Category: Hacking
Computer, technical and life hacks!

DHCP nightmares at Kamelija hotel

Posted on 8/17/20118/17/2011 by Doncho

It’s your first hours after arriving at a (questionable) quality 2* hotel. You look around a bit scared, but at least there’s hope in you: there’s (some) free wireless Internet access in (some) designated areas around the bar.

You see happy people using it and also your friend’s phone (HTC Desire S) is doing more than fine. You think: now it’s the right time to go and complain (or brag, depending on your state) that I’m finally on vacation!

Alas…

When you try to connect with your Samsung Galaxy Tab 7, you see that it finds correctly your wireless network, authenticates without any problem, but hangs on “Acquiring IP address…” state. And it never finishes connecting.

You think “well, it’s because the wireless router is quite busy, I’ll wait”. You keep waiting for some time, and retry. And you get the same. Then you restart your tablet, hoping that it’ll fix the issue. It doesn’t.

Shit!

You now think “Yes, but I have my top-notch Samsung Galaxy S II phone, which will save the day! You try the same with you phone and… you get the same result. The phone “performs” (if that can be named “performance”) the same like the tablet, hanging at “Acquiring IP address…” message, and giving up after some time. You even discover (and that’s for another anti-Samsung rant!) that your phone after restarts allows itself to auto-enable your roaming data access, so it can check for its shitty Samsung updates. Bad, bad, BAD! It’s good I captured that on time and completely disabled mobile data access (they made it sane enough not to auto-enable that as well)!

And then you start getting desperate. Internet abstinence starts building up and you no longer enjoy your time here!

Luckily, you have also your notebook. You pull it out, and it works like a charm. Since the beginning. All great and smooth!

You think “well, at least my PC is OK”, but you’re not one of the people, who get comfortable with such compromise. After all, your Foursquare mayorship on this hotel depends on the ability of your Android devices to get some bits from this damn wireless router (otherwise, your overpriced roaming internet fees will enslave you for ages). Plus, you use you mobile devices more often than your notebook and they (logically) have more battery juice for you!

So you start looking for solutions.

Firstly, you scream to all your Facebook and Twitter friends, hoping that someone will help.

Secondly (until you wait for the help), you go to XDA Developers. You build up your best search query and dig. Then you dig more. Then you dig even more, until you find this forum post archive. Inside there you read that:

It’s an existing issue with the DHCP client of (some) devices. Obviously, Samsung’s devices you have are part of the problem;
And also that if you delete “/data/misc/dhcp/dhcp_list” from your device, you might get it working.

However, both your devices are not rooted and obviously the forum post is too old, because even if they were, you cannot find such file, residing at this place. Not to speak that this is “too much of a Linux way of solving things”.

Although you’ve no problem resolving things “like in Linux”, you prefer to make it in a saner way. That’s why you kept reading, until you discover WiFi Static: the soluiton of Android DHCP issues. This great application allows you to specify static IP addresses for given wireless networks, already in your wireless network list.

Why this works?

The problem, as it manifests itself, is with the fact that your device (or your router, since it could be a router issue too, and I think that’s what is in this case) cannot get (or give) an IP address correctly. Your authentication and MAC-address-level communication works, but you can’t get to TCP/IP, since you can’t get the precious address (sorry, my TCP/IP guru friends, that’s how a developer explains TCP/IP ). By default you’ve no way to specify “fixed IP address” in Android, and you’re screwed!

This app fixes that deadly case. Once you add the setting for the given Access Point, after you connect to this access point, the “Acquiring IP address…” is skipped or cancelled and the parameters, which you specify, are set instead. This simply means that if you set the parameters correctly, it works. If, however, you specify the parameters incorrectly, you can get screwed even worse . But we all hope that once you decide to mangle with such things, you know what you’re doing. Not “Linux way” of resolving things, but still requires some advanced user magic there.

The router at the hotel had standard “192.168.1.xx” setup, which means:

IP Address is any address you luckily guess (I user 192.168.1.111-192.168.1.114, since I saw that the router gives 192.168.1.50 and above for the “legal” devices that can get it)
Gateway is, of course, your router at 192.168.1.1
Network mask is the default 255.255.255.0
DNS1 is your gateway 192.168.1.1, and for DNS 2 I set the Google DNS server at 8.8.8.8

Conclusion!

My friends at Facebook did not fail me. They pointed to the same solution, just at the same time when I was reading about it in XDA Developers. Which made me feel great, because first my friends care for my pain and second, because it proved that Facebook can be of some help sometimes .
Thank you all!
The same problem manifests itself on the following devices:
1. My friend’s Windows 7 notebook. She could not connect unless I set her up with static IP configuration (and reminded her to tell me to remove that setting at the end of our holiday).
2. My both Android devices (fixed with WiFi Static already).
3. My wife’s HTC 7 Trophy Windows Phone 7 phone. Unfortunately, this is the only device which I could not fix and I doubt someone would. Microsoft decided to cut our arms in this direction, wisely knowing that no one can configure a router that stupidly, so their mighty OS would not work with it. Wrong!

My final conclusion is that the router at this hotel sucks! Like most of the things here, it’s not configured correctly (or it just sucks as a device) and its DHCP server works quite selectively. I do not know how many other people have the same problem, but my egoistic nature pushes my hopes high. The more people have the issue, more bandwidth will be free for my holiday needs .

Photo (cc) ETC@USC

Малко DropBox несигурност

Posted on 7/7/2011 by Doncho

На 2 юли получих писмо от DropBox с информация за промяна на условията по лицензионното споразумение, на база на което предлагат услугата. Не му обърнах много внимание до тогава, до когато в сайтове, които уважавам, беше публикуван детайлен анализ на новото лицензионно споразумение, по силата на което DropBox си даваха странни права. Ето най-тревожния участък:

“By submitting your stuff to the Services, you grant us (and those we work with to provide the Services) worldwide, non-exclusive, royalty-free, sublicenseable rights to use, copy, distribute, prepare derivative works (such as translations or format conversions) of, perform, or publicly display that stuff to the extent reasonably necessary for the Service. This license is solely to enable us to technically administer, display, and operate the Services. You must ensure you have the rights you need to grant us that permission.”

