Днес беше една съвсем нормална, дъждовно-слънчева датска неделя.

Сутринта :Ангел: се отчете още в 06:15. Естествено никой от нас не му позволи да си развява байряка толкова рано – просто го преместихме в леглото при нас. Той се оплакваше още около 15 минути от нерадостната си съдба, искал да става, “мамо, айде да закусим” (на което се отговори “ха, ха, хаааа” – в просъница) и т.н. Както и да е – след 20 минути заспа и спа почти още час и половина.

Около осем и нещо станахме и всеки по задачите си :). :Веси: захвана закуската, а аз – компютъра :). Имах сума ти неща да си правя, а и форуми ме чакаха. Докато разсипвах щедро мъдростта си из мрежата :), Веси ми донесе кафето и закуската! Кажете сега, нямам ли страхотна жена 🙂 ?

Днес още след като се събудих ми направи впечатление нещо неприятно :(. От сутринта, та цял ден, имах едно такова странно “трептене” в сърдечната област. Много неприятно, никаква болка, просто все едно ти трепва мускул, но някъде отляво над стомаха. Ако това състояние продължи, май ще се ходи на лекар, само че ще се чудя какво да и обяснявам – сигурно ще ме помислят за хипохондрик (то тук и без това хипохондрията е най-често поставяната диагноза :)).

Денят си продължи и мина нормално. Веси ходи да плува и се върна плувнала във вода – все едно ей-сега е излязла от басейна. Как уцели да се върне в най-големия дъжд – не знам. Но беше интересна картинка.

След като сложихме Ангел да поспи, Веси направи ядене, и след това полегнахме блажено! Аз почти свърших Harry Potter and the Prisoner of Akbazan. Голям кеф е да четеш книга в оригинал, особено след като вече си чел един добър превод на родния си език. Днес също така получих потвърждение от Amazon че са ми изпратили и поръчката с останалите две книги. Както гледам, ще дойдат точно като свърша сегашната – обикновено отнема не повече от 2-3 работни дни да дойде пратката от Великобритания до вкъщи. А аз имам точно 2-3 дни максимум, докато свърша сегашната. А ако се получи дупка, току-виж съм чел и нещо наистина полезно (сертификационни бумаги или датски език).

След като Ангел се събуди, вечерта се изтъркули неусетно. Успях да се сгризя с един от форумците в БГДевелопмент, който очевидно не прави разлика между Stack и Array, защото “PASCAL не поддръжа стекове и то и без това вътрешната реализация ще е с Array”. Едновременно с това ми стана тъжно, защото очевидно много ученици (или студенти) ги мързи да учат… но може би те не са виновни за това. Някой беше казал, че работа на учителят била да създаде интересна и ефективна учебна среда…

Докривя ми от едно мнение на човек, който уважавам! Уважението ми към него е по индукция – базирано е на уважението, което други уважавани от мене хора изпитват към него (ехааа, каква рекурсия!). Но категорично не се съгласявам с казаното от него… ако :Йовко: ми пусне гневния отговор може и да се разбере защо! Но :Йовко: сам решава – това си е в неговия блог.

Остатъка от вечерта мина в къпане, писане по блози :), и подготвяне за утрешния ден, за който може да се каже че се познава от вечерта (от съдържанието на Inbox-а ми) че хич няма да е лек. Дано само това прималяване мине по-бързо…