Daily – Page 62 – doncho.net

Category: Daily
My personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )

Нормална неделя

Posted on 6/12/20056/12/2005 by Doncho

Днес беше една съвсем нормална, дъждовно-слънчева датска неделя.

Сутринта :Ангел: се отчете още в 06:15. Естествено никой от нас не му позволи да си развява байряка толкова рано – просто го преместихме в леглото при нас. Той се оплакваше още около 15 минути от нерадостната си съдба, искал да става, “мамо, айде да закусим” (на което се отговори “ха, ха, хаааа” – в просъница) и т.н. Както и да е – след 20 минути заспа и спа почти още час и половина.

Около осем и нещо станахме и всеки по задачите си :). :Веси: захвана закуската, а аз – компютъра :). Имах сума ти неща да си правя, а и форуми ме чакаха. Докато разсипвах щедро мъдростта си из мрежата :), Веси ми донесе кафето и закуската! Кажете сега, нямам ли страхотна жена 🙂 ?

Днес още след като се събудих ми направи впечатление нещо неприятно :(. От сутринта, та цял ден, имах едно такова странно “трептене” в сърдечната област. Много неприятно, никаква болка, просто все едно ти трепва мускул, но някъде отляво над стомаха. Ако това състояние продължи, май ще се ходи на лекар, само че ще се чудя какво да и обяснявам – сигурно ще ме помислят за хипохондрик (то тук и без това хипохондрията е най-често поставяната диагноза :)).

Денят си продължи и мина нормално. Веси ходи да плува и се върна плувнала във вода – все едно ей-сега е излязла от басейна. Как уцели да се върне в най-големия дъжд – не знам. Но беше интересна картинка.

След като сложихме Ангел да поспи, Веси направи ядене, и след това полегнахме блажено! Аз почти свърших Harry Potter and the Prisoner of Akbazan. Голям кеф е да четеш книга в оригинал, особено след като вече си чел един добър превод на родния си език. Днес също така получих потвърждение от Amazon че са ми изпратили и поръчката с останалите две книги. Както гледам, ще дойдат точно като свърша сегашната – обикновено отнема не повече от 2-3 работни дни да дойде пратката от Великобритания до вкъщи. А аз имам точно 2-3 дни максимум, докато свърша сегашната. А ако се получи дупка, току-виж съм чел и нещо наистина полезно (сертификационни бумаги или датски език).

След като Ангел се събуди, вечерта се изтъркули неусетно. Успях да се сгризя с един от форумците в БГДевелопмент, който очевидно не прави разлика между Stack и Array, защото “PASCAL не поддръжа стекове и то и без това вътрешната реализация ще е с Array”. Едновременно с това ми стана тъжно, защото очевидно много ученици (или студенти) ги мързи да учат… но може би те не са виновни за това. Някой беше казал, че работа на учителят била да създаде интересна и ефективна учебна среда…

Докривя ми от едно мнение на човек, който уважавам! Уважението ми към него е по индукция – базирано е на уважението, което други уважавани от мене хора изпитват към него (ехааа, каква рекурсия!). Но категорично не се съгласявам с казаното от него… ако :Йовко: ми пусне гневния отговор може и да се разбере защо! Но :Йовко: сам решава – това си е в неговия блог.

Остатъка от вечерта мина в къпане, писане по блози :), и подготвяне за утрешния ден, за който може да се каже че се познава от вечерта (от съдържанието на Inbox-а ми) че хич няма да е лек. Дано само това прималяване мине по-бързо…

Разходката до Malmö

Posted on 6/11/20056/11/2005 by Doncho

Днес направихме една отдавна планувана екскурзия – тази до Малмьо (Malmö в оригинал). Не знам дали понятието екскурзия се вписва за Малмьо, защото градът е само на около 20 мин с влак от Копенхаген, и е нещо като регионално градче – много датчани работят в Копенхаген (или областта около градът), а живеят в Малмьо. Да, познахте защо – ниските данъци. Но историята днес не е за данъци.

Понеже пътеписът е дългичък, който иска да прочете повече да клика тук! Continue reading “Разходката до Malmö”

И пак за гласуването

Posted on 6/10/20056/9/2005 by Doncho

Снощи във форумът на BGDev стана отново въпрос за гласуването. И понеже (за втори път) видях един тест за гласуване, реших да го направя и аз. Тестът би следвало да ви провери убежденията (чрез около 25 въпроса) и да ви каже към коя от възгледите/програмите на политическите сили най-вече клоните.

