Author: Doncho

First Steps with an Electric Vehicle

First Steps with an Electric Vehicle

Disclaimer: I wrote this from Bulgaria, based on my experience here. Different countries might have their specifics, but the generic process is more or less universal, as it’s just basics.

So you got your new EV. Congratulations, you will love it! I’m sure you’re as thrilled as I was when I got my new (old) iX3.

Of course, the very first step is to check your current range. I remember when I got my new PHEV, it had fuel for ~30 km, so I needed immediate refueling. Yes, the dealers in Bulgaria are cheap. So check your range. If it’s less than what you need, you may need to go to a charger ASAP. But for that later. Just don’t forget to check the initial range, OK?

First, a Map of the Chargers

In Bulgaria, we have an excellent network of fast and not-so-fast chargers you could use. Of course, most of them are paid. But when you need a charge, you don’t care that much for the cost, but for the speed.

To locate your nearest charger, you have two options:

First, if your car has navigation (90% of them do), you can check there. However, this is already an unreliable and old map unless your vendor releases monthly updates. If they do, give them kudos from me and let me know which is that vendor, except if it’s Tesla. However, this is the easiest and probably the most intuitive (at first) thing. But this won’t tell you other important things, so we go to the better choice:

Download and install PlugShare (Plugshare for iOS|Plugshare for Android). This is the first and easiest way to see the map of chargers.

Now that you have an EV, you must know what kind of charging ports it has. If you’re in Europe, a new EV will come with a Type 2 socket (for AC charging) and a CCS/SAE socket (for fast, DC charging). You will use the first one, usually at home, most probably during the night. The second one is for fast charging while traveling.

Plugshare (today’s version, probably it’ll evolve in time) map looks like the screenshot on the right.

The green stations are the Type 2 ones, AC charging, e.g., slow for long-distance travel. The orange stations are the most interesting ones. However, the green ones are suitable for a setup where you do not do home charging but rely on such stations, for example, while you’re shopping or going to the movies.

If your brand-new EV needs a quick charge, you pick up the nearest station and tap on it. You get info about the station. similar to what you see on the left.

  1. The location of the station. The most important thing is you need to travel there to use it. Tapping on “Get Direction” will let you choose which routing software to use (in my case Apple Maps, Google Maps, Waze, or copy the address). And then you can ask your navigation to take you there.
  2. The cost for your charging session. Fast charging is more expensive than slow charging and much more expensive than charging at home. You will use it only when on a long-distance voyage and need to add range quickly.
  3. Opening hours. Very important, as you will not be able to access the station if it’s closed.
  4. Description: usually has info on how many cables, what kind, and what maximum power. In this case, we have 2 CCS/SAE cables, 200 kW each. This is massive charging power. Bear in mind: your car may not be able to consume that much energy inflow. But DC charging is intelligent enough to give you up to the maximum energy, which your car is ready to charge at the given moment.
  5. The type of plug on the station is so important that it has an additional, dedicated mention: 1 station (with two plugs, as seen above) of type CCS/SAE. Please note the “Station detail” link right under the “5” number – we will talk about this later.
  6. Last but far not least: Comments! This is important too because it shows you the reliability of the station. Very often, these stations are self-operating, and there’s no personnel around. So the experience of our fellow EV colleagues is important. If a station is unreliable, people tend to put this in the comments.

As you can see, there’s more info, like “Amenities.” but this is not critical, or maybe it is, if you really, really need to go to No. 1 too.

In any case, the “Amenities” are important unless you prefer to spend 20-30 minutes charging in the car. Usually, when it’s just a one-time charge during a longer trip, it’s good to take a coffee or tea while waiting.

Adding charger apps

When you get a new electric car, you need to add the apps of the charging points. Usually, there’s more than one operator in each country. Sometimes operators spawn to nearby countries. For example, Ionity (unfortunately, not yet present in Bulgaria) covers many EU countries with one of the most powerful stations. But also it is very expensive.

You should sit with your Plugshare app and take a look at the various networks available in your country. For example, the most popular ones in Bulgaria are Fines and Eldrive. We also have EVpoint (which has primarily slower AC stations, but a lot of them) and EVN, which is one of the large electricity suppliers and is growing its network.

With a bit of browsing around, you can see which are the most popular networks in your country. Either use the filters or just browse the stations, which are on the most popular roads you expect to conquer with your BEV.

When you open the station info (see above), and tap on the “Station Details” button, you will get the list of the plugs in the given station, but also the “Network Info” link. In the example above, here’s what I get:

On the “Network Info,” you see the link. If you visit this link, you’ll go to the page of the operator, which will guide you to creating an account and adding a credit card to the account, and to downloading the app for your device, with which app you will start, stop, track progress, and pay for the charging.

I suggest you add all the most popular providers for your country and other countries of interest. This will guarantee you that you’re getting the best prices. Also, read through the conditions: sometimes you need to do something, and as a result, you may get an additional discount when charging.

If you haven’t noticed yet, you need a data link (2G/3G/4G/WiFi) to operate the station. The usual process to start your charging is as follows:

  1. Open the app of the Network, which operates the charger
  2. Connect your vehicle. Warning: some networks require you to authorize first and then connect the charger. Please read the instructions; you’ll get to know this in the future.
  3. Scan a QR code from the station (or select the station directly in the app)
  4. Press “Start charging” or whatever the app tells you to do to start charging.

Once charging starts, you can lock your car and go and get your rest. All apps I’ve seen so far offer you the ability to track down the charging progress directly in the app.

Please note: the charging speed depends on a few factors:

  1. Your car model: each car has charging limits for both AC and DC. For example, my iX3 has a 150 kW DC charging limit and an 11 kW AC charging limit. No matter how powerful the station is, I will never go above these numbers, as the car cannot take it.
  2. Your current State of Charge (SoC), e.g., how much is the battery charged already. The more the battery gets charged, the less its ability to suck power from the station. E.g., if you put your car to charge on DC when it’s at 10%, it’ll quickly go to the maximum, which either the station or the car allows. While your car gets more and more energy, the charging speed will decrease. It’s because of the laws of physics and the chemistry of the battery: we can’t do much to influence these numbers. Please remember that if you charge above 80%, the charging speed won’t be fast. So if you can afford it, charge always up to 80%, and then drive, and charge a bit on another station, when your SoC reaches again <30%.
  3. The conditioning of the battery: the battery has a temperature range that ensures maximum charging effectiveness (e.g., speed). Most cars will condition the battery while charging. Some cars also can precondition the battery while driving. In these cars, if you set the charging station as a destination in your car navigation, the car will automatically decide when to start preconditioning the battery for optimal charging so that when you arrive at the charger, your battery will be in the best possible condition to allow the fastest charging. Use that setting; it’s really good. The battery gets hotter while you drive, but depending on the weather, it might not be enough (or it might be too much). The preconditioning will save you time.

