Daily – Page 53 – doncho.net

Category: Daily
My personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )

Датско свидетелство за правоуправление

Posted on 12/7/200512/7/2005 by Doncho

Както вече писах, купихме си кола в Дания. Сега беше ред на свидетелството за правоуправление, a.k.a. “книжка”.

Лошата новина в случая е, че българската книжка не важи за постоянно живеещите в Дания българи. Ако човек има постоянен адрес в Дания, то той е длъжен да си смени книжката в двуседмичен срок от пристигането си в Дания (ако иска да шофира, разбира се). Ако не иска да шофира, може да си чака колкото иска – нищо не е задължително. Но дойде ли време за кола, новата книжка е задължителна – старата отдавна не е валидна, защото двете седмици са изтекли.

С ръка на сърцето си признавам, че наруших веднъж разпоредбата. Удобството в това да закарам Веси и малкия до Малмьо със собствената ни кола пред переспективата да ползваме обществения транспорт в 05:00 в неделя ме накара да рискувам. Рискът се криеше в това да ме спрат за рутинна проверка (или недай Боже – да участвам в ПТП) и да се окаже, че не съм с редовни документи. Предвид колко са редки рутинните проверки в Дания (колегата сподели, че за 12 години полиция го е спирала 5 пъти като цяло), двамата с Веси решихме да рискуваме и да използваме колата.

Но още в понеделник аз трябваше да си реша въпросът с правоуправлението. Във връзка с това още в петък с помощта на колеги бяхме проверили в сайта на датската полиция информация относно какво точно се изисква при подмяна на книжката на чужденец. Интересното в случая беше, че иначе добре организираните датски власти нямаха описание на английски за тази процедура, та ми трябваше датчанин, за да разбера за какво става въпрос. Уж страницата е специално за чуждестранни шофьорски книжки – не ми го побира ума как не са направили английска версия поне? А може би има, но аз не съм я видял? И това е възможно.

Както и да е, необходимо е следното:

* Снимка (от автомат или фотоателие) в нормален паспортен формат. Моята снимка отпреди една година свърши идеална работа

* Преглед от личния лекар.
Това съвсем не е прегледа, който имаме в България. Представлява платен преглед (независимо, че датската здравна система е безплатна, този преглед ми струваше DKK 375), при който се попълва специална анкетна карта-декларация (на датски), в която декларирате, че нямате съответните критични за водач заболявания, и в която личния ви лекар нанася резултатите от прегледа. На мен лично ми прегледаха само очите (които се оказаха годни за водач – да не повярва човек след толкова WoW).
След прегледа лекарят подписва и подпечатва снимката ви, подписва и подпечатва анкетната/прегледната карта и слага всичко в плик, който носите при подаването на документите
* Специална “синя форма”, която се взема от офисът, където подавате документите си.
Офисът на полицията, който трябва да посетите за да подадете документите си, се намира във Valby, Copenhagen пред един доста голям открит паркинг. Сврян е в ъгъла на една административна сграда, точно до офиса на DSB – службата на датските държавни железници. Точият адрес е Gammel Køge Landevej 1, 2500 Valby (точката на картата много ясно показва местоположението на офиса).
Формата е на датски, за да я попълня ми трябваше помощта на приятели. Искам специално да благодаря на Поля и Микел. Без тяхната помощ щях да загубя поне още един ден, в който да отсъствам от работа. Не че това щеше да е кой-знае какъв проблем, но на мен лично ми беше ужасно неловко да искам още един ден, особено при сегашната натовареност на екипа.
* Паспортът ви, заедно с разрешението за пребиваване
* Жълтата карта с датския CPR номер
* Българското ви свидетелство за правоуправление
* DKK 260. Не знам дали може да платите кеш, аз платих с картата на гишето при подаване на документите.

Най-ефикасна ще е процедурата, ако първо си минете лекарския преглед, след това директно отидете в офисът на полицията, попълните на место формата, вземете си номер и подадете документите си. Така може за три часа да отхвърлите цялата процедура.

