Днес беше хубав ден. Започна с това, че ходихме до магазина, за да купим разни дребни щуротийки и малко ядене. Веси не остана очарована от сметката в магазина, но се съгласи с мен, че всичко беше много необходимо.
След магазина се наложи да запретна ръкави и да вляза в неравен бой с варовикът, който се беше натрупал в банята: по мивката и ваната. На бойното поле се употреби ново бойно отровно вещество, което преди това аз избрах от магазина. Първата схватка беше в мивката. Там варовикът лесно отстъпи и след 20-тина минути имахме прекрасна, блестяща мивка.
Не такова обаче беше положението с ваната. Поради формата на ваната и поради технологични особености на някои места се беше натрупал толкова много варовик, че дори след почти едночасова схватка се наложи да направя компромис и да прекратя (временно) офанзивата. Успях да почистя огромно количество, но все още остана доста, когато ми свърши бойното отровно вещество. Другата седмица, ако не ме хване мързела (или лудите), пак ще купя една бутилка и ще се отдам на дрога във ваната! Поне да ми ставаше хубаво, а то само кашляш и псуваш от време на време. И отворения прозорец не помага… Надявам се обаче рано или късно да успея да почистя всичкия варовик. Другия път ще взема и препарат за ръжда, защото има доста петънца, които искат внимание и те.
След като се изкъпах, седнах да погледам новите попълнения в Magnatune. От всичко ново най-много ми допадна албумът Each of Us на Ya Elah. Ако не сте ходили в сайтът за свободна музика Magnatune, крайно време е да го сторите – там всеки ще намери своята музика, която може свободно да си свали и безплатно да слуша съвсем легално, стига да не прави пари от това).
Като настана време, цялото семейство дружно се занесохме в Деница, където бяхме канени на купон. На такава лудница отдавна не бях присъствал: май ставам твърде стар за такива преживявания. Пет оперативни езика (най-честите бяха български, датски и английски), много хора… Като цяло беше приятно прекарване, въпреки лудориите на :Ангел: и въпреки късния час, в който се прибрахме. Може би ще го повторим… ако пак ни поканят :)!
Шо да си стар, бе Донски?? Има още години да минат преди да можем официално да се наречем “стари”… И ние от време на време ходим на някое и друго събиране със стари приятели от университета тук (и както може да се предположи, има хора от доста краища на света), но се разбираме идеално. Оперативният език е главно английски (близко до акъла), ама говорим и на български, а с руснаците на руски ;-). И не ми се вижда лудницата да е огромна. Но може там да е било по-различно. Най-важно е как се чувстваш обаче, а не на колко години си!
@Владо: ами не съм чак толкова стар, ама нещо купонджийският дух винаги ми е убягвал! Питай жена ми, тя може да ти разкаже легенди за това какви “разпалени спорове” (да не кажа – кавги) сме си имали покрай нежеланието ми за този тип развлечения :)…