Накратко: пращаш файл в DropBox и той вече е тяхна собственост. Особено derivative work, което по силата на Creative Commons може да значи много. Разбира се, както и права да изпълняват и публично да излагат файловете ти. С две думи, това лицензионно споразумение все едно беше написано от алчен корпоративен адвокат на компания с повече от 120 хиляди служителя (преди да ме заядете за Майкрософт, в момента служителите ѝ са под 90,000)!

Естествено, първо се вбесих. От къде на къде те ще имат права върху (например) shopping list-а, който аз и Веси си разменяме? Или върху ваучерите ни? За какви се мислят тези?

След това обаче се замислих, че “тези” се мислят за компания, която ми предоставя безплатна услуга и съответно са в правото си да променят каквото и както им отърва, стига навреме да ме предупреждават за това. И остана само горчивината от предстоящата раздяла с услуга, която иначе ми вършеше страхотна работа.

Йовко, без самия той да знае, много помогна с негов материал по темата “Личния облак”. Леко комерсиален, но пък изключително полезен, защото описва добра алтернатива.

Когато го прочетох се захванах да проумея дали не мога да намеря алтернатива, без да има смисъл да инвестирам допълнително. Бях чувал и преди за WebDAV протокола, който предоставя “нещо като DropBox” (по моите представи). Най-големият проблем, който трябваше да реша в случая, не беше “offline” режима, а възможността за достъп до файловете от различни по тип (и ОС) устройства: компютрите ми, компютъра на Веси, Андроид устройствата ми, а може би рано или късно и iOS-базирано устройство. Въобще такава шарения, че само подобна услуга с читави клиентски приложения, може да реши ефективно. За Андроид се оказа, че има WebDAV Navigator: евтино приложение, с което може да си свърши човек работата. За iOS още не ми се ще да мисля, но съм 99.5% сигурен, че и там ще има такова решение (ако Епъл въобще са разрешили на разработчиците да публикуват такова – за това хич не съм сигурен).

За управление на личния облак успях да открия WebFolders4WHS: WebDAV разширение за Windows Home Server. Това разширение съвсем удобно “отвори” указана от мен папка на Windows Home Server инсталацията ми чрез WebDAV протокол. По-късно се усетих, че има някакъв странен лимит по големина на файла, но предполагам с конфигурационни настройки ще може да се отърва от този лимит. Не съм ги търсил още настройките, но не може да няма. Ясен след това спомена в коментар към материала на Йовко за свободното решение ownCloud, което може да се използва като нелош заместител на DropBox и WebDAV. Въобще, както виждате, оформи се доста интересен разговор по темата.

Аз отначало мислех да отивам на вариант ownCloud, но след това реших да пробвам разширението WebFolders4WHS. И като цяло се спрях на разширението, защото няма да ми се налага да инсталирам още една услуга, която да трябва да администрирам. Понякога този тип администрация тежи, а характера на услугата е такъв, че ако се открие пробив в сигурността и той не се запуши навреме, има опасност да стане много голяма беля. Затова и реших да се доверя на това, което на мен ми се струва по-сигурното решение, работещо в изолираната среда на IIS.

И точно бях натъкмил новата “инфраструктура”, когато DropBox доказаха, че са пичове! В материал от вчера, озаглавен “What’s Yours Stays Yours!” те показаха промяна в лицензионните условия, която касае точно това, от което потребителската им общност се беше притеснила. Явно бързо са осъзнали, четейки отзивите, че оставяйки първоначалния вариант на лиценза сами биха си подписали ако не смъртната присъда, то над 50% свиване на бизнеса им. Което в капитализма пак е равносилно на бизнес-смърт (е, поне за мениджмънт екипа 🙂 ).

Най-важната промяна от вчера е в тази част:

…By using our Services you provide us with information, files, and folders that you submit to Dropbox (together, “your stuff”). You retain full ownership to your stuff. We don’t claim any ownership to any of it. These Terms do not grant us any rights to your stuff or intellectual property except for the limited rights that are needed to run the Services, as explained below.

И по-долу обясняват, че ние трябва да им разрешим да репликират нашите данни върху техните сървъри. Както и (разбира се!) че се задължаваме да не качваме нищо на сървърите им, за което ние не притежаваме права за разпространение. Хм, имам малко книжки там, но засега не смятам да ги махам. Първо съм си ги купил електронно (или са свободни), второ ми е много удобно да си ги чета и на таблета, и на компа.

Та с това като че ли сагата приключи. За хората, които не бяха виждали първата версия на лиценза, това им се стори буря в чаша вода. На тях въобще не им беше дотрябвало да се замислят, и в този смисъл си спестиха малко нерви.

За мен остана малката драма, но и големия плюс да разуча и да знам какви са алтернативите. Включително и предлаганото от Опънинтегра EMC устройство Iomega® StorCenter™ Network Storage. Засега Windows Home Server ме спасява (когато го инсталирах такива устройства въобще нямаше), но един ден ако ме провали, със сигурност подобно устройство ще е решение.

В крайна сметка, I won’t drop the box, @dropbox! And I hope you fired that looser lawyer!

Ранно таблето-ъпгрейдно

Posted on 6/25/2011 by Doncho

Сега е момента радетелите за чист български език да ме наплюят за заглавието! Ако има обидени чак огОрчени, да предложат читава алтернатива на “ъпгрейд” на български. И не, “надстройка” не се приема!

