Днес пак бяхме на разходка. С :Веси: единодушно решихме да се разходим до Копенхаген. Точно след като взехме решението се обади Нора и се разбрахме следобед да се видим на барбекю, пийване и приказки. Това малко съкрати разходката, но плюсовете бяха многократно повече от съкращаването, така че като цяло бяхме много доволни.

По средата на разходката Веси внезапно реши, че и се разхожда с корабче. Има едни интересни увеселителни корабчета, които плуват из копенхагенските канали. Aз си мислех, че подобна разходка би била умопомрачително скучна, но Веси ме склони (използвайки скритите си трикове) и аз хукнах да търся банкомат (на касата, странно защо, не приемаха нищо друго освен кеш).

Банкомат намерих не много лесно, но все пак намерих. Метнахме се на следващото корабче и отпрашихме (ако въобще може да се употреби тази дума за плаване) на разходка. Имаше странна екскурзоводка, която съобщаваше на датски, английски и немски най-интересните части от пътуването. Тук – това, там – онова и т.н. Цялото пътуване беше час, Ангел направо откачи от скука, а аз накрая трудно си сдържах нервите заради него! Но като цяло може да се каже, че ако бяхме само аз и Веси щеше да е страхотно, понеже видяхме много интересни неща, които до сега не бяхме виждали и набелязах(ме) поне три-четири места, които трябва да посетим в бъдеще.

След корабчето решихме да продължим за малко разходката, но Ангел не издържа и се запътихме към метрото. След това на влакчето и сложихме мъникът да спи, за да може да издържи вечерното излизане.

Вечерта мина много приятно. Отдавна не се бяхме виждали с Нора и Цецо – поговорихме си, разказахме си какво и как е станало – накратко изкарахме една много приятна вечер. Нора беше направила страхотна торта и всички я оценихме!

Като цяло денят беше уморителен, но си струваше. Времето все още е хубаво, докога ли?

Днес си купих поредната каса биричка. През Юли, покрай дългия юлски самотен период, станах горд собственик на две каси, и сега имам възможност като има прИмоция в магазината, да ходя и да си пълня касите с бира. И след това с :Веси: си ги пием.

В понеденик тръгна пак прИмоция на Карлсберг – каса бира (24 х 380 cl) в магазина е само ДКК80 (ЕУР 10.70). При положение, че 6 бирички са половината от тая цена, няма кой да им се хване – купуваме на каси от Декември насам :). Та в понеделник аз побързах да напълня празната каса. Час след това с Веси побързахме да изпразним другата (имаше само 2 бутилчици останали, та ги пресушихме!). Битов алкохолизъм, би казал някой, и много би сгрешил. Това не е никакъв битов алкохолизъм, това си е нормално пийване на вечерна биричка. А и освен това е малка бе, какво искате вие?!

Та днес реших да напълня и другата пресушена каса. Речено – сторено. Яхнах колелото заедно с касата и се дотътрих до магазина. Той е на около 10 минути пеша, с колелото се стига за 5. Касата стои върху багажника отзад, а аз карам с една ръка, а с друга придържам касата за дръжката (тя има дръжка в средата) да не вземе да се изтресе на пътя и освен да направи боклук и да ме вкара 7 евро назад (толкоз струва амбалажът). Та отивам аз до магазина и гледам – млад датчанин избира цветя. Момчето беше младичко (максимум 17) и очевидно не избираше цветя за майка си! Въртя се, сука, гледа розите (те едни рози… на пазара в Тракия са по-свежи на 6-я ден от откъсването им), чуди се (и аз бих се чудил на негово место) и най-накрая взе практично решение – саксия. Аз, честно казано, се зачудих на решението му, но… негова си работа. Да ме прощава момата, която е получила саксия тази вечер, ама да свиква от рано!

Ще кажете – що го одумвам! Ами той ми привлече вниманието точно щото с интерес наблюдаваше борбата ми с касата, колелото и рампата за оставяне на колелетата. Аз се ядосах – и затова го избложих така :). Но понеже той няма да знае български – няма и да се почувства кой-знае колко избложен. Но всичко е вярно – за саксията, и за розите (за жалост). За розите е особено вярно, щото последния 2-ри Октомври си имах бая ядове с това да намеря свестни цветя, а сега виждам, че пак ще си имам 🙁 ! Но човекът ми показа решението – саксия! Веси да му мисли 🙂 !

