Здравейте. Аз съм Дончо и съм фейсбукохолик.

Здравейте. Аз съм Дончо и съм фейсбукохолик.

Знаете ли, понякога си мисля колко по-добре щеше да ми е без Facebook. Винаги, когато си го мисля, си мисля и колко зле щеше да ми е без Facebook.

Тъжна истина е, че в днешния свръхдинамичен свят, ако разчитахме само на срещи на живо, щяхме да сме много по-бедни откъм преживявания един с друг. Имам предвид по-бедни откъм общуване с хората. За разлика отпреди десет години, днес виртуалното общуване може да бъде много пълноценно. Но точно както и общуването “на живо”, виртуалното общуване може да е обидно, тъжно, емоционално, досадно, “твърде много” или “твърде малко”. Разбира се, винаги ми е приятно да изпия чаша кафе с приятел или познат, който отдавна не съм виждал, но социалната мрежа ми дава възможност едновременно да пия сутрешното кафе с минимум 100-200 приятели и познати, което много рядко може да се случи наживо.

Аз съм “редовен” във Facebook. Някои приятели ме смятат, че съм “нередовен”, защото съм толкова редовен там. На тези приятели им се извинявам предварително, че съм най-вероятно единствения (или от малкото), които им пълнят потока с неща. И когато влязат във Facebook, виждат 80% от нотификациите, че са с мои глупости. Тези приятели би следвало по-добре да си подбират виртуалните приятели :).

Разбира се, други приятели вече го приемат за нормално. Нещо като “той си е чалнат, но иначе не е опасен”. Веси, разбира се, смята че онлайн патологията ми е нелечима вече. И вероятно се надява да няма отражение в реалния живот :). Защото аз засега май не смятам да я лекувам.

По моя лична преценка, “прекарвам във Facebook” около половин час дневно. Възможно най-точно погледнато, през моят RescueTime Dashboard (съжалявам, вероятно няма да го видите) виждам, че за последните 30 дни съм използвал Facebook for Android 100 минути, а Facebook.com като web site 9 часа и 24 минути. Това, грубо погледнато, прави 11 часа за 30 дни, което даже е по-малко от 30 минути средно на ден. Ако чисто с цел експеримент прибавим още 2 часа от айфона (където, разбира се, няма rescue time, защото… нали… айфон и Епъл знае най-добре), та ако прибавим и едни два часа на месец и там, приближавам се до 13 часа. Някакви случайни грешки още (все в полза на “стоенето по цял ден във Facebook”) и може спокойно да допуснем, че на ден средно губя по 30 минути в тази социална мрежа.

Я да видим обаче какво получавам:

  • Имам страхотна мрежа от приятели, колеги и съмишленици. Освен, че ме мотивират с тяхното харесване на моите неща, те ми носят и информация, която често ми е интересна и полезна. Даже ако щете да е #нитоденбезкотенца материал, пак си струва, защото ме кара да се смея. А смехът е нещо полезно.

  • Ако се наложи да попитам нещо, отговорът е на точно на един въпрос разстояние. Благодаря ви, приятели. Страхотни сте.

  • Спомняте ли си едновремешните форуми? Аз съм/бях VIP в bgdev.org, над 1700 мнения. Бяхме страхотна общност…. тогава… преди Facebook, преди the dark times :). И въпреки разнообразието на дискусиите там, това не може да се сравни с разнообразието в една разнопосочна социална мрежа като Facebook.

  • Най-ценното си остава филтрираното съдържание, което споменах и на първо място. Практически това уби RSS потоците. Имам Inoreader, но почти не използвам RSS четене. Не само защото се появяват все по-малко блогове, а и защото RSS ти дава всичко “ангро”, докато във Facebook съдържанието е филтрирано с оглед на моите предпочитания и интереси.

