Днес беше интересен ден. Започна с това интересно клипче, което показва новите офис-технологии, които ще бъдат “на въоръжение” в Майкрософт. Предполага се, че тези технологии ще подобрят още повече качеството на кода, който се произвежда. Клипът е производство на Майкрософт, ако се интересувате от технологиите – гледайте го. Гарантирам ви, че ще се забавлявате.

На работа – като на работа в петък. Срещи, дискусии, програмиране – ежедневие. Скучно, затова и няма да се спирам по-подробно.

Интересното през денят беше моите опити да разбера как мога да преведа известна сума от Дания в българската си сметка. От много време знам, че има “някакви” формалности, свързани с банковите преводи от чужбина, когато преводите са над 5000 лв. Както можех да очаквам, нищо добро не са измислили: Наредба №27 на БНБ разпорежда всеки подобен превод да е придружен с декларация по образец, която декларация трябва да показва произхода на парите, кой ги праща, защо ги праща и т.н. тоталитарно-репресивни простотии. Не разбирам – това са си моите пари! За какво им трябва на Сульовците и Пульовците от БНБ да гледат в моето канче? Не ми стигат данъчни, не ми стигат осигуровки, ами сега и за всеки по-голям превод да трябва да давам отчет на някой чиновник, който на всичкото отгоре се хрантути от данъкоплатците, т.е. – от същите хора, които трябва да му дават отчет!? Бях меко-казано бесен, защото въобще не смятам да рискувам да попълня грешно тук документ, който магически трябва да представя в България 30 дни след получаването на превода от тук. Обърнете внимание – прехвърлям от моя в моя сметки – едната в Дания, другата в ПИБ! И въпреки всичко – декларацийка! Задължително, иначе – санкции. Типична българска история, типична българска бюрокрация, с празните кратуни на банкови чиновници с хоризонт, тесен като иглени уши (тук бях написал нещо много по-нецензурно, но ме досрамя и се автоцензурирах)!

Искам да благодаря на служителката от ПИБ, която с цената на част от работното си време ме консултира как най-добре да избегна тези бюрократични щуротии! Ако и на вас някога ви се наложи – да знаете, че трикът е толкова елементарен, че просто инвалидизира цялата наредба и всичките и страховити последствия. Просто трябва да направите няколко превода вместо един. Разделяте сумата на части (всяка от които е под 5000 лв) и правите колкото превода ви трябват, като гледате да не са всички в един и същ ден. С е-банкирането това не е особен проблем!
Абе щуротии – спор няма, но в случая просто човек се бори с простотията с цената на друга простотия. Така е в България, така е и навсякъде, където се правят наредби и постановленийца, дошли от прозрачното откъм идеи мозъче на дребен банков чиновник, но със самочувствие по-високо от връх Ботев!

След като загубих час да обменям идеи със служителката от ПИБ и да се оплаквам на Владо, имах готов план за действие, с прилагането на който започвам от понеделник.

Вечерта беше приятна, с “Моята гръцка сватба” по един от датските канали. За малко обаче вечерта да свърши лошо, защото докато с Веси гледахме поредните серии на “Приятели”, ноутбука изведнъж “заспа”. Пропсувах наум и го изключих, мислейки си че става въпрос за безпомощна операционна система. Да, ама след това той отказа да се включи повече! При включване светодиодите му премигваха като цветомузика за кратко, и след това се самоизключваше. След сигурно 30-тата поредна проба аз официално обявих часът на смъртта му и си легнах, изпълнен с мрачни мисли относно невъзможността да работя от вкъщи през следващия месец, защото толкова време очаквах ноутбука да се разхожда до сервиза и обратно.

Today I had some extraordinary experience with this “most modern” Bulgarian National Bank regulation. Some days ago Bulgarian National Bank introduced Ruling N 27, which says that any transaction to/from the country, which exceeds BGN 5000 (about ?2500) must be officially declared. The declaration contains names of the recipient and sender, the amount’s source (!) and the reason for the transfer.

All this sounds to me as a bad memory from the old, communist times, but unfortunately this Ruling is dated July 23rd 2003. I can’t say anything more than how sorry I am for this “bright” Bulgarian bureaucratic mind, which created this stupid nonsence.

Why it’s a nonsence, you may ask? It’s because getting over this “ruling” is quite easy. You must split your amount on multiple transfers and take care each one of them never, ever to exceed ?2500, and never, ever to happen on the same day as the previous one. If you follow this easy procedure, then you are safe. If you’re a criminal, this practice gives you the opportunity to have an average ?50,000 transferred in a month, which completely invalidates the reason and the intentions of this crazy Ruling.

What can I say? Bad luck, man, you’re born in Bulgaria…

Снощи бяхме на купон. Изкарахме много добре. Прибирането беше малко проблематично, защото поради разсинхронизация изпуснахме последния влак за вкъщи и се наложи да спрем на около 1.2 км от вкъщи и да вървим пеша. Аз се бях прежалил да нося :Ангел:, но той показа удивителна издръжливост и вървя хванат за мен и :Веси: почти през цялото време. Взех го на раменете си само накрая за около 100-на метра. Друга вечер ще трябва да проверяваме по-внимателно последните влакове – тук беше въпрос само на половин час грешка.