Home Charging

Now that I covered to some extent the “long-distance drive,” let’s finish with what a new e-car owner should have at home.

You can skip this part if you do not own a private parking spot for your car. You will not benefit to the maximum extent of e-car ownership, but it’ll still be much better than driving an ICE car.

If you own a private parking spot, it’s (almost) mandatory to install a home charging kit. I assume that your parking spot is internal, or at least it has a security box, which will protect the charging station from bad weather and people. The charging station is expensive equipment, so if, in order to protect it, you have to put it out each time you charge the car, you should do that. But it’s always better to have it secured in a box and outside the box to have only the Type-2 cable.

Charging stations vary! If you got one with your car, it probably wouldn’t work that well. It’ll be an average “standard Shuko connector” station so that it won’t draw more than 3.5 kW of energy from your outlet. Even 3.5kW ones could be too powerful for the “usual” home outlets: to use such power, you must ensure that your outlet is connected with a “good” cable and is of quality, which allows that much power drain.

If your outlet gets hot a lot (like uncomfortable on touch), you should probably reduce the power even more. If you don’t do that, and if your outlet is of bad quality, you’re risking destroying the socket of your station (it’ll just melt), putting you in danger of using it.

From a power outlet perspective, the best home solution is a 32A monophasic outlet, which can draw up to 7.5 kW of power. Such an outlet will require the following additional preparations.

First, you must ensure with your power delivery company that you have at least 15 kW available power for your home. You get additional appliances running at night (dishwasher, washing machine, etc.), and you must have enough power to supply them. Otherwise, you risk having your power cut by the automatic breaker. Usually, in Bulgaria, it’s pretty easy to confirm that, and in most cases, it’s very easy for the supplier to increase your power limit.

Second, you must remember that increasing the power limit might not work. You must ensure that you have wires that can deliver that power. In most cases, you will hire an electrician to perform all necessary tasks to install your 32A outlet.

Once the outlet is installed, it will resolve all your problems with charging your car from 10% to 100%. Today’s batteries are around 80-100 kWh, which means you can charge 75 kWh for 10 hours, and 90 kWh for 12 hours. Of course, your call will not often be at 10% or below. E.g., you can use only the much cheaper night tariff to charge your e-car.

In my case, charging 7.5 kWh is enough. But there’s an even stronger possibility: to charge at 11 kWh. In this case, you will need triphase power, which not every house has by default. If you live in a house and the power company has the wires, that should be easy (but it might be expensive). However, once supplied, you can use a triphase charger to reach 11 kW. And some cars can go even higher: I’ve heard about models which support 22 kW AC charging via Type-2. However, this seems like overkill for a home charging scenario. And I bet such a charging station will be quite expensive.

Once you decide on the maximum power, you should purchase a station that will satisfy your needs. I decided to go for a smart station, which I can control remotely with a phone app. It’s very handy: I set up the car to always accept a charge if the station supplies it, and I control the car’s charging via the app, which controls the station. That way, even if I decide to charge during the day, it just takes a few taps (if I connect the cable when I park, which I don’t always do).

My usage usually requires one to three charges per week, depending on the weather and my city travel. Yes, there are weeks when I do 200-300 km in the city. Thanks to the e-power, this comes at a very low cost. But such weeks are exceptional: my normal usage is around 150 km per work week. This means I charge each two-three days during the winter and every four to five days during the summer. My cable is always available outside, but the station is well-protected inside the house. One cannot detach the cable without destroying the station, so I feel pretty safe from petty theft there.


I know for sure two things:

  1. This article came way too long, but I hope you found some helpful info there
  2. I missed some helpful info and questions. If you have such, don’t hesitate to ask in the comments below.

Have fun e-driving! It’s great!

Five Ways to Find Subjects for My Daily Writing

I’m a long-term fan of a service that “pushes” you to write at least 750 words daily. (Unfortunately) It does not have a free subscription, but it’s not awfully expensive as well, so if one’s passion for having someone remind them about writing, it’s pretty okay for this.

As a long-term user, I do have a few achievements there, the biggest of which is my 1000+ days streak, which means there’s not been a day where I forgot to do my writing (actually, there was one, but thankfully there’s this “streak protection,” which one can activate for such sad or technical mishaps).

When I brag (as I am proud of it 🙂 ), I often get the question, “But how do you find a daily subject for your writing? How do you manage to find what to write about?” Since I gave that answer a couple of times, I decided to blog about it too, e.g., for future reference.

One: Your Daily Journal

Yes, that’s the “lamest” one. You can journal your day and daily thoughts. Journal these for yourself, or start a blog. There’re plenty of platforms today (here’s one of them!) where you can spread your wisdom or just amuse others with your life.

I found that for me dumping out the daily pressure and ranting helps me calm down, look at the problem from a “meta-perspective,” and get a better understanding of it. It’s like therapy (actually, quite a few people do it as a therapy). So it’s two birds with one stone: your writing gets better, and you get more “zen.”

Two: Your view pоint on important news or political article

I am apolitical. I’m sure many of my friends laughed after they read that, but it’s true: I do not have a party that could represent my right-libertarian values.

However, this gives me a lot of grounds to write about all that’s going on in politics. Or in general in society. About how we give up our freedom or how politicians (gladly) take it away. About how the taxes (in Bulgaria) are major theft. About the hypocrisies of all current politicians.

Exposing these brings me a lot of fun. Of course, it may make a few friends like you less, so do that at your own risk!

Three: Write a Quora answer or two

If you don’t have Quora account, you’re missing the party! Register there and put your skills to use!

You’ll start getting answer requests based on the topics you choose to follow. Or you can search for interesting questions and add answers to these. It’s a great way to practice your writing and help others simultaneously.

Four: When someone asks for help – give it in full writing

I understand this is a bit like the previous one, but it’s not focused on a specific platform. Because you can do that on any medium, including e-mail.

If someone asks you for help – be there in full. Describe the solution in detail, and immerse yourself into giving a hand to your friend or colleague. You may also save it for later, for example, as an article in your blog (see above).

Five: Reviews

Google Maps, Booking, Goodreads, and many more. If you finish a book – write a good, detailed review. If you visit a place – put a review out there. Be thorough. Be descriptive. People will value this. And your writing skills will increase.

All and all, for me, writing is fun. It’s good to have the skill, but like any other skill, you need to practice to develop it. It won’t happen overnight. But in time, when you do it regularly, you’ll find out that it will give you a fair amount of satisfaction.

Go and Write now!