  • Като казах “блогове”, спомняте ли си как преди Facebook, блог-обществото беше доста по-активно? Как се случваше, след масова “блог-истерия” да се инициира промяна, подобно днес на модела “Facebook Justice”? Днес всички сме фейсбук-съдии и се произнасяме за всяко престъпление, което ни възмути. Често искаме смърт за някой, който дори не е осъден. Разбира се, не знаем че в България отдавна няма смъртно наказание – един от белезите на цивилизования свят.

  • И за малко да забравя: хибридното бойно поле Facebook, мястото, на което биваме редовно облъчвани от платените тролове на путинската пропагандна машина. И някои други, разбира се. БГМами, Антивак общества, Хомеопатични спасители, Лекуващи рак със сода за хляб и т.н. Чудесен начин да изпитате емоция от типа “ех, как ми се иска да извия на някой главата”. С времето, в зависимост от опита ви, свиквате. Или си казвате “абе аз защо не му *** ******* на тоя Цукърбърг и неговото неправославно творение”. И решавате, че четенето на хартиена книга си струва, ако ще и само заради аромата на страниците ѝ.

И така, много още мога да разкажа за моята Фейсбук зависимост, но нещо ми писна, а и ми се чете хартиена книга. Преди лягане. И аз обичам миризмата на хартията, а “60 години живяна история” мирише страхотно. Като всяка стара, но добре съхранявана книга.

Скъпи анонимни онлайн-социалномрежести приятели, аз за днес свърших. Благодаря ви, че ме изслушахте! Сега е ваш ред да си признаете!

Image (cc) Poster Boy

Съботно за Гюро Михайловизма

Паметникът на Гюро Михайлов в ПловдивДнес, малко позакъсняло, през Facebook feed-a ми премина очакване за избухване на справедливо обществено разгневяване по повод ПРЕМЕСТВАНЕТО на паметника на Гюро Михайлов от площад “Централен”.

Аз пък съм “ЗА” това преместване. Мисля, че е добра идея.

Гюро Михайлов е часови, загинал и предизвикал смъртта на още четирима войници, поради липсата на разум и мисъл в собствената му глава. По време на пожар, отказва да напусне поста си, освен ако не бъде сменен от началника на караула (така е според Устава). В отчаян опит да го спасят, началника на караула и още трима се връщат в разпадащата се от пламъците сграда, подът пропада и загиват и те, заедно с часови Гюро Михайлов(Уикипедия)

Може би тези, създали паметника, са искали той да олицетворява войнската дисциплина и смелост. Според мен обаче той олицетворява военщинската глупост и липса на разум и гъвкавост, понякога за най-елементарни и първични неща. Неща, които фолклорно определяме като “здрав разум”, “common sense”. Всеки, който е бил по един или друг начин част от военщината знае колко много глупости и неефективност има, “благодарение” на тези правила. И колко липса на здрав разум можеш да намериш в казармата, особено в онази казарма, през която минавахме “преди”.

За мен паметникът няма място на площад “ЦЕНТРАЛЕН” в Пловдив. Нека отиде някъде, където феновете на смъртта заради една точка в устава ще поднасят цветя и ще въздишат “какви войници имаше едно време, не мислеха, а изпълняваха и умираха заради Устава”. | Гюро Михайлов (на поста) всъщност е герой
| Гюро Михайлов e герой, а не посмешище.

Днес имаме нужда от по-малко гюро-михайловци.
Днес имаме нужда от повече мислещи и правещи хора.
Днес имаме нужда от паметник на Разума.

Нека паметникът се премести, на място, което няма да показва колко централна в съзнанието ни трябва да бъде гюро-михайловщината.

А Гюро и другарите му да почиват в мир!

Permanent and Current Addresses in Bulgaria

Always keep your Bulgarian permanent and current addresses up to date!

Bulgarian ID Card Specimen

By Bulgarian Government [Public domain], via Wikimedia Commons

Today I was frustrated to hear how a person I know got convicted without even knowing it. He got condemned by his first born son, for lack of parental support court case.