Тази сутрин Ангел се опитваше безуспешно да ни събуди от 09:30 до 11:00. Игра, гледа телевизия, седя на компютъра, идва няколко пъти при нас (беше веднага напъден :)), и така – няколко пъти. Накрая се измъкнахме от леглото и започнахме активна почивка – всеки си се занимава с “неговите” неща. Веси и Ангел поизлязоха за около час в градинката, Веси се върна с констатацията, че като се скрие слънцето и става много студено.

А аз междувременно преинсталирах COM+ на служебния компютър. Преди около седмица четох в Млога на Евгени как се прави тази преинсталация и си мислех “абе на кой ли ще му трябва това”? И съдбата веднага ме наказа – само два дни след това установих, че собствения ми IIS не работи, защото COM+ бълва изключения като за световно. Отделно не може да се види нищо от Component Services, защото самата management console плющи като разпрани гащи на простор. Пълна трагедия.
Явно беше дошло и моето време да приложа описаната схема. Успях да се оправя за около половин час, след което преинсталирах и самия IIS (той поне се преинсталира нормално). И нещата заспаха – вече отново имам COM+ и IIS. Какво щастие, а 🙂 ?

Използвах останалия ден за да поработя лични нещица (най-вече за обучение). Погледахме малко “Приятели” с Веси, след това тя поспа. Ангел се мота наоколо, опитваше се да и пречи да спи, докато аз накрая го натирих да играе в неговата стая, след което и той заспа.

Ще трябва да го събудим скоро, че ако го оставим да спи ще имаме тежка вечер. Много е спокойно така, но ще си платим с лихвите това спокойствие, когато стане 23:30 и той още категорично отказва да спи. Пък и трябва да ядем скоро. Дали да не вдигам Веси от компютъра?

Както се казва – истински почивен ден. Не си подадох носа навън 🙂 !

Днес още с пускането на радиото ни посрещна новината за раждането на датския принц. Ами да е жив и здрав. Любопитно е, че само преди няколко дни Тошето обяви раждането на още една Везна (и там казах, ама пак да му е жив и здрав!). Явно Везните се множим – няма лошо!

На мен ми е изключително любопитно колко бързо се е задействала кралската бюрокрация – на централния английски сайт, точно под новината за раждането, се мъдрят тези инструкции за това къде може да се носят подаръците за новородения принц. Имайки впредвид обаче как ще пощуреят датските баби днеска, може би съвсем уместно инструкциите за подаръците са последвали моментално новината :).

А ние днес смятаме да ходим на разходка с Цецо и Нора. Времето засега е страхотно, грее едно слънчице… абе переспективите са отлични. Да видим как ще мине. Довечера сме на купон – като цяло доста напрегната програма се очертава.

Днес реших един досаден проблем, който имам от Април месец. Проблемът се състои в това, че тогава калъфът за служебния Кютек (QTec 9090) се скапа (счупи му се закачалката за колан) и трябваше да го върна на доставчика. Доставчикът на телефона обаче каза, че нямал (и вече нямало да има) от тези чантички и предложи доста по скъп, но и много по-неудобен калъф, който аз пък отхвърлих, защото калъф не ми върши работа – аз си искам чантичка.

От тогава обиколих доста магазини в търсене на правилната чантичка – и в България, и в Дания. Не намерих. Най-доброто, което намерих, беше една чантичка в България, но тя не свърши работа, защото беше твърде малка.

Днес по случайност открих истинското решение. То се нарича Krusell Horizontic PDA Case и представлява точно чантичката, която би ми свършила работа. Самата чантичка има директно закрепване за колан, но аз за всеки случай си взех и клип за колан Krusell Big Leather Swivel Kit. С доставката целия масраф излезе около ДКК 400. Цената ще я покрие доставчикът на телефона ми, но и да се запъне (по каквато и да е причина, което не го вярвам) не ми е проблем и аз да си я поема – само дето въпросът е принципен и няма да стане :).

Невероятно доволен съм от покупката и от Expansys като цяло. Много голяма номенклатура от стоки, сравнително приемливи цени. Единственият проблем е доставката: взеха ми ДКК 100 за доставка с DHL от Великобритания до Дания, но такъв е животът. Явно тези не вярват на конвенционалните пощи за международните доставки?

Сега чакам с нетърпение пратката, защото ми омръзна да се чудя къде да навра горкото устройство, когато ходя с пуловер и без чантата си с фотоапарата. Обещаха доставка максимум до 8 дни (че било свършило нещото) – дано дойде по-скоро. Съжалявам само, че нямаше как да взема и една SD карта. Причината е, че във фактурата трябва да има само елементите, за които ще връщат парите. От сума ти време отлагам покупката на една такава карта, да видим още колко време ще чакам.