Вчера пристигнахме с приятели в Неапол, за да прекараме няколко незабравими дни. И вярно ще са незабравими: личеше си още от вчера. Тогава не писах нищо, защото си мислех, че съм уморен и гладен. Но след днешния ден вече спокойно мога да ви препоръчам петте неща, които да правите в Неапол.
Номер 1: Отидете където и да е другаде, но не и в Неапол.
Това е най-важното, затова започвам с него. Запишете си го и винаги, когато се запитате “А какво ли може да правим в Неапол?”, си го препрочитайте. Нека да ви се набие дълбоко в главата, защото иначе рискувате да се поддадете на някоя нездрава емоция “ама то това е в Италия, кухня, слънце, прекрасни мургави италианки” и т.н. Ми не, не е! Или поне не е това, което си представяте. Най-добрият начин да си изкарате добре в Неапол е, като не стъпите там. Веднъж стъпите ли, оттам-нататък само вървите емоционално надолу.
Разбира се, ако решите, че много ви се ходи, смело вземайте лоу-кост билетите и заминавайте. Кой съм аз, че да ви обяснявам какво да правите и какво не? Ако на мен не ми харесва град, който е по-мръсен от София, който е по-неорганизиран от София и в който вероятността да ви пребият по тесните улички е с пъти по-висока от София, то не значи че няма хора, на които това да им допадне и да си изкарат чудесно. Може точно вие да сте от тези хора. Ако сте решили да ми се доверите и да не ходите, мога само да ви поздравя с избора. А ако случайно сте решили, все пак, да отидете, то четете по-надолу.
Номер 2: Задължително си вземете дебела здравна застраховка
Задължително, защото в този град има огромна вероятност да ви премаже някой побеснял и безотговорен моторист, качил зад него дебел чичо с шест дървени касетки, пълни с живи октоподи. Октоподите, естествено, не искат да стоят в касетките, затова мотористът и спътника му трябва по възможно най-бързия начин да намерят пътя до ресторанта, в който да ги предадат за по-нататъшна “обработка на свидетелите”. И докато тези търсят ресторанта, тълпата около тях или широчината на улиците нямат много значение. Затуй и на вас ще ви е необходима тази застраховка, защото ако ви прасне мотора с дебелия чичко, дори да оцелеете, ще ви довършат разбеснелите се октоподи от въпросните касетки, които октоподи няма да имат нищо против вместо да ги похапне някой турист, те да похапнат туристът, след което да се отправят към отходния канал на Неапол (под една или друга форма).
Ако случайно октоподите ви пощадят, или пък ако чичото с касетките успее да ви някак подмине вас и връхлети вместо това върху други туристи, то тогава малките, но повратливи и очукани фиатчета, тойотки или фолксвагенчета със сигурност ще ви минат я през краката, я през някоя друга част от тялото, докато ви избутват по тесните уличлета на Неапол. Но това е част от “уникалния дух и експириънс” на мястото, та затуй не трябва да им се сърдите. Ако сте искали нормално за разходка място, да бяхте отишли някъде другаде: примерно в Гоце Делчев.
Номер 3: Сядайте най-вече на местата, които са около големите туристически обекти
След като веднъж сте се дотътрили в Неапол, задължително обиколете туристическите обекти и сядайте в заведенията, които имат поне Maps рейтинг 6.5 от 5. Тези заведения са там за вас: те ще ви поднесат уникалната неаполитанска култура, започвайки с €2/човек “такса, че сте седнали” и продължавайки с почти софийски гурме цени на незабравимо-уникални ястия, които не може да ядете другаде. Ето, например, днес похапнах две кюфтета по чирпански с рагу за цената от €7 плюс още €2 за това, че заемам място в заведението. Разбира се, имаше и по половин запечена филийка от франзелка на човек, но в крайна сметка вие не сте дошли в Неапол, за да ядете, а за да станете слаб и фин, като повечето други туристи около вас. В крайна сметка, стола на “Интерпред” предлага същите кюфтета на същата цена, само че без префиненият, неаполитански дух около вас.
