Сутринта ни събуди обявлението, че след час ще бъдем в Осло. Имахме достатъчно време, за да станем, за да се оправим и да пием по едно кафе, наслаждавайки се на фиордите, които минаваха покрай нас, както и на морето, което ни заобикаляше. Ангел много не се интересува от тези неща, но за сметка на това детския кът е в самото кафене, така че той беше като совалка между конструктора (за да играе с него) и нашата маса (за да си пие какаото и да си яде сандвича).

Точно в 09:50 се заковахме на кея в Осло. Ние с Веси бяхме още в кафенето, та докато се оправим стана 10:20. В 10:30 благополучно се изнизахме от кораба, оставяйки почти целия багаж в каютата. Понеже не сменяме каютата, багажът можеше да бъде оставен в нея. На всички пътници ни беше забранено да останем на кораба – дори да го искахме. В него от 10:30 до 13:30 трябваше да остане само персонала, за да го почисти и стегне за следващия рейс към Копенхаген. Бордингът за обратно започваше в 13:30 и продължваше до 16:30, така че ние имахме цели 6 часа за разходка в Осло.

След като излязохме от дока, забелязахме че самият кей не беше в особено добро състояние. Доста строителни работи течаха наоколо, но ние бързо се измъкнахме от строежа и поехме към някакъв замък. Поскитахме из уличките му, и стигнахме до старо отбранително съоръжение, откъдето се виждаше центъра и кметството. Намерихме пътя до центъра и (понеже вече беше 11:20) започнахме да търсим место, където да хапнем нещо за обяд (вече и двамата бяхме огладняли – сутринта яде само Ангел, а и той междувременно беше огладнял).

Помотахме се насам-натам, купихме сувенирче за спомен (четири симпатични чашки за ракийка), и след това се насочихме към търговската уличка, където по описание на магазинера от сувенирния магазин би следвало да има места за ядене. Понеже не ни се рискуваше с непознати ресторанти, Веси реши да се установим в Макдоналдс. В крайна сметка там знаехме какво ще намерим (храна със същото качество, като в българския Макдоналдс например, както и детски кът и тоалетна за Ангел).

В норвежките Макдоналдси продават нещо като дюнер! “Филийки” от пилешко, свинско или телешко месо, изпечени на скара и пъхнати в джобче със зеленчуци и сос. Взехме по едно меню с този псевдо-дюнер, взехме какао и кифличка за Ангел, и се качихме на втория етаж, където Веси беше намерила страхотно место, от което се виждаше по-голямата част от кея и самата търговка улица. Изядохме “яденето”, починахме си и продължихме търсенето на Целта (целта беше във формата на цял бански за плуване, понеже старият на Веси вече е прозрачен – съвсем буквално!). За жалост обаче не беше писано Веси да има за спомен бански от Осло. Въпреки нашите търсения такова нещо не намерихме. Може би не сме търсели, където трябва, а може би норвежците не носят бански костюми, а масово предпочитат нудистките плажове. Така или иначе само Ангел си има спомен – един мини ТИР-цистерна.

Разхождайки се направихме и доста снимки. Осло се оказа много красиво место, поне централните му части, които ние посетихме този път. Казват, че стандарта в Норвегия бил най-висок от цялото скандинавие, но аз поне не успях да го усетя: по-скоро цените ми се виждат “копенхагенски”, което не значи че са ниски, но поне не са осезателно по-високи. Градът обаче е много красив, хората са усмихнати и определено днес имаше доста народ по улицата, въпреки че е понеделник и би следвало да се работи :). Всичко, което видяхме, беше подредено, оправено и излъскано – както в Дания. И тук видяхме същото отношение към децата (накратко: всичко им е разрешено, от всичко трябва да опитат и никой за нищо не трябва да ги спира).

Това, което ми направи силно впечатление днес беше слънцето, което удряше косо земята и от което почти всички снимки излизаха с някакъв дребен проблем :(. За да направя стотина приемливи снимки съм изщракал поне 140 допълнителни кадри (които съответно изтривах, когато им виждах дефектите). И сегашните снимки не може да се каже, че са перфектни, но поне са приемливи! Надявам се Веси да има време и желание и скоро да ги качи в страницата ни – определено смятам, че има какво да се види. Тези дни снимах само в RAW формат, което автоматично значи повече проблеми при обработката (по-дълга процедура), но и по-качествени снимки, ако Веси не натряска пак 65% качество на JPG компресията [да не забравя да я предупредя!].