Тази нощ валя и гърмя. Силно. Пишеше, че силна магнитна буря имало на 24.06, а аз обикновено съм чувствителен или поне си мисля, че съм чувствителен. Като резултат – главобол. В комбинация с гръмотевиците и събуждането се оказа, че е 04:30 и аз не мога да заспя.

Какво по-добро от една ранна съботна сутрин само за мен? Разтворих си Solpadeine, тихо се промъкнах в спалнята да отскубна таблета (заедно със зарядното) и в тъмна доба се настаних в кабинета, за да опитам да сложа Gingerbread на моя Galaxy Tab 7.

Таблетът го купих още ноември от Public. Струваше едни добри пари, почти два пъти по-скъп, отколкото е сега. Въпреки това не съжалявам и секунда за това – приятните мигове с това устройство от тогава до сега са безброй. Игри, Интернет, социални мрежи, четене на книги и още много други е-дейности – таблетчето е перфектно.

Един от недостатъците обаче е vendor lock-а. Samsung, като всеки производител на хардуер, не иска да ви дава най-новите операционни системи лесно. Samsung иска да ви продава хардуер. Защото, ако имате последния софтуер, имате една причина по-малко да си купите следващия, по-вълнуващ таблет (в случая, Samsung Galaxy Tab 10). Обикновено, за да вземете по-нов софтуер за вече купено устройство трябва да чакате месеци след официалната премиера. Понякога година, понякога повече (ако въобще дочакате)! Оправданията за това са класически: или трябва много време, за да го тестват, или трябва да натъкмят всичките допълнителни простотии, които лепят в/у операционната система (като Samsung Apps например) и др. Затова, ако човек иска телефон с “чист” андроид, трябва да отиде на Google Nexus S. Иначе го затваря същия този vendor lock, и го държи до край в клетката и според капризите на съответния производител. За съжаление, Google нямат още техен таблет, така че до тогава ще сме подвластни на някой.

Та значи, сядам аз в 04:40 да ъпгрейдвам таблета. Ъпгрейда (поне “законния” такъв) на Samsung устройствата става през техния софтуер – Samsung Kies. Като човек с много опит с какъв ли не софтуер, мнението ми за това е кратко: няма такова дърво! Не си спомням скоро да съм се сблъсквал със софтуер, който да е толкова дървен, толкова 199х-а година и толкова да завися от него, че да съм длъжен да го използвам. Мислех си преди време специално да напиша “благославящ” материал за него, но се отказах – гнус ме е. Ща, не ща обаче, за да кача версията на таблета трябва(ше) да използвам Kies.

Е, ръгам аз таблета в USB-то и опа – Kies трябвало да се ъпгрейдне. Хайде 200MB download (казах ви, че е солидно bloatware лайно!). Свали се, ъпдейтна се (около 10 мин на доста бърз лаптоп). Вадя аз таблета от USB-то, слагам го пак. Стартира се вече новия Kies (2.0), който намира ъпдейт! Осанна! Ще стане (мисля си аз наивно).

Ъпдейта се сваля. И той голям, но това все пак е цяла операционна система, заедно с допълнителни приложения, така че 150-200MB някак е оправдано за хардуер, който има 1GB памет (512RAM и незнам колко Flash ROM). Свали се ъпдейта, сега ще го слагаме. Искам ли бекъп? Разбира се, въпреки че е много рано, не съм настроен за твърде много адреналин. Хайде сега 20 мин бекъп на устройството (от къде имам 2000 снимки на таблета и аз не знам, трябва да проверя, но това не може да е вярно!). След бекъпа следва апликация на новия ROM. И там 15 минути (малко повече трепет от моя страна, все пак е ROM update). Накрая – reboot.

Ура! Имам нов софтуер. Да, ама… не! OS Version: 2.2. WTF?! Оказа се, че за моя таблет Samsung все още не са благоволили да пуснат официален 2.3. Не знам от какво се ръководят, може би специално за да ме е яд, че не го правят. Всичкото чакане се оказа за последна версия на Froyo :(.

След обичайното ми разпенване и благословии към Samsung реших да взема нещата в свои ръце. По-точно, в ръцете на xda-developers.com – форумЪТ за случаите, когато се чувствате жестоко прецакани от производителя. Толкова ме беше яд, че почти бях стигнал момента, в който да хакна хардуерно устройството, да го отключа и така да забравя гаранцията на Самсунг, а и самите Самсунг, поне що се отнася до официалните ъпгрейди!

За мой късмет, в xda-developers намерих дискусия, в която спец обяснява как да качим версията на таблета на 2.3.3, използвайки официалния ROM от Samsung. За незапознатите: ако ROMът е официален (такъв, дето е пуснат от БХК 🙂 ), то той е цифрово подписан от Samsung и тогава няма нужда от хакване на самото устройство, а само от по-специфична инсталация на този ROM на него. Е, риск пак има (ако не улучите версията на хардуера), но ако не ви се рискува, не ходете до xda-developers, а чакайте производителя, когато той благоволи.

Следвайки инструкциите, след подходяща доза чакане, все пак още едно сваляне и инсталиране на 230MB, както и сваляне на малко приложенийце, което да прехвърли официалния ром и да накара таблета да го приеме, дойде време за момента на истината. Рестарт на таблета, влизане в сервизен режим, пет-шест “Success…” съобщения и пак рестарт. И чакане.

След ъпгрейд на OS винаги се чака. Явно устройството пренарежда и ъпгрейдва софтуерната си конфигурация. И тъй като е Линукс, има доста за конфигуриране и ъпгрейдване. Та още около 10 минути стоене на стартовия екран и.. готово! Видях екранчето за кода за отключване!