 Images by

Waze Suggestion Box: A few user stories for supporting BEV / electromobility in WazeWaze Suggestion Box

Today I submitted a new idea in Waze’s suggestion box. I love this product, and I hope they’ll pick up at least some of my ideas. Here’s my suggestion, just in case they prefer directly deleting it (for example, for breaking a “community guideline” or whatnot 🙂 )

If you would like to have that implemented, please go to the suggestion and boost it as “Important” or “Critical”. Thank you in advance!

Dear Wazers,

I have been using your product far before “the Google times.” When I first downloaded Waze, the road to my home was not “Wazed-paved” yet, so I had to pave it myself :). Anyway, that’s not what I’m writing you about. I want to extend a request to you through a few user stories, which would significantly enhance my electromobility driving experience. I hope you’re already thinking in that direction, and we’ll see enhancements for BEV (battery-electric vehicles) soon.

There’re plenty of elecromobile-specific apps, but Waze is my current choice for a guidance app. As such, I am suffering because I need to switch back/forth from Waze to another app when it comes time to plan a long drive.

If you would like to enhance our experience with Waze easily, you could partner with the two most powerful solutions, PlugShare and (of course, if they agree). But I think you’re big enough to believe in enhancing your app by yourself and giving us the functionality to fulfill our e-mobility needs.

I took the liberty to draft a few user stories, which I can find very useful. Although all of them will give excellent functionality to Waze, the first one is the most important, which would position Waze as the first massively used navigation software which incorporates proper functionality for e-mobility. I hope you have plans to win this market even better.

In any case, here’re the stories. Each story has a justification/overview to it.

As a user, I need to see charging stations on the map so that I can plan my travel accordingly

This one is the “mother of all e-mobility” stories. Of course, it’s so big that it’s easily epic, but shortly said, we, the users, need a way to see the charging stations on the map.

The distinguished properties of each charger on the map should be like those below:

  name: "Awesome charger" # The name of the charging station, user free-form
  owner: "EVPoint" # the charging station owner
  description: "Please use our apps, available at our home page, to activate the charger."
  max-power: 150 # the maximum power, in kW, of the whole station. Sometimes people use only this parameter to judge the power delivery speed, but often it's necessary to have granulation per socket.
  connectors: # Lists all charging connectors available at the station. This is a good reference for it:
    - CCS2: # CCS2 charging connectors at the station
        - count: 2 # two CCS2 charging connectors
        - max-power: 75 # 75 kW max power each
    - CHADEMO: # Chademo connectors at the station
        - count: 1 # one Chademo connector
        - max-power: 50 # 50 kW max power 

The description might seem optional, but without it we will need a place to know the URL from which we will access the charging app. Usually, most of the manufacturers have their specific apps. So any particular data on how to access the station services is put in this field.

A very important part of this functionality is the filters. When a BEV travels a long distance, we usually use the fact DC-chargers. These give us a charge for approx 100-150 miles (150-250 km) in 10-20 minutes. Most of these chargers are located near (or directly as part of) existing gas stations.

As part of an MVP, I would accept the first four fields, with the ability to filter by max-power. However, an “MVP-2” stage with the connectors property, and the ability to filter by their type, will be a must since not all cars support all connectors. For example, a TESLA might have its own connector only, and my car has only CCS2 for DC charging.

As a user, I would like to enter my BEV range so that Waze helps me plan longer rides

This is a must if I could use Waze as my assistant for BEV travels. My vehicle has a range (let’s simplify this for now – just a number of km or miles in my account).

Based on this range, Waze could show me in a friendly way, directly over my travel map, where my coverage ends. Then I can zoom in, choose a suitable charging station, and plan my ride accordingly (see below). For this, Waze has to have support for more than one Stops (I think right now you allow only one stop, but even this would do, for an MVP, it’s more than OK).

As a user, I need better support for community-driven charging station data and status

The community feedback is critical since the map is not yet saturated with chargers. Thus, having the ability to rate/comment on each charging station is a functionality that I use very often. When I plan my trip, I usually avoid chargers, where the community says “broken.” And when a charger comes back online, the community is very fast to indicate this.

The best way to leave feedback is to indicate if any user had a successful charging session. A simple Yes/No would do. The system can then calculate an overall rating per charger and display it in a Rating section. The written feedback from each user can also be displayed there (if there’s such a given with the “Charge-successful/unsuccessful” rate).

Защо (преди година) не избрах “Tesla”

Когато преди година и нещо избирах какъв електромобил да си поръчам, един от първите възможни варианти, естествено, беше Tesla. Изключително харесвам Мъск и за мен щеше да е голям кеф да използвам сигнатурния му продукт за масова употреба.

За съжаление обаче, се разубедих. Тук си отбелязвам защо се разубедих, за този, на който му е интересно. Материалът нямаше да го има, ако виртуален приятел не беше ме попитал, което ме накара да си опиша мнението детайлно. Може да е полезно, ако някой се чуди. А може и да е вредно. Сами избирайте дали да му се доверите, аз си умивам ръцете и се самоосвобождавам от отговорност за вашите решения 🙂 .

Причината да не взема Тесла беше комплексна, затова я разделям на три основни части.

Tesla няма представителство в България

За мен това е най-важната причина, защото от опита ми досега с всички нови коли, представителството е критично, ако се случи каквото и да е в гаранционния срок на автомобила. За ЕС този период е минимум две години, не съм проверявал как е в Австрия, което е едно от най-логичните места за покупка на Тесла от българин.

В България обаче няма официален представител на марка, която да не изисква докато тече гаранционният срок всички инциденти или регулярни поддръжки да се случват в техния оторизиран сервиз. Оправдавам ги напълно, защото все пак те осигуряват гаранцията, а автомобилът е сложен апарат и за да се даде гаранция на цялата сглобка, не би следвало нищо да бъде “пипано” от неоторизиран персонал. А и познавайки какво чудо е по българските сервизи (особено тези с претенциите), и по принцип южния ни манталитет, не се съмнявам, че имат резон в официалните представителства да изискват действително само техните сервизи да си ги пипат гаранционните коли. Чудя се, честно казано, как даже гумите позволяват да се сменят в неоторизиран :).

Най-близкият официален сервиз на Тесла е във Виена. Дотам са около 1000 км в едната посока и около 13 часа мое шофиране (някои го вземат и за 8 часа, аз не съм от тях). Да кажем, че една такава приятна разходка не е чак толкова лоша да се прави веднъж на няколко години. И в този смисъл отдалечеността не ми беше драма – когато говорим за регулярната поддръжка.

Друга беше драмата. Представете си сега удар (например средна ръка удар, отзад, или бордюр или по-висок камък отдолу), при който автомобилът влиза в режим “Service me now!” и оставате на пътя. Тесла е така: светне ли “червената лампа”, оставате на пътя. За подържаните държави те си осигуряват сравнително добра логистика при такива ситуации, но България не е официално поддържана държава.