След една пет часова разходка, която Ангел геройски издържа, се затътрихме към кея. В 15:20 благополучно си бяхме в каютата, където спахме до 16:55, когато ни събуди обявяването на заминаването по интеркома. Веси и Ангел отидоха да пробват басейна, а аз седнах да си подготвя жалките датски умения за утрешния урок. Все повече се убеждавам, че може би ще започна да чета и да разбирам частично някои думи, но едва ли ще започна да говоря този език – кошмарно труден е, при него няма никакви лингвистични правила, а почти всяко граматично правило има по около 40% изключения от правилото. Т.е. ако не “си ги знаеш”, много трудно е да ги научиш правилно. Припотявах се час и половина с датския, и след това (писна ми!) седнах да играя на Starcraft и да чакам Веси и Ангел да се приберат. Те не закъсняха с прибирането, но аз още не си бях начесал крастата и затова ги изпратих да гледат “Том и Джери” в кафенето, а аз си продължих мисията. Натъкнах се на много грозен бъг – на точно определено место играта забива 🙁 ! Не мога да мина местото, и не знам какво ще правя. Така или иначе, омръзна ми да се опитвам да я минавам и реших да отида горе при Веси.

Взех си една бира и седнахме да си говорим. Междувременно беше излязъл доста вятър, който правеше морето бурно, а Веси започна да гледа странно и да се оплаква от морска болест. Затова трябваше да си изпия бързо бирата и да слезем долу в каютата, където Веси си полегна, а Ангел започна да играе с новия камион. Вълнението обаче се увеличи, и Ангел започна и той да се оплаква, след което легна до майка си и миряса. Малко след това аз ги последвах.

Вчера си говорехме с Веси, че така бихме могли сигурно и до Америка да пътуваме. Интересно ми е дали след този си опит тя още смята същото ;). На мен също малко ми се замая главата, но аз се справих геройски с положението.

Днес моята буба има рожден ден. Превърта напред не една, а цели две цифрички от броячът на годините. Малко е странно, че миналия юбилей пак бяхме заедно… но тогава някакси времената бяха други. Сега вече сме трима, а кой знае слеващия юбилей колко ще сме ;)? Мога само да ни пожелая да ни е жива и здрава и да и се сбъднат всички желания!

По случай рождения ден на :Веси:, двамата с нея решихме да отидем на екскурзия. И без това не бяхме мърдали никъде, а и поводът си струваше :). Веси не беше ходила в Норвегия, а аз не бях ходил в Осло, т.е. екскурзията до Осло се очертаваше да е интересна и за двамата.

Купихме билетите някъде отпреди месец. Две вечери пътуване с круизен кораб “Crown of Scandinavia” и един ден в Осло. Аз си взех отпуск за 03.10 и в неделя следобед, сбрали багаж и заредени със сандвичи “за всеки случай” поехме към пристанището.

Бордингът нямаше нищо общо с този при самолетите ;). Предполагам, че ако самолетът имаше врата колкото тази на малък стадион и неговият бординг нямаше да е проблемен ;). “Crown of Scandinavia” представлява доста интересно съоръжение: десет етажен кораб, на който по най-груби сметки дължината му е около 150 метра, а ширината -около 40. Има десет етажа, които са достъпни за нас – простосмъртните, и предполагам още три (по груби сметки), които са достъпни само за екипажа. Има си басейни, има си няколко ресторанта, бар, две дискотеки, няколко кафенета, магазини и малко кино. Отделно (пак по груби сметки) има места поне за около 1000 пътника (може би са много повече – не успях да пресметна). Пред него чакаха 20-тина ТИР-а, предполагам има место и за още. Аз не си играх да му правя снимки, защото нямах добра гледна точка, от която да го хвана целия.

