Днес Веси ме юрна да ме разхожда из есенната Касандра. Въпреки разходката вчера, спахме зле и тази сутрин и двамата се събудихме след 9. Което е много рядко срещано, дори за уикенд: обичайно ставам още в 07:30 дори през уикендите, за да си държа един и същ ритъм на съня. Днес не се получи така и резултатът беше, че докато изпием сутрешното кафе вече беше 11:20.
Аз си имах неща за оправяне по къщата, Веси имаше и тя да направи това-онова, та разходката остана за след 12.
Времето определено не беше за плаж (сухо, но 17-19 градуса с доста силен вятър), но пък беше идеално за разходка. Планът беше да отидем до Посиди. Приятели ѝ го бяха похвалили и искахме да го видим сега, когато е тихо и спокойно, въпреки че беше ясно, че повечето места нямаше да са “най-доброто от себе си”. А някои направо щяха да са със заковани дървени прегради, за да ги пазят от капризите на зимното море.
По път за Посиди спряхме на Лемонис Касандреа. Направи ми впечатление, че DEI Blue изграждат зарядна станция досами пекарната. Не са поставили колонките още. Но като гледам кабелите, може и да са правотокови зарядни, което би било яко. А може и да са АС-та, като повечето “селски” зарядни. Но при всички положения ще е яко да има такива, особено ако са бързи. Касандреа е в средата на полуострова и тези станции ще са полезни за доста хора. А дори да са “гръцки хиперчарджъри” (така иронично наричам навика на местните да наричат 60 квт DC станция “хиперчарджър”), пак за едно кафе време човек ще може да сложи достатъчно енергия, че да стигне след Солун. При нас, българите с електромобили, огромното удобство е, че Кулата е съвсем близо, а след нея истинските, бързи и (сравнително) евтини зарядни са навсякъде.
В крайна сметка излезе доста читава разходка. Паркирахме на паркинга в началото на селото (единствената кола, чак неудобно ми стана!) и след това пеша стигнахме до носа. Аз се размрънках, че не ми се ходи с маратонките по пясъка, но Веси непреклонно реши, че ще отиде там, за да снима. Според мен отиде да види един там, на плажа, всъщност нудист ли беше или само така ни се струваше отдалече, но предвид че се върна веднага, явно е била разочарована от гледката. Разходката общо беше към половин час (2.5 км) в посока, нищо особено. Обаче на връщане си клъчнах много яко левия крак на посидийския асфалт. Да, пътищата в гръцките селца не са слънце, но и аз трябваше да си гледам по-добре в краката. Но като зяпам приветливи къщи отстрани… така става.
Клъчването не ми се стори голяма работа, та си продължихме разходката. След като се върнахме при колата Веси реши, че ѝ се ходи (пак) на Афитос. Преди това минахме през LIDL, за да вземем това-онова за довечера, а и да видя дали работи зарядната там. Зарядната работеше и беше свободна. Уж извън сезон не би следвало да е проблем, но докато пазарувахме видях, че колега беше пристигнал с някакъв BYD и при заетото CCS зарядно се беше ръгнал на AC (три път по-бавно, пак по-добре от нищо, не ли?). Аз заредих 12 квтч за цялата сесия: зарядната е най-слабата DC зарядна, която може да се намери въобще, но като за безплатна е идеална.
Афитос извън сезона беше прекрасен. Няма я лудницата. Тук-таме се среща по някоя групичка германски туристи. Половината заведения са затворени, другата половина си работят както обикновено. Този път не сядахме в Thea Thallasa: едно, че имахме неща за изяждане вкъщи и друго, че Веси искаше да палим камината, а аз категорично не смятах да паля камина в 22:00 и да си лягам. Т.е., беше “камина или таверна” и Веси си избра камината. Което, всъщност, се оказа твърде добре.
Разходката в Афитос беше още около час и нещо. Кракът ме понаболяваше, но нищо особено та реших, че ще се размине. Посетихме всички любими места там (като за четвърти или пети път там си имахме вече интересни места, които си ги търсехме). Видяхме една мъничка, но доста уплашена котка, която (за утеха на Веси) не успях да сгащя за галене. Минахме за капучино през местния Лемонис. И след това си хванахме пътя към къщи.
Най-тъпото беше, че като пристигнахме вкъщи, кракът ми като че ли вече беше друг! В Афитос без проблем си ходех, малко накуцвах, малко ме болеше. Но като пристигнахме в Потидеа вече куцах като улучена врана, а и си ме болеше сериозно. Зазимихме двора (беше в плана ни): прибрахме всичко на закрито или покрито. Веси като видя, че едва ходя, реши да избере и донесе тя дърва за камината, а аз докуцах горе, за да я огледам преди запалването. Всичко изглеждаше наред и въпреки липсата на подпалки (но с достатъчно сух спирт) след около 15 минути камината гореше.
Вечерта свърши пред нея, с душ и вечеря. Топла вода имаше достатъчно: явно дори слабото слънце си казваше думата през слънчевия колектор.
Утре ще видим как ще е кракът. Волтаренът не помогна особено…