Открих, че много обичам туристическите места, когато са извън сезон. Открих го преди много години, когато, не знам по какъв повод, се бях озовал в Созопол след активния сезон. Тогава разбрах, че празните улици, пустите, неработещи заведения и магазини всъщност придават едно такова необяснимо очарование, което, честно казано, все още не разбирам.
Интересното е, че дори когато бяхме в Пампорово през лятото, усещането беше почти същото. Може би защото сме свикнали да виждаш курортът претоварен, да се пръска с хора отвсякъде. А през лятото я има, я няма 20-30 човека – което пак не е малко, но не са и хилядите зимни туристи. Когато в Австрия посетихме курортите около Бад Гещайн през лятото усещането беше подобно, ако не и същото.
Миналата година, когато за пръв път дойдохме в Гърция след активния сезон преоткрих това усещане. Беше, мисля, края на септември. И след това – декември. И след това – януари. И въобще зимно-пролетните месеци.
Тогава Неа Потидеа е прекрасна и спокойна. Когато за пръв път я посетих извън сезон си мислех “това сигурно е западнало заради КОВИД-а и никога няма да го отворят”. Но не можех да сгреша повече: това лято всичко отново вреше и кипеше с жега и живот. Още в началото на март всичко светеше, оправено и изчистено, готово да посреща летните гости.
И затова днес, когато се разхождах из селцето вече не си позволих да се излъжа. Наистина, летните заведения покрай плажа изглеждат като отдавна зарязани и запуснати. Или направо фалирали. Но вече знаех, че набързо накованата ограда всъщност е, защото е временно там – само за няколко месеца. А масивните, дървени прегради, които закриват градината на пицарията в центъра всъщност крият прекрасна градина, която догодина пак ще свети и ще прелива от глъч и живот.
Разхождах се, дишах доста хладния въздух и си мислех за времето между сезоните. Как като че ли курортът си почива, за да събере нови сили за идното лято. Но въпреки “несезонните” дни, любимите кръчми си работят. Работят и магазинчетата, работят и повечето услуги. Но работят с намален капациет.
Ходейки покрай крайбрежната улица гледахме как лели и баби почистват къщите, които вероятно им осигуряват прехрана през цялата година. Гледахме как някъде вятърът е нахвърлял толкова листа и борови иглички в двора, че ти се струва, че това място е изоставено от години.
С Веси минахме уличката от горе до долу. Видяхме, че импровизираният паркинг на рибарския кей вече е бетониран и подготвен да бъде пешеходна зона за разходки. На мен преди повече ми харесваше, но най-вероятно и тукашната община е подсигурила някакво финансиране, та сега местните крадяха и изпълняваха проект. Може би, като стане, ще стане добре. Но в момента изглежда неприятен проект. А и ни махнаха всички места, които ползвахме за паркиране около любимите заведения.
Такастра през лятото прежуряше от жега, въпреки мощните вентилатори и близкия канал. Комарите, докато те ухапят, можеха да се удавят от потта ти. Днес обаче имаше десетина заети маси (повечето от една по-голяма компания), т.е. по-малко от една трета от заведението. И хората като че ли ни познават. То това усещане беше още от миналата година, когато едно и също момче ни сервира в продулжение на няколко вечери. И тази вечер мисля, че улучихме пак него.
Седнахме отвън, но към края на вечерята аз вече съжалявах за това ни решение. Понамръзнах се доста. И не можах да се стопля и след вечерята, докато се разхождахме из притихналото селце. Кухнята беше обичайната, а избор на прясна риба като че ли също имаше доста. В Гърция, ако няма мусака, аз най-често ям гръцка салата и тирокафтери. Разбира се, и неизбежния хляб, който сервират с появяването ти. В “Такастра” сервирът приятно запечен хляб, който след това е “понапръскан” със зехтин. И това нещо как върви със салатата… Веси, освен че ми помага в това, което ям, реши да се хареса с някаква риба. Прясна, естествено.
Такастра е от все по-малкото останали заведения, в които сервират десерта като комплимент. Мисля, че дори през активния сезон при тях и през активният сезон пак така беше. И това е една традиция, която много ми харесва. И за която си спомням какво втрещение беше, когато за пръв път бяхме на почивка в Гърция и ни дадоха безплатен десерт. Още плащахме с драхми тогава…
След вечерята отидохме пеша до плажната уличка, минахме я почти цялата (все още две кръчми работят – за мое безкрайно учудване), врътнахме през “Лемонис” и се прибрахме до вкъщи. И макар, че беше рано, и двамата с Веси бяхме изморени след толкова дълъг и интензивен ден.
Утре е събота! Веси си е приготвила програма!
Очаквам скоро да откриеш и екстрата как в някой части на Гърция хората не си заключват къщите и не слагат прегради през зимата и съши така когато кажат нещо наистина го правят точно тогава и за колкото са казали и как островите от лунен пейзаж са дебела английска морава през целия зимен сезон