Ежедневно: 23.01.

Понеделник. Като всички други понеделници, идващи след кратък (но съдържателен!) уикенд. Усещаш, че не си успял да си починеш както трябва и да се отърсиш от напрежението. Или защото си пътувал, или защото уикендът ти е дошъл кратичък. Е, в моя случай беше и заради двете, но това няма много значение.

Малко преди да свърши този понеделник, попаднах на материал от Иван Ралчев, който кратко и ясно синтезира виждането на Apple феновете за нещата. Материалът ми хареса, мисля че доста добре е събрал в едно маниащината на средностатистическия фен. Не го казвам, или поне се старая да не го казвам отрицателно 🙂 .

Честно казано, моите впечатления от първия ми допир до MacBook-а на Веси през далечния октомври 2006-а предизвика у мен подобно възхищение. Предишния компютър на Веси беше една 7 сантиметра дебела, тежка 17″ Тошиба (която, между другото, Ангел сега използва!). В сравнение с нея бялото “книжле” изглеждаше изящно. То и сега си изглежда изящно, но малко повечко му тежат годинките. Но все още работи, въпреки че е със сменен клавиатурен блок (спомняте си онзи гаден, фабричен дефект, който белите маци имаха?), както и е с китайска батерия, сменена по препоръка на Йовко, защото оригиналната след 5 години работа се беше подула и заплашваше да спука дънната платка на бука. Но въпреки това работеше перфектно!

Та Иван много добре е изразил тези чувства в материала си.

Интересно, когато аз си купих Мак Бука преди вече месец и отгоре, като че ли не успях да му се зарадвам толкова. Едно, че беше спешна покупка (Мартин ме остави без лаптоп, успявайки някак фатално да прецака стария ми такъв), друго че просто исках хардуер, за който да съм 100% сигурен, че работи и че дори да направи проблем, сервизът няма да се правят на интересни (впечатленията ми от Apple сервиза в България са прекрасни, надявам се да си останат винаги такива). Нямаше го чак тоя трепет, вълнение и т.н… Може би затова не разбирам и аурата маниащина, която като че ли е задължителна част от всяка айПокупка.

Първия “трепет” всъщност не беше свързан с хардуера, а с това как един софтуер (Parallels Desktop) подкара безпроблемно прясно-инсталирания ми Windows 7 в екран на MacOS. Тогава всъщност осъзнах, че няма нужда да рестартирам всеки път, когато искам да работя с Windows, включително и когато възнамерявам да играя. И тогава малко така ме обхвана едно еуфорично усещане, за което може би говори Иван. Но беше за кратко, макар Parallels да се превърна в най-използваното от мен приложение (Windows-а практически не се затваря).

Не за пръв път обаче се уверявам в това, че ако заложиш на една екосистема, трябва да си стоиш там. Все още не съм успял да подкарам читава поддръжка на Home Server под Mac OS. Майкрософт предоставят добър интегриращ софтуер, който обаче жестоко се прецаква, ако е под Lion. Причината: едно от основните приложения в Lion е именовано Launcher… а по същия начин се казва (винаги се е казвал от години насам) приложението, което служи за интеграция с Windows Home Server. И познайте какво става, като се опиташ да инсталираш поддръжката на Home Server върху Lion: Майкрософт проверяват дали има вече такова приложение (това им е “am I installed” проверката) и казват, че вече си си инсталирал поддръжката и всъщност няма смисъл да я преинсталираш. И всичко свършва там.

Месец и отгоре и още се мъча да намеря начин да си спестя покупката на NAS. Но най-вероятно няма да успея.

Приятелите, които ме обичат, но обичат и да ме дразнят ми казват “купи си един Time Machine и ще ти свършат проблемите”. Аз обаче Time Machine не искам, искам си сървъра да работи и да ми поддържа и Мака. Но постепенно губя надежда, че това може да се случи.

Йовко беше препоръчал един НАС, iomega StorCenter ix2-200 Cloud Edition, когато покрай Dropbox неприятностите нещата с личните облаци бяха загрубели. Жалко, че заради наводнението в Тайван, цената на този NAS е повече от двойна в момента, иначе до сега да съм го купил и да съм забравил за проблема! Домашния сървър ще остане, но резервираността на данните би се поела от този NAS и проблемите биха се решили.

Чакаме… пусти, опустели, скъпи дискове!