Автоматът глътна касичката, изплю бонът, взех новата каса и се затътрих с нея към къщи. Пренасянето на пълна каса вече си е висш коло-пилотаж. Пълната каса, освен че е по-скъпа и се троши много по-ефектно, е и доста по-тежка. Но това я прави значително по-стабилна върху багажника, защото “си тежи на мястото”, така да се каже. Но всеки път като карам пълната каса към къщи, мисля няколко минути по темата “собствен автомобил в Дания”. Проблемът е още по-голям ако __нося__ пълната каса към къщи – тогава тези мисли освен че са много по-интензивни, са и с много по-сериозен емоционален заряд.

Та домъкнах аз касата, влизам вкъщи и кво да видя – докато ме нямало (някакви си 15 минути), _наште_ заработили “надницата”. 0:2 за Исландия, о, шок и ужас! Седнах аз да подкрепям националите ни (и майките им да подкрепям), и слава Богу – нещата постепенно се промениха. Но… очевидно ние вече нямаме футбол, приятели. 1994-а беше преди 11 години, и новата 1994-а ще е най-рано след толкова :(. Мисля си, че сегашните ни футболисти са рожби на прехода – могат само да се оплакват и да чакат някой да ги “оправи”. И те ги оправят – шведи, унгарци, че за малко и исландците да ги оправят. Направо не ми се говори, че аз (за кой ли път казвам) от футбол не разбирам и затова може да наговоря много простотии. Но не съм доволен, не ми е кеф, ще взема пак да спра да гледам БГ футболът, което е предателство както и да го погледне човек 🙁 . Но майната му – няма да се ядосвам!

Ех, това циганско лято! За България все още е рано, но за Дания като че ли си му е точно времето (явно тукашните цигани са такива ;)).

Вчера беше мрачно и облачно. Слънцето едва-едва се промъкваше и то за много кратко време. Днес обаче положението е съвсем различно. От сутринта грее слънце и спомага за доброто настроение.

Ангел се измъкна от леглото сравнително късно – чак около 8:00 сутринта. Обикновено в делнични дни се събужда около 7, но днес имахме късмет (той много-много все още не различава почивни от работни дни). Веси не пожела да стане и аз намерих някакъв шоколадов кекс и му забърках един айрян (не съвсем айрян, но при липса на нормално кисело мляко и това е нещо). Той хапна нещата, гледайки детските предавания, а аз междувременно си слушах ДАРИК. Към 9 Веси вече и беше време да става и къде с мрънкане, къде с увещания успях да я измъкна от леглото. Допълнителен довод ми беше и факта, че Ангел се беше барикадирал в тоалетната и беше свършил голямата работа, та имаше нужда от спешна намеса на мама.

След това дойде време и за мен да свърша малко работа тип “домашен майстор”. Един от гоблените на майка (най-накрая в красива рамка ), който донесохме с нас от България, вече втора седмица чакаше закачане на стената. Закачих го. Освен това “слушалката” на душа в банята се беше запушила от варовика във водата. Малките дупчици, които трябва да разпръскват струята бяха всички запушени (с изключение на три). Като резултат уплътнението беше отишло и водата течеше в две плътни струи, перпендикулярно една на друга! Опитайте да се изкъпете така и бързо ще разберете какво предизвикателство това може да бъде за нервите и за нещата, които трябва да останат сухи в банята! Отначало мислех да го изхвърля и да купя нова “слушалка”, но ме домързя да ходя до ИКЕА, разглобих го и почистих варовика. Уплътнението не можах да възстановя, но сега поне отстрани тече много малко, защото дупките са си свободни и като цяло душът си е душ. Свалих размерите на чудесията и когато имам по-свободно време, ще си купя една нова “слушалка” (с диаметър на резбата 18-21 мм).

Малко след това всички отидохме до Fakta, че имаше доста неща за купуване. Взехме, каквото взехме и след това :Веси: ни изгони, за да може да изчисти вкъщи. Аз взе колелото на :Ангел: и двамата с него отидохме вън, за да стегна колелото и да започна да уча детето да го кара. Малко се ядосах: :Ангел: изглежда тотално отказва да възприеме концепцията за въртене на педалите :(. Не ще и не ще да схване идеята, а аз съответно се изнервих как може толкова елементарно нещо да му убягва. Ще продължаваме да пробваме, дано най-накрая схване. Не знам колко е нормалната възраст за децата да се учат да карат колела, но щом вече има колело за него, би следвало да може да го кара (поне такава ми е логиката). Да, ама той не ще!

Сега сме седнали с Веси в градинката пред нас. Тя учи, аз пиша това, Ангел играе с още три момичета на детската площадка. Като цяло – идилия. Дано такива слънчеви дни са повечко и за в бъдеще!

Сега Ангел се е размрънкал за вода, та ще трябва да отивам вкъщи. Планирам да пробвам най-накрая Windows Vista, та ще трябва да опека едно ДВД със сваленото…