При мен нещата бяха малко по-сложни, понеже не бях наясно с гореописаното. Аз в петък взех час за лекаря, в понеденик в 10:00 бях в офиса на полицията, там си взех две форми и забързах към прегледа при лекаря. Прегледът отне десетина минути, след което по най-бърз начин отидох до Микел, за да попълним заедно документите. След Микел изтичах до влака и точно в 13:00 бях обратно в офиса на полицията. След още 15 минути вече имах временно датско свидетелство за правоуправление – един хвърчащ лист, на който пише моето име, CPR номер, адрес и датата на издаването. Пише още, че важи 2 месеца (отпечатано е един месец, ама каката зад гишето го задраска и написа “2 месеца”). Написано е с химикал върху бланка, която прилича на нашенска касова бележка и е горе-долу със същата големина.
Истинската датска книжка (която прилича ужасно много на българските такива) ще дойде по пощата. Горещо се надявам тя да пристигне преди да замина за България (18.12), защото в противен случай просто няма да мога да шофирам по времето на този ми отпуск. А няма да шофирам, защото при подаването на документите датската полиция прибира чуждестранните книжки, за които издава датски еквивалент, трупа ги на огромен куп и редовно организира зловещи вуду-сборища, на които разголени местни катаджийки танцуват около купа екзотични свидетелства за правоуправление от далечни страни. И това продължава до момента, в който върнете датското свидетелство за правоуправление. Тогава изравят вашенското от купа и ви го връщат.

Така описано, процедурата може да се вижда сложна. Истината е, че е съвсем рутинна, но на мен ми беше за пръв път. Когато дойде време Веси да си сменя книжката, на нея ще и е по-лесно и ще отнеме еt оjeblik (едно мигване на окото), както казват датчаните. У нас вече имам синя форма за Веси (макар и зловещо сгъната на 8 части), така че тя само ще трябва да мине преглед при лекарката и да търчи в полицията. О, аз забравих, тя би следвало сама вече да може да попълни такава елементарна форма, даже и да няма предварителната информация. Ето за това трябва да се учи датски, ама пуст мързел…

Половинките в България

Posted on 12/4/200512/7/2005 by Doncho

Пет и половина е. В неделя. Ще се зачудите – този пък не пише със седмици – точно в неделя в пет и половина ли се сети?

Причината е прозаична – Веси и Ангел днес заминават за България. С low-cost полет от летище Стуруп – Малмьо. Което е на 50 минути път с кола от тук, в друга държава даже. А аз трябва да ги закарам там.

Ако човек е внимавал, като е чел по-горе, ще види ключовата дума “закарам”. Имаме си вече кола. Стара, но златна, както се казва. Дефакто това е най-старият “нов автомобил”, който си купувам в живота ми. Трябваше да дойда да работя в Европа, за да го направя – в България до сега все по-млади коли съм карал.

Ситроен АХ 1.1i е мъничка колица. Отпред прилича на Ситроените, както сме ги виждали през далечната 1993-а. Отвътре е най-обикновено купе на автомобил – малолитражка, без екстри. Колата е произведена тогава, когато аз с няколко приятели за пръв (и засега – последен) път решихме да правим бизнес. Естествено – провалихме се с гръм и трясък, но смея да твърдя че от парчетата от онзи бизнес се получиха сравнително добре изградени личности, които сега вървят всеки по своя път. Но за това – някой друг път, в многотомен роман :).

Решението за колата взехме съвсем импулсивно – като две Везни, управляващи своето семейство под тежкия, разсинхронизиран знак на своята зодия. Миналата седмица в интранет-сайта, където всеки хвърля обяви, видях обявата за “Казана” (като че ли това име най-много му приляга). Бивша и настояща семейна кола, на почтените 13 години. Без особени “премеждия” (катастрофи). Това поне в Дания е хубавото – ако колата е катастрофирала, никой нормален човек няма да си сложи подписа под договор, в който е заявил че автомобилът е без катастрофи (доказва се много лесно, прави договора автоматично нелегитимен, и петното от съвестта след това се трие много трудно, особено ако се стигне до съд). Големият плюс – символична цена. Колегата си взел трета кола, и понеже три коли тук имат само много богатите семейства, тази решил да я разкара.

За шофирането до сега – никакви проблеми. За застраховките и това как се “легализират” нещата – друг път :)…

Можеше

Posted on 11/28/200512/2/2005 by Doncho

Днес чух по ДАРИК [mp3] как нашите превелики и богоизбрани политици си купили 15 нови, луксозни и бронирани возила. президентът (малката буква е __умишлена__) щял да се вози в кола за ?150,000.

