа “моя” работа. В смисъл цъкане, смяна на приложения (много често работа с повече от едно приложение). Видео рядко гледам, макар че има прекрасна поддръжка на всичко, което до сега ми е трябвало. Не мога да гледам филми от сървъра ми, все още не съм открил защо, но в интерес на истината не съм и търсил сериозно. Филми мога да гледам с който и да е ноутбук, или директно на телефона. Ако оставя само за четене, предполагам че поне 8 часа работа ще ми е гарантирана, но до сега съм нямал шанса да го пробвам само и единствено като четец за един цял цикъл на батерията.

В първите няколко дни успях да забия устройството два пъти. Бях се примирил, че ще е така, но от тогава не се случи вече, та или се е ъпдейтнал тихомълком (което не ми се вярва, доста е подробен в ъпдейтите), или просто съм отстранил приложението, което е побърквало системата. Но в едно се уверих от самото начало: трябва да внимаваш какво инсталираш, защото с бъгав софтуер можеш да го скапеш.

От тогава таблетчето е любимо устройство почти за всичко. Онлайн присъствие (социалки и др.), разглеждане на съдържание, четене на книги (умората от активния екран може да се компенсира донякъде с намалена яркост на шрифтовете и тъмен фон) и за каквото друго се сетите. Даже материал в блога писах преди две седмици, седейки в самолета. За това обаче имам малко драма с приложението, което ползвам за писане. Нещо интерфейса му е с крив дизайн и трудно се вмъкват автоматично препратки, форматиране и т.н. Но без проблем става за самото писане (което е най-трудната част така или иначе), а форматирането и други глезотии може да оставите за устройство с клавиатура и мишка.

Въпреки че съм с таблета от почти месец, вече съм безнадеждно пристрастен към него. Ползвам и нетбука, който си взех преди години (верен ЕЕЕ 1000HA), но основно таблетът е устройството, с което се “мотая” из къщи. Почти съм сигурен, че някой ден ще сменя нетбука с таблет с Windows, който ще има докинг станция. Кръгът тогава ще се затвори…

Засега съм си поръчал допълнително един калъф с поставка за него, като вече го чакам с нетърпение. Калъфчето от Public определено не става за по-интензивна употреба. Докато този изглежда многообещаващо, а поставката ще ме улесни доста, докато устройството стои на бюрото.

Като цяло съм сигурен, че ще ми трябва поне още един зареждащ USB кабел за него, но него още не съм го поръчал. Гледах и bluetooth клавиатури за него, но малко ме съмнява поддръжката на кирилица там, така че засега ще отложа такава покупка.

Абе джаджи да иска човек. От две седмици съм и с нов служебен телефон, Samsung Omnia 7, но за него по-късно и най-вероятно с повече думи. Windows 7 Phone определено е ОС, на която си струва да се отделят доста внимание и думи!

Photo: 3 Sverige

OpenFest 2010 и Open Microsoft

OpenFest 2010 и Open Microsoft

Вчера говорих на OpenFest 2010. Презентацията ми беше на тема "Open Microsoft". Целта ми беше да покажа на opensource обществото какво и как прави Майкрософт, за да става все по-активен участник в същото това общество. Както и да дикутираме темата обективно и face to face, а не по форуми и флеймове.

Според колеги, приятели и някои от участниците презентацията мина добре. Не успях да покажа всичко, което бях предвидил за сметка на дикусията, която се получи. Умишлено дадох шанс на хората, които искат да питат, да го направят на момента, прекъсвайки ме. Хората бяха смели, питаха, отговарях, говорихме. От 45 минути презентация имаше поне 25 мин. дискусия, но (и) за мен слайдовете не бяха толкова важни, колкото живият контакт с публиката.

Единственото, което доста ме разочарова се случи постфактум. Организаторите публикуваха това видео. Аз им благодаря за това, така или иначе, цялата презентация се записваше, така че не би бил проблем което и да е от нея да се публикува.

Това хубаво, но публикуваното видео съдржаше един доста провокативен въпрос към мен и… само това! Тогава аз естествено отговорих на човека, но моят отговор очевидно не е бил важен. Или е бил твърде глупав, или твърде… не знам какъв. Може би твърде неудобен. Няма да разбера, предполагам.

Лошото е, че подобна постъпка според мен противоречи на идеалът, който това общество проповядва. Цензурата е нещо лошо, особено когато е налагана от този, който развява иначе флагът на Свободата с главно "С". Лесно е да обвиниш Майкрософт в нещо, но когато питаш толкова провокативно, може би трябва да имаш кураж да посрещнеш отговора?

Ще се възползвам от факта, че имам блог. Сега ще се опитам да импровизирам отново моя отговор, само и единствено с цел пълнота на дискусията.

