Разходката до Malmö

Днес направихме една отдавна планувана екскурзия – тази до Малмьо (Malmö в оригинал). Не знам дали понятието екскурзия се вписва за Малмьо, защото градът е само на около 20 мин с влак от Копенхаген, и е нещо като регионално градче – много датчани работят в Копенхаген (или областта около градът), а живеят в Малмьо. Да, познахте защо – ниските данъци. Но историята днес не е за данъци.

Понеже пътеписът е дългичък, който иска да прочете повече да клика тук!

Бяхме се разбрали с Марта, Полина, Елина и Даниела (злобейте приятели, аз сам с цели пет нежни същества) да се видим в 9:15 на гара Hellerup, за да си купим билети и да изчезнем към Малмьо. Всичко мина по план. На момичетата им дадоха единични, а на нас с Веси ни дадоха семеен билет. Веси изглежда се почувства пораснала и се изнерви малко :), но бързо и мина – за моя радост.

Пътуването с влака беше (както винаги) приятно, и около 10:30 благополучно се изсипахме на гарата в Малмьо. На бърза ръка разбрахме, че тоалетната струва SEK5 (около левче), и след това бяхме готови да си тръгваме.

Първата снимка направихме на един голям площад, на който се натъкнахме след 5 минути пеша :). След това се снима и цялото женско войнство (не ми намеквайте за Ангел, той е в унисекс възраст все още). Веси не издържа на изкушението и отбеляза доста добра снимка с някакви китки [ако аз не бях прецакал дясната част на позата щеше да е “много” добра, сега е само “доста” добра].

След като убедихме всички на площадът, че сме не по-зле от японските туристи (три-четири апарата, десетина снимки, джагала-магала на непознат за тях език), решихме да продължим със същинската част на Малмьовската “Главна” (аналогията е с пловдивската Главна, който не знае какво е Главната на Пловдив – съчувствия 🙂 ).

Вицът на деня: В самото начало на “Главната” Веси далновидно забеляза “едни свирещи чичовци” (както обясни на Ангел). Точно това “чичовци” ме накара да щракна тази снимка, за да се уверите и вие колко младолики може да изглеждат шведските чичовци, особено когато са надули кларинети. Вгледайте се в свирещите, двама руси чичовци и един чернокос. Даже детето беше учудено от идеята това точно да са “чичовци”, а аз бях във весело настроение поне 10 минути след това :-D.

Много скоро след “чичовците” минахме над един канал, където реших да снимам компанията, за да се види водата! Е, вижда се водата, но само на около 3% от снимката, за сметка на това вятъра е в косите на момичетата (и момчетата) от снимката. За сметка на липсата на вода отзад (фонът – на покрива на сградата) се вижда грозен индъстриъл пейзаж… абе отврат реализация :). Но като цяло снимката е ценна – заради хората, които са на нея. Но можеше и по-добре!

След каналът се натъкнахме на магазин на H&B. Нямаше как – мнозинството “за магазина” беше толкова съкрушаващо, че аз дори не си направих устата “айде да го подминем, а?”. За сметка на това Ангел ми направи престоя в магазина интересен, докато майка му беше заета да разглежда парцалки. Открихме цял щанд от летни потничета и панталонки, които гордо носеха “Made in Bulgaria”, и това още повече ми приповдигна настроението! Щом шведите даже са се организирали да продават нашенска продукция, значи производителите ни имат шанс в Европа, даже ако ще само потничета и гащи да произвеждаме в БГ (Европата е голяма, така че има много пазар за потничета и гащи – гладни няма да останем). Престоят в H&B беше интересен и за мен, защото с Ангел намерихме щанд за часовници. Фактът, че бяха добре заключени зад здраво огнеупорно стъкло, направи опитите на Ангел безсмислени. А стъклото наистина е здраво, защото детето има доста тежка ръка, и се пробва с всичка сила, докато аз разглеждах един SEIKO. Жените бързо видяха, че на мен взе да ми става интересно – и престоя в H&B приключи :).

