Днес ходих до Люнгби, за да си потърся чанта за новият фотоапарат. И идея си нямате колко ми е мръсна раницата вътре – имам чувството, че е пълна с пепел! Колкото пъти вадех апаратът от нея, толкова по него имаше малки сламчици по гумените части. И след второто разчистване на миниатюрните сламчици от гумата (откъде, по дяволите, се е взела тая слама?!) реших, че е крайно време да си купя специализирана чанта за апаратът.

Идеалната чанта изглеждаше така в представите ми:

* достатъчно голяма, за да не му е тясно на хайванът вътре;
* да има место за още един обектив, евентуално и за зарядното с кабелът (когато ми трябва да го нося с апарата);
* да побира телефонът ми (който всъщност е Pocket PC – т.е. достатъчно голям);
* да има джоб за парички, портфейлчета и други благини и по този начин да ме оттърве от необходимостта да нося втора чанта при излизанията ми из града.

Ясно беше, че няма да е лесен избор. Но в Lyngby STORCetner-ът има един прекрасен, голям магазин за фото-аксесоари, където намерих огромен избор от чанти.

След като хванах първия попаднал ми продавач за ушите да избира, последнва дълга сесия. Спряхме се на 4 чанти, момчето ги занесе до касата, за да видим как са цените. Междувременно то беше много доволно, че апаратът беше с мен, защото (както ми се извини) в момента точно този модел го нямали, а било направо задължително да пробваме “как стои”. Та след дълго избиране, най-накрая се спрях на Tamrac Photo-Video 1 чантата, която някакси най-ми пасна (моята е в черно).

Ако трябва да съм честен, една друга чанта беше по-красива. Но тази е много по-функционална. “Закачалките” на онази бяха пластмасови, а аз съм се нагледал на пластмасови счупени закачалки. Затова се реших, взех я и апаратът вече има уютна чанта, където в момента спи доволен.

Много съм доволен от покупката, даже в един момент се зачудих дали пък просто не съм имал нужда от нова чанта, а покупката на апаратът да е била провокирана от стремежът на подсъзнанието ми към нова чанта [шегичка… май трябва да си лягам]? Ако е така, подсъзнанието ми сериозно ме е прекарало, за пореден път :)!

На връщане се опитах да снимам “неща” (паметник и една къща). Най-се дразня, че още не мога да намеря откъде да дам корекция на експозицията, защото на всички пейзажи като че ли се получава преекспозиция на небето :(. Щраках средно по 15 пози, докато успея да докарам балансирана експозиция… Тук надвечер небето е много светло, а сградите са тъмни. Понеже сме на север, в този час лъчите са почти успоредни на земната повърхност и небето “свети” по особен матов начин… което само спомага за преекспозицията. Не, не ми е виновна Дания – просто аз трябва да се науча да снимам…

От около година занимавам от време на време :Йовко: и George с моите терзания относно цифровите апарати и бъдещите ми планове.

По някое време почувствах, че Йовко се умори от моите приказки по въпросът и реших да го оставя на мира. За сметка на това го отнесе Жоро :). Преди две седмици по време на една дълга ICQ сесия той ми обясняваше (за пореден път) плюсовете и минусите на сюрията популярни цифрови SLR-ки. Аз улучих моментът, защото Жоро тъкмо беше взел неговия 300D. Поговорихме си надълго и нашироко и аз тогава взех решението за моят бъдещ апарат – Canon EOS 350D [Digital Rebel XT].

Тогава тръгнах и към осъществяването на този пъклен план. Апаратът не е никак за подценяване – нито откъм възможности, но и също така откъм пари. Но цифровите SLR камери са “по принцип” скъпи, а и аз предварително бях решил – ще си взема истински фотоапарат, който да замени моята “сапунерка” [Pentax Optio 430RS]. Не че Пентаксът не струва – определено е прекрасен апарат “за начало”. Но мога да кажа, че от поне година този апарат не ми стигаше – искам да видя мога ли да творя качество, или ще си остана на тоталното аматьорско фотографско ниво.