Тогава единственият вариант за сервиз е Виена, на около 1000 км. От опит знам (горчив опит от Белград до София с един Фремонт), че преди две години репатрак от Белград до София (около 500 км) ми струваше около 1000 лв. Без допълнителните разходи. Предполагам, че с инфлацията, новите цени на горивото и двойното разстояние репатрак София – Виена днес ще е минимум 2500 лв. Да не говорим, че за този курс може да има и утежнения (спане по пътя, все пак репатракът кара с 90-100 км/ч) и т.н. В моята глава този сценарий е много тежък и наистина ме плаши дотолкова, че да не отида на Тесла, независимо колко ги харесвам.

Опитът ми за 14 години с нови автомобили показва, че за почти всеки нов автомобил, който съм карал (Шкода, Фиат, Хюндай и BMW) съм имал ситуация на пътя, за която да трябва да закарам колата с репатрак до официален сервиз. Разбира се, има хора, които са най-вероятно много по-внимателни и/или много по-късметлии (макар два от трите пъти да не беше по наша вина), но за мен този рискът е неоправдано висок. Но за всеки човек парите, времето и нервите са си негови и затова той/тя си решава. А и както са казали древните: “Кеф цена няма”. Но за кефа малко по-надолу :).

Двойното ДДС

За съжаление, кражбата/рекетът, която редовно дължим, за да може политическата каста да си има парички да си харчи, е абсолютно неизбежна, когато купувате нов автомобил. В този смисъл, и в момента (или поне в момента, когато се чудех – миналата година), въпреки щедрите стъпки към федерализация (и) на кражбата в ЕСССР, ситуацията с покупка на нов автомобил от Виена е безумие откъм плащането на 20%-те процента рекет.

Веднъж рекетът се дължи във Виена, при покупката на автомобила. Това са около 20% от цената. Тях ги плащате, вземате си фактура и митнически номера и си карате колата в България.

В България си внасяте автомобила по надлежния ред, който включва отново дължима кражба: още едни 20%. Нищо, че веднъж сте ги платили във Виена. Плащате ги при вноса, вадите документ, че сте си платили рекета и изпращате документацията във Виена, за да Ви възстановят онези 20% кражба, които сте платили при получаването на автомобила.

Очакването е, че след известно време австрийският рекет ще бъде възстановен. Но ако случайно австройските рекетьори се заядат (те са същите мързеливи търтеи, като нашите рекетьори), не мога да си представя в какъв филм може да се вкара човек, докато им изясни ситуацията. А 20% рекет за (минимум) 80,000 лв си е сума, която не е за подценяване. И за да я вземете обратно, ще трябва да минете по кой-знае каква кошмарна юридическа сага (пак казвам, ако сте “късметлии” да се заядат по някаква причина).

Рискът от това допълнително кражба-усложнение ме натовари още повече и ме отврати от варианта да взема чисто нова Тесла от Австрия.

Обратната връзка от приятел

Във Фейсбук групата на електромобилите има двама Павел. И двамата свестни хора. Единият е върл фен на Тесла, който е сменил повече от една серия от този модел. И се кълне в качеството и удобството на автомобилите. Не го познавам достатъчно добре (и все още – само лично), но изглжда човек, на който може да се има доверие.

Вторият е “моят” Павел, който ми е колега от АУБГ и приятел от години. Той е Тесла анти-фен. И като разбра, че обмислям вариант за Тесла, ме засипа с информация под формата на клипчета и новини (колкото се може по-автентични: снимки, видеа, …) на хора, които са поръчвали Тесла и са имали фрапиращи проблеми с качеството.

Не пазя списъка. Общо поне 20-30 инцидента на новодоставени автомобили. Нагледах се на какво ли не. И прочетох какво ли не. Накрая, изводът ми беше, че Тесла продължава да бъде високотехнологичен компютър на колела (което много, много ми харесва), и който има най-добрия разход и най-бързия заряд. Но като опрем до комфорт и качество на изработка, Тесла се нарежда някъде около средната ръка китайки и Рено/Ситроен, т.е. дават се едни много добри пари за кола, в изработката на която (всичко освен компютъризацията и ел-задвижването, което безспорно е най-важното) не е вложена много мисъл за самия комфорт. Сега, вероятно модел Х ще бъде изключителен и откъм комфорт, но мисля, че малко от средностатистическите българи, искащи Тесла, ще да са се насочили към него. Цените му започват от близо 240,000 лв и вървят до 270,000. Не знам дали са крайни или са без ДДС.

Спомням си от толкоз Тесла хейт, че “черешката на тортата” беше една тесла, мисля някъде из немскоговорящите, която беше чисто ново доставена и когато собственикът я подкарва, констатира че ги няма накладките. Или им няма феродото на накладките, не помня точно какъв беше кошмарът. Сещате се, ако това се случи на клет българин, купуващ тесла от Виена, за да си я закара до София, за какви неразбории говорим. Сервизът естествено е приел автомобила за оправяне веднага, но са му дали “заместваща кола” (или не бяха? Отдавна го гледах), защото случаят бил сложен и щяло да им трябват месецаи (един? Два? Дано не бъркам verdict-a, отдавна гледах). Но определено беше много “отказващо видео”.

В заключение

Основната причина да не отида на Тесла беше най-вече липсата на официално представителство тук. И втората, и третата причини нямаше да са ми такъв проблем, ако го имаше това представителство: втората автоматично щеше да отпадне, а за третата щях да рискувам качеството, защото официалният сервиз щеше да ми е в града.

По едно време си мислех, че Тесла имат официално представителство в Гърция и/или Румъния, но се оказа, че имат само (аварийно) сервизиране, а не поддръжка и гаранционни ремонти. Най-близкото място за последните си остава Виена.

Към днешна дата може нещата да са се променили. Но това са моите знания по темата отпреди година и нещо.

На всеки, който е решил да си вземе електромобил: успех с избора! Сигурен съм, че няма да съжалявате. Ако това е Тесла – най-вероятно нищо от горните усложнения няма да ви се случи и ще сте щастлив собственик на един наистина страхотен автомобил.

На мен лично Тесла продължава да ми е любима марка и може би един ден и аз ще я карам (макар, че остарявам, а на дърти години не знам дали бих дал толкова пари за кола – може да не мога да си го позволя вече). Но знае ли човек…

Ако имате въпроси – питайте. Ще ми е приятно да дискутираме (цивилизовано, разбира се).

