Setting up Thrust Gamepad GXT 39 to work with Elite:Dangerous

Trust GXT 39 Wireless Gamepad is great gamepad, which is quite nice for playing with Elite:Dangerous. I did not want to go to the ridiculously expensive (and large) joysticks, so I decided to try how it’ll work with a gamepad, which I can hold with my hands.

Overall: it’s great, but setting up Elite to work “my way” with it turned out to be a hassle.

Finally, after many attempts, this is my permanent (for now) setup, based on “Generic Joystick” setup from Elite. This post here is for my own future reference, but I thought someone could find it useful for his own needs, too!

To configure it, First of all, start/set “Generic Joystick” setup (warning: this will override your current setup, if it’s custom).

Now do the following customizations:

Setting the Pitch/Roll/Yaw/Vertical Thrust axises mapping to the left/right joysticks of the gamepad

  • Set “Yaw Axis” to [Joy-XAxis], no invert
  • Set “Roll Axis” to [Joy-ZAxis], no invert
  • Set “Pitch Axis” to [Joy-YAxis], no invert
  • Set “Vertical Thrust Axis” to [Joy-RZAxis], WITH invert

clip_image001

image

clip_image001[7]clip_image002clip_image003

 

Setting additional Landing mode controls

For Landing mode, set Thrust Up/Down/Left/Right to JOY-POV1-UP etc., like on the picture below:

image

This will give you nice extra control, when your landing gear is deployed.

Gamepad Buttons Configuration

My gamepad buttons are configured according to the following table:

No Action
1 Target Ahead
2 Thrust Up
3 Thrust Down
4 Engine Boost
5 <<FREE>>

Still looking for what to put there!

6 Interface focus
7 Secondary Fire
8 Primary Fire
9 Enable FSD
10 Deploy / Retract Hardpoints
11 <So far, cannot find way to activate>?
12 <So far, cannot find way to activate>?

Here’s how the button mapping looks:

image

Pre-flight Checklist

For final verification, here’s also my pre-flight checklist:
image

Have fun! And if you found this useful, drop me a line here. Also, if you have suggestions, let me know Smile.

You’ll find me in Elite:Dangerous as CMDR DonAngel.

Аварията

Аварията - корица

Аварията

Хубавото нещо на отпуските е, че успяваш да наваксаш с нещата, които си си оставил за удоволствие. Така и аз, най-накрая успях да отдам заслуженото внимание на “Аварията”, новия роман на Тихомир Димитров. Макар, че отдавна я чаках с нетърпение, за пръв път видях новината за нея не в блога на Тишо, а при Йовко. Което е странно, но… може да има своята си причина.

Аз не мога да опиша “Аварията” така добре, както Йовко. Отидете и четете там, ако ви трябва още убеждаване защо този роман трябва да се прочете. Аз мога да ви уверя, че се чете на един дъх, и че както и другите неща на Тишо, не ви се иска да свършва. Добре е да я четете през време на почивка, защото ще ви държи будни до късно (максимум една вечер обаче, както казах, чете се на един дъх).

Тук ще може да си свалите (с позволението и любезното съдействие на автора, разбира се!) романа в три допълнителни файлови формата, в които той първоначално не беше наличен. Аз чета основно на Kindle за Андроид. Макар че PDF се чете добре на 9″, на 5.5″ е доста трудно, затова реших да го направя на mobi.

Тъй-като конверсията от PDF към другите формати беше плачевна, Тихомир беше така добър да ми даде оригиналния текст на романа, за да мога да направя по-читав reflow в Calibre. Смея да твърдя, че се получи доста добър резултат, който е наличен за сваляне тук:

Сваляйте и четете! И не забравяйте да прочетете и края на романа, за да може всички да се радваме и на продължение!

П.П. А аз ще взема пак да си препрочета “Душа назаем”! Само първо да я обърна и нея в MOBI :).

П.П.П. Освен в блога му, творбите на Тихомир Димитров може да намерите и на авторската му страница в Читанката.

 

iPhone, oh my!

Frozen HellТези, които ме познавате, днес очаквайте земята да се продъни и адът да замръзне…

Защо, ще попитате? Причината: ще взема за лична употреба един iPhone 5S.

Досега много устройства на тази компания са минавали през мен, но винаги са били предназначени за колегите от фирмата, или за приятели. Личното ми отношение към тази технология е изключително негативно, поради ограниченията, които Apple налага на своите потребители и екосистема от разработчици, както и по “твърде американския” начин, по който са направени нещата там: има един начин да свършиш нещо и той е свещенния начин и Волята Епълска не подлежи на коментар (т.е., малко “тука е така” парадигмата, която ми е много дразнеща).