:Веси: знаеше, че семейството ни няма да избяга от този (за много хора – тотално излишен) разход. Прие го мъжки, защото тя си е и мъжко момиче :). Може би ако беше при мен нейното мощно влияние щеше да наклони семейните везни в друга посока, но за добро или лошо тя вече беше в България. И така – аз се разтърсих наляво-надясно и открих купчина оферти. В датските магазини този апарат струва точно EUR 1000 – една приятно кръгла сума (за търговците) и неприятно голяма – за моя джоб. Но в Дания (а и май вече в цял свят) има едно златно правило: “избираш в магазина, купуваш от Интернет”. Въпросът беше само да намеря датски e-магазин, защото иначе местните митници дрънкат по 30% мито (вече ми се случи при дребна доставка от САЩ за $35 да ми вземат $20 мито+ДДС).

Датския е-магазин беше намерен, апаратът беше поръчан, и днес сутринта бях до пощата, за да си го взема (вчера изпуснах пощаджията за някакви си 25 минути – беше минал точно преди да се прибера у нас).

Днес се опознавахме с апарата. Изглежда много, много сложен (просто на Пектаксът единствено балансът на бялото му регулирах ръчно, и то пак там ползвах presets). Докато тук, ако искаш, можеш всичко да правиш “на ръка”, но засега поне при мен в тези режими рядко се получава свястна снимка. Днес поскитах чак и половина с колелото на нещо като фото-hunt, но резултатите не стават за публикуване :(. Масов overexposure, направо съм се отчаял… Дали светлината беше неподходяща (беше в късния следобед, слънцето току беше силно, току слабо, и биеше много косо), дали моите умения още куцат, но спокойно мога да кажа, че 100% от снимките не стават за показване като снимки, излезли изпод сензорът на 350D. Аз пробвах само и единствено пейзажи, макро-китки не снимах, понеже имаше доста силен вятър.

Въпреки днешните неуспехи мога да кажа, че съм изпълнен с надежда :). Не вярвам да съм напълно безнадежден случай – сигурен съм, че след като се образовам и свикна с апарата ще се справям добре! Канончето е невероятно добра машина, и дори с китовия си обектив ще може да прави хубави снимки! Само фотографът малко да се ошлайфа :).

Чудя се дали след време да започна да поствам по форуми. Малко съм стар за унищожителната критика на “младите” и кадърни хора там… ще видим. Сега за сега нищо няма за постване, което прави отговорът на тази дилема много лесен :).

Днес тръгнах по пътят на осъществяване на една цел: да стана добър фотограф! Мога да сравня ентусиазмът ми сега само с ентусиазмът ми през далечната 1982-а, когато за пръв път пипнах клавиатурата на Правец-82… и видях колко съм зле на една игра, името на която дори вече не помня…

Ако всичко върви по план и ако няма особено големи и особено неприятни изненади, би следвало след седмица по това време да съм в “Мелницата”, заобиколен от хората, които ужасно много ми липсват тук. Радвам се, че баща ми ще ме посрещне на летицето – така ще може да си кажем някоя и друга приказка още по време на пътя за Пловдив – така ще може да си поговорим…

От последното ми писане тук до днес се случиха интересни неща. За тях – като му дойде времето (най-вероятно – утре). Трябва и на Сашо да отговоря подобаващо. Човекът си е направил трудът да ми отговори с постинг – и аз ще му върна жестът. Още повече, че има какво да кажа по въпроса.
Но тази вечер ще постъпя по анти-Димитровски – ще оставя тазвечершната работа за утре. Това разбира се не е голям проблем, защото всъщност тя работата не е тазвечершна, а онзиденшна – тъй че никой няма да е особено сърдит :).

Иначе животът тук си тече по смазаните релси на ежедневието. Без особени изненади, ден подир ден отпуската се приближава :). Нещата вървят, хората са доволни, въобще – някаква странна лятна идилия (просто защото ние рядко работим с доволни хора – нашата работа повече е с “терминалните” случаи – тези на границата на отчаянието и ИТ-смъртта :)).
Времето тук нещо се беше скапало последните няколко дни, та “разтъпкванията” трябваше да бъдат прекратени. На всичкото отгоре и изкарах някакъв “гърлобол”: болеше ме гърлото, но без температури, хреми или други щуротии. Мина си от само себе си (i с 6 разтворими аспирина) за ден и половина. Надявам се другата седмица да разтъпча поне още 2-3 дни, иначе няма да е много добре! Дано времето да позволи (и астрономическото, и физическото).

А иначе – днес е петък. Седем вечери трябва да се изтърколят, седем бири да се изпият… и една Coca Cola :)… Скоро!