Изображенията са от lobpreis, Squirrel_photos, Alexa, Urs Widmer и Fraser, всички от Pixabay

Електропътуване до и около Пампорово и обратно

Този уикенд бяхме към Пампорово, за да използваме един останал кредит от януари тази година, а и за да видим как са вили “Малина” – “истинските” вили, тези къщички, които толкова привличат погледа, като минава човек по пътя към Стойките.

Понеже няколко пъти хората ме питат за разход на “извънградски път”, т.е. когато не се зарежда вкъщи, в таблицата по-долу ето тук една представителна извадка, която си направих труда да препиша от показанията на колата, които виждам в приложението ѝ.

В таблицата по-долу давам обобщение директно от приложението на автомобила. Общата сметка за цялото пътуване може да се обобщи така, като тръгнахме заредени на 100%:

КогаДоКмЗаряд при пристигането, %Средна скорост, км/чРазход, квтч за 100 кмКоментар
Събота, 09:45, 100%“Италианското МЕТРО” до Пазарджик9278106.818.3Веси искаше да видим какво има за купуване там
Събота, 11:44“Соленото изворче”845458.619.9Пътят тръгва нагоре, личи си по разхода.
Събота, 13:52Връх “Снежанка”, Пампорово433250.336.9Яко катерене, първо към Пампорово, а след това по пътя към кулата на “Снежанка”
Събота, 16:16Комплекс “Малина”, Пампорово7.8338.30Тук средният разход е паднал зловещо, защото чаках Веси и децата 20 минути да се наклечат на “Орфееви скали”. Бях с включен “двигател”, за да ми е климатизирано купето. Но стоях на едно място, т.е. 8 км за 25 минути – смятайте. Иначе за тези 8 км колата е върнала 1%, въпреки смесения терен – все пак слизаме от много високо. След като пристигнахме, заредих до 82%.
Неделя, 10:05, 82%Паркинга на пещера “Ухловица”437740.58.4Учудващо нисък разход до пещерата. Очаквах значително повече, предвид няколко изпреварвания, при които моментният разход минаваше 100 квтч.
Неделя, 13:29Някаква там екопътека в Смолян3269%39.117.9Явно пещерата е доста по-ниско, отколкото съм я мислел. Тук си показа достатъчно висок разход (средният, всъщност), т.е. очевидно изкачване.
Неделя, 15:03Ресторант “Рибката”, Смолян5.666%3128.2Качването си казва думата в разхода. Щяхме да ядем в “Рибката”, но… не ходете там. Явно младостта навремето си е казвала думата и при избор на ресторант.
Неделя, 15:21Големия паркинг на пътя, Пампорово115949.450.1Още качване. Спрях да огледам новата зарядна на EVN, която още не е включена, и да ѝ направя няколко снимки за PlugShare.
Неделя, 15:39Комплекс “Малина”, Пампорово3.56038.80Прибрахме се за деня. Последва зареждане до 95%
Понеделник, 14:24, 95%Вкъщи, Лозен2184276.517.1

Последният ред беше три часа път от раз. Искахме да се прибираме, затова и не спряхме никъде. След почти сто километра “несигурен” път (нагоре-надолу), колата беше минала в някакъв “песимистичен режим” и при 95% заряд ми показваше обхват 250 км. Познавайки си вече нещата, аз бях сигурен, че това ще се коригира, като тръгнем. И така и стана: до Асеновград колата изразходи около 3% от заряда (на око), но пък обхватът вече показваше 330 км. Явно статистиките на компютъра започваха да се “наместват”. До Пловдив колата вече показваше 350 км обхват, което беше и това, което, като го комбинираме със слизане от Пампорово, беше и очакваният от мен пробег при 95% начален заряд.

Стъпвайки на магистралата (поради ремонта на Околовръстното влязохме през Цалапица) реших, че имаме повече от достатъчно енергия до София и сложих на круз-контрола имаксимално-позволената скорост. С тази скорост и към София колата използва около 43% от заряда си. Ако бях карал със 120 км/ч, вероятно щеше да използва 35%. Но аз имах предостатъчно заряд (Веси е виновна, тя настояваше да сме заредили “догоре” при тръгването), та видях какво е постоянното шофиране със 140 км/ч. Ами… не е особено приятно. Поне за мен не е.

Дали от годините, дали от друга промяна при мен, от повече от година предпочитам да пътувам с между 110-125 км/ч. Над тази скорост ми става дискомфортно и въпреки необходимостта от “местене” през лентите, предпочитам така, отколкото да хвърча със 148 км/ч (колкото слагах на круз-контрола преди, за да имам GPS скорост 140 км/ч).

Голям плюс на този вид задвижване е, че и при 140 км/ч, ако се наложи по някаква причина да ускориш, автомобилът няма никакви проблеми: реакцията е мигновена и ускорението е (почти) като при ниска скорост. Имаше моменти, когато за да не преча на коли зад мен, ми се налагаше да стигам и до по-висока скорост (за много кратко време) – автомобилът нямаше никакви проблеми с това. Аз имах, защото ми е изключително дискомфортно да шофирам (например) със 160 км/ч.

И ето ги сега сметките за енергия.

  • Общ пробег: 540 км;
  • Две дозареждания на външни станции за общо 61 лв за общо 64 квтч, което е някъде 86% от капацитета на батерията, т.е. все едно съм заредил веднъж почти до горе;
  • Нужда от дозареждане вкъщи на около 60% капацитет на батерията. При домашнно, нощно електричество това прави някъде 6.70 за 44.5 квтч. Тези, разбира се, не съм ги зареждал, защото чакам да се изтощи още батерията, но ги засичам от края на таблицата по-горе. Иначе предполагам, че ще зареждам или другиден, или направо на 100% в събота, като пътуваме за Пловдив. Зависи колко скитам из града до петък вечер;
  • Всичко: около 68 лв, или 68/5.4 = 12.60 лв за 100 км пробег. Това означава 3.6 л/ 100 км осреднен разход за цялото пътуване, ако сипвам гориво на 3.50 лв/л (толкова беше последния път MaxMotion Diesel-a, който винаги използвам за шкодата).

Изводът, който често се налага всеки път, когато си спорим кой е по-по-най е: на дълъг път електромобилът горе-долу харчи толкова, колкото един среден клас автомобил на пропан-бутан. Разбира се, няма сравнение между мощността: този разход дава 280 к.с. и 0-100 км за 6.8 секунди. Мисля, че може да се досетите какъв ще е разхода на бензинов или дизелов двигател с тези параметри.

Това, разбира се, е само “харчлъка” като пари. Ако човек го интересуват само и единствено парите, взема един двулитров бензин, хаква му пропан-бутан (оли направо го купува с фабричен пропан-бутан, само внимавайте да не е метан 🙂 ) и се вози.