Но… о, ужас! Таблета прописа на италиански! Перфектен (за моите разбирания), чист италиански! Целия интерфейс, от горе до долу. 10 трепетни секунди, докато осъзная че това е обикновена настройка в Android. И още 10 трепетни, докато се убедя, че този ROM има всички езици (вкл. и български). Тап-тап и готово, пак английски. Представям си какъв epic fail щеше да е, ако ROM-ът беше само на италиански. Но, рисковете на професията…

Сега ми е ред да се кефя на 2.3.3 Gingerbread на моя таблет. Дано няма други отклонения. Интересно ми е дали ще е по-добре откъм батерия, че нещо горкия Таб много се озорва с моя начин на използване. Натоварил съм какви ли не приложения и те смучат ли, смучат от безценния сок. Така или иначе, ще ви държа в течение!

Сега отивам да изпълзя на слънце, вече е 07:02, не вали, птички пеят, въобще като за сядане в градината ми е едно такова!

Happy hacking!

Image (cc) 3 Sverige

Great Read: “Zero Day”, by Mark Russinovich

Posted on 6/15/20116/15/2011 by Doncho

I’m die-hard computer fan. I’m also a Microsoftee. Well, an ex-FTE, but that doesn’t matter much. Once a Microsoftee, forever one. You all know about The Powers Of the Dark Side, right 🙂 ?

During my 6+ year Microsoft career I’ve met many bright minds and many great hackers. That was one of the things, which made it great to work at the company. I knew Mark Russinovich’s name (wikipedia, blog) long before he became Microsoft Technical Fellow, but I never believed I’ll have the chance to get to know him in person and to have some good talks with him. This is one of the big things, which a Microsoft career can give you: opportunities like that.

I never missed Mark’s talk, when I was attending (any) conference he was speaking at. Each time it was great experience and lots of fun. I’ve attended his “The strange case of unexplained” talks more than 4 times in total and each time I found it great experience and lots of fun. I’m using Mark’s tools and techniques more often than I even realize. Maybe weekly, if not even daily.

So it was more than natural to me that I preordered “Zero Day”, the first non-technical book he wrote, as soon as I’ve discovered the book is coming.

Unfortunately, the book came and I never found enough time to read it as it deserved: carefully and with full understanding. English is my 2nd language and as such I’ve developed strange “quick-read” ability, which us good for 90% of the cases, but not for this book. This had to be red thoroughly! So I waited, until this Greek vacation, when I had the chance to enjoy the book to its most.

To me reading “Zero Day” was pure (hacking) pleasure. I found it intriguing, brilliant and easy to read. Each page, each chapter was computer action with pace, which only Mark can create. If you’ve seen his presentations, you’d know it. The fact that Mark “knows the stuff” to its core makes the book events quite believable. And scary. Because despite the book is Fiction, the story it tells is surprisingly real. And something, which could happen. And something I hope will never happen.

Computers are very important for our way of life. For our well being, for our security, for our life. Both at “single person” level (i.e. life support system in a hospital) and globally (i.e. nuclear power plant control system). “Zero Day” makes you start seeing the things in quite different, very sharp angle. And if you’re paranoid, it may make you start digging your own underground shelter in you backyard.

However, what I disliked in the book was the “hacker’s slang” of all e-mail and chat there. It’s hard to believe that bright, intelligent people will use keyboards with all vowels taken out. Or that they’ll be so lazy they would prefer to write “brllnt”, instead of “brilliant” for example. They’d be smart people and they’d know that skipping the two vowels would not save then much time typing, but’ll significantly increase their peer’s reading time. So every time I had to read this “hacker text”, I was feeling irritated, because I found it unreal and stupid.

Apart from this, the book is great. Anyone can learn a lot from it about how badly we’re protected. And make some conclusions. And remember it, when his Windows-expert-neighbor tells him how normal and ubercool is to have its Windows Update turned off.

Another interesting thing here is the fact that the book is painting the picture of cyber Apocalypse, based on computers with Windows OS. I know Mark is not a person, who’d eat any marketing bullshit (he’s just too high at Microsoft for someone to start nailing his book script), but I also wonder if anyone from the Company approached him “on time) with demand to change something regarding that. It’ll be very interesting to know, but of course we’ll never know :).

To conclude: “Zero Day” is highly recommended cyber-crime, cyber-security novel, which any computer geek will enjoy for sure. About non-tech geeks I can’t tell you yet, but one non-tech geek already requested to lend her the book, so we’ll see quite soon 🙂

Windows Phone 7 @ HTC Trophy

Posted on 4/18/20114/18/2011 by Doncho

Когато си купих таблета, обещах да пиша и за Windows Phone 7. До сега нямах време да го сторя, а и честно казано обмислях какво да пиша. Защото съм силно раздвоен. Между качеството, което се откроява в платформата Windows Phone 7 и умишлените “американски тип” ограничения, наложени от Майкрософт, за да пазят потребителите и доброто име на устройствата, работещи под тази платформа. А аз съм хакер, обичам да чепкам, и такива ограничения не ми харесват.

Малко предистория

Телефонът ми HTC Trophy беше един от първите в офиса на Майкрософт България. Понеже е персонална награда за мен (завоювана още юни’2010, но изпратен едва октомври-ноември, защото не бяха налични), няколко седмици в офиса само аз можех да се пъча с Windows Phone 7 телефон. След това дойдоха и фирмените Samsung Omnia, и така постепенно колегите се обзаведоха с тези устройства.

Опитът ми с телефона

От ноември до януари използвах Трофито като основен телефон. Устройството има перфектна интеграция с контактите ми в Exchange (естествено!), Windows Live (естествено), Facebook, както и Google. Да, перфектна интеграция с Гугъл, за разлика от Galaxy Tab-а, който няма никаква читава интеграция с Windows Live календара и контактите. В това отношение Windows Phone 7 е безупречен. А Google има какво още да помислят и да направят. Че иначе голямата им слава на много отворени към всички нещо ръждясва.