По радиото направиха кратка справка какво може да се купи вместо тези 15 коли, колко дограма за училищата или колко трансплантации за болните деца, които чакат или чиито родители и роднини буквално просят по улиците пари от непознати. Накратко:

* 15-те коли са излезли минимум ?10 милиона
* По най-груби осреднени сметки това прави 200 трансплантации за по ?50000
* Половината от тях да бяха успешни (макар че процентът успеваемост ще е значително по-висок!), това щеше да означава България да спаси и да даде нов живот на 100 от своите деца.
* президентът и другия политически боклук можеха да си возят миризливите гъзове в нови Шкоди или Хюндай! За 10% от тези пари.

__Можеше__ и __щеше__ да е така, ако бяхме нормална страна. И ако ни пукаше на всички.

Геймър

Posted on 11/16/200511/16/2005 by Doncho

Никога не съм се вмествал в този профил компютърен потребител. Ама никога. Е, и аз като всички простосмъртни съм играл по 16 часа без прекъсване Цивилизация (Едно) през далечната 1992-а (май беше). Но от тогава всичките ми гейм-зарибявки бяха краткотрайна любов. Допреди две седмици.

Но както се казва: “Никога не казвай ‘никога'” :). Сигурно повечето от хората, свикнали да четат тук (било за забавление или за да се ядосат) се чудеха защо толкова време мълча и какво, по дяволите става! Истината е проста и смешна – нямам време :). Нямам време от игра на World of Warcraft.

Преди две седмици Лъчко ме нави да си купим и двамата играта, за да сме играели заедно. Получихме разрешение от жените (някои лесно, други по-трудно) и съответно се обзаведохме с по едно копие. И се започна.

Може да се каже едно: Лъчко ме изработи :). Той играе малко, има [здрав] (само)контрол очевидно е че има психологически опит с такива онлайн игри. Аз обаче изцяло съм изпаднал в зависимост :). Почти всяко свободно време отива в игра. Под “свободно време” тук не разбирам “време, свободно от работа” а “време, свободно от други задължения”. Защото и Веси, и Ангел си искат своето понякога и се налага да прекъсвам от време на време ;).

В моите очи Blizzard са направили изключителен продукт. И не само са го направили, а го поддържат и разпалват все повече потребителите си. Имам чувството, че присъствам на същата революция, която преди време се случи с излизането на Sid Meier’s Civilization. Както тогава Цивилизацията промени стратегическите игри, така сега WoW ще промени това, което разбираме под “игра”.

Мисля си обаче, че това е пряко следствие не от друго, а от пиратството. Да живеят пиратите – благодарение на тях инженерите се напънаха и измислиха начин да се оправят веднъж-завинаги с него. Формулата е проста и гениална: дай на потребителите нещо, което пиратите и да искат няма да могат да дадат. И тогава действително нещата ще се получат – както засега се получават с WoW.

Не съм сам :). Имам чувството, че скоро ще има асоциация “WoW Anonymous : Аз съм пристрастен и не ме е срам да си го кажа”. Вчера случайно по време на чат с един колега се разбрахме че и двамата сме WoW-Anonymous само по чат-сленга, който използвахме (afk няма как да не го разпознаят хората, играещи WoW). Случайно по време на разговор на един от обедите стана въпрос за WoW и се оказа, че децата на друг колега геймят като за световно, а трети пък самият той “влизал отвреме на време” (сигурно като мене – от време на време ;)).

Манията е пълна. Смятам да не се сдържам – това е като да ядеш шоколад. Шоколадът не се яде на малки парченца (както всички възрастни го правим). Най-добрия начин да ядеш шоколад е като Ангел: като достигнеш до шоколада просто си натъпкваш цялата уста и имаш чувството, че главата ти се напълва с шоколад. Така се прави, за да е истинско. Така е с всяка мания.

Предполагам, след време това ще отшуми. Затуй и възнамерявам доколкото мога да се отдам на тази мания… усещането е направо дзен.