Н&В (стъклото!) очевидно беше поизнервил Ангел, който реши че му е крайно време да поседне! Но това, разбира се, не се включваше в непосредствените ни планове, и ние продължихме разходката, следвани от гневни подмятания, натъртвания, мрънкания и даже един-два крясъка на много недоволно, русо момченце. Точно беше започнало да ми писва, и момичетата намериха някакво лудо намаление в друг магазин и влязоха да пробват. Ние с Ангел, въоръжени с ябълка, решихме да споделим компанията на един пияница (с тежък махмурлук) и поседнахме на пейките до магазина. Там Ангел отбеляза една снимка, след което се зае с ябълката. Аз блях, оглеждах шведките (красиви са, спор да няма, може би по-красиви и от датчанките), оглеждах и пияницата (малко ударен и ужулен нос, подпухнал като домат, поглед тип “имам остра нужда от 2 бири и шкембе”) – абе като цяло и аз имах достатъчно забавления!

По някое време а Ангел видяхме, че меренето е приключило, и разходката можеше да продължи. Почти веднага след магазинчето излязохме на по-малко площадче, но затова пък с по-висока плътност на хора и с интересен фонтан. Фонтанът получи подобаващото му се внимание от “японските туристи”, както от мама и Ангел, така и от цялото семейство. След като обиколи близо 14 пъти фонтанът, Ангел реши да поседне за малко. Само бутилчица липсваше и мама и тати щяха да се гордят с него :-P.

Разходката разбира се продължи и след площадчето, но вече бяхма малко поразколебани – пешеходната зона като че ли беше свършила и колите бяха навсякъде. Пошматкахме се малко, вече търсейки къде да седнем за почивка, бира, кафенце и евентуално някакво ядене, и аз получих комплимент от женския (!) персонал на едно заведение. “Трябва да си много способен мъж, че си с толкова жени около себе си”. Тц тц тц, само колко малко знаят, за да ми отправят такива комплименти :). Ако знаеха колко сдухан компютър-geek съм, щяха сигурно да съжалят момичетата… Както и да е – не знаеха, и аз отбелязах комплимент :). Разбира се, не седнахме в това заведение! Не, не заради комплимента и Веси – просто защото вътре в заведението не се пушеше :). Оказа се, че след определена дата (която не запомних, но май беше 01.06.) в Швеция пушенето вътре в заведения, барови и дискотеки е забранено! А с нас имахме пушачка, която не можа да се примири с идеята, а и решихме да седнем вън. Но “вън” на това заведение беше сянка, което не ни устройваше.

Върнахме се на площадчето, и седнахме на кафето там. Аз изпих биричка, след това още една, докато Ангел направи оборка на боклуците на целия площад. Не че някой го караше, просто в случая бесовете го бяха подгонили в изключително креативна за чистотата на шведите посока! Момичетата нямаха избор и се снимаха (Полина и Даниела и Елина и Марта). Всъщност се наложи да правя две снимки на Елина и Марта: Ангел беше временно поседнал и успя да излезе на първата от снимките в една доста нестандартна поза, което автоматично изпрати снимката в категория “други”!
Мен ме снимаха с някакъв аналогов апарат – вероятно никога няма да видя снимката…

Стояхме доста време на кафето. Радвахме се на слънцето, говорихме си, пих още една бира – абе идилия! Момичетата огледаха няколко шведи (нищо особено, по мое скромно мнение ;)), и след това решихме да идем да ядем фалафели. Фалафелите бяха отсреща, малко а-ла-Аладин заведение (но не и с техните дюнери, уви!). Жените забиха по един фалафел, а аз – дюнер (да не съм луд, той фалафела месо няма!)