Скоро започва лятната отпуска. Само след някакви си десетина дни ще съм за известно време настрани от работните проблеми, които ме занимават последните 10 месеца.

Засега плановете са следните:

* Ще започнем с грандиозен купон, който ще отбележи сватбата на Рота и Иза
* Скоро след това ще ходим на планина за няколко дни (предполагам – максимум седмица). Планиран е сериозен поход из сравнително диви места на Родопите – да видим дали няма (пак) да се изложа
* След това малко в Пловдив
* След това около 10-тина дни в Иракли

Стегнат план :). Единственото притеснително нещо е планинският поход, защото до сега аз не съм успявал да завърша успешно подобно начинание. Миналата и по-миналата години се провалих с гръм и трясък, като най-сериозен в личен план ми беше първия провал – този пред 2003-а :(!

Сега обаче реших да започна от по-рано с подготовката. Преди няколко седмици с :Веси: купихме нови обувки за мен. Високи (но и малко топли) обувки, които до вчера си стояха кротко в кутията и ме чакаха да им обърна внимание. И понеже много добре знам, че на планина не се тръгва с нови обувки, аз бях планирал “разтъпкване” на чепиците седмица-две преди походът. Фактът, че :Веси: и :Ангел: са в България само улесни разтъпкването, защото обувките си искат да видят известно количесто навъртени километри пеша, а това отнема време. И понеже моето семейство сега го няма тук аз разполгам с цялото време на света, за да направя въпросното разтъпкване.

Речено – сторено. Вчера беше първият ден от разтъпкването. Сложих си едни леки обувки в раницата (за през деня в офиса – тези, както казах, са доста топли) и потеглих. След като проучих околността чрез Google Earth, реших да тръгна пеша от вкъщи към офиса, като прекъсна на около 3 км от нас. Цялото разстоянието е около 11 км, а в моите планове се включваше кратка “загрявка” сутринта – не повече от 45 мин пеша до най-близката гара, на която спира регионалният влак, който да ме откара до гарата преди офисът – и след това още малко пеша. Трябваше да се съберат около час в на отиване на работа и час – на връщане. След няколко дни така би следвало да елиминирам и влакът, и да направя поне 3-5 дни истинско ходене по 11 км във всяка посока.

Добър план, но засега изпълнението му върви с леки изменения. Вчера например успях да направя 45-те минути, но след това хванах рейса, който ме заведе почти до офиса (на 10 мин пеша). Т.е. – на идване ми се събраха не повече от 50-55 минути пеша. Това се наложи, защото сутринта се поуспах и не можех да си позволя да закъснея твърде много за работа (не че не съм сам там, ама пуста съвест – не млъква).

На връщане обаче пак свърших с променени планове, но този път в полза на “разтъпкването”. Имах план да ходя пеша (около 30 мин) до близката гара, откъдето да си хвана влакът за около 7 км, и след това – пак пеша до нас. Трябваше да се съберат 2 км разтъпкване.

До близката гара се ходи през страхотна гора (която направо си изглежда диво). И аз стигайки до пътеката, която води до гарата, изведнъж просто продължих през гората, доверявайки се на чувството ми за ориентация, а и следваки добрата пътека, която по мои сметки беше точно в посоката която ми трябва. И така… продължих. С “Балканджи” в МР3-еца, със заредена батерия – точно час и 45 минути ходене ме отведе до магазинът, който е на 10 минути от нас, и където си понапазарувах глезотии. След това още 10 минути и си бях вкъщи. Целият маршрут мина през два красиви парка, срещнах (пак) “дивото” стадо от елени и кошути, даже се опита да ме навали, но неуспешно. Направих си пълните 11 км до вкъщи – уморен, но доволен.

Резултатът си струваше. Вчера разтъпках 13 км, сега ми остават още около 40 (сложил съм си цел – 50 км ходене, която се надявам да изпълня). Имам още 10 дни – дано успея.

Сега, пишейки тези редове, непрекъснато мърдам, защото от вчерашното ходене мускулите доста ме болят. Освен това вън току-що заваля – да се надяваме че дъждът ще премине следобед, когато следва второто разтъпкване – този път май наистина ще е само до гарата – едва ли два дни подред ще успея да се прибера пеша (просто доста ме болят мускулите днес, а и не искам да се преуморявам).

Ако успея да изпълня този план, ще посрещна много по-спокоен преходите. И дано този път не се изложа!