Моите предпочитания към електрозадвижването не идват от икономията (а икономия има сериозна, ако разпънем разходите върху целия живот на електромобила). Моите предпочитания идват от комфорта на возене: тиха, удобна, пъргава и като цяло – перфектна кола, която не мога да сравня с нито едно ДВГ, на което съм се качвал и шофирал.

Муември 2022 / Movember 2022

Муември 2022 / Movember 2022

Отново е Муември. С тези думи започвам всяка година месеца на профилактиката на (по-)мъжките ракови заболявания.

От първи до тридесети ноември пак ще отглеждам смешният мустак, който ще бъде тема на разговори от време на време. Отсега се чудя коя форма да избера, като toothbrush мустак май най-много би ми подхождал, ако се вярва на смешния плач на байзуотата, с които спорим по виртуалните паланки. Разбира се, те не смятат, че приличам на великият Чаплин, а визират друга доста конфликтна историческа фигура, която не ми се слага тук. Но мустакът си е мустак.

Не знам дали ще имам време за междинни снимки (и колко ще направя), но ще гледам да слагам тук по някоя от време на време.

Разходка до екопътека “Бели Искър”

Вчера Веси предложи да ходим да пробваме екопътеката “Бели Искър”, която последния път не успяхме да направим заради много дъждовно време. Последният път направихме един кошмарен връх Мусала, за който може би трябва да пиша също. Такава градушка мен не ме беше била, а и с Калина с нас си беше истинско преживяване. Тогава и разбрах колко е кораво дететол но… това е съвсем друг случай, затова няма да се спирам на него.

Екопътеката тръгва на около километър-два след къщата, в която бяхме отседнали тогава. Пътят до нея е като всеки планински път, който от време на време бива предоставен на яростта на водата. Но въпреки това явно се поддържа, защото макар и бавно на места, стигнахме без проблем до паркинга срещу началото на екопътеката.

По пътя подминахме параклис, до който имаше щандче с обичайните неща: най-различни сладка̀, кондензиран сок от бъз, от малини, от други интересни неща. На щандчето имаше млад човек, който ни упъти, защото не бяхме сигурни дали там не същинският паркинг. Оказа се, че срещу екопътеката си има чудесен такъв, та продължихме там. Човекът на щанда даде на Веси и Калина да опита от избрани сладка̀. А на паркинга пък срещнахме съпругата му (както се оказа), която им даде още едно. Всички – разпределени в малки кутийки, от които опитваш. За пръв път видях подобен начин на маркетиране на нещата, но се оказа много успешен – но за това после.

Пътеката е страхотна. Върви по реката, пресичайки я през няколко (шест или седем) моста. Мостчетата са направени така, че да дават възможност и за много хубава гледка.

Цялата разходка, според описанието, е към седем километра. Моят Феникс 5Х я измери девет, но аз вече години наред си му зная бъговете и отдавна не вярвам на точността му в това отношение. Може би следващият ще е по-точен. Но по-важното е, че каквото и да измери, ходихме 2:44 часа. Общо изкачване 224 метра, което всъщност беше едно от нещата, които направиха пътеката много приятна.

Пътеката е кръгова, като всяка екопътека. На диаметрално противоположния ѝ край се намира един заслон, който също е много приятно място за посядане и почивка, преди да тръгнем обратно. Сгушен между високи дървета, под хлада на техните корони, предполагам че и в тежко време този заслон ще е приятно място за уморения турист. Може би навремето дори е бил ключов за някои пътеки.

Ние постояхме на заслона няколко минути. След това тръгнахме по кръговата част на пътеката, която водеше до “наблюдателницата”. Пътят до нея беше най-стръмен: това е най-високото място по пътеката. Освен един огромен мравуняк, там имаше и панорамна наблюдателна площадка, от която се вижда пътеката по-надолу. Снимахме се, разбира се, как иначе. И след това тръгнахме надолу. От “наблюдателницата” до долу са бая стръмни стълби: май не направихме грешка, като първо стигнахме до средата на пътека и след това – до панорамното място.

Останалата част от пътеката минахме по пътя. Веси искаше да хапне на “Старата къща” в Самоков, едно друго любимо място. Калина не беше ходила още там (всъщност беше, в корема на майка си, но това не се брои), а и аз исках да видя как е мястото, та нямах нищо против.

От “наблюдателницата” до паркинга стигнахме за тридесет минути, въпреки мотаенето за лешничета или за къпини. Взех колата, а Веси и Калина продължиха пеша до сергийката. Там отново си поговорихме с хората. Калина опита поне 3-4 сладка̀, а мен ме почерпиха със сок от бъз и си поговорихме с момъка за iX3-то. Накупихме доста неща (вкл. и сладко от рози, интересно ми е как ще е), взехме телефона на хората, и след това отидохме до механата.

На менахата хапнахме както си му е реда за някъде около час. Както и преди, качеството на храната беше страхотно, а цените (все още) нормални. Ще видим, като дойде новия ски-сезон, какво ще стане. А днешната шкембе-чорба беше една от най-добрите, които съм ял!

На връщане шофирахме спокойно и приятно. Колата тръгна от Самоков с идеята, че ѝ остава енергия за 200 км, но пристигнахме в София с оставаща енергия за 230 км. Магията на ниския разход при слизане. Иначе останалите цифри бяха така:

80%На тръгване от София
60%При пристигане на еко-пътеката
60%При пристигане на механата. И аз бях доста изненадан как нищо не изразходи, но това е най-вероятно заради близостта до Бели Искър и заради рекуперацията при слизането
52%Пристигане на LIDL “Горубляне”, за да купим сто неща за идващата седмица
49%Пристигане вкъщи. Явно 250 метра денивелация на 2200 кг си казват думата откъм разхода на енергията, макар и растоянието от нас до LIDL да е само 7.5 км

Беше хубав ден!

Лозенските резултати от изборите на 02.10.2022

Тези дни седнах да събера официалните резултати от изборите в Лозен, за да видя дали на жителите тук им пука от това, че благодарение на “Демократична България” в Лозен скоро ще има смърдящ бизнес, който ще обгазява жителите със същата смрад на мърша, гнилоч и разлагащ се труп, с каквато са били обгазявани жителите на “Елин Пелин” преди време.

Лозен протестира остро срещу Насекомо и начинът, по който това производство беше натрапено на селото: без да се допитат до нас, без оценка за въздействие, без обществено обсъждане. Когато на власт бяха хора, на които им пукаше за лозенци, тогава официалната власт протестира липсата на ОВОС пред съда. Едно заседание мина в наша полза. И най-вероятно всичко щеше да се развие в посока, благоприятна на селото, ако не беше министъра на “Демократична България”, който три дни преди второто, окончателно съдебното заседание изтегли жалбата от името на министерството и с това автоматично всичко приключи в полза на смрадта. Разбира се, отново имаше протест. И с това (тогава) нещата приключиха.