Честно казано, изглеждаше ми малко сапунена постановка. Но след като направих тестът, останах потресен от резултата:

Може да се каже, че резултатът покрива 100% моята позиция в момента. Да оставим настрана това струва ли си да се гласува и за кой. Йовко, Григор и Алекс са обяснили по един неоспорим и изключително точен начин защо трябва да гласуваме и какво се губим, отказвайки се от нашето право на глас. Факт е, че ще гласувам, просто все още не мога да реша за кой. Точно, ама точно както графиката по-горе показва.

Може би не е лоша идея всеки да провери с този елементарен и несериозен тест към какво “клони”. И ако не може по друг начин да вземе своето решение – да го направи ако ще и с този тест. Но не и да заема позицията на пасивния недоволник. Защото няма право!

Табове…

Posted on 6/9/2005 by Doncho

Май става традиция в този блог да се пише само през уикендите! Затова сега твърдо мисля да разчупя традицията, и да постна любопитната новина от днес!

IE най-накрая има полу-“официално” табове. “Официално” – защото са от производителят на браузъра. “Полу” – защото представляват кръпчица към браузъра. Сделката е проста – инсталирате си MSN Toolbar 2.0 и получавате един toolbar, който отдолу има табове.

Може да се каже “най-накрая”. Вчера деинсталирах Maxton, и с това останах само на IE (за през работно време) и Firefox (за вкъщи). И днес се зарадвах, че все пак табовете не са само за вкъщи, а ще мога да ги имам и през работно време.

И все пак – личи си, че все още са в нещо като бета стадий (макар никъде да не се казва експлицитно това). Има определени дупки в реализацията, които все пак не могат да го изравнят като функционалност с FF. Например:

* Кликването с колелцето не прави нов таб :(. Определено най-липсващата ми функция!
* Ctrl+Click не работи. Microsoft са решили, че Alt+Click е по-подходяща комбинация, но за жалост тя не винаги обаче работи! В някои случаи просто ‘пропуска’ да се усети, и връзката се отваря като нов прозорец, вместо като нов таб
* Визуално нещата все още куцат. При превключването от таб в таб има някакво грозно примигване, което според мен ще е едно от първите неща, които ще оправят.

В заключение: хубава работа, но реализацията все още куца. Но съм сигурен, че за IE7 нещата ще са се оправили с порядъци. Сега остава да се оправи и рендирането и CSS-ите!

Дано е за добро

Posted on 6/4/20056/4/2005 by Doncho

Това се случи пак 🙁 !

А именно: България: 1 – Хърватия: 3

Тъжно е, но може да е за добро. Кой знае?

Нов банер

Posted on 6/4/2005 by Doncho

След като сложих новата тема, крайно време беше да сменя банерът, който :Йовко: беше сложил към нея с нещо мое.

Е, може далеч да не е толкова красиво и естетично, но донякъде отговаря на “мотото” на блога – Късчета живот.

С времето смятам да го променям. Този банер е версия 1.0, така да се каже. Съвсем в съвременен дух, скоро ще пусна SP1. Надявам се да съм реализирал преливане от една снимка в друга, както и може би по-удачна подредба на снимките, или може би други такива. Идеята обаче ще я запазя.

Даже си мисля да сложа няколко (мога да направя много) различни банери. И всяко презареждане да се избира един от тях.

С две думи – идеи не липсват. Само време и желание да се намерят.

П.П. Google Adsense смърди! Смърди, защото ми върти само някакви социални реклами. Както RaynerApe отбелязва, нещо положението с тази услуга куца, особено когато става въпрос за български сайтове. Дано скоро да се оправи – ще видим! Но ми писна да гледам “дарете на този, дарете на онзи” 🙁 ! Толкова ли няма какво друго да покаже?

Нова тема

Posted on 5/30/20055/30/2005 by Doncho

И пак нова тема!

От няколко месеца гледам :Йовко: и неговите теми. Гледам и си мисля, че моят блог има нужда от нова тема. Проблемите със старата:

1. Не върви добре под IE – особено коментарите. Очевидно този, който я е писал, не е бил много загрижен какво ще става с коментарното поле, стига кодът да е по стандартите. Не мога да го обвинявам – борбата с IE не е лесна :).

2. Скучна e, oмръзна ми!

Разглеждайки Йовковата Blue Moonlight 2 Rebirth, реших че най-нагло ще си я сложа и на моя блог, а след това ако имам време и желание ще донатъкмявам горния банер, за да не изглежда съвсем като блогът на :Йовко:. Още повече, че Синята Светлина:

1. Работи под IE. Особено след последните Йовкови борби. И то работи добре!

2. Има ценна възможност – preview на коментарът. Човек може да гледа какво ще излезне, докато си пише.

3. Красива е, има много естетика в нея. Направо не я заслужавам, предвид моите възможности в тази област.