Нейсе, покрай плана ми за лично развитие в Майлстоун (много шантав превод на development plan, извинете) реших, че си струва да се опитам да се “помиря” с ай-платформата. Друго, което ме бута в тази посока, е новия език в iOS8, както и заявката на Епъл за навлизане в Home Automation. И последното, ако се окаже че експериментът не е успешен, винаги мога да дам телефона на (поредния) ай-фен, който ще си пожелае 5S за служебен телефон. А и хора, които безкрайно уважавам и на които вярвам ми казват, че не била лоша платформа, та…

Давам си минимум два месеца, през които (ако трябва) ще се назоря да използвам 5S като основен смартфон за мен. За успешен ще приема експеримента, ако успея да се задържа с този телефон шест или повече месеца (просто защото след първите два би следвало да е само и единствено по мое желание). В такъв случай ще имам достатъчна информация, за да реша за себе си коя от двете платформи си струва за моя следващ служебен телефон. Не знам как ще издържа два месеца без безценната ми SwiftKey Keyboard… отсега тръпна в отвращение как ще пиша с това чудо :(. То ще се види. Междувременно, ако SwiftKey пуснат iOS версията си, това доста би повлияло на успеха на експеримента 😀

За пълен провал на експеримента (и на волята ми) ще приема ситуацията, при която изоставя айфона по-рано от 08-10 август 2014. Или ако видя, че в крайна сметка пак си използвам удобния ми Андроид.

Междувременно ще се опитам и да си водя бележки тук :)… за моя поука.

Засега Samsung Galaxy Note 3 телефона ми ще остане активен, винаги зареден и готов да поеме мизерия, която би се получила, ако iPhone-а ме издъни. Но ще се опитам да го заровя така дълбоко в чантата, че да не се изкушавам лесно да го грабна и да се възползвам от невероятното удобство и гъвкавост на Андроид платформата. Т.е., ако видите да ви звъни непознат номер, може и да съм аз :). Вие си ми звънете на моя номер, той ще е пренасочен винаги към правилното устройство.

Предполагам, ще минат 1-2 дни, докато успея да направя пълна и успешна настройка на системата. Важни неща като фирмена поща, календари (не, няма да използвам iCloud засега), лична поща, контакти… абе много работа! Най-вероятно до тогава ще използвам двата. След това обаче… дупе да ми е яко!

И преди моите мили (без капка ирония тук) приятели от Майкрософт да ме нахейтят защо iPhone а не Windows Phone ще кажа, че аз познавам, харесвам и уважавам Windows Phone като платформа. Търся в случая познание за iOS/iPhone, което се надявам да ми помогне да разбера по-добре екосистемата им, идеите им и доколко (и) тази платформа би ми паснала. Също така може да стигна до там да си направя developer account за Apple и да пробвам да пиша на новия им език (извинете, ама Obj-C ми прилича на С++ код с random 6 и 7ми бит на source code-а). Току-виж, станало чудо 😀

Image credit: Frozen Hell Engagement by JoopaDoops

Народна носия

Status

Днес по “Денят започва с култура” гледах един от танцьорите на ансамбъл “Българе”, който беше облечен в народна носия, но в “по-официален” нейн формат, а не класическите шаячни потури, шарена риза и т.н.

Направи му впечатление изказването му, че народната носия трябва да стане стандартно официално облекло, както е в Обединеното Кралство например. И ми хареса идеята. Чудя се, за колко ли малоумен ще ме сметнат хората (в повечето случаи тези, които наричат гнусната чалга “народна музика”), ако си взема такава носия и започна да я нося при по-официални поводи и празници?

На ти си куклите, дай си ми парцалките, или за “приятелството” във Facebook

От известно време съм си поставил за цел да “пощя” списъка с Facebook приятелите, които имам.

Когато Facebook не беше това, което е днес, и когато аз все още играех игри във Facebook, си позволих списъкът ми с приятели да набъбне неимоверно. Тогава, също така, нямаше сериозни инструменти за контролиране на достъпа до съдържание на различните групи приятели, както и нямаше Follow режима.

Е, сега вече положението не е такова. Facebook много порастна, настани се (почти) на всеки екран, независимо дали мобилен или не. От играчка се превърна в работен инструмент, а много компании го взеха насериозно и го интегрираха с платформите си (всяка съвременна мобилна платформа обикновено има пълна Facebook интеграция). Поради това, а и поради моята хиперактивност в тази платформа, реших че е време да отделя “приятелите” от приятелите там.

Като част от това решение идваше и селекцията, която трябваше да извърша. Т.е., започнах постепенно да отделям от списъка с приятелите си хората, които реално не познавам и ако срещна на улицата, има голяма вероятност да подмина. Е, далеч не за всички, признавам. Някои “оперативно интересни” на мен лица ще си останат в списъка с приятели, поне до момента, в който не е ясно, че не споделяме никакъв общ интерес. Такива хора, въпреки че не ги познавам IRL (In the Real Life), остават на стената ми.

Покрай случването на тази селекция неведнъж се е случвало някой от виртуалните приятели да бъде излишно ядосан или дори наранен, когато обясня защо съм го “разприятелил”. Естествено, не говоря за хора след определен конфликт, там е ясно. По-скоро говоря за хората, които са смятали или смятат, че виртуалното “приятелство” е напълно безопасно, че това да си виждаме локацията, телефоните, адреса и къде-какво в детайли е ОК, защото е виртуално.