За тези, които ще обърнат внимание на privacy-то: знам за “секюрити проблема”. Той е упоменат е EULA-та, както и в SLA-то. И съм ОК с това. Струва си :)… Колкото до останалото, Жоро и него добре го е описал!

Great Company, E-Boghandel [2]

Posted on 11/2/200511/2/2005 by Doncho

Few weeks ago I shared here some problems with one book delivery. Just few days later I shared my extreme satisfaction after the resolution of the case.

Today I understood that I was not mistaken in my evaluation about the services, which SAXO & E-Boghandel provide.

You may ask why? The story is quite short: The day before yesterday I surprisingly found in my p.o.box the lost copy of the Harry Potter book, which E-boghandel sent August 21st. It seems that the post offices recovered and (finally, after 2 months and a week!) delivered the first package to me.

I was both astonished and worried. Astonished, because I did not believe I will see the first book again – I was thinking that it’s either lost, or they will recover and return to sender. Worred, because now I have two books, and I paid only for one – obviously something was wrong in this calculation.

I wrote E-boghandel the following letter:

> Hi,
>
> Today I received the book, which was mentioned in the attached mail thread.
>
> I do not know what took so long the book to come to my door, but now I have two Harry Potter books.
>
> Can you tell me what are my options and to which address I have to ship the second book back?
>
> It seems post office has really screwed the things up… 3 months delivery, wow!
>
> Many thanks in advance!
> Doncho Angelov

I was almost ready to ship the book back, but today I received this answer:

> Hi,
>
> You have only paid once, so please keep both copies of the book.
>
> Best regards,
> _name removed for privacy reasons_
> SAXO.com | e-boghandel.dk

I am really thrilled. I am just twisted Bulgarian boy and I never, ever received so good and people-oriented attention from a company, which provided only web-serivce to me. The people at e-boghandel.dk proven once again that they do not care just about the books and the profit, but also for your level of satisfaction from their service.

I want to thank them again for this great service. I might decide to give the first book as a present to someone, but I will definitely keep the second one, because it’s not just a book. It will remind me about this case and about the fact that there are great companies around us too!

Right click slow responce resolved?

Posted on 10/31/200510/31/2005 by Doncho

I was experiencing very nasty problem for the past months: when I right click a file on the notebook, it took hell lot of a time to display the context menu. Sometimes it took even more than 30 seconds or so. The most nasty thing (apart from this problem) was the fact that I can’t do anything, while I’m in “waiting state” for the context menu – if you click somewhere else, the menu will hide immediately after shown and you will have to right-click and wait again.

Today I made a huge step to the resolution of this problem. Everything started with this forum posting, about which I red in Windows XP Expert Zone Community WebLog. The resolution, which was suggested there, was simple:

> try this…
>
> Go into any folder’s menu
> Click Tools->Folder options
> Go to the “View” tab
> …And uncheck “Automaticaly search for network folders and printers”
> Click OK…

I tried these steps and Ohhh, Miracle – the right click reaction seems much faster now. It will take some time until I confirm my observations, but so far it seems much, much faster.

I’ve still got some delays (for example – in the PDF files), but these are acceptable (and unavoidable) for now.

Another place to look for probable resolution of this problem is the following registry key:

HKEY_CLASSES_ROOT\Drive\shellex\ContextMenuHandlers

This is the registry place, where most of the Context menu handlers are located. If you start removing the handlers one by one, you will most probably see which one of these guys are causing the long delay. And you may switch off the context menu handler (if you can afford).

It’s not bad idea at all to backup your registry before proceeding. If you do so, you will be able to restore the things, if you mess up something! Also, System Restore Point is not a bad idea before proceeding.

I will continue digging in this direction and I will most probably share my findings, if there are any…

Днес успях да преодолея много досаден проблем, който имам от година. Проблемът накратко: при натискане на десния бутон в/у папка или файл, на компютъра му отнемаше от 10 до 30 секунди да ми покаже контекстното меню. Много досадно и дразнещо!

Проблемът се оправи, когато приложих следните инструкции:

> От менюто на Explorer в коя да е папка:
> Избери Tools->Folder options
> Отиди на “View”
> Махни отбелязаното на “Automaticaly search for network folders and printers”
> Натисни ОК…

Това направи нещата доста по-бързи. Все още се наблюдава забавяне при някои файлове, но това засега е поносимо (и неизбежно)…

Българско Държавно Порно

Posted on 10/30/200510/31/2005 by Doncho

Не повярвах на очите си, когато прочетох следния материал от “168 часа”.

