Бях доста изненадан в понеделник, когато получих покана от българското посолство за куклен театър. В поканата пишеше, че в сряда на [едно место в центъра], по случай Андерсеновият юбилей ще има представление на Андерсенова приказка на български език. Не помня имаше ли точно думите “куклен театър” (не че има значение, де), но с такива очаквания бяхме отишли, така че може и да ги е имало.

Предложението звучеше много примамливо и разбира се, ние решихме да отидем и тримата. Веси междувременно се беше обадила на Марта и Полина и ги беше “зарибила” и тях, а аз предложих на Ганчо да дойде и той, ако иска (искаше!). Преди представлението Веси, Поли и Марта бяха отишли с всичките деца (четири парчета) на Мак Доналдс, та когато ние дойдохме децата вече се бяха опознали и приели сравнително добре.

Мястото беше нещо като детски център (тук някой копенхагенец може да ми се смее, но наистина не знам какво точно беше), с голяма свободна площ в средата, в единия край на която имаше сцена. На тази сцена се състоя и представлението, което не беше куклен театър, а всъщност изразително четене на български език на една от Андерсеновите приказки. Получи се страхотно, макар като че ли единствените българи да бяхме ние, изпълнителката и една сънародничка от посолството. С удоволствие се запознахме след това всички. Разменихме по няколко изречения, разменихме и по някой телефон, слушайки продължаващото представление (този път пееше някакъв датски детски камерен хор, който се представяше много добре).

Послушахме още малко детския хор, погледахме децата (не само нашите, бяха дошли и няколко датчани, заедно с техните деца), и решихме да си ходим, че стана и доста хладно.

Като цяло смея да твърдя, че изкарахме една много приятна вечер. Не знам другите с какво впечатление останаха, но за мен тя ми донесе не само удоволствието да се видя с трима познати едновременно, но и нови социални контакти, които са ни много ценни в малка (и бедна на българи) Дания.