Затова и реших да драсна тези редове, за да не ми се налага да правя copy/paste на едно и също съобщение. Т.е., още по-мързелив съм и смятам да copy/paste направо връзка оттук-насетне.

Защо ми се налага да “разприятелявам?

Просто е. Във Facebook аз държа важни данни. Неща като телефон, адрес и т.н. Ако човекът ми е случаен приятел, изпратил ми покана току-що (а ние никога не сме се виждали, или ако сме се виждали, сме били на “здравей-здрасти”), то е ясно че не би следвало да има достъп веднага до тези данни. Също така понякога нещата, които споделям за “приятели”, наистина са за приятелите, а не за всеки виртуален познат ever. Регионалните неща ми е лесно да филтрирам (просто ги пускам на български 🙂 ), но не винаги нещата стоят толкова просто.

Та, ако не познавам даден човек добре и ако не сме изградили взаимно доверие, съвсем нормално ми се струва да има известна дистанция, дори и във виртуалния свят на Facebook. Подобно нещо го има и в Google+, разликата там е, че никой не е обиден защото… ами защото не знае, че е филтриран в по-специален кръг, от който няма достъп до тази информация.

Защо е ОК, че не сме вече “приятели”?

FollowersАми в повечето случаи моите глупости са публични. 90%+ от статусите, връзките, снимките и т.н., които пускам, са Public. Това не е случайно и не е само защото не знам как да ги пусна “специални”. Това е, защото мисля, че са ОК да бъдат публични и нямам проблеми с това, че ще ги чете всеки с достъп до Мрежата и до съответната връзка.

Всеки, който съм “разприятелил”, ако иска да остане в час с моите глупости, може спокойно да натисне бутона “Follow” и да следва неспирния поток от простотии, които бълвам. Естествено, няма да има достъп до нещата за “приятели”, но то това е и целта на самото упражнение, нали така?

Естествено, за повече от нормално смятам и реципрочната мярка: всеки “разприятелен” да реши как и дали да ме “накаже” за действията ми. Щом съм се решил на това, готов съм да си нося и последствията. Разбира се, че би ми било неприятно да ме блокират като резултат от огорчение, и ми е криво, че това ще се случи рано или късно, но в крайна сметка по-скоро съм готов да нося този риск, отколкото да имам произволни “приятели” във Facebook.

Какво става, когато някой се почувства много засегнат?

Ами става това, което става и в реалния живот. Обикновено купища въпроси, от които личи негативната емоция. Ще използвам едно такова съобщение, за да се опитам да отговоря набързо на всеки един от емоционалните въпроси:

…само дето не разбрах с какво толкова те ”оголиха до неузнаваемост” моите коментари в твоите иначе симпатични постове…струва ми се ,че в тях няма нищо ”оголващо”- един интелигентен многодетен татко се радва на чудесното си семейство , ”спортува” във фитнес-клуб , управлява престижна IT фирма , симпатизира на протестите у нас , знам малко и за периода в Дания …в общи линии е нещо съвсем обикновено и човешко

Не става въпрос за “оголване” или разголване или каквато и да е форма на нудизъм. Става въпрос за това, което се опитах да обясня по-горе: виртуалното приятелство във Facebook, ако човек се отнесе към него несериозно, може да си причини неприятни, дългосрочни емоции. Аз вече не бих посъветвал никой да дава Friend на човек, който не познава и на който не може да разчита, наистина като приятел и в реалния живот. Facebook приятелството, покрай мощността на платформата и гъвкавостта ѝ, може да докара неприятни емоции, ако имаш 5000+ приятеля, от които можеш да разчиташ само на 50, а останалите просто гледат.

Не казвам и не трябва да се приема, че всеки непознат Facebook приятел е потенциален терорист или воайор, но най-добрия начин да се предпазим, е този: проверени хора в приятелския списък.

…какво толкова те ”притесни” и раздразни …?…моите коментари…?ами защо тогава благосклонно ми ”разрешаваш ” да те следвам ,за да се ”дърляме в коментарите”…?!?

Пак повтарям: аз разрешавам на всеки (който не съм блокирал) да ме следва и да ми чете глупостите, да коментира в/у тях, да ги споделя и т.н. Не виждам причина чак за такава рестрикция (да, Facebook я има, но аз умишлено не съм я включил). Защото ми е приятно да гледам как хората реагират на някои неща, да споря с тях и да споделяме заедно. Но би ми било неприятно ако някой бръснат фен на Атака се окаже пред нас с винкел, защото съм нарекъл Волен Сидеров “болен нацист” например (примерът няма нищо общо с действителността, нали 🙂 ? )

не може ли просто да ме игнорираш тотално…какви са тези полувинчати ”санкции”…?

Мога! Но не искам! Защото не си ми направил нищо, и защото предпочитам, ако е възможно, след този мой “враждебен акт” да си останем виртуални познати. Ако мога, аз следвам всички “разприятелени” от мен заради това, но някои от “разприятелените” просто не са включили “Follow” възможността на Facebook. Тогава нищо не мога да направя, след като те не желаят “непознати” да могат да ги следват, и аз съм вече в тази категория.