След обядът решихме да се поразтъпчем още малко, и след това да хващаме влакът за Копенхаген. Кратко чудене (6 човека, 14 мнения), но все пак поехме в посока един парк, където Веси и Ангел останаха на детската площадка, а ние продължихме още малко, за да реализираме една по-висша цел – намиране на тоалетна! Целта беше лесно постигната, и усмивка замени напрегнатите физиономии на някои от дамите ми :). А аз докато ги чаках да станат готови, намерих това полу-плешиво глухарче и реших да се пробвам и аз като Ира. Да, ама не – за това трябва повече от 5 мин клечене пред цветето и едно-две щраквания!

След кратка обиколка с Веси се срещнахме отново на площадчето с кафето, и продължихме към гарата. На едно място намерих една топка с някаква странна (поне за моя интелект) гад, кацнала на нея. Гадта толкова ми допадна, че успях да и щракна и едно макро на мутрата, че да си я имам за спомен.

След това, по пътя към гарата, на едно заведение успях да увековеча съдбата на една социалдемократическа роза.
Като стана въпрос за розата, може би сте забелязали, че на някои от предишните снимки изобилстват такива типове рози. Всички момичета получиха по една от тези рози, докато се разхождахме (непосредствено след магазина с намаленията). Поводът беше, че шведските социалдемократи празнуваха някаква годишнина от създаването на партията си, и раздаваха рози на всички жени, които минаваха по главната, заедно с някаква брошурка. Брошурките бързо отидоха в кошчетата, но розичките през целия ден бяха едно прекрасно допълнение на моята женска компания. Стига толкова за тези рози, че взех да избивам на политики и шведско-български сравнения (основа за каквито няма никаква). Тъй че да се върнем на разходката!

На големия площад изведнъж заваля дъжд (поздравления за Марта, която имаше чадър и запази сух нашия наследник). Аз използвах мрачното време и кратката суматоха при разпъването на чадъра за да направя нещо като панорамна снимка на площада.

До гарата успя да ни навали порядъчно, но Ангел беше почти сух, което беше и най-важното. След като стигнахме до гарата, видяхме че влакът за Копенхаген тръгва само след 4 минути, и съответно се метнахме на него (билетите ни бяха за отиване и връщане така или иначе). За около 35 минути влакчето ни закара до Hellerup, където с Веси (и Ангел в ръцете ми, разбира се) на бегом успяхме да направим връзката за Charlottenlund и да се приберем съвсем прилично. Уморени, но доволни от страхотната екскурзия.

Като цяло, може да се теглят следните “черти”:

* Малмьо е по-уютен от Копенхаген. По-малък е, по-спокоен, лудницата е сравнима с тази в Пловдив, да речем!
* Швеция е с по-нисък стандарт от Дания (поне Малмьо в сравнение с Копенхаген, в Стокхолм [засега] не съм бил). Поне 5-10% от ежедневните неща в Швеция са по-евтини от тези в Дания. Заведенията – още повече!
* Шведите имат по-ниски данъци от датчаните! Даже в градче като Малмьо автомобилите бяха с доста по-висока плътност дори от тази в Копенхаген. Имам смътното чувство, че в Швеция данъкът за покупка на нов автомобил не е 180% от продажната цена!
* Като нищо след време ще взема да се преместя в Малмьо, ако шведите ми разрешат да пребивавам постоянно на тяхна територия, и ако аритметиката излезе!

3 thoughts on “Разходката до Malmö

  1. Дончо, не знам дали се чувствам още пораснала, но знам че бъркаш с бройката за четирите нежни същества, май бяхме пет или твоето си не го броиш!

  2. Ей затова си ми жена, защото докато аз 2 часа пиша, потя се, трудя се да сътворя нещо, а ти с 2 реда успяваш да ме направиш за смях :).

    Грешката е оправена! Беше неволна, но добре се получи, признавам. Още веднъж: пет бяха нежните създания, не 4! Очевидно без компютър не мога да броя вярно…

  3. А, да, и честито на Веси за първия и коментар тука :). След година и 3 месеца и около 290 поста :). Но по-добре късно, отколкото никога!

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text