В цялото това чудовище човек може да си изкара доста приятно времето, стига да не е бурно морето. Първата вечер морето се отнесе към нас със снизхождението, което старшинката проявява към новобранците първата вечер. На път към Осло то беше като стъкло – все едно не се намирахме на кораб, а бяхме в някой по-големичък хотел. Още преди отпътуването аз обърнах няколко бири (за да убия евентуалната морска болест още в зародиш), а :Ангел: откри детския кът и посети “топките” и конструкторът Лего.

След като корабът замина от Копенхаген, Ангел стана доста неспокоен. Понеже се очакваше по-натоварена вечер, след бирата и разглеждането на интересните места в кораба с Веси решихме да поспим. Междувременно корабът спря в Хелсинборг (Швеция), та можахме да наблюдаваме интересна маневра – това чудовище се завъртя цялото като слон в стъкларски магазин и се долепи до кея, откъдето шведите атакуваха кораба все едно е германски катер от Втората световна война.

Ние обаче, водени от нашето решение, отидохме в каютата и детето имаше 2 часа, за да поспи. След сънят му (доста трудно беше да го събудим, но на никой от нас не ни се ставаше в 06:00 на следващия ден) пак поскитахме насам-натам, бяхме до детската дискотека (Ангел игра с другите деца), минахме през няколко магазина (Веси си взе един Бейлис, за да го лигави по време на пътуването), и пак стигнахме до детския кът, където и завърши вечерта.

Днес беше хубав ден. Започна с това, че ходихме до магазина, за да купим разни дребни щуротийки и малко ядене. Веси не остана очарована от сметката в магазина, но се съгласи с мен, че всичко беше много необходимо.

След магазина се наложи да запретна ръкави и да вляза в неравен бой с варовикът, който се беше натрупал в банята: по мивката и ваната. На бойното поле се употреби ново бойно отровно вещество, което преди това аз избрах от магазина. Първата схватка беше в мивката. Там варовикът лесно отстъпи и след 20-тина минути имахме прекрасна, блестяща мивка.

Не такова обаче беше положението с ваната. Поради формата на ваната и поради технологични особености на някои места се беше натрупал толкова много варовик, че дори след почти едночасова схватка се наложи да направя компромис и да прекратя (временно) офанзивата. Успях да почистя огромно количество, но все още остана доста, когато ми свърши бойното отровно вещество. Другата седмица, ако не ме хване мързела (или лудите), пак ще купя една бутилка и ще се отдам на дрога във ваната! Поне да ми ставаше хубаво, а то само кашляш и псуваш от време на време. И отворения прозорец не помага… Надявам се обаче рано или късно да успея да почистя всичкия варовик. Другия път ще взема и препарат за ръжда, защото има доста петънца, които искат внимание и те.

След като се изкъпах, седнах да погледам новите попълнения в Magnatune. От всичко ново най-много ми допадна албумът Each of Us на Ya Elah. Ако не сте ходили в сайтът за свободна музика Magnatune, крайно време е да го сторите – там всеки ще намери своята музика, която може свободно да си свали и безплатно да слуша съвсем легално, стига да не прави пари от това).

Като настана време, цялото семейство дружно се занесохме в Деница, където бяхме канени на купон. На такава лудница отдавна не бях присъствал: май ставам твърде стар за такива преживявания. Пет оперативни езика (най-честите бяха български, датски и английски), много хора… Като цяло беше приятно прекарване, въпреки лудориите на :Ангел: и въпреки късния час, в който се прибрахме. Може би ще го повторим… ако пак ни поканят :)!

Времето става все по-студено. Личи си, че е последният ден на лятото. На датското лято. Тази сутрин даже ми стана студено на ръцете от сутрешният хладен и леко влажен въздух. Иначе все още съм само по риза и лек пуловер, като на работа оставам само по риза. Но скоро ще слагам якето, то се е видяло!

Днес покрай работата ми попадна следната интересна статистика. По случай утрешният 30-годишен юбилей от създаването на Майкрософт (Бил Гейтс и Пол Алън създали бъдещото чудо точно на 23.09.1975 г.) някой седнал и извадил интересни факти.

Превеждам си ги тука, за да ги сравня как ще изглеждат след още 10 години :), а и за да може не-англоговорящите да ги намерят (ако на някой въобще някога са му притрябвали).

