През 2002-а година ЕС въвежда директива 2002/58/ЕО, известна като Директива за електронната поверителност (ePrivacy Directive). През 2009 година директивата се изменя на директива 2009/136/ЕО, която въвежда изрично, задължително съгласие, при което ако даден сайт използва технология за идентифициране на потребителя (по-точно на неговата сесия), популярно наричана “бисквитки”, то този сайт задължително трябва да уведомява потребителя и да изисква неговото съгласие за това.

От тогава се започна това, което аз лично наричам “европейски бюрократичен бисквитен кошмар”. И всеки път, когато посетя сайт, който ми предлага досадното потвърждение (напълно излишно от моя гледна точка), “благославям” тъпият, недалновиден ЕСССР бюрократ, който ни причини (поредното) малоумно и излишно бюрократично затруднение.

Паралелно с псуването ми, всеки път се замислям и колко ли време трошим в кликането на излишни “ОК”, “Съгласен съм”, “Разрешавам” и т.н. бутони. Е, оказва се, че някой си е поиграл и да го сметне.

ЕС е сравнително голям откъм население. Към 1 януари 2023 г. населението на съюза е приблизително 448 милиона души. От тези 448 милиона, да кажем че само 400 милиона използват технологии (другите, може би, са твърде малки, твърде бедни или твърде необразовани). Знам, че вероятно числото е по-голямо от 400, но да се спрем на него, че е достатъчно кръгло за примера тук.

Френска компания, предлагаща софтуер за GDPR (друго, масивно, вредно и скъпо тъпанарско малоумие на същите бюрократи) си е поиграла да изчисли как стоят чисто финансово нещата, свързани с тези две анахронични директиви, които тормозят почти половин милиард човеци. Цифрите са потресаващи! Проверих ги отгоре-отгоре и изглеждат верни, та затова реших да си ги отделя тук.

1. 400-те милиона потребители на година се “сблъскват” с около 1000 “бисквитени” банера. Това е логично, защото всяка нова страница, която ние посещаваме, ни предлага малоумния банер, когато види, че идваме от ЕС. И е съвсем логично средно на ден да посещаваме по три нови страници, което прави и числото “около 1000”.
2. Тези около 1000 банера предизвикват около 400,000,000,000 клика (400 милиарда клика) на ЕС потребителите. Ако приемем, че един клик на такъв банер ни отнема средно около 5 секунди (изследването твърди това), но на година всеки потребител от ЕС губи около 1.42 часа в кликане на малоумните банери, изискани и наложени от некомпетентните и късогледи бюрократи.
3. Експонирано върху население от 400 милиона, тези 1.42 часа дават:

около 575 милиона (575 000 000) човеко часа, загубени в ЕС заради кликане по “бисквитени” банери

Това, експонирано в пари (да, изследването е включило и груба такава сметка) прави

около 14.35 милиарда евро (€ 14 350 000 000)

Сметката е потресаваща. Когато нещо толкова дребно като това тормози толкова много хора, няма как резултатите да не са пагубни. Естествено, това не са преки загуби, а косвени такива. Но и от друга страна това е абсолютно излишно, за нищо не ставащо и нищо не предпазващо малоумие.

Защо е така ли? Я се замислете, колко пъти сте кликнали “не разрешавам”, лишавайки се от пълната функционалност, която сайтът ще ви предложи в този случай? Аз не помня такъв момент. Псувам тъпите бюрократи и кликам ОК. Винаги. И повечето хора правят като мен (някои, вероятно, не ги псуват, а просто си кликат ОК). Та, “предпазването” е абсолютен, бюрократичен мит, измислен от тъпия търтей, който трябва да си оправдае съществуването на добре платената ЕС службица, вероятно някъде из Брюксел.

Ако случайно се запитате “а защо компаниите, изграждащи сайтове, трябва да се съобразяват с това малоумие”, то отговорът е същия, като повечето отговори, когато иде реч за каквато и да е бюрократска директива, обичайно е неизпълнението да е свързано със зловещи глоби. Та, въпросните директиви вече са обвързани с още по-зловещ, по-вреден и по-разсипващ бюрократичен механизъм, наречен GDPR. Този механизъм е толкова страшен, че само някой, който не е нарочен, не може да бъде глобен по него. Ако евробюрократ-проверяващ реши, че някоя фирма трябва да бъде глобена, то GDPR е толкова обширен, че нарочената фирма няма абсолютно никакъв шанс да се защити. А глобата е 4% от оборота, което нормален човек може да прецени колко разсипващо е за който и да е бизнес. И конкретно в нашата история, въпросната кутията скъпи виртуални бисквитки е обвързана точно с въпросната бюрократична абоминация. Т.е., ако имате сайт и не питате потребителя си “искаш ли да ти предоставим бисквитки” (яко малоумно звучи, нали?), то бюрократът от ЕС ще претендира за глоба, която е в размер минимум 4% от вашия годишен оборот. Чиста работа!

Директиви като тази, както и директиви като GDPR съществуват единствено, за да се трови колкото се може повече европейският бизнес с бюрокрация и за да може да бъде глобяван колкото се може по-зловещо. Подобни директиви спъват европейската иновация и вече изпратиха ЕС далеч след САЩ и Китай по иновации. Подобно бюрократско поведение отблъсква бизнесите от това да работят в ЕС. И в крайна сметка подобно бюрократско поведение ще доведе до краха на социалистическата абоминация, която европейските супербюрократи ни създадоха.

Връзка към проучването.