Тази вечер :Веси: реши да гледа “Есен в Ню Йорк”. С Ричърд Гиър и Уинона Райдър. Предполагам на Веси и харесаха актьорите и играта, но сюжетът на филма направо ме изкара от равновесие. Накратко: едно младо и красиво момиче си отива от този свят от порок на сърцето. Въпреки усилията, които хората около нея си правят да я спасят.
И след като изгледаш филма направо ти идва да се чудиш дали да не отидеш в манастир.
Не мога да разбера – защо го правят? Какво е това перверзно удоволствие от сценаристите да пишат филми, в които развлекателното с лупа го търсиш и не можеш да го намериш. Сценарий плосък и ясен като реклама на БТК! Ако не беше актьорската игра, филмът е тотална сълзливо-мърсолива тъпа боза.
Не трябва ли един филм да развлича? Да те кара да се отпуснеш и като свърши, да станеш отпочинал и ободрен? Ако питате мен – абсолютно задължително е! Но такива боклуци не само не те развличат, ами те натоварват допълнително с проблемите на персонажите там. И след това се сещаш една седмица за това колко криво му беше на Гиър. Че как няма да му е – скъса си гъза човека, за да може младата мацка да си остане с него поне още 10-15 години (щото тя със сигурност щеше да го зареже – той на 48, тя на 22, след 15 години неравенството ще е още по-тежко).
И що трябваше момата да умира? Гиър намери гениалния хирург, даже с хеликоптер го караха? Но не, дрогирания мозък на тоя, дето е написал сценария, явно отдавна е загубил усещането за щастие, ако то (усещането) не е в резултат от две магистралки кокаин! И затова – нека мре момичето, що пък да е живо, като може да е умряло? Такъв хубав кръст иначе къде щяха да го покажат?
Баси! Няма да пиша вече за тая тъпотия, щото се вбесявам.
А, да, да не забравя! Днес гледахме още един филм – Bewitched. Да не ви хрумне да си губите времето с него. Опитали са се да правят нещо като комедия, ама опитът е бил тотално неуспешен. Жалко за изхарчените излишни пари, за да се сътвори [и] тая простотия.
Еееех, едно време какви филми имаше!
Аз като ти казвам че имаш сериозен проблем – бъркаш гледането на филм с ходенето на кръчма 🙂
Като ти чета размислите оставам с впечатлението че си готов за средностатистически американски гражданин за когото холивуд бълва неангажиращи филмчета с хепиенд. Мдам.
Може би си ужасяващо прав – готов съм за средно-статистически американски гражданин. Ако това значи, че искам да ми е спокойно, чисто и подредено и да не ме занимават с глупосит – точно така е!
П.П. Само между другото – трябва ли да ме е срам от това?
От това че искаш да ти е комфортно – няма какво да те е срам. От това, заклеймяваш всичко което не е по твоя вкус – има за какво да се срамуваш. Без да си даваш сметка взимаш много крайна позиция. Ако имаше власт в ръцете си кой знае какво щеше да направиш с горките сценаристи, артисти, режисьори. Ей Хитлер е имал власт и е изтрепал сумати евреи. Като те слушам как се пениш, някак си се сещам за него. И приеми паралела на шега, не се впрягай … 😉
А аз пък прочетох постинга така:
На Дончо изобщо не му е харесал този филм.
Вместо да се натоварва излишно след тежък ден, той желае да погледа нещо по-развлекателно вместо натоварващо.
И има силно мнение по въпроса какво точно носи този филм и кой го е написал…
Някои от риторичните въпроси по-горе са наистина силни. Аз не бих ги поставил точно по този начин, ама нали за това всички хора сме различни ;-)? Помня като по-млад как чакахме на филмотечното кино в Пловдив някой “по-сериозен” филм, че да си начешем крастата. Определено има място и за такива филми, не само за поредния Холивудски… Но все пак ние като зрители имаме право да гледаме дадено заглавие, или да не го гледаме. И да си дадем мнението след като сме го гледали, за да може то да послужи на други хора. Аз обикновено така решавам дали даден филм ще си струва ходенето на кино или трябва да се чака на ДВД или даже на телевизията – чета ревюта. Стилът на ревютата варира от няколко безцветни изречения до разпалени коментари, но обикновено ми вършат работа.
И никъде не видях реални закани към екипа, сътворил филма ;-). А може би вече съм се научил, че може и да се изказват силни мнения без физически последствия, даже и да я има възможността за прилагането им :-D.
Май съм го виждал този филм по телевизията, но след прочитането на краткото описание на съдържанието, никога не съм си избирал да го гледам. Стига ми, че съм гледал Sweet November, макар че там краят е малко по-загатнат… Но явно няма да гледам “Есен в Ню Йорк” по собствено желание.