А аз, останал приятно изненадан това, че на втория протест все пак имаше доста хора, си мислех, че има надежда да покажем на министрите, на които не им пука за хората, а за мухите, че техните действия ще имат последствия.

Мислех си, че на хората им пука за качеството на живот и миризмата на въздуха около тях.
Мислех си, че жителите на селото ще запомнят кой им причини всичко това и че ще го покажат.
Мислех си, че като резултат ще видим сериозен удар върху числата на коалицията, която причини това на нашето село.


Резултатите ясно показват, че в Лозен коалицията, която ще е причина за смрадта над нас печели с около 4% повече (т.е. 50% повече) от осредните резултати за страната. Както и да го погледна, в моите очи това е категорична победа на “Демократична България” и “Насекомо” над Лозен.

Разбира се, всеки един от нас има право да решава дали и за кой да даде гласа си. Но не мога да скрия, че ми е изключително криво от това, което виждам. За мен може би остава “успокоението”, че не живея непосредствено близо до потенциалния източник на смрад. Та ще ги дишам само, когато правим протест пред вратите им или когато съм на гости на приятелите, които (ще) живеят наблизо. Но за мен това не е успокоение.

Но фактът е неоспорим: “Лозен” продължи да гласува за “Демократична България” въпреки това, че техният министър се подигра с всички жители на селото. “Демократична България” получава 10.35% от всички дадени гласове в седемте секции в селото. При финален резултат от 7.45% за “Демократична България” това означава, че в Лозен тя взема почти 50% повече, отколкото средното за България. Което за мен е тъжно.

В таблицата по-долу са резултатите по секции. Връзките може и да не работят поради затвореният характер на резултатите от изборите, защото държавата (чрез официалния си, вечен представител ИО) не е способно да предостави стандартен достъп през API. А и никой управляващ не иска да представи данните така, че да могат прозрачно да бъдат проверени резултатите (представяте ли си, ако се окаже, че има бъг, за който ЦИК не знае от примерно пет години?). Но, така или иначе, това са официалните данни:

СекцияКъдеOбщо гласовеДБДБ, %
234623008С. ЛОЗЕН, 201 ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, УЛ. “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” №17213177,98%
234623009С. ЛОЗЕН, 201 ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, УЛ. “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” №17291186,19%
234623010С. ЛОЗЕН, 201 ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, УЛ. “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” №174805812,08%
234623011С. ЛОЗЕН, 201 ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, УЛ. “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” №17284175,99%
234623012С. ЛОЗЕН, 200 ОУ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”, УЛ. “ИВАН ПЕШЕВ” №12653814,34%
234623013С. ЛОЗЕН, 200 ОУ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”, УЛ. “ИВАН ПЕШЕВ” №13223912,11%
234623014С. ЛОЗЕН, 200 ОУ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”, УЛ. “ИВАН ПЕШЕВ” №12813412,10%

Аз ще продължа моята борба за това никога, при никакви обстоятелства коалиция с отровното “Зелено движение” да има моята подкрепа. Но поне вече знам, че Лозен не споделя моята неприязън към тези лицемерни и вредни политици.

П.П. Знам също, и че ще има много “ухилени човечета” на приятели от ДБ, които ще празнуват моето разочарование от тези резултати. И ще са прави: аз вярвах в по-голяма мъдрост от страна на Лозен. Сега е техния момент, нека празнуват. Може би някой ден нещата ще се обърнат и аз тогава ще се радвам на краха на тази лицемерна и вредна за Лозен отровно-зелено-червена коалиция.

За зеления и червения комунизъм

Мразя комунистите. Комунистите от всеки тип. Мразя ги съвсем безплатно и от дъното на душата си.

Червените комунисти физически унищожиха аристокрацията и интелигенцията на нашия народ. Като кучета избиха брилянтни умове, убедени филантропи, кадърни управляващи. Сложиха на тяхно място необразовани и определено глупави сатрапи, които унищожиха една цветна държава и само за четиридесет и пет години направиха от нея бруталистка абоминация.

Червените комунисти, в лицето на Кукурнелия и всички БСП-отрочета (ПП също е родена от там, за някои други около тях не съм съвсем уверен, ГЕРБ също за от това котило) продължават и днес да са с претенции на спасители, удобно забравили и тихичко, напевно и приспивно говорещи на народа как все едно това преди 1989-а никога не се е случвало. И техните създатели не са били тарторите и архитектите на това, което преди 1989 се наричаше “развит социализъм”.

Това, дотук, е миналото. И донякъде – настоящето. Защото червените комунисти няма лесно да отстъпят лапането. Дори и на зелените.

Сега се наблюдава идващото господство на зелените комунисти. Тези нагли демагози вече разсипват цветущите икономики на редица проспериращи (просперирали?) западни държави. Германия е един от най-крещящите примери в това отношение. Разбира се, зелените комунисти ги избира електоратът, който пък все повече и повече е под постоянния психически тормоз от картини за бъдещи нещастия и поредни апокалипсиси, прогнозирани по калъп от изманници като Ал Гор вече повече от петдесет години.

Зелените комунисти ще са тези, които ще работят усърдно и ще въведат за всички нас “въглеродно-квотна система“. Те са тези, при чиято власт, отново “за наше собствено добро” всеки ще има месечни, седмични и/или дневни въглеродни квоти, които ще включват целият наш енергиен отпечатък за съответния период:

  • Ядеш месо? Получаваш наказателна квота, защото насекомите са по-природосъобразни!
  • Използваш личен транспорт? Получаваш наказателна квота, защото личният транспорт ще е привилегия само на управляващата каста!
  • Ходиш на почивка? Получаваш наказателна квота, защото почивката увеличава неимоверно общият ти въглероден отпечатък!
  • Имаш деца? Прибавя ти се техния въглероден отпечатък към квотите на двамата родители.
  • Купуваш продукти за еднократна употреба? Веднага наказателна въглеродна квота!

И т.н.

И зеленият комунизъм, и червеният комунизъм унищожават човешки съдби. При червеният комунизъм съдбите биват унищожавани почти мигновено: събираш петдесет човека интелигенция в късните часове на нощта, караш ги да си изкопаят гробовете сами и след това им размазваш главите с лопатите, с които са копали.

Зеленият комунизъм унищожава съдбите много по-префинено. Като с памуче, по толерастки, жълтопаветен принцип. Зеленият комунизъм те убеждава (с добро, а където не може с малко въглероден кютек) как трябва да имаш по-малко деца, защото децата тежат на планетата. Зеленият комунизъм те кара непрекъснато да чувстваш вина за всяко нещо, което правиш извън цикъла “спане-работа-спане”, защото непрекъснато обяснява колко фатален е твоят въглероден отпечатък и как “природата” нямало да се справи.