Home Server 2011 and its Backup Madness: Complete and #epicfail so far

imageI’ve used to be Developer Evangelist at Microsoft. It was not that long time ago. But even then I was getting quite mad, when I had to fight with the stupidity of crazy (and/or incompetent) people or decisions. Yes, it happens, it’s 90K+ employees, there’re some stupid there, and since most of the people there are quite smart, the stupid ones are easily noticeable. Their decisions – too! So about one of these decisions I’m about to rant today!

Recently I bought Windows Home Server 2011. This is Windows Server 2008 R2 based, fine tuned for home users server operating system, which comes with lots of goodness for everyone, who needs reliable server at home. WHS 2011 is a direct successor of Windows Home Server, which is Windows Server 2003 based.

I was eagerly waiting for this upgrade. My previous WHS, although running good enough, was quote old as technology. My friend Jivko, an old-timer-Microsoftee warned me that I might be having troubles with WHS 2011, but I was very devoted to upgrade. So I obtained Windows Home Server 2011. Unfortunately it does not sell in a box, so the only way to get it as software is either to break the license agreement (“buying” it from a company, which on the first place is not allowed to sell it in a box), or get it as a gift from someone. Fortunately, I have plenty of such “someones” who’d gladly gift me with it. Thank you, you special person, once again!

“Upgrade” of WHS actually does not exist. The only way to “upgrade” is to backup your precious data, install the OS, then copy back the data once you reconfigure the storage. Old WHS had “drive extender” service, which allowed you to plug any drive and use it as storage, but because Microsoft never succeeded to make Drive Extender bug free, we (I was “we” at that time) just decided to scrap the whole thing out of the WHS 2011. Another Crazy Decision (if you ask me), most probably coming as a result of mad discussions in a mad times. Of course, there’re some 3rd party options surfacing, but it’s not Microsoft, you know…

So I copied the data, reconfigured my storage (I had to configure a RAID0 array now), added a new drive to my server and installed WHS 2011. It installed like a charm (I told you, it’s WS 2008 R2 based setup, works great!). Then I copied the data, created my family members’ accounts and it was ready to go. The whole process forced my server to be offline for like 4 hours, and in total got 6 hours of my time (4 hours backup, setup and data restore, and 2 additional hours of management). Not bad, if you ask me! No hardware issues whatsoever, no weirdness, worked like it was supposed to work.

The new WHS 2011 console (called Launchpad) is much, much better, although they might have added an option to get rid of this sick “offline mode” popup message, when I have to login on  my laptop while at work. Come on, colleagues, we’re 2011, popup messages are soooo 2001-a (even today you can see a proof for that on any Apple iPhone Winking smile).

imageAbout a a month after the upgrade my special, super-duper-Western-Digital-3TB-USB-Hard-Drive finally arrived. I was one happy person, since now I’d be able to backup all my precious data on an external drive and be more secure from sudden disk failure. You know: it’s not a question will a disk fail, it’s a question of when it will fail! So my server backup was more than necessary, in order to secure all my home PCs backups and my server data too. The 3TB drive was great choice for keeping all my files, pictures and backups, so I was quite happy.

Alas! Someone (I suspect a PM!) at Microsoft failed me!

After I plugged the drive and configured my backup, all went smooth and nice. The first backup was scheduled for the night, so I left in the bed with the expectations that I’ll see everything OK on the morning.

Nope! Ain’t gonna happen! No candy for me!

On the morning (actually, on the 2nd morning after that, I forgot to check on the first one), I logged to my WHS 2011 box to find out that I had… 3 backup failed messages in my log. Backup Failed, Backup Failed and Backup Failed. This is straight from my Event Log:

The backup operation that started at ‘‎2011‎-‎XX-‎XXT15:10:45.877458300Z’ has failed with following error code ‘2155348010’ (One of the backup files could not be created.). Please review the event details for a solution, and then rerun the backup operation once the issue is resolved.

I started to dig around. I thought the drive is DOA. But no, the drive was alive and kicking, so that would not be it.

I kept searching… until I found it. It turns out that Microsoft, in our (I was still part of it at that time!) great wisdom, failed to create an OS, which is capable of backing up to drive, which has 4096 bytes per physical sector. And this precious USB drive is one of these, it’s 3TB capacity, after all, how can it squeeze it in 512 bytes per sector without being thicker than 17” automobile tire?