* Преди 30 години, през 1975, “миникомпютърът” Altair се е продавал за US$397 (тогава $1 не е бил колкото е сега $1). Това е била цена без никакъв монитор или дисково устройство.
_Аз си спомням, че през 1989-а едно XT със 640kB RAM, 10 MB HDD и зелено-бял монитор струваше около 20,000 лв – цената на нашият апартамент в ж.к. Тракия._

* Преди 40 години, през 1965, Дисково Устройство 2311 се е продавало за $2,057 на MB. През 1971, то е “слязло” на $300 на MB. През 2003 1 MB струваше $0.005

* В момента Microsoft има 640,000 партньора чрез Microsoft Partner Program

* За фискалната 2005 г Microsoft е поръчал 937 милиона (937,000,000) въздушни мили чрез логистичната агенция, която ползва. Това е еквивалентът на пет пътешествия “До Слънцето и обратно” или на пътуване 85 минути със скоростта на светлината
_Не съм проверявал сметката, взех я на доверие_

* Най-младият служител в Microsoft е на 18 години; най-възрастният – на 74

* В Microsoft работят над 2,000 блогъра
(_хмм!_)

* Около 3 милиона e-mail съобщения циркулират ежедневно из пощенските сървъри на Microsoft

* 42 милиона кутийки сода са били изпити в Microsoft след 1978-а, когато е започнала кампанията за безплатно безалкохолно

* Microsoft започнал с двама служители – Бил Гейтс и Пол Алън. Днес във фирмата работят над 60,000 човека в 80 държави

* Източникът на горната статистика е сайта Bink.Nu

И понеже все пак е някакъв рожден ден, моля ви да бъдете милостиви с коментарите 🙂 ! За пари, софтуер и монополи няма да си говорим. При такъв юбилей интересното е друго: как една шепа хора са успели да преодолеят различия в личностен и може би в професионален план и да останат заедно, за да се случат нещата – добри или лоши. Аз като гледам какво става в родните съдружия (поне от тези, от които имам опит) си правя извода, че едва ли такова нещо може да се създаде при нас – твърде големи индивидуалисти сме.

Тази сутрин :Ангел: направи доста интересно нещо. Започна се с това, че се събуди около 06:30 и от неговата стая се развика за майка му. :Веси: в просъница му каза да идва при нас, и той (вече научил се да преодолява пръчките на детското легло) дошляпа веднага. Легна с нас, и заспахме пак.

По едно време (около 08:30) усетих как малкия пак се размърда, стана (без гък да каже), отиде до тоалетната, след това си пусна телевизора и седна да гледа детското. Аз изкарах около 20 минути така и след това станах при него, оставяйки Веси да си доспи колкото може.

До сега той никога не се беше държал толкова пораснал. Направо тръпки ме побиха, като го видях как самостоятелно се “оправи” – без въобще да ни занимава нас. Това е само началото, сигурен съм че няма да усетим кога ще дойде времето да се прибира, когато ние спим и да излиза, когато ние вече сме излезли…

Иначе аз тези дни забивам StarCraft. Както вече писах, купих си я заедно с още две игри. Взех ги воден от идеята “харесваш ли нещо и можеш ли да си го позволиш – подкрепи го!” Това е един вид уважение към тези, които са създали играта, поне аз така го разбирам.

И този уикенд се запретнах да го превъртя отново. Казвам отново, защото през дългите старшина-школнишки вечери в казармата, го превъртях за първи път. През далечната 1998-а, когато вечерта оставах в поделението, се занимавах основно с това – да играя StarCraft. Не че тези вечери бяха много (аз бях общо-взето като на работа), но все пак ги имаше щом успях да мина всички мисии тогава.

Спомените ми бяха едва ли не че тази игра се превърта на един дъх. Но този уикенд ми показа, че това въобще не е така – два дни яко игра (омаля ми китката, изтръпна ми врата), а аз още не мога да приключа с първата (човешката) кампания. Здрава игра, човек не усеща как минава времето пред нея.

Тези два дни общо-взето само с това се занимавам.Слушам радио и бича игра. Времето вчера беше много хубаво, но днес като че ли есента се кани да се настанява трайно по тукашните земи.