Плюс това, тези високооценени туристически ресторанти предоставят и чисто социална услуга: ако ви нахранят твърде добре, ще станете по-ленив на излизане и по този начин няма да можете да отскачате пъргаво, което е критично за оцеляването ви. Нахраненият човек се отпуска, започва да храносмила, светът за него започва да е по-добро място и така се превръща в много по-лесна плячка за човека с октоподите от точка две. Затова гурме-порциите на високите туристически ресторанти всъщност имат животоспасяваща туриста функция.
Номер 4: Купете си оранжев каскет за €10
Мястото за най-добрите каскети, продавани от най-екзотичните човеци, се намираше до някакъв площад. Без да искам, минахме на два пъти покрай този площад. Добре, че беше ужасяващата гмеж около нас, че иначе щях да имам още един неповторим каскет, като този, който си купих по време май на един от круизите. Веси беше харесала някакъв оранжев, та ако ме видите тези дни с оранжев касет да знаете, че в крайна сметка сме минали пак покрай сергията и нещата са се случили добре.
Ако решите, че не искате оранжев каскет, то пред вас продължава да го има огромният избор от “галантерия и кинкалерия” (който е живял по соца – знае!), която се предлага от чевръсти люде на огромни, бели чаршафи, проснати на земята по всички по-вървежни места. Тези чаршафи приличат малко на вълшебното килимче на Аладин: човек има чувството, че при правилна команда чаршафът ще рипне високо във въздуха и ще отлети към по-добро или още по-вървежно място с още повече туристи и още по-тесен тротоар. Разбира се, такова нещо не се случва: полицията (за която съм сигурен, че неаполитанци плащат скъпо и прескъпо) обичайно стои по кръстовищата и, точно като нашите родни полицаи, единствено се занимава да брои статистиката на нарушенията, които са около тях. Забрадените с бели чаршафи тротоари нямат никакво отношение към полицаите, пък и без това хората от тротоарите слизат на платното, където ги чакат хората с касетките с октоподи!
Номер 5: идете на замъка. Струва само €10 на човек, плюс още само 2-3 евра за инджектопляктора, който ще ви качи “от долу-горе”
Честно, ако все пак сте се решили на всяка цена да дойдете в Неапол, отидете все пак да видите замъка. Сравнително разумна цена от 10 камъка на пораснала глава (броят се само главите над раменете). Ако не ви се качва пеша, то ще ви трябват още по 2-3 камъка за отдолу-нагоре-надолу с наклонения влак, който ще ви качи току-до самия замък. И поне по наш опит човекът с октоподите го нямаше горе, та ходенето до самия замък и обратно е сравнително поносимо, дори приятно: около вас има не повече от между петдесет и сто туриста.
Оказва се, ние улучихме някакъв бесен късмет, че не чакахме на опашка за влизане (чакане под две минути не се брои за чакане тука). На излизане обаче опашката минаваше 50 метра дължина: не знам колко автобуси с туристи или колко инджектопляктора са ги качили, но съдейки по прииждащата гмеж по пътя (и редящата се на опашката) явно има някакъв “happy hour”, за който или ние не сме знаели, или всичкото това народ е решило да хване the golden hour за снимките им там.
Замъкът си струва, защото лекува безпроблемно страх от височини. Хората, които го имат (или са го имали) този страх си личат ясно на слизане от забележителността по леко разкрачената подохка, която практикуват. Понякога оставят и следа. Мисля, че магазин за памперси за възрастни и/или резервно бельо би бил много успешна инвестиция там, но подозирам, че кафето отпред може вече да са запълнили тази ниша.
Пиша тез думи малко преди вечеря, защото искам да ги увековеча, ако случайно човекът с октоподите ме чака зад ъгъла след малко, като отидем да вечеряме. Слагам и снимка, за всеки случай!
