Днес пак бяхме на разходка. С :Веси: единодушно решихме да се разходим до Копенхаген. Точно след като взехме решението се обади Нора и се разбрахме следобед да се видим на барбекю, пийване и приказки. Това малко съкрати разходката, но плюсовете бяха многократно повече от съкращаването, така че като цяло бяхме много доволни.

По средата на разходката Веси внезапно реши, че и се разхожда с корабче. Има едни интересни увеселителни корабчета, които плуват из копенхагенските канали. Aз си мислех, че подобна разходка би била умопомрачително скучна, но Веси ме склони (използвайки скритите си трикове) и аз хукнах да търся банкомат (на касата, странно защо, не приемаха нищо друго освен кеш).

Банкомат намерих не много лесно, но все пак намерих. Метнахме се на следващото корабче и отпрашихме (ако въобще може да се употреби тази дума за плаване) на разходка. Имаше странна екскурзоводка, която съобщаваше на датски, английски и немски най-интересните части от пътуването. Тук – това, там – онова и т.н. Цялото пътуване беше час, Ангел направо откачи от скука, а аз накрая трудно си сдържах нервите заради него! Но като цяло може да се каже, че ако бяхме само аз и Веси щеше да е страхотно, понеже видяхме много интересни неща, които до сега не бяхме виждали и набелязах(ме) поне три-четири места, които трябва да посетим в бъдеще.

След корабчето решихме да продължим за малко разходката, но Ангел не издържа и се запътихме към метрото. След това на влакчето и сложихме мъникът да спи, за да може да издържи вечерното излизане.

Вечерта мина много приятно. Отдавна не се бяхме виждали с Нора и Цецо – поговорихме си, разказахме си какво и как е станало – накратко изкарахме една много приятна вечер. Нора беше направила страхотна торта и всички я оценихме!

Като цяло денят беше уморителен, но си струваше. Времето все още е хубаво, докога ли?