Аз не разбирам защо някой ще остане с тази рестрикция, но хора всякакви. Кой съм аз, че да съдя? Всеки има право на собствено мнение и да прави това, което иска (доколкото не влиза в личното пространство на другите).

защо се лишаваш от моите обективни всемирни постове , а ми даваш възможност да се ”дърля”…едва ли ще се възползвам от”Follow” …не виждам необходимост и да ми обясняваш какво трябва да направя ,за да стигна до ТЕБ…вземаш се прекалено на сериозно бе човек…смешно е

Признавам, че много хора може да си помислят това. И може би са прави. Според мен обаче те не могат да разберат, че аз наистина вземам насериозно откритостта към “приятелите” във Facebook. Дали това означава, че вземам себе си много насериозно? Възможно е. И ако си се почувствал така, се извинявам още веднъж. Но няма да променя решението си. Ще ми е криво, ако това значи, че няма да държим вече връзка, но съм готов на този риск пред възможността да знам, че в списъка “Приятели” са само хора, чието присъствие там съм премислил внимателно.

В заключение

На няколко пъти, подтикнат от решението на Йовко, съм се замислял дали да не си закрия Facebook сметката и да остана само в Twitter или Google+. С риск да обидя част от моите виртуално Facebook приятели, предпочетох това. Сигурно просто “изчезването” ми от Facebook би било по-демократично (еднаква мярка за всички), но не искам да си го причинявам, поне не и засега.

И пак да кажа: всеки, който се почувства засегнат, има искреното ми извинение и правото да направи каквото си иска реципрочно действие. А аз си обещавам оттук-насетне много внимателно да филтрирам новите познанства. И по-активно да използвам Friends vs. Acquaintances, за да организирам списъка.

Ех, а някога GMail беше читава услуга

Outlook.com ScreenshotДа, някога беше. Тогава и Google бяха “добра” компания (we’re not evil, спомняте ли си?). Е, вече (и) те са evil, и то доста лоши, само дето още не го знаеме.

Преди няколко дни ме втрещи новината, че Google забраняват достъпа до Active Sync услугата им за нови мобилни клиенти. ActiveSync е услуга (създадена от Майкрософт тогава, когато Майкрософт притежаваше 90%+ от пазара на мобилни устройства), чрез която вашето [мобилно] устройство може да синхронизира “като хората” вашата е-поща, вашия е-календар, е-задачи и т.н. Услугата е изключително читава и удобна, реализирана е в много от съвременните устройства, и се поддържа от много от съвременните “облачни” услуги, на които им трябва разбира се.

И сега Google спират предоставянето на тази услуга за безплатните си потребители. Защото не са злобни, да не си помислите нещо друго.

Ако имате телефон с Андроид, или такъв, на който има гугълска програма за достъп до вашия Gmail, тогава сте ОК.

Ако имате Windows Phone например, тогава сте прецакани.

Честно казано, това е много, много странно на фона на прекрасната услуга Outlook.com, в която се прероди Windows Live Mail. Изчистен, модерен, с всичко необходимо… Е, липсва едно нещо: импорт на всичко, което имаш в личната си сметка в google, но току-виж някой ден и това дошло (като гледам как вече са решили проблемът с контактите).

В момента ме гложди много сериозна дилема: дали да не сменя email forwarder-а на doncho.net 🙁 ?

Скоро сме Муември!

“Remember, remember, the MOnth of MOvember!”. С тази тема преди около седмица и повече дойде една служебна е-поща.

Прочитайки всичко около нея, идеята толкова ми хареса, че реших не само да се присъединя, ами и да ви обясня за какво иде реч, току-виж някой се навил да ме последва. Но няма много време, така че… решавайте бързо. Съжалявам, че чак сега го правя (в последния момент), но не успях по-рано.

Какво е MOvember (мисля, че най-близкия български подходящ превод е “муември”)?

MOvember/муември е благотворително събитие, чиято цел е събирането на пари, предназначени за изследвания за борба с рака. Друга цел на събитието е да даде максимално гласност за проблема, свързан с рака на простатата.

Името “MOvember”(муември) идва от комбинацията от на английските думи moustache (мустак) и November (ноември), а българското име взаимства идеята изцяло.

Събитието е годишно и продължава цял месец. Целта е (мъжете, моля ви!) да си пуснат мустак през муември. За пръв път събитието се е случило през 1999, инициатори са група австралийски мъже от Аделаида.

От 2004, MOvember Foundation започва да организира масови MOvember събития в Австралия, за да покаже истинското лице на проблема, както и за да събере максимално средства за проблемите, свързани с мъжкото здраве, като рака на простатата и депресията. От 2007, организацията на тези събития започва в Ирландия, Канада, Испания, Великобритания, Израел и САЩ.

Аз научих за събитието от мои колеги в Дания, където също има клон на MOvember Foundaiton.