Иронията в цялата история беше, че поради вината на Гугъл, непредоставяйки ми възможността да си ползвам Windows Live контактите, се наложи да мигрирам всички мои контакти от Windows Live към Google Mail. Изключително досадна, трудоемка и нервна работа. Нервна най-вече заради това, че ми се налага да я върша! А можеше да я избегна, ако “отворените” Гугъл се бяха погрижили за интеграция с най-голямата социална мрежа (и сега Windows Live има повече от 600 млн. регистрирани потребителя, 150 млн. от които използват ежедневно системата). Facebook скоро ще ги надмине, но… освен нелоялно отношение към конкурента и клиентите, не знам другояче как да определя липсата на Windows Live поддръжка от самото устройство. Дотук с “We’re not evil”, Google… То и без това отдавна е ясно, че сте обикновена корпорация, подобна на Майкрософт, IBM и ябълчните. Просто на хората ще им отнеме време да го разберат.

Докато траеше миграцията на контактите ми, на Трофито имах дублирани такива. Добре, че устройството се справя перфектно с идентификацията и свързването на дублирани и приличащи си контакти. От близо 1400 уникални контакта, пръснати частично из Фейсбук, Гугъл и Лайв телефонът идентифицира около 95% (т.е. обърка или не позна всеки двайсети). Там, където той не успя, аз му помогнах. Якото е, че докато му помагаш, той сам “поумнява” и се справя все по-добре с идентификацията на множеството контакти. Тъпото е, че ако ти се наложи да минеш на друг телефон, тази информация не се пренася, т.е. и там имаш същите главоболия. Да се надяваме, че в следващи версии тази информация ще може да мигрира от едно устройство в друго.

Като изключим контактите, останалото е перфектно. Нормално е някак Windows Phone да има идеална интеграция с Exchange. Очаквано е да има такава и с останалите календари (Live, Google). Пак голяма забележка към гугуляците заради липсата на поддръжка на Live календара. Същата простотия като с контактите.

Приложенията

Приложения засега няма много. Въпреки, че откакто започнах да пиша този материал до публикуването му се създадоха повече от 10К приложения, те пак не достигат. И читавите са платени. И тук вече започва мрънкане срещу недалновидния майкрософтски product management, решил че ще се прави само и единствено майкрософтско заплащане на продуктите. Което от своя страна довежда до липсата на поддръжка в много географии, включително и нашата. Явно Майкрософт не успя да е по-иновативен ябълчните – корпорация като всички останали. Няма пазар – не ѝ пука. Колко типично…
Гугъл тук печелят – всеки потребител на Андроид устройство може да избере дали иска корпорацията да го пази, или е готов да жертва този “комфорт” срещу удобството да си купува приложения и от не-толкова-официалните пазари. Което дава възможност за платени приложения. И за повече удобство за потребителя.
Безплатните приложения за WP7 не блестят кой-знае колко: малко са, повечето са от услуги, които разчитат на съдържанието и потребителите (като FourSquare например), затова и поддържат сравнително от началото и за Windows Phone.

Неща като Evernote, Dropbox и т.н. въобще нямат интеграция с телефона, което е много, много дразнещо. Да видим какво ще стане за в бъдеще. Предвид обаче моделът, който сега се налага от Майкрософт, ще е доста трудно да се постигне толкова добра интеграция, както е с един гугълфон например. Dropbox акаунта ми синхронизира всички компютри, таблета и телефона ми (разбира се, при малките у-ва иска допълнително ОК за файловете, но може да го прави!). Evernote странно защо няма все още версия за Windows Phone 7. При тях не би следвало да е проблем почти пълна поддръжка на услугата. Но нямат – факт! И други важни облачни услуги също куцат. Перфектна е поддръжката на Windows Live документите – и толкова.

Фейсбук, естествено, също има повече от задоволителна поддръжка. Поради факта, че контактите са отлично интегрирани, Фейсбук контактите също се появяват в адресната книга. Което е яко (снимки, статуси, телефони – ако имат въведени и т.н.). За всички останали контакти си имате стандартната, пълна интеграция между съответния облак (Google, Live, Exchange) и телефона.

Ако сте разработчик, за Windows Phone 7 се пише лесно. Сваляте безплатните инструменти, инсталирате ги, и действате. Silverlight или XNA – ваш избор.

Обобщение

Кирилицата е важна за мен. Толкова важна, че завършвам всяка моя лична е-поща с

—
Ако не отговарям на писмата Ви – погледнете тук: http://6lyokavitza.org/mail

И в повечето случаи го спазвам.

Поради това не искам да съм с телефон, който няма кирилица в клавиатурата си. Освен ако компанията не го изисква, разбира се (а тя вече не го изисква). За добро или лошо, кирилицата е важна част от нашата култура (е, поне от моята). Това беше основната причина за следващ служебен телефон да си поръчам Google Nexus S. Не знам как ще бъде като телефон, но ако прилича на Samsung Galaxy S, ще съм повече от доволен. Trophy-то вече е при Веси, за която кирилицата не е толкова важна. То замени нейния HTC Touch Diamond като основен нейн телефон. Диаманта пък замени издъхващия ѝ глобулски телефон, който ама наистина имаше голяма нужда от пенсиониране.

Веси е влюбена в Трофито. И дума не дава да стане да си го даде обратно. Цъка редовно на него, кефи му се, въобще смята че е открила своето устройство. Трябва да се свържа с Кирчо, за да му друснем една пиратска кирилица (дано да стане), но дори и без кирилица, Веси е ОК. Когато имах временни проблеми с батерията на новия ми Nexus S, тя боязливо ме запита “нали не смяташ да ми вземаш телефона” :)… Радвам се, че най-накрая и нея я уредихме с “умен” телефон, макар да не му използва до край възможностите.

Аз лично ще остана да наблюдавам Windows Phone 7 платформата и да чакам момента, в който ще мога да ѝ се доверя отново. Дано този момент дойде скоро, и то не чрез xda-developers, а чрез официално поддържано устройство от производителя. Защото кракването на телефона също няма да ми е от особено любимите неща за правене!