4. Все пак, на Йовко не му е за пръв път да му крада темите. Т.е. – има опит човекът, и днес ще натрупаме още повече такъв.

Речено – сторено. Размахах се здраво, взех темата, кърпих, оправях… Преподредих sidebar-а, сложих моите плъгинчета, всичко изглежда работи нормално. След това си оправих грешките… и готово!
Сега не знам какво да правя с пустия header :(. Ще трябва да си измисля мой такъв… с тази “гугутка” прилича твърде много на Йовковия блог, а аз съм далеч от неговия стил и класа. Утре ще помисля какво да сложа – имам някои идеи, но искат пуст дизайнерски опит и стил, а това при мене не само че липсва, ами е и отрицателно – ако седна с някой дизайнер, почвам да му отнемам от аурата :(. Ще видим, има време. Засега ще стои гугутката!

Вече е 01:15. Време е да лягам, защото утре работа ме чака.

Мързел!

Posted on 5/29/2005 by Doncho

Цяла седмица не съм писал. Няма муза, няма време, а очевидно и желание липсваше.

Обикновено всичко си идваше на место през уикенда, но този уикенд беше изключение. Виновният за изключението е Wing Commander – Privateer Remake – една open source игра, авторите на която твърдят, че са (пре)написали оригиналният Wing Commander Privateer. Тъй че този уикенд бях зает да хвърча из разни вселени, да спасявам и да пренасям разни (понякога контрабандни) боклуци, и т.н. И като резултат:

* Датският не получи обещаното му внимание. Ще трябва да положа допълнителни усилия, за да не се появя още първия ден без домашна;
* Търпението на :Веси: за пореден път беше подложено на изпитание, но тя се справи блестящо. Намеци имаше, но бой нямаше, което е крачка в правилната посока;
* Неделя сутрин бях с главоболие.

Играта не е зле! Вярно, графиките и усещането са като от игра за 386-ца (каквато оригиналната игра всъщност е), но пък сюжетът е увлекателен за такъв като мене, а и играта е налична за Windows, Linux и Mac OS.

Струва си да я опитате, ако си падате по такъв тип игри :). Инсталационния файл е 185МБ, без сорсът (който още не мога да открия къде – пише, че е с отворен сорс, но не мога да намеря откъде да го сваля?). Има 90 страници ръководство (като PDF), така че е лесно да започнете.

Приятен полет :)…

Празничен делник

Posted on 5/24/2005 by Doncho

Днес беше първия ден след българската пауза. В България днес празнуваме денят на нашите букви, които май все повече забравяме.
Макар че бях 100% в час с настоящите задачи, все пак имаше и някои не особено приятни изненади. Достатъчни за един пълен 9 часов работен ден, който се изниза почти неусетно.

Все пак, всичко на работа беше успешно, Веси вече започва да харесва новата камерка – днес я наблюдавах по едно време каква физиономия може да измисли за сравнително кратко време. Справи се повече от задоволително :).

Вечерта се сетих, че още не съм прехвърлил всичко на новият си, надежден РАИД масив! Започнах с това да си поразархивирам малко пиратски филми, които накопах от България. Предимно Lost и някои класики, като “Черна котка, бял котарак”. Та разархивирайки ги се натъкнах на много грозен проблем, който все още изследвам. Оказа се, че хубавите ми архиви са леко поскапани – в много от файловете 7Zip рапортува CRC грешки, а такова нещо не бях виждал от много време насам.

Обзе ме черно съмнение, и започнах експерименти. Имах три варианта пред себе си:

1. Архивите са скапани, при създаването, прехвърлянето или пренасянето им на 300ГБ-овия Maxtor OneTouch II.
2. Архивите са скапани при прехвърлянето от Maxtor_ът в паметта на комп-а (т.е. – от така или иначе гадното USB или странни драйвери)
3. Архивите са скапани при записването им на чисто новичкият, надежден RAID масив (т.е. – проблем в контролера или неговите драйвери).

Вариант (1) отпадна веднага, защото Maxtor-ът беше вече във фирмата, а за мен беше изключително елементарно да вляза от вкъщи във фирмения комп и да пусна един тест на файловете (които по една случайност още са там – да не забравя утре да ги изтрия). Файловете се изтестваха прекрасно, всичко с тях е наред. “Въжето” започна леко да ми стяга!

Вариант (2) нямаше как да пробвам – диска го няма тук, а и на чакалото ми му омръзна от чакане – 12 ГБ през USB1 хич не е шега работа, добре че имах цялата нощ вчера.