So I started to dig more. First I found KB article 2510009: Information about Microsoft support policy for large-sector drives in Windows. It led me to KB982018, an update that improves the compatibility of Windows 7 and Windows Server 2008 R2 with Advanced Format Disks, which was promising to fix the issues on my server. Alas, the update was already installed, so it seemed my case is in the “Known compatibility issues” part of the KB 2510009:

If you are using a logical sector drive of a size other than 512 bytes, Windows system image backup and restore operations may fail, and you receive the following error message:

One of the backup files could not be created.
Details: The request could not be performed because of an I/O device error.

Error code: 0x8078002A

At least from the updates I was able to find my hard drive capabilities (not that it helped):

C:\Users\XXXXXXX>fsutil fsinfo ntfsinfo F:
NTFS Volume Serial Number : 0x9220d6de20d6c7fd
Version : 3.1
Number Sectors : 0x000000002ba95fff
Total Clusters : 0x000000002ba95fff
Free Clusters : 0x000000002b00fd8f
Total Reserved : 0x0000000000000000
Bytes Per Sector : 4096
Bytes Per Physical Sector : 4096
Bytes Per Cluster : 4096
Bytes Per FileRecord Segment : 4096
Clusters Per FileRecord Segment : 1
Mft Valid Data Length : 0x0000000000100000
Mft Start Lcn : 0x00000000000c0000
Mft2 Start Lcn : 0x0000000000000002
Mft Zone Start : 0x00000000000c0000
Mft Zone End : 0x00000000000cc820
RM Identifier: 0621AB62-D248-11E0-96F1-00155870BD33

The yellowish part is the one, which screwed me up. Also the BPS value should not be 4096, but WHS 2011 does not allow (or at least I found no way to make it) to change that, when you’re setting up disk backup. If you’re really eager on the low-level stuff, you can review the MSDN article “512-byte Emulation (512e) Disk Compatibility Update”. I’m technical myself, but I had no nerve to read it thoroughly. WDK stuff, yuck! I need no reasons why this is not implemented like in other OSes, I need the fucking drive working, alright?

And that concludes it. So far (approximately two months after the upgrade) I still have not had a way to make successful backup. In my to-do list I have the following:

…and my options end here.

I’m still quite pissed off, and I beg all my colleagues at the Big Brother to excuse my frustration. But I had to take it out of my system. I have not yet asked the best Windows Server expert I know, since I had no way to get in touch with him, but I doubt he’ll be able to help me fix this issue. By any means, if I succeed to fix it, I’ll follow-up with a post here!

imageMeanwhile, I’m researching stuff like “Media Server in a cupboard”. Sick, I’m telling you! I do not want to go there, but I might need to, if I want my data safe! And Ubuntu is the last thing I want exposed on my firewall… I just do not have the time (and effort needed) to keep it up to date and tremble all the time if someone has not Zero-dayed such installation.

Малко DropBox несигурност

На 2 юли получих писмо от DropBox с информация за промяна на условията по лицензионното споразумение, на база на което предлагат услугата. Не му обърнах много внимание до тогава, до когато в сайтове, които уважавам, беше публикуван детайлен анализ на новото лицензионно споразумение, по силата на което DropBox си даваха странни права. Ето най-тревожния участък:

“By submitting your stuff to the Services, you grant us (and those we work with to provide the Services) worldwide, non-exclusive, royalty-free, sublicenseable rights to use, copy, distribute, prepare derivative works (such as translations or format conversions) of, perform, or publicly display that stuff to the extent reasonably necessary for the Service. This license is solely to enable us to technically administer, display, and operate the Services. You must ensure you have the rights you need to grant us that permission.”

Накратко: пращаш файл в DropBox и той вече е тяхна собственост. Особено derivative work, което по силата на Creative Commons може да значи много. Разбира се, както и права да изпълняват и публично да излагат файловете ти. С две думи, това лицензионно споразумение все едно беше написано от алчен корпоративен адвокат на компания с повече от 120 хиляди служителя (преди да ме заядете за Майкрософт, в момента служителите ѝ са под 90,000)!

Естествено, първо се вбесих. От къде на къде те ще имат права върху (например) shopping list-а, който аз и Веси си разменяме? Или върху ваучерите ни? За какви се мислят тези?

