Тази сутрин :Ангел: направи доста интересно нещо. Започна се с това, че се събуди около 06:30 и от неговата стая се развика за майка му. :Веси: в просъница му каза да идва при нас, и той (вече научил се да преодолява пръчките на детското легло) дошляпа веднага. Легна с нас, и заспахме пак.
По едно време (около 08:30) усетих как малкия пак се размърда, стана (без гък да каже), отиде до тоалетната, след това си пусна телевизора и седна да гледа детското. Аз изкарах около 20 минути така и след това станах при него, оставяйки Веси да си доспи колкото може.
До сега той никога не се беше държал толкова пораснал. Направо тръпки ме побиха, като го видях как самостоятелно се “оправи” – без въобще да ни занимава нас. Това е само началото, сигурен съм че няма да усетим кога ще дойде времето да се прибира, когато ние спим и да излиза, когато ние вече сме излезли…
Иначе аз тези дни забивам StarCraft. Както вече писах, купих си я заедно с още две игри. Взех ги воден от идеята “харесваш ли нещо и можеш ли да си го позволиш – подкрепи го!” Това е един вид уважение към тези, които са създали играта, поне аз така го разбирам.
И този уикенд се запретнах да го превъртя отново. Казвам отново, защото през дългите старшина-школнишки вечери в казармата, го превъртях за първи път. През далечната 1998-а, когато вечерта оставах в поделението, се занимавах основно с това – да играя StarCraft. Не че тези вечери бяха много (аз бях общо-взето като на работа), но все пак ги имаше щом успях да мина всички мисии тогава.
Спомените ми бяха едва ли не че тази игра се превърта на един дъх. Но този уикенд ми показа, че това въобще не е така – два дни яко игра (омаля ми китката, изтръпна ми врата), а аз още не мога да приключа с първата (човешката) кампания. Здрава игра, човек не усеща как минава времето пред нея.
Тези два дни общо-взето само с това се занимавам.Слушам радио и бича игра. Времето вчера беше много хубаво, но днес като че ли есента се кани да се настанява трайно по тукашните земи.
Така е, Дончо. Растат си децата. И както си виках наум като бяха бебета “Хайде да пораснат малко, че е тежко с толкова малки деца”, сега виждам, че е вярна българската поговорка “Малки деца, малки проблеми” ;-).
хи-хи-хи
Забравили сте вие и двамата какво е наистина малки деца и как може да се очаква всичко от тях! То и аз бях позабравил, ама завчера, като изпи Мимито една-две глътки чист спирт, оставен не където му е мястото по НАШЕ невнимание, си дадох (за кой ли път) отново сметка колко са беззащитни малките и каква голяма отговорност носим ние, големите, докато пораснат, и чак тогава да важи вече сентенцията “Големи деца – големи проблеми”, ама е ясно, че проблемите вече ще са от съвсем друго естество…Той и сина това лято за малко да направи една глупост, която изобщо не съм очаквал точно от него (нали вече е “голям”) – заварих го с една жица пред контакта в момента, в който се канеше да и напъха 2-та края в дупките – направо ми се обърна сърцето какво щеше да стане, ако съвсем случайно не го бях видял…та така, Дончо – много се радвам, че вече става по-самостоятелен Ангел, но и много трябва да се внимава, че стават изобретателни гадинките и може да се очаква ВСИЧКО от тях!
blask sheep wall
there is no cow level
show me the monew
power overwhelming
😉 не че не ги знаете, но все пак повторението е майка на знанието! Пък и винаги ги използвам в последния момент преди на ми влязат 2 дузини хидри!