Оставаше да пробвам вариант 3 – т.е. дали RAIDът няма проблеми при четене/записване на голям обем информация. За целта пак помогна Cygwin-ът. :Ангел: беше на компютъра и цъкаше, а на мен не ми се щеше да повеждам война с него. Затова тихо и кротко си влязох по ssh в моят cygwin акаунт, и пуснах с tar (без компресия) създаване на огромен файл (като за начало реших да експериментирам с 5ГБ-ов такъв). Планът беше:

* създавам файлът
* правя му МД5 сума
* откопирам го
* молитва към РАИД-боговете, евентуално и ритуално жертвоприношение, ако успея да открия коза
* МД5 сума на копието
* сравнение с разтреперано сърце и поглед на 256-битовите суми

Тестът мина успешно, слава Богу. МД5 сумите на 5.7ГБ-овия файл съвпаднаха. Сега правя пореден тест с 9.8ГБ-ов такъв, и мисля да направя още един – с около 20ГБ-ов. Ако и те съвпаднат, ще допусна вариант (2) и ще се доверя на РАИД контролера (но ще си имам едно наум още известно време).

Докато пиша това тестът тепърва тече. Стискайте палци (явно и тази нощ няма да се ляга рано)…

Пътуване обратно

Posted on 5/23/20055/24/2005 by Doncho

Днес беше тежък и дълъг ден. Тежък защото беше пълен с раздяла (макар и за кратко – раздялата си тежи), и дълъг защото беше 25 часа, 7 от които пътуване по летища и самолети.

Станахме рано сутрин. Хвърчане насам-натам, покупки (малко българска храна за в Дания), последни приготовления и в 12:00 – благополучно до летище София.

Носейки доста [нова] електроника със себе си, имах едно леко такова чувство под лъжичката – да не би някой БГ митничар да реши че му е ужасно скучно. БГ митничарите принципно не би следвало да имат отношение към изнасяната от България електроника, но все пак – човек никога не знае. Те са изобретателни хора и аз мога да очаквам всичко от тях :).

Напразни ми бяха всички притеснения – никакъв проблем с никакви формалности по пътя.

За сметка на това обаче, Ангел понесе доста трудно пътуването. В самолетът до Будапеща направо ни скри шапките, не спря да се върти, да ръчка, да мрънка – въобще пълна програма. В трансферната зона, докато чакахме, майка му се побърка да го удържа, ходихме с него да се разхождаме напред-назад, абе като цяло – много зле. На детето вече много му се спеше, и като нямаше условия си го изкарваше на най-близките до него.
В самолетът към Копенхаген Ангел заспа още при излитането. Самолетът не беше набрал височина още, а той спеше, завързан с коланът за седалката. След това помолихме за одеалце и възглавница и той поспа поне час, докато ние с майка му си казахме наздраве с по една бира.

При пристигането – никакви изненади. Всичко си беше по редът, на датските митничари въобще не им пукаше за моите два диска или за каквото и да е друго. Минахме си по зеления коридор, и след около час (невероятен късмет с връзката с автобусът за вкъщи) си бяхме в апартамента. И там изненади нямаше, отворихме малко трудно вратата от купчината поща зад нея, но иначе всичко си беше както трябва.

Проветрихме, аз подкарах компютърът с новите неща, Веси изкъпа малкия, след това и нея си, и то стана време за лягане.

В България Владо ме попита защо не съм писал в блога. Мисля, че тези които четат тук имат право да знаят. Причините са няколко:

1. Имах много ангажименти. Едва се спирах, времето не стигна, за да обърна внимание на всички които ми липсват. Съжалявам, че не успях – дано не ми се сърдят тези, с които не успяхме да се видим.
2. Още първият ми пост щеше да е негативен. А не исках да започвам с такъв. Не исках да плюя действителността, в която живеят най-близките ми хора, които зверски ми липсваха последните осем месеца. Затова предпочетох да си затворя очите и устата, и да се наслаждавам на компанията на близките ни (кръвно и духовно) хора, отколкото да отпушвам грозни страсти.
3. Като минаха 4-5 дни без постинги, реших да продължа така. Тези дни ми бяха толкова пълни с разнообразие, живот и приятни емоции, че по-добре да ги оставя така, само в паметта ми, без да създавам тяхна сянка тук.

Две невероятно мили и приятни сватби, толкова радост в очите на приятелите и роднините, толкова българска реч наоколо. Мизерията, дупките, грозотата, мутрите и “клиентът е враг” нищо не струват и не могат да помрачат светлината от другото! От това, което човек нарича “родина”.

Затова не писах. И сигурно и Август няма да пиша, когато отново ще съм в България – този път в отпуска. Сигурен съм, че скоро :Веси: ще брои дните ;).