Накратко: Небезизвестната държавна фирма “Информационно обслужване” са “обслужвали” порносайт! Най-официално, държавните служители са се наслаждавали на порно през работно време.

“168 часа” пише, че държавната фирма “Информационно обслужване” дълго време поддържала порно-сайтът, който бил безплатен в началото (както подобава да е една държавна услуга, нали?), а след това станал платен. Така и не разбрах дали е станал платен, защото ще го свалят, или са го свалили, защото е станал платен. “168 часа” мълчат по въпроса.

Тази новина може да ви се струва кьорфишек, но за голям срам е истина. Дори “168 часа” са поспестили (или не са знаели) още по-пикантни подробности. Аз нямам право да ги споделя тук, но общо-взето останах с паднало чене поне 5 минути, след като разбрах този държавен срам и позор.

Каквото могли – направили! Сменили шефа, той прекратил “позорната практика”. И с това май ще се свърши.

А това, че някой е прибирал пари за сметка на държавата?
А опетненото име на държавна институция?
А донесеният на България срам от ояденият тулуп, разрешил подобна позорна практика?

Излишни въпроси. Това е България, приятели. Няма кой да му потърси друга сметка. Нещо повече: базирайки се на опит от предишни случаи на уволнени тулупи, сигурно независимият и неподкупен български съд ще възстанови правата на говедото и то ще си вземе “незаслужено” невзетите заплати…

Засега не казват дали ще съдят мизерника. Както и дали той ще съди държавата, че са го уволнили неправомерно.

А аз няма да пиша кратко резюме на английски, защото в този момент [за кой ли пореден път] ме е срам, че съм българин 🙁 !

Title image (cc) K i N

Уведомяване за нов коментар

Posted on 10/30/200510/30/2005 by Doncho

Today I implemented comment post notification plugin, which allows any user, who commented on my blog, to receive email notification if there is additional activity on the same post. It’s simple – you have another check box (selected by default), which you must leave selected in order to receive email notificaiton each time when there is a new comment on the thread.
I think this is great plugin, since it allows better comunity interaction. It allows the interested users to be informed about change in the discussion. It also allows the users to manage their subscriptions, in case they don’t want to be subscribed anymore to (some of) the threads.
There is one problem though with this plugin and my blogs (and some other blogs as well). The problem is that notification mail are sent two times instead of just one. It’s not so big issue (the mails are the same), but it’s a bit annoying for the users. I am working on bug’s resolution, we’ll see how it will go.

От днес и моят блог има плъгин, който уведомява коментиралите по темата при нов коментар по нея. Всички коментиращи ще виждат по една нова кутийка, която ще е включена по подразбиране. Ако коментиращият остави тази кутийка включена, тогава той ще бъде безжалостно “спамнат”, когато друг (включително и аз) оставя коментар по тази тема. Виждам, че поради някакъв бъг плъгинът праща по два мейла вместо един, но си мисля че който иска да бъде нотифициран, той ще изтрае и два мейла (идващи едновременно). Аз ще се опитам да оправя бъга, но няма да е тази вечер. Виждам, че на страницата на плъгина като че ли няма информация за подобен бъг все още, така че май сам ще се занимавам с този проблем.

Мисля, че нотификацията за коментари ще се хареса много на някои пишещи тук, а други пишещи ще я намразят. Ако желаете да имате по-гъркава нотификация, просто си направете акаунт в блога – мисля, че тогава нотификаторът просто не работи (може би защото така или иначе ще си получавате нотификациите?). Останалите просто ще трябва да изключват тази кутийка – не е кой-знае какво.

Above image (cc) Shinya Omachi

.NET 2.0, VS 2005 и т.н.

Posted on 10/29/200510/31/2005 by Doncho

Този материал е едновременно и новина, и за моя справка.