To understand how such ridiculous situation is possible, let me first explain that in Bulgaria we have two types of “official” addresses: permanent and current.
The permanent address is your primary address, which is also written on the back of your Bulgarian ID card. Changing this address usually happens on rare occasions, and requires a full change of your government documents: ID card and Driving License. Also, all your voting happens by default on your permanent address, e.g. the government assigns you to vote based on this address first.

The other address, the “current” one, is usually used when you still can be found on the permanent one or could return living there, but you’re currently in a different location. The current address is useful for students, who go to study in a different city or for families, which own more than one place and would like to have both addresses available. If you have given a “current address,” then the government will try to contact you first there, if any official communication is necessary. If the formal communication cannot reach you at your current address, the government will revert to your “permanent address” and will try to find you there.

Since issuing new government IDs is (still) a nasty, time consuming and annoying process, many people do not care to keep their permanent address up to date. Usually, this address remains the address of the place, where they lived at the moment they had to get their first ID card (this happens when a person is 14 years old). Ever since they got that sorted, they did not care to change this address. These individuals might be OK, if their parents are still at their initial address, and if they keep the connection with their parents.

Despite this, however, it’s always an excellent idea to have your current address, known by the government in the cases it differs from the permanent one. It’s easy to update the current address: all it takes is a visit to the municipality you’re currently living and a declaration about your current residence. Of course, you will need a valid documentation, which entitles you to live there: either a rental or ownership contract for this place. You present these (a copy might be necessary), the clerk registers you, and that’s it.

Having these both addresses up to date gives you the maximum security that when you need to be reached by the government, you will be reached. But why the government might need you? Here’re few examples:

Police Woman Doll1. You’ve road penalty ticket issued on your name.

The ticket will arrive at your current address (or the permanent one, if there’s no current). If the address is correct, and you agree with the penalty, you’ll get 30% discount, if you pay the penalty in 2 weeks once it arrives.
What will happen, if the ticket does not reach you? First, you will lose the default possibility for payment discount. Second, you will be (badly) surprised, when you occasionally visit Ministry of Interior’s Bureau. Apart from what you need to sort out there, you’ll also suddenly find that you need to pay an unknown, but accumulated amount of road penalties. Sometimes this could be significant.
If the clerks are polite and understanding (and if you’re also polite and understanding), they might decide you’ve not been informed and still give you the discount right, but it’s absolutely up to them. You don’t want this to happen.

2. You’re asked to appear as a witness in a court case.

In this case, you may fail to help a case, on which they have only your name and EGN, but not your phone. In such case, the court will try locating you based on your official addresses. If both are invalid, you’ll never appear in the case.
In most cases, this will only mean your testimony will not be heard.
But if for whatever reason the court case is extremely critical, the court might request the police to issue a national search order for you.
Imagine the case you try to leave the country for a vacation abroad, and the border officer just pulls you out of the line and does not let you go abroad because of this?
Such situation can be very annoying, and very destructive to your plans.

Police with handcuffs doll3. You’re asked to appear on trial as a side!

Such case is the worst, with the most severe consequences for you. If someone files a lawsuit against you, a court clerk will have to serve you with the invitation to appear in front of the judge. Assuming the other side has not informed you (they are not at all required to do so), then this clerk is the only person, who can reach you with such critical notification.
If the registrar cannot find you on any of your addresses, another visit will happen. And then another. I do not remember exactly how many of these visits will do, but at some point (I think after the third unsuccessful one), the case will proceed without you. In such case, your interest will not be protected at all. Usually, this will result in your conviction.
Such development of your court case is not okay for you, with unknown results. But do you know what’s worse now?
You guessed right: the same kind of clerk will try to inform you about the conviction, using the same procedure, which failed few times above. This time it’s even more critical because there’s short (usually two weeks long), during which you may still appeal your conviction. If this period passes and you do not appeal, the sentence enters into force.
Then… Then it depends on what the conviction is. You may end up again with national search order or not. It’s vague and depending on what the other side is ready to do to make you serve your sentence.