Абе то и на мен сигурно няма да ми хареса филма. Тук се получи малко продължение на разговора ни с Дончо от чата в блога. Просто исках да му натъртя, че без да се замисля взима прекалено крайна позиция и малко не уважава правото на другите да имат мнение. Жена му харесала филм който той не харесва – ами случва се. Трябва ли човек да се пали от такива неща … в края на краищата всеки има право на лош вкус.
Дончо, много си краен относно филмите, а и не само! Не може винаги черното да е черно, а бялото да е бяло, има и сиво по средата. То за всеки влак си има пътници. Лично аз когато гледам филм, не се интересувам от края, а какви мисли и емоции буди в мен и се замислям върху тях. За мен филмите не са само начин за релакс, то за това има къде по интересни неща за правене. Наистина всеки има право на вкус и трябва да си малко по-толерантен към другите.
много ми хареса филма. много.
като гледам и при теб е имал голям успех. той е като всяко друго изкуство, вземи за пример фотографията. една фотография е успешна ако води до емоция в публиката. дори да е отрицателна. не говорим за нещо отвратително, което ти носи погнуса разбира се. за да изпишеш толкова много, при все че не си писал толкова и за любимия си филм (между другото кой ти е любимия филм и защо?)… замисли се.
като ми отговориш ще ти кажа кой е моя и защо 🙂
Мда, явно филмът има някаква стойност все пак, щом george го е харесал, а Ата каза, че нямало да му хареса :). А и днес бях позабравил по-голямата му част и отрицателната емоция не беше толкова силна, колкото очаквах.
А и може би нямаше да омекна толкова бързо, ако Главния Цензор не се беше намесил. Бубу, само не го приемай като критика – приятно ми е, когато критиката ти е вербална (а не кинези-критика с точилката по главата. Преобразуване на енергията от кинетична в потенциална, мда 🙂 )!
@george: Любимите ми филми са много. От сериозните това е “Scent of a woman”. От касовите мога да назова много (по ред на харесване, но и не само):
* Star Wars 1, 2, 3, 4, 5, 6
* Lord of the Rings 1, 2, 3
* Harry Potter 1, 2, 3, със сигурност ще бъдат 4 и 5 и 6 и т.н. (книгите също са връх!)
* Снощи си припомних очарованието на иначе плоския екшън Die Hard 1, 2, 3
От сериалите – на първо и безспорно место слагам “Friends”, след тях е “Battlestar Galactica” в едно с минисериалите и, не мога да подмина “ALF”, а защо не и “Allo, Allo”?
И така нататък, и така нататък. Mного са, и със сигурност изпускам доста, но… това е!
Да обобщим: Както Ата по-горе каза: аз съм типичният, прост и ограничен псевдо-американски ТВ зрител (псевдо, защото не съм американец, а българин, все още). Искам развлекателни и ненатоварващи филми, защото и без това животът не е много радостен. Може би след време ще заместя филмите с тежки медикаменти от рода на Xanax… кой знае!
П.П. Дано не съм объркал някой линк – много са!
моя е city of angels. (адски киноман съм. гледам от 20 години филми, още с първото видео което имах). това е еди от най най филмите ми. много харесвам и к-пакс. много. и ако трябва да добавя трети филм, може би… последния мохикан.
другото е много преходно.
разбира се това е лично мнение, с което не ангажирам никой. 🙂
@george: Разбира се, City of Angels… Спомням си този филм, такъв не се забравя. Макар че краят му също беше неописуемо тъп (по моите стандарти).
Верно – гаджето определено наруши “правилата”. Ама защо трябваше веднага да умре?
Отговор: за да му е гадно на зрителя, който днес е пропуснал да смръкне магистралка!
Изгледай още веднъж някоя посредствена комедия като Американки пай и бъди happy. Филма с Гиар и Уинона е всичко друго но не и “боклук”. Бъркаш пич, но то си е за теб 🙂
@geo: Мерси, така смятам и да постъпвам. Аз не съм артист, технократ съм. И такива като мен предпочитат да си гледат кефа, а не да си теглят въжето след филм като този с Уинона (да не я познаваш лично?) …
Иначе харесаха ми някои снимките на сайта, който името ти реферира. Някои даже много. А някои – никак. Всеки има право на мнение, нали? И хората сме различни? Не?
Работата с “вкуса” е доста дълга. Ясно е, че хората са различни. Единственото което ме провокира да пиша тук е крайното ти мнение. И ако трябва да съм по-точен – “крайно тенденциозното”. Все си мисля, че в крайните оценки за нещата се крие повече субективизъм от колкото оценка. Но и това си е начин 🙂 Няма лошо. Уинона не я познавам, но бих се запознал.With pleasure 🙂