Въпросът, дословно цитиран от видеото е "Защо беше нужно да сертифицирате грешка в Офис примерно 2.0, който смята дата от 1900-ата година за понеделник, като тя неделя? Разбирате ли, ние се притесняваме от такива неща, аз се притеснявам от нещо, че вие стандартизирате нещо, а за нас е по-добре да имаме отворено нещо, което да работи. Въпросът е, че вие се опитвате да промените хода на човешката история, защото просто можете да ***” (шумът ми пречи да чуя точно от видеото).

Моят отговор (или поне по-съдържателната според мен част) беше нещо от рода на:

– Майкрософт вече промени веднъж света. Майкрософт започна с визията за "Компютър на всяко бюро". За 30 години история ние променихме света.

Не гарантирам, че съм 100% точен с това, което казах тогава. Но беше нещо от рода. Така или иначе, не помня точно какво беше. А и пред такава публика човек импровизира, а така е трудно да помниш точно как и какво си казал. Със сигурност споменах също, че не съм запознат с проблема, за който ме питат, но дали беше преди или след отговора ми, това тук не мога да си спомня.

Както един мой познат, който си вади хляба с психология коментира:

Най-очертаващият се извод е, че самото задаване на въпроса е било по-важно от който и да било негов отговор.
Сиреч бива самоцелно, а не като стъпка в търсене на познание.
Викат му още "заяждане". 🙂
Хич да не ти пука, ама ти и без това си наясно… 🙂

Щеше  ми се да не е прав.

А ако наистина ви пука за същината на проблема, Stilgar, моят любим Facebook troll Smile (да взаимствам тук един израз от Йовко) изкопа този линк Tam Joel обяснява като че ли точно за този проблем.

Ако ви интересува моята презентация в PDF, може да я свалите по-долу. Тя няма нищо общо с казаното по-горе, освен че всичко се случи заради нея Smile:

Панорама от с.Проглед

Панорама от с.Проглед

За Гергьовден с Веси минахме към Проглед. Всъщност, аз минах от там, Веси се присъедини по-късно, защото тя беше на работа (при тях българските празници са важни, ама датските са по-важни).

Албумче от Проглед още не съм качил, не съм сигурен дали ще го направя. Качих обаче тази панорамка (ако използвате RSS-четец, най-вероятно няма да видите нищо, отворете страницата от сайта!):

Панорамата е “съшита” от 9 изображения, които нащраках почти като на шега. Исках да пробвам Microsoft ICE (още известен като HDView). Това е един продукт на Microsoft Research, с който много лесно може да се създаде панорамно изображение от множество снимки, снимани с презастъпване. Оригиналните снимки, от които създадох панорамата, заедно с JPG от самата панорама може да свалите от тук (62МБ архив!).

Изображенията са малко “мъгливи”, но това е защото никак не се старах, като снимах. Не е от продукта, а си е класическият мой “motion blur” – моето фотографско проклятие. Веси снима много по-чисто от мен, защото ръчичките ѝ са много по-стабилни от моите, въпреки тежкия апарат.

Също “избистрянето” на изображенията е малко бавно, изглежда от хостинга ми. Като правите Zoom, просто изчакайте малко (освен ако не правите най-дълбокия Zoom, там си е гореспоменатия motion blur).

С HD View (Microsoft Image Composite Editor, или още Microsoft ICE) се работи потресаващо лесно. Снимате, имайки впредвид това, че ще правите панорама, след това сваляте снимките от апарата. След като имате снимките, инсталирате Microsoft ICE (той е безплатен!), слде което просто завлачвате и пускате снимките и го оставяте на “шие”. Накрая за вас оставя да прегледате какво е съшил и да го запазите на диска си – или като JPG, или директно като DeepZoom panorama.

Допълнително може да изберете да качите на PhotoSynth вашето произведение. Аз имам качен там един Synth от Барса, но него го направих, използвайки PhotoSynth, а не HD View. А и той е от повече от 200 изображения, така че…

Най-яка е функцията “разпознаване на дълбочина”. Не съм я пробвал още, но ако се съди по PhotoSynth, тя трябва да разпознае кои снимки са част от детайла, и да ви предложи още по-дълбока перспектива там. Засега съм използвал HDView само за общи (“линейни”) панорами, някой ден обаче ще си поиграя да нащракам някое пано с 200+ снимки и ще пробвам и дълбочинно как ще са нещата.

Разбира се, продуктът е произведение на Microsoft и като такъв генерира интерактивните панорами в Silverlight. Това обаче, предвид тенденциите и проблемите, които други подобни технологии показват напоследък, е само плюс. С нетърпение чакам кога ще може това да го направят в HTML5. Някой ден, някой ден…



Днес явно ми беше ден за снимки. Започнах с това, че свалих от препълнената ми (8ГБ!) карта на апарата всичко, което имаше да се сваля. След това ги изкопирах към домашния сървър. Това отне време, защото “домашния” сървър в момента не е много домашен, тъй-като е в апартамента в София, а аз съм си на село. Не съм го преместил още, но и това ще стане в близките месеци. Имам обаче страхотен интернет тук (PowerNet (през, евала засега, дано останете винаги такива). И съответно тези 8 ГБ не бяха кой-знае какъв проблем да се прехвърлят.