След това обаче се замислих, че “тези” се мислят за компания, която ми предоставя безплатна услуга и съответно са в правото си да променят каквото и както им отърва, стига навреме да ме предупреждават за това. И остана само горчивината от предстоящата раздяла с услуга, която иначе ми вършеше страхотна работа.

Йовко, без самия той да знае, много помогна с негов материал по темата “Личния облак”. Леко комерсиален, но пък изключително полезен, защото описва добра алтернатива.

Когато го прочетох се захванах да проумея дали не мога да намеря алтернатива, без да има смисъл да инвестирам допълнително. Бях чувал и преди за WebDAV протокола, който предоставя “нещо като DropBox” (по моите представи). Най-големият проблем, който трябваше да реша в случая, не беше “offline” режима, а възможността за достъп до файловете от различни по тип (и ОС) устройства: компютрите ми, компютъра на Веси, Андроид устройствата ми, а може би рано или късно и iOS-базирано устройство. Въобще такава шарения, че само подобна услуга с читави клиентски приложения, може да реши ефективно. За Андроид се оказа, че има WebDAV Navigator: евтино приложение, с което може да си свърши човек работата. За iOS още не ми се ще да мисля, но съм 99.5% сигурен, че и там ще има такова решение (ако Епъл въобще са разрешили на разработчиците да публикуват такова – за това хич не съм сигурен).

За управление на личния облак успях да открия WebFolders4WHS: WebDAV разширение за Windows Home Server. Това разширение съвсем удобно “отвори” указана от мен папка на Windows Home Server инсталацията ми чрез WebDAV протокол. По-късно се усетих, че има някакъв странен лимит по големина на файла, но предполагам с конфигурационни настройки ще може да се отърва от този лимит. Не съм ги търсил още настройките, но не може да няма. Ясен след това спомена в коментар към материала на Йовко за свободното решение ownCloud, което може да се използва като нелош заместител на DropBox и WebDAV. Въобще, както виждате, оформи се доста интересен разговор по темата.

Аз отначало мислех да отивам на вариант ownCloud, но след това реших да пробвам разширението WebFolders4WHS. И като цяло се спрях на разширението, защото няма да ми се налага да инсталирам още една услуга, която да трябва да администрирам. Понякога този тип администрация тежи, а характера на услугата е такъв, че ако се открие пробив в сигурността и той не се запуши навреме, има опасност да стане много голяма беля. Затова и реших да се доверя на това, което на мен ми се струва по-сигурното решение, работещо в изолираната среда на IIS.

И точно бях натъкмил новата “инфраструктура”, когато DropBox доказаха, че са пичове! В материал от вчера, озаглавен “What’s Yours Stays Yours!” те показаха промяна в лицензионните условия, която касае точно това, от което потребителската им общност се беше притеснила. Явно бързо са осъзнали, четейки отзивите, че оставяйки първоначалния вариант на лиценза сами биха си подписали ако не смъртната присъда, то над 50% свиване на бизнеса им. Което в капитализма пак е равносилно на бизнес-смърт (е, поне за мениджмънт екипа 🙂 ).

Най-важната промяна от вчера е в тази част:

…By using our Services you provide us with information, files, and folders that you submit to Dropbox (together, “your stuff”). You retain full ownership to your stuff. We don’t claim any ownership to any of it. These Terms do not grant us any rights to your stuff or intellectual property except for the limited rights that are needed to run the Services, as explained below.

И по-долу обясняват, че ние трябва да им разрешим да репликират нашите данни върху техните сървъри. Както и (разбира се!) че се задължаваме да не качваме нищо на сървърите им, за което ние не притежаваме права за разпространение. Хм, имам малко книжки там, но засега не смятам да ги махам. Първо съм си ги купил електронно (или са свободни), второ ми е много удобно да си ги чета и на таблета, и на компа.

Та с това като че ли сагата приключи. За хората, които не бяха виждали първата версия на лиценза, това им се стори буря в чаша вода. На тях въобще не им беше дотрябвало да се замислят, и в този смисъл си спестиха малко нерви.

За мен остана малката драма, но и големия плюс да разуча и да знам какви са алтернативите. Включително и предлаганото от Опънинтегра EMC устройство Iomega® StorCenter™ Network Storage. Засега Windows Home Server ме спасява (когато го инсталирах такива устройства въобще нямаше), но един ден ако ме провали, със сигурност подобно устройство ще е решение.

В крайна сметка, I won’t drop the box, @dropbox! And I hope you fired that looser lawyer!