Вчера беше официалното представяне на Microsoft .NET Framework 2.0, Microsoft Visual Studio 2005 и Microsoft SQL Server 2005 (aka Yukon). Това, което чувам оттук-оттам е, че представянето е било доста интересно. Продуктите са още по-интересни, защото по един или друг начин те ще определят посоките през следващите няколко години. Моето мнение е – Visual Studio определено е била водещата среда за разработка, по която всички са се равнявали. Дали ще остане така и през следващите няколко години – това зависи единствено от “готвачите” на Visual Studio 2005.

Лично аз до сега винаги забравях къде са връзките за сваляне на последния .NET Framework. Е, слагайки връзките тук се надявам да нямам такива проблеми поне с 2.0 :).

1. Microsoft .NET Framework Version 2.0 Redistributable Package (x86)

2. .NET Framework 2.0 Software Development Kit (SDK) (x86)

Вече VS 2003 е стар, добре дошъл на VS 2005. Това, което съм видял до сега ме кара само да цъкам и да клатя глава…

Title image (cc) Ben Ward

Веси е студентка

Posted on 10/28/200510/30/2005 by Doncho

Днес беше голям ден. За всички нас, но най-вече за :Веси:. Днес тя започва доста сериозен проект, който горещо се надявам да приключи така успешно, както и започна.

Накратко: както може да предположи всеки, за млада, динамична жена като нея преходът България-Дания не и се отрази особено добре. Мисля, че я разбирам напълно: в България тя имаше хубава работа (по нейно мнение) и много широк социален кръг. Тук тя има само нас и няколко нови приятели. Както и човек да го погледне – промяната е сериозна и труднопреодолима.

Преди два месеца Веси ми спомена, че иска да запише специалността Мултимедиен дизайн в Københavns Tekniske Skole (Копенхагенско Техническо Училище). Това е много популярна специалност, особено сред българките тук. По техни мнения специалността е интересна и си струва времето. По мое мнение това е едно ново начало – страхотна съвременна специалност, напълно конвертируема в цял свят. Ако тя успее да намери признание в тази област съм сигурен, че ще бъде доволна!

За хората, които четат тук и не говорят английски, ето кратък превод на описанието на специалността:

> Курсът по мултимедиен дизайн представлява след-гимназиално обучение, което продължава две години.
>
> Той е сертификационен курс по цифрови комуникации. Курсът включва теория и методи, свързани с разработката на мултимедийни приложения от първоначалната идея до завършения продукт.
>
> Курсът дава квалификация на завършилите го да работят самостоятелно като дизайнери, разработчици, поддържащ и оценяващ персонал в широк спектър на мултимедийните приложения.
>
> Курсът по мултимедиен дизайн се осъществява от MIC (Мултимедиен дизайнерски курс в Копенхаген). Нашата цел е да обучим студентите, планиращи професионална реализация в цифровата глобална комуникация – както в датски, така и в международни предприятия. MIC е клон на Копенхагенската Политехника и партньор на Бизнес Академия – Копенхаген.

Допълнителната информация, която имаме за този курс е, че след завършването му е възможно допълнително придобиване на бакалавърска степен по дизайн, но за целта се изискват още две години обучение (вероятно – в Политехниката). Засега нашата цел е Веси да получи добра и конвертируема професия – дали ще продължава за бакалавър ще реши тя, след като успешно завърши това си обучение.

Обучението се води на английски и е безплатно за граждани на ЕС, България и Румъния. Не че плащането щеше да е пречка – това е специалност, която определено би си струвала инвестицията!

Тези дни чакаме официалното писмо, което трябва да е изпратено днес. Това писмо ще е фактологическото потвърждение на устното интервю, което днес Веси проведе с представител на учебното заведение. Аз исках да и дам морална подкрепа и да отида с нея, но тя категорично ми отказа – “ако аз с това не се справя сама, няма смисъл въобще да започвам”. И се справи!

Да ви кажа, това е едно от най-добрите неща засега, които ни са се случвали тук. Да, ще е малко по-трудно и на Веси и на мен, но ще се справим! :Ангел: засега ще остане в полудневната детска градина, понеже обучението на Веси, макар и ежедневно, е от 09:00 до 14:00, което и дава достатъчно време да вземе детето от детска градина, а когато се налага – аз също мога да го вземам и да довършвам работата си за деня вкъщи.

Страхотни новини, нали? Браво, Весинце!

П.П. Най-важното за мен – пак ще спя със студентка!