Tag: apple

iPhone, oh my!

iPhone, oh my!

Frozen HellТези, които ме познавате, днес очаквайте земята да се продъни и адът да замръзне…

Защо, ще попитате? Причината: ще взема за лична употреба един iPhone 5S.

Досега много устройства на тази компания са минавали през мен, но винаги са били предназначени за колегите от фирмата, или за приятели. Личното ми отношение към тази технология е изключително негативно, поради ограниченията, които Apple налага на своите потребители и екосистема от разработчици, както и по “твърде американския” начин, по който са направени нещата там: има един начин да свършиш нещо и той е свещенния начин и Волята Епълска не подлежи на коментар (т.е., малко “тука е така” парадигмата, която ми е много дразнеща).

Нейсе, покрай плана ми за лично развитие в Майлстоун (много шантав превод на development plan, извинете) реших, че си струва да се опитам да се “помиря” с ай-платформата. Друго, което ме бута в тази посока, е новия език в iOS8, както и заявката на Епъл за навлизане в Home Automation. И последното, ако се окаже че експериментът не е успешен, винаги мога да дам телефона на (поредния) ай-фен, който ще си пожелае 5S за служебен телефон. А и хора, които безкрайно уважавам и на които вярвам ми казват, че не била лоша платформа, та…

Давам си минимум два месеца, през които (ако трябва) ще се назоря да използвам 5S като основен смартфон за мен. За успешен ще приема експеримента, ако успея да се задържа с този телефон шест или повече месеца (просто защото след първите два би следвало да е само и единствено по мое желание). В такъв случай ще имам достатъчна информация, за да реша за себе си коя от двете платформи си струва за моя следващ служебен телефон. Не знам как ще издържа два месеца без безценната ми SwiftKey Keyboard… отсега тръпна в отвращение как ще пиша с това чудо :(. То ще се види. Междувременно, ако SwiftKey пуснат iOS версията си, това доста би повлияло на успеха на експеримента 😀

За пълен провал на експеримента (и на волята ми) ще приема ситуацията, при която изоставя айфона по-рано от 08-10 август 2014. Или ако видя, че в крайна сметка пак си използвам удобния ми Андроид.

Междувременно ще се опитам и да си водя бележки тук :)… за моя поука.

Засега Samsung Galaxy Note 3 телефона ми ще остане активен, винаги зареден и готов да поеме мизерия, която би се получила, ако iPhone-а ме издъни. Но ще се опитам да го заровя така дълбоко в чантата, че да не се изкушавам лесно да го грабна и да се възползвам от невероятното удобство и гъвкавост на Андроид платформата. Т.е., ако видите да ви звъни непознат номер, може и да съм аз :). Вие си ми звънете на моя номер, той ще е пренасочен винаги към правилното устройство.

Предполагам, ще минат 1-2 дни, докато успея да направя пълна и успешна настройка на системата. Важни неща като фирмена поща, календари (не, няма да използвам iCloud засега), лична поща, контакти… абе много работа! Най-вероятно до тогава ще използвам двата. След това обаче… дупе да ми е яко!

И преди моите мили (без капка ирония тук) приятели от Майкрософт да ме нахейтят защо iPhone а не Windows Phone ще кажа, че аз познавам, харесвам и уважавам Windows Phone като платформа. Търся в случая познание за iOS/iPhone, което се надявам да ми помогне да разбера по-добре екосистемата им, идеите им и доколко (и) тази платформа би ми паснала. Също така може да стигна до там да си направя developer account за Apple и да пробвам да пиша на новия им език (извинете, ама Obj-C ми прилича на С++ код с random 6 и 7ми бит на source code-а). Току-виж, станало чудо 😀

Image credit: Frozen Hell Engagement by JoopaDoops

Ежедневно: 23.01.

Ежедневно: 23.01.

Понеделник. Като всички други понеделници, идващи след кратък (но съдържателен!) уикенд. Усещаш, че не си успял да си починеш както трябва и да се отърсиш от напрежението. Или защото си пътувал, или защото уикендът ти е дошъл кратичък. Е, в моя случай беше и заради двете, но това няма много значение.

Малко преди да свърши този понеделник, попаднах на материал от Иван Ралчев, който кратко и ясно синтезира виждането на Apple феновете за нещата. Материалът ми хареса, мисля че доста добре е събрал в едно маниащината на средностатистическия фен. Не го казвам, или поне се старая да не го казвам отрицателно 🙂 .

Честно казано, моите впечатления от първия ми допир до MacBook-а на Веси през далечния октомври 2006-а предизвика у мен подобно възхищение. Предишния компютър на Веси беше една 7 сантиметра дебела, тежка 17″ Тошиба (която, между другото, Ангел сега използва!). В сравнение с нея бялото “книжле” изглеждаше изящно. То и сега си изглежда изящно, но малко повечко му тежат годинките. Но все още работи, въпреки че е със сменен клавиатурен блок (спомняте си онзи гаден, фабричен дефект, който белите маци имаха?), както и е с китайска батерия, сменена по препоръка на Йовко, защото оригиналната след 5 години работа се беше подула и заплашваше да спука дънната платка на бука. Но въпреки това работеше перфектно!