Днес държавите са много повече, но България не е официално представена в момента.

Фактите (за Дания)

Въпреки, че данните са за Дания, за България не вярвам положението да е по-розово. По-скоро, поради по-слабата профилактика и другите проблеми, с които се сблъскваме, най-вероятно сме много по-зле.

  • В Дания средно един човек умира на всеки 8 часа от рак на простатата
  • Ракът на простата е най-разпространения рак сред мъжката част на датското население
  • В Дания около 20,100 мъже живеят с рак на простатата
  • Годишно в Дания 3,700 мъже се диагностицират с рак на простатата. Това е повече от 10 на ден.
  • Годишно в Дания 1,200 мъже умират от рак на простатата
  • Дания е малко по-малка от България. Т.е. с голяма вероятност цифрите са подобни и за нас

Правилата

  1. На Shadowe’en (31 октомври), цялата област на мустака, включително горната устна, трябва да бъдат изцяло обръснати
  2. През целия Муември (01 муември – 30 муември включително), не трябва да се пуска брада, месецът е на мустаците, нали така? Кози брадички и др. не са разрешени 🙂
  3. Мустакът не трябва да се съединява (дясната и лявата част трябва да са самостоятелни и независими). “Катинарче” е брада, не е мустак.

Видове мустаци

Само за Ваша информация. Не са задължителни, но помагат, ако сте начинаещ (като мен):

Още информация

  1. Отидете на http://dk.movember.com/en
  2. Създайте профил на MO-Bro (мъж) или MO-Sista (жена) (Да пази Бог, MO-Sista-та не е жена с мустаци, а жена, обичаща някой MO-Bro и подкрепяща каузата!)
  3. Не знам дали ще е ОК да се присъедините към Milestone Systems MOvember team, но ако решите, не вярвам някой да ви изхвърли! Но не е под мой контрол :).
  4. Разправете на приятели и познати. Не само за мустакът ви, а защо го отглеждате през муември. И защо това е важно.
  5. Всички дарения, събрани от отбора, отиват за проекти, свързани с изследвания на рака.

Успех!

Homeplug Power-line Internet, или как да прекарате жици, без да прекарвате жици

Преди време се сблъсках със сериозен проблем: в хола, където се намира телевизора и мултимедийния четец (плейър? изигравяч? тутурутка? комплексно-музикално-интернет-устройство-с-DVD? Да се сещате за нещо по-добро от “четец”?) нямам добър wireless. Нормално е да е така, при положение, че антената на wireless router-а е 10 см, а той се намира на повече от 30м директно от там и между тях има стени. Като капак, “четецът” и телевизорът са долу, близо до пода, та съвсем става трудна работата.

Та, както казах, нямам добра връзка до четеца. И съответно и youtube, и всичко интернет-зависимо крета едва-едва. Има връзка (хвалил ли съм се от моя рутер? Благодарение на Мишинев си реших рутер-проблемите веднъж-завинаги!), но крета едва-едва. И затова се поразтърсих за устройства, които да предоставят услугата “power line internet” и по-специално HomePlug спецификацията и.

Още тогава писах, че след известно търсене се спрях на D-Link DHP-307AV (всъщност, беше листнат друг, но този явно му е някакъв тип аналог). Един от критериите, разбира се, беше да го има на нашенския пазар (и да не е съвсем куча-марка устройство), така че отне време да се търси, тъй-като това не е много евтино и често търсено изделие за БГ пазара. Тогава го взех от от Pro-BG, сега сигурно щях да се насоча към сайта на JMT, на който има доста устройства, реализиращи PowerLine спецификация. Помня, че цената беше около стотина лева, нещо като цената на Linksys PLSK400-EU, Powerline AV 4-Port Network Adapter Kit днес. Разбира се, днес цените са паднали (мисля, че го взех преди 6 месеца някъде този D-Link), защото това устройство е с малко повече възможности от моето (4 портов “изход”).

Якото е, че този тип технология е класически Plug-and-Play (и малко Prey, че много зависи от качеството на ел.мрежата, от това какви са работещите в момента консуматори и т.н.). При мен тръгна от раз, къщата е един общ монофазен токов кръг, така че всяко устройство вижда всяко. За съжаление, качеството не е идеално, т.е. от време на време свети “червено”, но връзка си има. Youtube работи обикновено без проблеми, дори HD потоци. Vimeo обаче доста “пуйчи”, явно компресията му е по-лоша (може би заради по-високото качество).