Зеленият комунизъм ти обяснява как най-евтината и най-ефективна ядрена енергия трябва да бъде забранена, за да отстъпи тя път на т.нар. “възобновяеми източници”, които ту ги има, ту ги няма, но които произвеждат най-вече тогава, когато енергия така или иначе не е чак толкова критично необходима. От колко енергияв за топлина имате нужда през горещ, летен ден? А от колко енергия за топлина имате нужда през февруарска нощ?

И червеният, и зеленият комунизъм винаги правят нещата “за твое собствено добро” и “за благото на обществото”. Да, самолетните билети са скъпи – за теб и семейството ти. Но ти трябва да плащаш чрез кражбата, която се събира от теб, билетите на същите тези бюрократи, които ти обясняват защо трябва да направят билетите скъпи, за да пътуват от Брюксел до Страсбург по няколко пъти месечно, защото администрацията и заседателната им зали са отдалечени на 450 км една от други.

И за червеният, и за зеленият комунизъм е характерно зловещото политическо лицемерие. Това лицемерие, всъщност, е характерно за всеки един съвременен политически субект, но най-много то се наблюдава при зелените и червените комунисти. Те убеждават как всичко правят “за човека” и “в името на човека”, но когато опре до действия, крещящо ясно личи как всичко се прави в името на идеологията и на добруването на “строителите” на тази идеология. И двата вида комунизъм уж работят за “народа”, но работят най-вече за себе си, за себеподобните си.

Една разлика между червеният и зеленият комунизъм е, че червеният е много ясно разпознаваем, докато зеленият се крие (все още успешно) от повечето хора и се представя като нещо добро и необходимо. Докато при червеният “доброто” вече го видяхме: милиони избити, крах на десетки икономики и загубени няколко поколения, при зеленият “доброто” тепърва предстои. Зеленият комунизъм използва всички свои пропагандни механизми, за да докаже как “това не е съвсем комунизъм” и за съжаление засега успява да убеди плашещо повече и повече хора да му се доверят.

Не знам дали има надежда. Ако научим децата ни да мислят трезво и да разпознават лакомите, алчни ръчички на зелените комунисти – може би има.

Ето ви един пропаганден материал, който защитава част от безумията на политическата бюрокрация. Този материал е част от т.нар. “фактологически проверки” (fact checkers). В случаят “фактологическата проверка” е в сайт на ЕСССР, който проверява фактите за разсипия на….самия ЕСССР. Малко като във вица “ами то и при нас всеки може да дойде пред Кремъл и да крещи, че Рейгън е боклук”. Материалът обяснява как това, че ЕСССР-парламентът харчел по 200 милиона евро на година за безумния си “пътуващ цирк Брюксел-Страсбург” не бил съвсем верен, защото някъде някой бил направил проучване, че били “само” 114 милиона евро (т.е., с 86 милиона по-малко). Такива материали всъщност са едно ярко проявление на поговорката “Крадецът вика ‘дръжте крадеца'”. И ще стават все повече – политбюрокрацията има нужда от нещо, което да ги оправдава в безумията им.

Plug-in Hybrid Electric Vehicle на ток в градски условия

Поне пет-шест пъти са ме питали “а как се държи Hyundai PHEV само на ток?”. Днес се сетих да направя няколко снимки, защото имах класически случай на по-дълго градско, изминато само на ток.

Та тази сутрин закарах Калина от Лозен до СУ-то, защото детето ходи на някакви арт-класове за деца в Академията. Не съм супер-щастлив от това (артаджийските неща са ми бая чужди), но като баща съм длъжен да ѝ помагам да се учи да прави това, което прави с най-голямо желание и любов, та от там и усилието ми да се хвърля сутрешния делничен трафик (който все пак е ваканционен, но си го има), за да отидем до СУ и обратно. Но за друго ми е приказката тук.

Колата беше заредена до 100% през нощта. PHEV-ите винаги се зареждат до 100%, защото тяхната батерия е с по-малък работен капацитет от класическата електричка. Поне моят няма опция за “заряд до 80%”, най-вероятно защото Хюндай за го дали този пазещ резерв вътре в батерията (подобно на BMW при iX3 модела, но то все пак си има 80% заряд).

Зарядната станция на на електричката “вдига” Хюндая от 10% до 100% само за час и нещо, за разлика от неговата си собствена зарядна, която е два и половина пъти по-бавна (но пак върши идеална работа за зареждане вечер).

Тук споменавам една логистична грешка от вчера, която обаче не изкривява пробега на колата! На мен вчера ми духаше студено на големия нос, та затова бутнах климатика на 25 градуса (вън беше 35 и тоя духаше като луд). Днес, влизайки в колата, забравих да го върна на 22 и понеже сутринта в Лозен навън беше 20 градуса, PHEV-ът си запали двигателя, за да дозатопли до 25 градуса, колкото му бях поискал (топли само чрез бензиновия двигател, охлажда с електричество). Ядосах се на невниманието си, върнах го на 22, но той запали ли си веднъж бензиновият двигател, го държи включен поне една минута (ако е студен). Това писане го направих, за да обясня разхода от 0.1 л/100, който се вижда на снимката. Този разход обаче не влияе на пробега, защото двигателят в този случай не се използва за мощност към колелата, само дозарежда батерията (но тя, като е на 100%, няма как да се дозареди повече, та си беше пълна загуба 🙂 ).

От Лозен до СУ по “Цариградско шосе” са 34 км. Днес средната скорост в “дългата” лента беше около 90 км/ч, та с толкова я закарах и се върнах.

За това разстояние колата употреби 50% от батерията си. Т.е., на ток ѝ оставаха още 25%. Зарядът под 25% се използва за гарантиране на комфортно шофиране с бензин, та затова ако зарядът падне под едната четвърт, колата става “стандартен бензинов хибрид”.

Така, по груба кръчмарска сметка на колата, на батерия ѝ остават още 17 км, ако смятаме същият режим на пробег (т.е. поне 15 от тези километри за скорост 90 км/ч). Правя това уточнение, защото практиката ми е показала, че в електрически режим на PHEV-ът най-добрият разход е някъде около 60 км/ч – така най-много изкарва на батерия. Може би това се получава, защото вложеният електрически двигател не е като този на стандартна електричка – само 60 к.с. е, та при скорост над 60 км/ч харчи повечко ток.

Но и така добре му се получава: сега е на зарядното, т.е. до час ще има достатъчно енергия за поне още едни 50 км градско шофиране.

Theme: Overlay by Kaira Extra Text