Photo (cc) John.Karakatsanis

Samsung/Google Nexus S Battery and Processor Drain Issue

Posted on 2/20/20112/20/2011 by Doncho

This turned out to be very long post, go here if you just care for the summary, not the details!

Recently, I obtained my new (company) phone, Google Nexus S. I was very excited, because all reviews, statistics, etc. showed that it must be great, full with newest OS and functionalities device. I got the phone from DeliveryShop, who delivered it to me directly from USA’s BestBuy shops.

The first days I was quite happy pal, I had great, new toy to play with and I had not seen any issues so far. I loaded the phone with many apps, and it was behaving more than satisfactory. Plus, the device is very slick, with nice black, curved design. Very, very nice looking.

After few days with the phone I noticed the first issue: my contacts suddently became very slow to search through. It was taking literally 5-10 seconds after I type the name to get the first (not so narrow) results, and another 5-10 seconds to see actually what I was looking for. It seemed I was not alone: the same issue “My nexus S runs out of battery real fast and slows down on contact search” you can read at the Google Mobile forums (and more than once, actually). I was very astonished why this happens, I was also quite irritated. Come on, they’ve got to be kidding me to wait for more than 10 seconds for search! And on a phone, coming from the considered to be top SEARCH company in the world!

Two days later, however, I had more issues to worry about! My phone battery was draining like crazy. Imagine this scenario: I unplug my phone at 98-100% at 07:30, then I travel to work. When I sit on my desk at 08:15 (45 min later), my battery is at 88-90%. I.e., 10% for 45 minutes. Isn’t that just great?

The contacts issue was bad, but at leats bearable (to a degree). This second thing, however, seemed ridiculous! 4 hours battery live for top-notch 2011 model phone is just a big no-no! And I mean – BIG no-no!

The only thing I could research during the week was the phone’s battery report statistics. I saw that the app, which was draining the battery, was… “Android OS”. Great, isn’t it? And the phone tools so far (the system built-in tool and Processor Monitor Widget) did not give me any more information past that. And just “Android OS” using processor at 100% was not good and detailed enough information to me. I needed to know what’s exactly there, but I had no time to research the issue during the week (I noticed the problem Tuesday).
Additionally (and of course), the phone was getting quite warm. It was good, if I needed ellectrical pillow, but since this was just a phone, it was not good at all. The device was getting very warm just above the “Google(tm)” sign, where the camera was placed.

Three days later, however, my irritation was beyound any imagination. I had to constantly seek power source when I was not on a go. And even then, the phone seemed not to be able to charge well via USB: the battery drain was bigger than the USB charge current in most of the cases, so while connected to USB, the phone just… discharged itself slower! But still discharged! During these two days I ended my working day one time with 8% charge, and another time with just 5% charge. No-no!

So I decided that I have no other choice but to start researching the issue. I could not find better analytics app at that time, so Friday afternoon I just did factory reset of my device, paired it to brand new Google account, dedicated to the phone, and installed the minimum set of applications I needed.

Apart from that, I also installed one of the recommended analysis tools: OSMonitor seemed quite good choice. After I installed it, it showed (on the factory reset phone) that the processor usage is normal. OSMonitor also supported notification icon with the current processor usage, similar to the Windows applications Process Explorer or Task Manager. Which was also good, because just with the power button and lighting my screen I could check if the processor is being drained.

After Friday reset all seemed OK, until… this morning (Sunday morning). I woke up just to find out that the processor is again at 100%, my contacts are slow than hell, the phone is sluggish (what you’d expect from computer with 100% idle time going to some app?) and the battery is being graciously drained. This time I was furious! However, this time I also had the right tool installed!

OSMonitor showed that the processor is being busy with the “init” process. If you’re curious what this process is, Wikipeia has very good article about the “init” process. XDA-Developers confirmed my opinion that by no means the “init” process should constantly be at 90-100% processor usage, so I had my main suspect!

Although I had the suspect, it seemed invulnerable. Killing the process immediately brought it back (which is normal for the *nix architecture), again at 90-100%, hungrier for power and battery than ever. Reboot of the device, however, seemed to resolve the issue. Further digging in the XDA forums showed me that some users actually used this technique to “resolve” their problem, other users just returned the device to BestBuy.

The “resolution” did not work for me, neither did the BestBuy return (although I’m almost sure that if I insist, DeliveryShop would assist me with the return and getting new device). But I did not want that, so I continued my search.

My searches immediately pointed me to the Google Code Issue 13130: The process “/ INIT” uses between 70% to 98% CPU. Although having its root from HTC Legend Froyo devices (Nexus S is with Gingerbread), the issue seemed the same like what I was experiencing. In the discusion there people suggested to turn on USB Debugging option (found at Settings => Applications => Development). Somehow this option mitigated the problem (at least to the major amount of people complaining). My option was not switched on, so I did switch it on.

During my searches I also found information that “Google are aware of this issue, but we’re still waiting for the patch”. Well, daaah! I hope they’re fast enough.

I also found one quite interesting speculation about the possible root cause of the issue: in (archived) Google Nexus One Support Forum they’re connecting the init processor usage with pending alarms. I.e., if you have pending alarm set (which I did not had Friday evening and my phone was OK Saturday morning), then the issue does not arise. If you have any pending alarms set (which I had Saturday evening), then you have quite good chance to see the 100% processor usage on the next morning (which I did see this morning, although my alarm was for Monday). So in case the USB Debugging does not resolve my issue, it seems I have still one shot left: to switch to another “alarm application” rather than the included with the phone. But again, this is just a speculation (but still worth checking).

I hope very much that at least one of the workarounds works for me. I will really hate if I have to return my nice Nexus S phone. I really love the phone and I’ll really miss it!