Като мерих качеството на връзката през компа, си спомням нещо от рода на 20-40Mbit/sec и ping между 100 и 200 милисекунди. Разбира се, отварям огромна скоба тук: всички тези параметри зависят основно (но не само) от следните фактори:

  • Разстоянието от контакт до контакт
  • През колко свръзки минава сигнала. И дали свръзките са добре изпълнени с метална клема, или са завъртени от пишман-майстор жици една за друга и обвити с изолирбанд “да не стане някоя белА”
  • Какви уреди работят в домакинството, че и покрай него. Например, ако съседът е купил печка за 10 лв от Илиенци, тази печка вероятно внася сериозни смущения общата мрежа, което ще доведе до лоша комуникация между устройствата. Вкъщи забелязах, че най-много като че ли тормозят връзката малките вентилаторчета, които са в тоалетните: когато работят и двете от тях, най-високото качество на Vimeo казва безапелационно “довиждане” и отива и то да ака!
  • …и като цяло, общият ви късмет 🙂

При мен, както казах, се получава следното:

  • MP3 streaming: без никакъв, ама никакъв проблем
  • Full throttle download: не повече от 1-2MB/sec (около 5-10Mbit), което е далеч от максималния теоретичен капацитет, но това е положението (при мен). Като смятам, би следвало без проблем да мога да гледам 1GB филм от 100 минути, но практически не се получава. Затова си ползвам USB входа (а използването на USB входа има и друго преимущество: има субтитри, които иначе през Media Streaming интерфейсите не се предават).
  • Youtube/Vimeo: най-високото качество пуйчи, останалото се стриймва като хората. Youtube като капак е доста бъгав за тази платформа, та ми забива, та го мразя.
  • Другите приложения нямат проблеми, ъпдейти и т.н. си ги сваля безгрижно.

Най-лошото е, че не може да кажете дали за вас това решение ще върши работа, преди да го изпробвате. А за да го изпробвате, трябва да го закупите. Не открих в София компания, която да ми даде да изпробвам и след това да върна техниката, ако не ми върши работа. Въпреки ЗЗП. И въпреки правилата за интернет пазаруването. Така че носите риск да дадете едни 80-120 лв и да се окаже, че не вършат работа. Но… нямам съвет за тук. Освен за близките ми хора: за мен не е проблем да демонтирам моите и да изпробваме как се държат у вас… разбира се срещу справедливо количество бира и сладки приказки, докато трае експеримента :).

Снимки: лични

Viber for Windows Phone

These days I noticed that my Viber started notifying me that quite a few of my friends from  Microsoft have joined it. When I first received the initial notification, I though “well, maybe <put_name_here> bought an Android phone or iPhone”. But when I started receiving follow-up notifications, I became suspicious and decided to check!

And indeed, on May 8th WPCentral published that since 2.1 there’s a Viber client for Windows Phone and Blackberry. Unfortunately, only the messaging services for now, but that’s much better than nothing. So these days I will install Viber for Windows Phone on Vesi‘s phone, as soonas I succeed to get it in my hands!

So far we’ve been using WhatsApp messenger, but Viber is a great tool and a lot of my friends are having only that. I’m sure Vesi will continue to prefer WhatsApp, because it’s with much better interface and messaging functions, but when Viber comes with voice, at least we’ll know.

Закрихме ски-сезона

С Веси от сума ти време чакахме датата 23.03., не толкова заради пролетта, колкото заради това,че за тогава една голяма компания приятели имахме ваучери за хотел “Мургавец” в Пампорово. Идеята беше да караме като за последно този сезон и след това да прибираме ските и да се радваме на забавленията през топлите дни.

Още в петък Цеци ни зарадва, че пистите стават. Аз лично едва дочаках да мине петъка, че да се метнем на колите (пътуването беше вечерно-нощно, защото Веси пести отпуска, че е все на минус, горката).

Пристигнахме благополучно, чекирах се (има си хас!), видяхме се набързо с приятелите и след това по леглата, че на другия ден да сме рано на пистите.

На другия ден почти успяхме да сме първи на пистите. Веси някак успя да навие Марти да остане предиобед на ски-детска-градина и след това с нея и Ангел разцепихме всички червени писти в региона. Пистите бяха леко размекнати (като за сутрин), но се караше прекрасно!

Наобяд похапнахме на пистите (аз не ям, но уважих едно греяно червено винце), след което продължихме. Веси продължи с Марти (т.е., по зелени писти, бавно-славно да се учи добичето), а аз – с Ангел, пак по червените.

Пистите обаче вече не бяха тези от сутринта: мокри, по-труден контрол на ските, аз за малко да се опъна по очи. Не носих ръкавици и добре успях да си поиздера ръката на ледените кристалчета, които съставляваше пистата в този ѝ участък. Като тръгнах да падам, в последния момент успях да се завъртя, и опирайки се на ръце да се предпазя. Трябваше да го приема като знак, но уви… меракът ме накара да искам да продължа да карам.

Следващото пускане стана голяма беля. На червената 4-ка, около 300 м преди края на пистата, изгубих контрол над ските и не успях да направя безопасно падане. Напротив, макар сега да не помня точно какво стана, спомням си зверско изтрещяване на щеката ми в шлема (добре, че имам каска!), след което много неприятно, засукващо превъртане, след това остра болка… и следващите 3 секунди нищо не помня. Опомних се, лежейки на пистата и пъшкайки от болка. Десния ми крак в основата си болеше зверски, всяко помръдване предизвикваше режещи талази от болка.