Като изключим фотоапаратните снимки, за днес ми “светна” и задачата “Да прехвърля старите снимки”. На времето имах един стар хостинг на (тогава при нас хостингът беше невероятен лукс. Вижте сега Суперхостинг например какви оферти правят Smile ). Та имах там аз едни снимки, за които сам си бях писал албумския скрипт (първи стъпки в PHP, ако не се лъжа). И днес трябваше да сваля албумите и да направя нещо с тях. хостингът ме предаде в началото, FTP конекциите взеха да увисват, да се чупят и т.н. Добре, че си спомних, че SSH се поддържаше още в началото там, и превключих на него. През SSH нямаше никакъв проблем, и след по-малко от половин час имах цялото съдържание на хостинга при мене.

Реших междувременно да кача всички албуми и във Facebook, и в моите албуми. Не знам защо го реших така, обикновено предпочитам да си ги хоствам при мен само. Много приятели обаче няма да прочетат този блог, но ще видят, че във Facebook имам нови снимки. И така… дано да не стане тенденция това.

Като изключим едни два часа за косене на тревата и два часа работа (е, гледам да го избягвам почивните дни, но понякога просто не може), то останалото време ми отиде в сортиране на снимки, качване във ФБ, качване в галерията ми, и така. Щяхме да ходим на спортен празник в Борисовата, но въобще не се сетихме, докато по новините не казаха, че имало Smile. Но и да се бяхме сетили, честно казано едва ли щяхме да отидем – всеки си имаше работа и беше “захапал” по нещо.

Сега снимките са (почти) качени, остават ми няколко от по-новите албуми, но тях – по-късно. Добра работа, като цяло. Доволен!

Прототип на моя бъдещ е-четец

Прототип на моя бъдещ е-четец

Днес го видях в

Няма да замени e-book reader-а ми, но устройството е брилянтно като замисъл. Ще мине известно време, докато стане масово, ясно е, но само помислете за удобството и переспективите!

Canon 350D 18-55mm Kit за продаване

Canon 350D 18-55mm Kit за продаване

Сдобих се с нов апарат. Поради това старият, верен Canon 350D (Digital Rebel XT) Kit е за продаване.

20091004_0244_Апаратът е купен в средата на юли 2005-а година. Това значи, че в момента е на 4 години и на около 22,000 снимки.

Снимки от апарата може да намерите в галерията ни. Всички албуми преди септември’2009 в категорията “Забавление” са правени с него. Обиколил е заедно с мен няколко пъти планетата (но само от страната на Атлантика 🙂 ). И много спомени са свързани с него.

Беше ми трудно да взема решение да го продавам. Но е по-добре някой да го вземе и да създаде своите си спомени с него, отколкото само заради носталгията апарата да трупа прах и да старее, неизползван от никого. От този месец новият Canon EOS 500D (Digital Rebel T1i) ще се опита да му бъде заместникът. Ако се справи толкова добре, колкото и предшественика си, ще съм му много благодарен.

Но да се върна на темата. 350-цата е за продаване. Комплектът включва:

  • Стандартния комплект на кит-а, с който съм го купил, а именно: Тялото, 18-55 lens (UV филтър от мен, който няма да свалям, т.е. идва ви бонус 🙂 ), оригиналната батерия, зарядно (само с USA конектор, ще трябва да си купите преходник за 5 лв), оригиналните дискове, ръководства на френски, немски и италиански май
  • Допълнителна батерия, която купих когато оригиналната взе да отслабва. Оригиналната батерия все още работи, но вече прави около 200 снимки (при 400-500 в началото). Затова си купих и още една, защото мразя да оставам без ток в планината
  • Допълнително Compact Flash карти: една 1ГБ, една 4ГБ и една 64МБ (която почти за нищо няма да ви свърши работа, ако снимате в RAW). Оригинално в комплекта влизаше 256МБ карта, но нея я използвам за малкото пентаксче, така че няма да ви я дам. За сметка на това получавате всички останали CF карти, в които може да запишете около 1300 снимки в JPG и около 300 в RAW (дано да смятам вярно).

Ето снимките, които направих на комплекта:

20091004_0234_ 20091004_0235_  20091004_0237_ 20091004_0238_  

Снимките не са правени с този апарат, но и не претендират за особено качество 🙂 .

Цената за всичко по-горе е 500 лв. Не съм търговец, готов съм на (разумни) преговори. Но има една цена, под която просто ще го подаря на Ангел 🙂 .

Надявам се да му намеря добър стопанин.

Theme: Overlay by Kaira Extra Text