To Summarize

The issue manifestates with Froyo and later based phones (Samsung/Google Nexus S, HTC Legend) with the following symptoms:

The phone discharges its battery very quick, approximately for 4-6 hours in my case
The phone gets significantly hot and stays hot.
The phone contacts search (or any other activity, which counts on idle processor time) is slowed down a lot

The issue has no official hotfix from Google at the present moment (Feb 20th 2011).

You can try one of the following workarounds:

Switch on “USB Debugging”, which you can find at “Settings” => “Applications” => “Development”. This is used for development purposes mainly, but mitigates the issue for most of the people.
If you use standard built-in Clock alarms, you must delete them all (turning off might not work!) and use different alarms software.

At the moment I’m trying the “USB Debugging” option only. Will keep you posted (if I have nerve and time) about how it’s going.

But at the moment I can only say (ironically): “Good job, Google”! It was more than five years since I had to spend almost full day trying to fix an issue, which I should not find at all in a high-class device like your Nexus S! By the way, when my wife saw what I was doing, the only thing she cared for was: “No matter how this turns, you will NOT get back from me my phone, right?” (she’s using my Windows 7 Phone, HTC 7 Trophy).

Image (cc) rakh1

Delivery Shop Ltd. – перфектният доставчик от САЩ

Posted on 2/10/2011 by Doncho

Покрай поръчката на новия ми телефон изключително ме подразни идиотското отношение на Expansys. В опитите си да поръчам телефона си от тях, освен че дадоха скъпа и нереална цена, те се доказаха като некоректен, неспособен да достави стоката магазин. След като ми потвърдиха телефона, те на трипъти променяха срока на доставка, като го правеха в последния ден, когато би следвало да го получа. Първия път ми казаха 4 дни, аз чинно изчаках, на 4-я ден срока “магически” стана 6 дни. След 6 дни той стана пак така магически на 8 дни и т.н. Мотаха ме цял месец. Затова си заслужават малко безплатно SEO от мен. Никога няма вече да използвам Expansys, ако имам и най-малката друга алтернатива.

След месец чакане, вбесен от малоумната им политика (“Не можем да ви кажем със сигурност кога ще получим доставка”? WTF? Вие квартална сергия ли сте, или международен доставчик?), реших да ги зарежа. Започнах да търся и след няколко часа бях сигурен, че съм “открил златна жила”, така да се каже. Намерих Delivery Shop Ltd.

Delivery Shop открих през търсачка, докато отчаян и ядосан търсех откъде да си поръчам Google Nexus S. След като ги открих, имахме кратък обмен на съобщения с Димо Гочев, мениджър от компанията. Бързината на отговорите и точността им ми вдъхнаха увереност, че това е моят доставчик, след което направих поръчката от тях. Процедурата ми беше обяснена детайлно и с голямо задоволство мога да кажа, че каквото хората казаха, че ще стане – това стана. Отношението им малко ми напомни отношението на класическите американски компании за услуги, което общо-взето е рядкост в нашите ширин. Expansys въпреки голословните си хвалби, българските си телефонни линии и българския си сайт на английски доказаха за пореден път, че в Европа много имаме какво да се учим от американците в това отношение.

Точно 20на дни след като си поръчах телефона, той беше доставен директно вкъщи, в перфектно състояние.

Горещо препоръчвам Delivery Shop Ltd. за всякакви доставки от САЩ. Хората очевидно доставят всичко, от електроника до обувки. Благодаря им, че ги има и им пожелавам много бъдещи успехи!

Към WordPress 3.0.4

Posted on 1/9/20111/9/2011 by Doncho

След дълго колебание най-накрая се реших да ъпгрейдна подопечните ми блогове (моят си и този на ladyvera) към WordPress 3.0.4.

Когато WordPress 3.0.0 излезе се появиха доста материали за лакомо изразходване на ресурси от страна на 3-ката в сравнение с 2.9.2. Това, съчетано с мрънкането на моя доставчик за използваното от мен процесорно време, доста време ме отблъскваше от ъпгрейд на системата. Специално питах тук-там (и този-онзи) 🙂 за проблеми и чух добри отзиви от хора, на които безрезервно вярвам относно WordPress проблеми (като Ники Бачийски например).

Тази вечер си седнах на д-то (при мен трябва да се пише с главно “Д” вече, порасна!), направих пълен архив на doncho.net и ladyvera.net и един по един им качих версията до 3.0.4. И за двата блога използвах автоматичния ъпгрейд, защото исках да видя какво точно ще стане, а и ужасно ме мързеше да копирам на ръка файловете. Естествено, при doncho.net забравих, че ползвам по-специален wp-db.php, та се облещих като ми светнаха “?????” в административния панел, но добре че имам vi на виртуалния сървър, та го оправих набързо.

Много ценен в случая се оказа и плъгинът Maintenance Mode. Той блокира всички външни заявки към блога, докато трае режимът на ъпгрейд. Така отпада необходимостта от друг вид блокиране (например 404), даже плъгина правилно праща обратно header 503, за да не се шашкат роботите по време на макар и краткия ъпгрейд.

Като че ли след ъпгрейда и двата блога работят нормално. Вера утре ще си каже, а аз с този материал правя така да се каже един “field test” на резултата. Дано не писнат пак от WestHost, че ако стане, този път наистина запрятам ръкави и ги сменям със SuperHosting.BG. Много ме мързи да го правя и сигурно ще убие един ден работа, но луд умора няма, само малко още раздразнение ми трябва и ще се разкарам от WestHost.

Ако забележете нещо нередно – свиркайте. Но според мен всичко си работи ОК, това далеч не е първия ъпгрейд, а WordPress се е доказал, че рядко правят бози точно в тази функционалност.

Три седмици със Samsung Galaxy Tab

Posted on 12/13/201012/12/2010 by Doncho

Вдъхновен от таблените размишления на Йовко, реших да споделя тук моят опит за последните четири седмици с него.