Успях да се извъртя някак така, че да преча по-малко, след което видях, че Ангел стои до мен и ме гледа доста странно. Още хора спряха, попитаха ме мога ли да продължа и след като потвърдих, че няма да мога, веднага отлетяха надолу за помощ. Ангелчо, разбира се, се въртя покрай мен, аз му обясних че най-вероятно съм се наранил сериозно, но и че няма нищо кой-знае какво страшно, той като че ли не ми повярва много, но се поуспокои и легна до мен на пистата да чака и той. Опитах се да го накарам да иде долу на Малина и да чака майка си, но той категорично отказа.

Аз, от своя страна, се обадих на Веси да ѝ поднеса “благата вест”, тя също се притесни, но пък и тя задвижи чрез Маги (близка нашата близка приятелка, дългогодишен ски инструктор в Пампорово) помощта.

Аз полежах доста на пистата. Направи ми впечатление, че цялата писта като че ли се е превърнала на киша. И тогава осъзнах, че не е трябвало да пресирам толкова нещата, но… някак все късно се сещаме, и обикновено след като стане белята. За мен си беше ясно, че кракът най-вероятно е счупен: имаше всички белези на такава травма. Но все се надявах да е друго.

Линейката дойде бързо. Личеше ѝ, че не е от най-новите, но беше в добро състояние. Момчето не посмя да пипа обувката на пистата, от една страна защото ме болеше доста, от друга защото се притесняваше от външно счупване. А ако има засегнат важен кръвоносен съд, свалянето на ски обувката на пистата може да убие човек, защото на пистата нямат всичко необходимо, за да преборят ефикасно хеморагичния шок. Затова ме шинира със специална надуваема шина и бързо подкара към Студенец, където е медицинския пункт на комплекса.

Пътуването беше бавно, но за сметка на това – мъчително. Сигурно няколко пъти се изпотих от болката, но стисках яко, че детето до мен ме гледаше внимателно, и без това достатъчно уплашено от станалото. Но явно адреналинът си е казал думата, защото даже успях да му се скарам, като се лепна да гледа на задната врата (беше се опрял с цялата си тежест на вратата, уплаших се да не се отвори).

Като пристигнахме следваха още изпитания. Ски обувка се обува трудно, и се сваля трудно. Не ви пожелавам да разберете как се сваля ски обувка, ако имате счупване около глезена… Нейсе, свалихме я! След това ски чорапът… и двамата травматолози, които ме обгрижваха, веднага бяха категорични, че става въпрос за счупване. Вътрешно, без важен кръвоносен съд (отокът беше много малък), но все пак счупване. Мамка му!

Тогава беше момента да се удивя, че медицинския пункт има собствен, портативен рентген. Свикнал съм да мисля за тези места като за потънали в мизерия, но явно това беше оборудвано добре. Не искам да знам как са останалите по света (предвид какви са начините да науча Smile), но това в Пампорово имаше всичко необходимо за първоначални спешни мерки: апаратура, медикаменти и най-важното: персонал!

Персоналът там беше от двама лекари-травматолози. Баща и син. Бързо ме снимаха (две снимки в два различни плана) и изводът беше, че счупването се лекува с операция. Предложиха, ако искам, веднага да отиваме за Смолян и да го оправяме. Проблемът обаче беше, че трябва да се стои в болница 4-5 дни, а това нарушаваше всичко много сериозно. Едно е да съм в София в болница, друго е в Смолян.

Тъй-като операцията не беше спешна, с Веси решихме да се прибираме за София и да се оперирам там. Тогава хората сложиха гипс (от средата на стъпалото до средата на бедрото, една огромна гипсова “чашка”). Аз помрънках, докато ми слагаха гипса, но си пролича, че са професионалисти и че им пука и за моята болка.

След като направиха гипса, треснаха ми една инжекция против коагулация (образуване на тромби).

Междувременно Веси отиде до Малина да докара колата. Наложи ѝ се да кара ски в дъжд (да, като ме вкараха в спешното заваля дъжд, все едно не можа да подрани 1-2 часа тоя смотан дъжд Sad smile)? След това успяла да затъне с колата, та я бутали, но в крайна сметка я докара почти до спешната помощ. Аз, на излизане от спешната (вече оборудван с патерици) успях да се дотътря шейната, която бяха приготвили специално за да ме преведе през 15-тината метра до колата. Въобще, като ударя една черта сега: оказва се, че в Пампорово хората са изключително добре подготвени за такива ситуации, и че са човеци! Или поне тези, на които аз попаднах, бяха човеци!

Вечерта, естествено, беше “интересна”. Болки, пъшкане, учене как да ходим с патерица, как да качваме стълби, без да си счупим и другия крак или главата и т.н. На другия ден пак същото, само че този път и пътуване до София. Тъй-като се оказа, че в неделя по спешност може само в “Пирогов”, и тъй-като моят случай не беше от спешните, решихме да изчакаме до понеделник. Отначало бях реших да ходя във ВМА, но после получихме добра препоръка от близък приятел, която ни насочи към лекар от “Пирогов”. Свързахме се с човека и в понеделник в 11:00 “цъфнах” в “Пирогов”.

