Днес си купих поредната каса биричка. През Юли, покрай дългия юлски самотен период, станах горд собственик на две каси, и сега имам възможност като има прИмоция в магазината, да ходя и да си пълня касите с бира. И след това с :Веси: си ги пием.

В понеденик тръгна пак прИмоция на Карлсберг – каса бира (24 х 380 cl) в магазина е само ДКК80 (ЕУР 10.70). При положение, че 6 бирички са половината от тая цена, няма кой да им се хване – купуваме на каси от Декември насам :). Та в понеделник аз побързах да напълня празната каса. Час след това с Веси побързахме да изпразним другата (имаше само 2 бутилчици останали, та ги пресушихме!). Битов алкохолизъм, би казал някой, и много би сгрешил. Това не е никакъв битов алкохолизъм, това си е нормално пийване на вечерна биричка. А и освен това е малка бе, какво искате вие?!

Та днес реших да напълня и другата пресушена каса. Речено – сторено. Яхнах колелото заедно с касата и се дотътрих до магазина. Той е на около 10 минути пеша, с колелото се стига за 5. Касата стои върху багажника отзад, а аз карам с една ръка, а с друга придържам касата за дръжката (тя има дръжка в средата) да не вземе да се изтресе на пътя и освен да направи боклук и да ме вкара 7 евро назад (толкоз струва амбалажът). Та отивам аз до магазина и гледам – млад датчанин избира цветя. Момчето беше младичко (максимум 17) и очевидно не избираше цветя за майка си! Въртя се, сука, гледа розите (те едни рози… на пазара в Тракия са по-свежи на 6-я ден от откъсването им), чуди се (и аз бих се чудил на негово место) и най-накрая взе практично решение – саксия. Аз, честно казано, се зачудих на решението му, но… негова си работа. Да ме прощава момата, която е получила саксия тази вечер, ама да свиква от рано!

Ще кажете – що го одумвам! Ами той ми привлече вниманието точно щото с интерес наблюдаваше борбата ми с касата, колелото и рампата за оставяне на колелетата. Аз се ядосах – и затова го избложих така :). Но понеже той няма да знае български – няма и да се почувства кой-знае колко избложен. Но всичко е вярно – за саксията, и за розите (за жалост). За розите е особено вярно, щото последния 2-ри Октомври си имах бая ядове с това да намеря свестни цветя, а сега виждам, че пак ще си имам 🙁 ! Но човекът ми показа решението – саксия! Веси да му мисли 🙂 !

Автоматът глътна касичката, изплю бонът, взех новата каса и се затътрих с нея към къщи. Пренасянето на пълна каса вече си е висш коло-пилотаж. Пълната каса, освен че е по-скъпа и се троши много по-ефектно, е и доста по-тежка. Но това я прави значително по-стабилна върху багажника, защото “си тежи на мястото”, така да се каже. Но всеки път като карам пълната каса към къщи, мисля няколко минути по темата “собствен автомобил в Дания”. Проблемът е още по-голям ако __нося__ пълната каса към къщи – тогава тези мисли освен че са много по-интензивни, са и с много по-сериозен емоционален заряд.

Та домъкнах аз касата, влизам вкъщи и кво да видя – докато ме нямало (някакви си 15 минути), _наште_ заработили “надницата”. 0:2 за Исландия, о, шок и ужас! Седнах аз да подкрепям националите ни (и майките им да подкрепям), и слава Богу – нещата постепенно се промениха. Но… очевидно ние вече нямаме футбол, приятели. 1994-а беше преди 11 години, и новата 1994-а ще е най-рано след толкова :(. Мисля си, че сегашните ни футболисти са рожби на прехода – могат само да се оплакват и да чакат някой да ги “оправи”. И те ги оправят – шведи, унгарци, че за малко и исландците да ги оправят. Направо не ми се говори, че аз (за кой ли път казвам) от футбол не разбирам и затова може да наговоря много простотии. Но не съм доволен, не ми е кеф, ще взема пак да спра да гледам БГ футболът, което е предателство както и да го погледне човек 🙁 . Но майната му – няма да се ядосвам!