Преди три седмици си купих от Public Samsung Galaxy Tab. Бях му хвърлил око от много време, защото ме блазнеше идеята да имам мобилно интернет устройство, което да е навсякъде с мен, с достатъчно голям екран не само за преглеждане на неща, но и за поработване на това/онова, когато няма или е неудобно да се извади ноутбука.

Дълго време се колебах дали да чакам за някакъв таблет с Windows 7 или да отида на Google Android за това устройство. Много производители се пънат да обявяват таблет след таблет с Windows 7, но аз читав (като съотношение цена/производителност) не съм видял все още, а и пъргавия, капацитивен екран на Таб-а определено ме привлече много.

Разни радикализирани течения из приятелския ми кръг се опитаха да ме убедят колко як бил iPad-а, но аз не се дадох. Вярно, че цената му е почти колкото цената на куция модел айПад, но пък по-малкия размер и най-вече по-отворената и либерална позиция на Гугъл в сравнение с земеделската компания въобще бяха най-важните причини, поради които и дума не можеше да става за айПад. Разбирам, че епъл-талибаните ще скочат с 230 други причини, но просто епъл не е фирмата, на която за момента бих дал пари, а пък и дума не може да става да разчепкам нещо като разработчик. Веси има скъпата платформа, с която може да се пише за айСтоките, но пък и Objective-C… хайде моля ви се :).

Та везните яко наклониха към Galaxy Tab. И на 18.11., на връщане от Sinergija 2010 в Белград се отбих до магазина на Public в The Mall и се обзаведох с устройството, що-годе читав (единствения модел!) калъф за него и (пак единствения модел) screen protector. Добре все пак, че ги имаше тези аксесоари, аз честно казано не вярвах, че ще ги има въобще. Те са просто задължителни, ако държите на устройството!

Таблетът не е пълноценен без мобилен интернет, така че първата ми работа беше да извадя картата си за данни от Huawei wireless access point-а ми и да я сложа на таба. Той си захапа настройките напълно автоматично, така че нямах никакви драми в това отношение. Разбира се, пуснах му и безжичната мрежа, за да не си хабя излишно трафика (нали МТел са щедри, та не дават повече от 2.5Г гювеч с висока скорост месечно).

До сега сигурно съм му инсталирал 100-на различни приложения (от тях 40-50 вече съм ги махнал).

Батерията на устройството издържа около 4-6 часа “моя” работа. В смисъл цъкане, смяна на приложения (много често работа с повече от едно приложение). Видео рядко гледам, макар че има прекрасна поддръжка на всичко, което до сега ми е трябвало. Не мога да гледам филми от сървъра ми, все още не съм открил защо, но в интерес на истината не съм и търсил сериозно. Филми мога да гледам с който и да е ноутбук, или директно на телефона. Ако оставя само за четене, предполагам че поне 8 часа работа ще ми е гарантирана, но до сега съм нямал шанса да го пробвам само и единствено като четец за един цял цикъл на батерията.

В първите няколко дни успях да забия устройството два пъти. Бях се примирил, че ще е така, но от тогава не се случи вече, та или се е ъпдейтнал тихомълком (което не ми се вярва, доста е подробен в ъпдейтите), или просто съм отстранил приложението, което е побърквало системата. Но в едно се уверих от самото начало: трябва да внимаваш какво инсталираш, защото с бъгав софтуер можеш да го скапеш.

От тогава таблетчето е любимо устройство почти за всичко. Онлайн присъствие (социалки и др.), разглеждане на съдържание, четене на книги (умората от активния екран може да се компенсира донякъде с намалена яркост на шрифтовете и тъмен фон) и за каквото друго се сетите. Даже материал в блога писах преди две седмици, седейки в самолета. За това обаче имам малко драма с приложението, което ползвам за писане. Нещо интерфейса му е с крив дизайн и трудно се вмъкват автоматично препратки, форматиране и т.н. Но без проблем става за самото писане (което е най-трудната част така или иначе), а форматирането и други глезотии може да оставите за устройство с клавиатура и мишка.

Въпреки че съм с таблета от почти месец, вече съм безнадеждно пристрастен към него. Ползвам и нетбука, който си взех преди години (верен ЕЕЕ 1000HA), но основно таблетът е устройството, с което се “мотая” из къщи. Почти съм сигурен, че някой ден ще сменя нетбука с таблет с Windows, който ще има докинг станция. Кръгът тогава ще се затвори…

Засега съм си поръчал допълнително един калъф с поставка за него, като вече го чакам с нетърпение. Калъфчето от Public определено не става за по-интензивна употреба. Докато този изглежда многообещаващо, а поставката ще ме улесни доста, докато устройството стои на бюрото.

Като цяло съм сигурен, че ще ми трябва поне още един зареждащ USB кабел за него, но него още не съм го поръчал. Гледах и bluetooth клавиатури за него, но малко ме съмнява поддръжката на кирилица там, така че засега ще отложа такава покупка.

Абе джаджи да иска човек. От две седмици съм и с нов служебен телефон, Samsung Omnia 7, но за него по-късно и най-вероятно с повече думи. Windows 7 Phone определено е ОС, на която си струва да се отделят доста внимание и думи!

Photo: 3 Sverige

Windows Phone 7 Development за Абсолютно Начинаещи

Posted on 11/13/201011/13/2010 by Doncho

Оригиналната публикация е на блога на DPE екипа на Майкрософт България

От днес на Channel 9 са налични за безплатно гледане и сваляне комплект уроци, предназначени за абсолютно начинащи в разработката за Windows Phone 7.

Ако имате интерес към тази чисто нова платформа, на горната връзка ще намерите кратко 5 минутно видео, представящо ви серията от уроци, както и връзка към самите уроци. Няколко часа тренинг, показващ ви от къде да свалите безплатните инструменти, как да напишете първата си програма, най-важните концепции и хватки при създаването на приложенията и много други.

Приятно гледане!

Ако желаете да коментирате новината, моля посетете оригиналната публикация