До сега не бях влизал там. Останах потресен. Ако има място, на което да му приляга “the house of pain”, то “Пирогов” е безспорен лидер за тази титла. Ориста на това място е такава, че там ходим всички с тежки проблеми, понякога видимо шокиращи останалите (напр. имаше две пребити възрастни госпожи, окървавени лица, абе… страшна работа).

Лекарят, с който имахме среща, ни разясни вариантите. Те бяха два. Най-класическият: гипс между три и четири месеца, след това поне месец-два рехабилитация. Риск от скъсяване на крака до 1.5 см.

Модерния начин за лечението на тези травми е с операция за имплантиране на пирон. В костта се слага имплант, който хваща счупените краища, държи ги да зарастнат заедно и след това подпомага възстановяването. Разбира се, НЗОК предпочита да плати евтиния начин и след това 2-3 месеца физиотерапия, отколкото да плати новия, модерен начин, при който след един месец си на крака, а след два и половина си напълно възстановен (това при “стандартна прогноза”, разбира се). НЗОК, странно как, покрива операцията, но не покрива импланта за нея. Все едно можеш да си я направиш без импланта… абе… няма смисъл да говоря.

Естествено, че избрах модерния начин на лечение. Първо, не ми се мисли как ще карам 3 месеца в гипс (а може и 4!), второ рехабилитации и др… остави тази работа! Имплант – имплант. Слава Богу, мога да си го позволя, въпреки че чинно си плащам и за здраве всеки месец. Нейсе, те пък дават лекарства на татко, така че… има някакъв вид социална справедливост!

След като реших какво да правя ме изпратиха за още две снимки, явно тези от Пампорово не им харесаха (на мен си ми харесваха, не можах да разбера Smile, сигурно не съм излязъл красив!). Направиха ми ги тия снимки (електронни плаки! Яката работа!) и като се върнах в кабинета се запознах с другия лекар, член на екипа. Много приятен, млад човек. Въобще и двамата лекари ми направиха много добро впечатление, защото бяха открити, определено много интелигентни хора.

И така, днес се състоя събитието. В МБАЛ “Св. Пантелеймон. Перфектно място, светещо от чистота. Внимателен персонал. Особено ме впечатли приемната лекарка, която ми отдели сигурно над един час обяснения. Какво правим, защо го правим, какво следва и т.н. Успя да ме предразположи, да избие голяма част от страховете ми. Поклон за такива лекари, които все още гледат на професията си не само като “как да направим повече пари”, а и като на призвание. Поклон!

Няма смисъл да обяснявам, че стаите са перфектни. Това някак е “по подразбиране” за тези места.

Около обяд дойде и анестезиолога. И той внимателен, обясняващ и точен. Спинална упойка, ОК. Шубе-не шубе… какво да правим. Един-двама приятели вече ме питаха “мъжко ли ще е или женско”, като чуха за упойката. Шегаджии! Да, ама да знаете, че спиналната е само инжекционна, а тези, с които нашите жени раждат (секцио основно) се правят със специален епидурален катетър, който няма много общо с инжекцията, която получава човек в моя случай.

Около 15:00 “започна сериозното”. До сега не бях стъпвал в операционна, уредите са плашещи! Макар че към края на операцията вече ми беше интересно и ги разглеждах, докато работят, в началото си беше яко шубе. Набързо абокат, след това упойката (брррр!), и след това… половината от мен отиде да се разходи някъде. Предполагам, до “Люлин” и обратно, предвид колко време ме държа изтръпнал.

Докторите си свършиха работата. Малко приличаше все едно правят основен ремонт на трабантче: “Подай ножа”, “подай чук”, “Бургия 30? Не? А 36? Е, дай нея”, чукане, тракане, рязане, пърлене… абе всички екстри. Важното за мен в случая беше, че след епидуралната упойка ми бяха треснали такова успокоително в абоката, че не ми пукаше за нищо Smile. Огледах всички машини, тази за поддръжка на живота и реанимация (беше изключена, макар аз да бях включен към нея), рентгена (як, мобилен ренген, dual screen!), разни други причудливи нещица по стените. И маркучи! Много! Спомних си “старите маркучи няма кой да смуче” на Джендема. Трябва да я пеем скоро пак някъде!

След операцията, още порядъчно изтръпнал, ме доведоха в стаята. И аз се запих да видя кво става във Facebook Smile.

Постепенно упойката отшумя, но засега обезболяващите си казват думата. “Изпих” и три банки с глюкоза. Въобще, гледат си ме добре. А, да, изядох и една салата с пица, което си беше изненада, но повече от нужна, предвид че почти 20 часа не бях ял.

И сега довършвам това. Както виждате, много впечатляващ край на ски сезона. Надявам се обаче да е за последно, защото аз от ските няма да сляза (докато мога), но определено смятам да си взема поука от станалото!

 

П.П. И много ме е яд за танците. Поне три месеца съм аут Sad smile!

 

Photo (cc) leeds Sackboy