Going back to my acquaintance: as he had his permanent address illegal, he fully exercised what I’ve described above in (3). I do not know how he found out that he’s being convicted with sentence into force, but he was quite devastated. Both by the news of it, and by the fact it’s his first born, who did the conviction.

So, guys and girls, have your government known address always up to date! It cannot hurt you; it can be only beneficial to you. It doesn’t take much to do it, but it can save you tons of troubles, money and general worry.

Ratio 2014, по случай 24 май!

Ratio 2014

Ratio 2014

И тази година пропускам Ratio :(. Вече втори път (предишният беше Ratio 2013) датата за съжаление се покрива с толкова личен ангажимент, че няма накъде повече – рожденния ден на Мартин.

Ако имате време и възможност обаче, според мен това е най-добрия начин да отпразнувате 24 май, който може да си представите. Все пак датата е Ден на писмеността и просвещението е, нали?

Ratio 2014 ще се проведе този път в Sofia Event Center в Paradise Mall, може би един от най-яките варианти за конференция и развлечение едновременно. Темите и лекторите определено си струват. Един много обогатяващ следобед, посветен на популярната наука.

Хмм… първата лекция започва в 14:15… сега като се замисля, трябва да помрънкам малко на Веси, дали би било възможно?

P.S. Гледам, Йовко и той е писал :)…

Има ли връзка между “пиратството” и ходенето на кино?

Днес  в блога на Нели Огнянова прочетох “Ходят ли европейците на кино”. Накратко: спад на посещенията на кино във Великобритания, Франция и Германия (средно с 4%) и драстично нарастване в България (16%). На всичкото отгоре това нарастване се вижда на среден фон от спад на посещенията на кино в ЕС до нива, най-ниски от години насам.

Ако се вярва на познатите ми (имам директни впечатления от първа ръка от Германия, Белгия и Великобритания), в тези три страни “борбата с пиратството” всъщност е “успешна”. Поне съдейки по броя реално глобени хора и по показността на това глобяване (показват ги по репортажи, цитират страшните наказания [нарочно няма кавички, защото наказанията са неизмеримо сериозни в сравнение с “престъплението”]). Просто там полицията следи за спазването на закона, докато при нас основно се занимава със статистика на престъпленията, охраната на НС от Протеста, както и опазване  наркотрафика да се извършва само от правилните хора.

Та на този фон, имайки възможността да пиратстват безнаказано, и бидейки доста по-слаби финансово, българите увеличават ходенето на кино, докато сравнително богатия, не можещ да сваля торенти (или поне притесняващ се да го прави) германец спира да ходи и на кино!

Единственото логично обяснение за мен е: апетитът идва с яденето. Колкото повече гледаш, толкова повече ти се гледа. И толкова повече разбираш удоволствието от големия екран (у нас съм с приличен телевизор и home cinema, но киното си е кино). Ако не гледаш филми, свикваш с телевизията…

Така че следващия път, като някой започне да ми се жалва за салама си, нека първо да ми обясни това проучване. Иначе ще стане като “интелигента” Слабаков, който само и само да заработи паричките си, освен че дрънка дискриминационни изказвания в национален ефир, едва ли не проповядва колко е полезно пасивното тютюнопушене за индустрията (и там се видя как се отразява на туризма само слухът за връщане на пушенето)…

Написах това изцяло с телефона си. Странно колко неща се изместват от PC на малкия екран…

Народна носия

Status

Днес по “Денят започва с култура” гледах един от танцьорите на ансамбъл “Българе”, който беше облечен в народна носия, но в “по-официален” нейн формат, а не класическите шаячни потури, шарена риза и т.н.

Направи му впечатление изказването му, че народната носия трябва да стане стандартно официално облекло, както е в Обединеното Кралство например. И ми хареса идеята. Чудя се, за колко ли малоумен ще ме сметнат хората (в повечето случаи тези, които наричат гнусната чалга “народна музика”), ако си взема такава носия и започна да я нося при по-официални поводи и празници?