Та Иван много добре е изразил тези чувства в материала си.

Интересно, когато аз си купих Мак Бука преди вече месец и отгоре, като че ли не успях да му се зарадвам толкова. Едно, че беше спешна покупка (Мартин ме остави без лаптоп, успявайки някак фатално да прецака стария ми такъв), друго че просто исках хардуер, за който да съм 100% сигурен, че работи и че дори да направи проблем, сервизът няма да се правят на интересни (впечатленията ми от Apple сервиза в България са прекрасни, надявам се да си останат винаги такива). Нямаше го чак тоя трепет, вълнение и т.н… Може би затова не разбирам и аурата маниащина, която като че ли е задължителна част от всяка айПокупка.

Първия “трепет” всъщност не беше свързан с хардуера, а с това как един софтуер (Parallels Desktop) подкара безпроблемно прясно-инсталирания ми Windows 7 в екран на MacOS. Тогава всъщност осъзнах, че няма нужда да рестартирам всеки път, когато искам да работя с Windows, включително и когато възнамерявам да играя. И тогава малко така ме обхвана едно еуфорично усещане, за което може би говори Иван. Но беше за кратко, макар Parallels да се превърна в най-използваното от мен приложение (Windows-а практически не се затваря).

Не за пръв път обаче се уверявам в това, че ако заложиш на една екосистема, трябва да си стоиш там. Все още не съм успял да подкарам читава поддръжка на Home Server под Mac OS. Майкрософт предоставят добър интегриращ софтуер, който обаче жестоко се прецаква, ако е под Lion. Причината: едно от основните приложения в Lion е именовано Launcher… а по същия начин се казва (винаги се е казвал от години насам) приложението, което служи за интеграция с Windows Home Server. И познайте какво става, като се опиташ да инсталираш поддръжката на Home Server върху Lion: Майкрософт проверяват дали има вече такова приложение (това им е “am I installed” проверката) и казват, че вече си си инсталирал поддръжката и всъщност няма смисъл да я преинсталираш. И всичко свършва там.

Месец и отгоре и още се мъча да намеря начин да си спестя покупката на NAS. Но най-вероятно няма да успея.

Приятелите, които ме обичат, но обичат и да ме дразнят ми казват “купи си един Time Machine и ще ти свършат проблемите”. Аз обаче Time Machine не искам, искам си сървъра да работи и да ми поддържа и Мака. Но постепенно губя надежда, че това може да се случи.

Йовко беше препоръчал един НАС, iomega StorCenter ix2-200 Cloud Edition, когато покрай Dropbox неприятностите нещата с личните облаци бяха загрубели. Жалко, че заради наводнението в Тайван, цената на този NAS е повече от двойна в момента, иначе до сега да съм го купил и да съм забравил за проблема! Домашния сървър ще остане, но резервираността на данните би се поела от този NAS и проблемите биха се решили.

Чакаме… пусти, опустели, скъпи дискове!

ай-Свободата, Санчо!

ай-Свободата, Санчо!

Чудя се има ли смисъл да ходя “там”. “Там” е мястото, в което искаш да обясниш на ай-хората защо, по дяволите, ти продължаваш да си анти-ай. Ай-хората не могат да разберат лесно твоята позиция, защото в ай-светът никой не е “анти-ай”.

В този свят всички са доволни, обградени с любезните грижи на сервиз, който е бърз, точен и ефикасен (да, дори и в България!), за тях работят стотици хора, изследващи под лупа ай-софтуера, за да не може да мине нещо, което да затормози ай-сферата и да не дава Бог, хората да разберат, че ай-чудесиите са напълно безпомощни без този чудовищен филтър.

С тъга установявам, че губя все повече и повече от “моите” хора в този свят. Хора, които обичаха свободата да изследваш, да чепкаш, да чупиш и след това да оправяш. Хора, с  които заедно порастнахме, и в прекия, и в преносния смисъл. И които сега нямат време да се занимават с недостатъците на една по-свободна платформа и предпочитат уютния и спокоен ай-свят. Аз ще продължа да си ги обичам и уважавам, просто ми е мъчно малко… за времената, може би :). Старческа носталгия ли долавям?

Сега, когато имам възможността да опознавам и двата (че и трите) свята, мога да заявя съвсем отговорно, че без детайлното изследване и цензурата на приложенията, ай-светът щеше да съвсем друг. Неговите обитатели щяха да са доста по-нещастни и най-вероятно доста по-малобройни. Когато разработваш едно ай-приложение от нулата, разбираш колко малко е защитата от програмистки грешки (от чисто приложна гледна точка) там. Така осъзнаваш, че всъщност е ужасно лесно да събориш прехвалената “супер стабилна” платформа в прахта, защото нейните самозащитни механизми разчитат единствено и основно на хилядите (вероятно индийци или китайци), които решават достойно ли е едно приложение за ай-света или не.

От това, което съм видял до сега, си правя извода че ай-ОСът всъщност е доста калпав! С три реда код можеш лесно да сринеш операционната система и да се наложи мек (че понякога и твърд!) рестарт на устройството. Това по подобен начин го можеше и Windows Mobile от 2002-а година, но не чак толкова лесно и елегантно :). И Android, и Windows Phone бързичко ще лепнат един шамар на подобно приложение и ще го изпратят в небитието много преди то да е успяло да стигне до ядрото и да предизвика масивен срив в него.

Разбира се, от гледна точка на цялата екосистема нещата работят: платформа, на която програмистите създават, след това производителят одобрява всяко единично приложение, и едва тогава потребителите използват приложението. Ако одобрението се извади от процеса, ай-платформата ще прилича малко или много на това, на което прилича Андроид днес: хардуер, след това операционна система, след това дебел слой от приложения (антивирусна, защита на батерията и др.), които помагат на системата да работи безпроблемно (понякога успяват), или поне да работи с по-малко проблеми. Проблемът е, че и този слой повечето пъти не успява да си свърши работата и както си стоиш, разбираш че за 2 часа си загубил 30% от батерията си! Е, свободата си има своята цена!

С третия, най-пресен смартфон-играч Windows Phone нещата са някъде по средата, основно клонящи към ай-модела, но без неговата виталност. Отлична платформа (да, колкото и да хейтите, платформата е желязна и изпитана във времето!), но тежка цензура от страна на производителя, същата като тази на ай-света,но за сметка на това жестоко ограничена от бюрократични правила и принципи. Тези бюрократи не позволяват на “нечисти хора” да създават и използват приложения за платформата. Ако имаше начин, щяха и да забранят устройствата да се продават на “нечисти хора”, но пазарът не търпи подобни регулации, засега! Според Майкрософт “нечистите” хора са хората от нашите (и много други) географии, за които не си струва да се мисли и които са вечно осъдени последни да могат да използват услугите, с които “чистите хора” са свикнали от години.  Windows Phone е страхотна платформа за “чистите хора”, но ние, “нечистите” трябва да се борим с нея. И тъй като борбата е тежка и безсмислена, а затвореността на Windows Phone идва като модел от ай-света, в “нечистите” географии трябва да си луд, за да ползваш Windows Phone. Или трябва да харесваш шльокавицата. Или трябва да работиш в Майкрософт. Тогава борбата не е толкова тежка, защото дори “нечистите хора”, ако работят в Майкрософт, могат да пишат приложения за платформата и дори да я кирилизират (почти) успешно.

Като обобщение: единствения разумен избор за мен е Андроид. Ако някой ден стана от “чистите хора”, Windows Phone е възможна алтернатива. Ай-светът обаче едва ли ще ме грабне засега. Не защото не харесвам малки, заоблени и стъклени джаджи с перфектен екран. А защото не мисля, че всичко, което използвам, първо трябва да мине през вещите ръце на някой индиец, който да натисне бутона “Approve”, за да мога след това аз да си сваля и използвам приложението. Аз предпочитам да мога аз самият да си реша за себе си, не да чакам индиеца първо.

Е, под Андроид ще продължим още дълго време да чакаме перфектното устройство, което да работи поне малко “ай”. Няма да го дочакаме. Няма как да стане. Отвореността на платформата и възможностите, които тя дава за експерименти, комбинирани със зверската конкуренция и вече налична фрагментация винаги ще водят до това отделните производители да разтягат до край възможностите на хардуера (защото върху тях го няма строгия контрол на Епъл или Майкрософт), което ще води до това потребителите да страдат от това или онова публично известно проблемче, което производителят не може да отстрани навреме. Или не иска, защото бърза да пусне модела на пазара, преди останалите 5 конкурента.

Няма телефон под Андроид, който да няма поне един-два такива дразнещи проблема.

Няма телефон под Андроид, който да не страда от загуба на батерия. Тук отсявам телефоните, които се използват само и единствено за разговори. Но тогава по-добре си вземете един Самсунг с Bada и въобще не си играйте със смартфон: в крайна сметка телефоните с Bada траят по седмица и половина без зареждане. Ангел ми е пресен пример, неговия телефон трае по 10-15 дни без презареждане, ако той говори по 5 минути на ден средно.

Андроид дава Свобода (да, точно с главното “С”). Но всичко това си има цена. Ай-света и Майкрософт отнемат свободата. Това дава преимущества, на съответната цена (не само фискална такава). Оттук-насетне всеки сам трябва да си реши.

Най-голямата Свобода обаче е да има алтернативи. Спомняте ли си, когато единствената алтернатива беше Symbian?

Theme: Overlay by Kaira Extra Text