Пет и половина е. В неделя. Ще се зачудите – този пък не пише със седмици – точно в неделя в пет и половина ли се сети?
Причината е прозаична – Веси и Ангел днес заминават за България. С low-cost полет от летище Стуруп – Малмьо. Което е на 50 минути път с кола от тук, в друга държава даже. А аз трябва да ги закарам там.
Ако човек е внимавал, като е чел по-горе, ще види ключовата дума “закарам”. Имаме си вече кола. Стара, но златна, както се казва. Дефакто това е най-старият “нов автомобил”, който си купувам в живота ми. Трябваше да дойда да работя в Европа, за да го направя – в България до сега все по-млади коли съм карал.
Ситроен АХ 1.1i е мъничка колица. Отпред прилича на Ситроените, както сме ги виждали през далечната 1993-а. Отвътре е най-обикновено купе на автомобил – малолитражка, без екстри. Колата е произведена тогава, когато аз с няколко приятели за пръв (и засега – последен) път решихме да правим бизнес. Естествено – провалихме се с гръм и трясък, но смея да твърдя че от парчетата от онзи бизнес се получиха сравнително добре изградени личности, които сега вървят всеки по своя път. Но за това – някой друг път, в многотомен роман :).
Решението за колата взехме съвсем импулсивно – като две Везни, управляващи своето семейство под тежкия, разсинхронизиран знак на своята зодия. Миналата седмица в интранет-сайта, където всеки хвърля обяви, видях обявата за “Казана” (като че ли това име най-много му приляга). Бивша и настояща семейна кола, на почтените 13 години. Без особени “премеждия” (катастрофи). Това поне в Дания е хубавото – ако колата е катастрофирала, никой нормален човек няма да си сложи подписа под договор, в който е заявил че автомобилът е без катастрофи (доказва се много лесно, прави договора автоматично нелегитимен, и петното от съвестта след това се трие много трудно, особено ако се стигне до съд). Големият плюс – символична цена. Колегата си взел трета кола, и понеже три коли тук имат само много богатите семейства, тази решил да я разкара.
За шофирането до сега – никакви проблеми. За застраховките и това как се “легализират” нещата – друг път :)…
Айде честито, със здраве да си я караш!
Честито и от мен, Дончо! Дано да имате време да обикаляте из Дания и околните страни през уикендите (като е мааалко по-топло).
Честито и от мен за колата. А многотомния роман кога го започваш? Искам да си поръчам едно копие от сега 😉
@Здравко, Владо и Тошето: Благодаря ви за пожеланията. Може би не точно “честито” трябва, а “късмет” да се пожелава за 13 годишна кола-баба, но и така добре звучи!
@Тоше: романът едва ли ще се появи. Просто… няма да е смешен, а ще е тъжен роман. Тъжен за всички участници в него.
Макар да не съжалявам за това време, сега като си спомня какво беше се изпълвам с мъка… че не сме вече същите, че нещата не са същите като тогава. Загубихме хубавите неща, а като че ли спечелихме само лоши.
Така че недей се надява много на романа. Вероятно няма да стане :).
И споко, знам, че беше “риторична” заявка 😛
Говори само за себе си – за мен живота ми не е тъжен роман 😉
@Палавров: говорих, че ако напиша Деклеоиада, няма да е поема и няма да е весела история. Или не си съгласен?
Като гледам как ви се радват хората и ви честитят придобивката някак си ми стана нудобно, че моята първа мисъл бе “о, не… още един замърсител” (polution++), но не можах да се въздържа и да не напиша коментар.
Със здраве да си я ползвате, де 🙂
Не, не съм съгласен – погледнато отстрани историята ни е весела и поучителна. Самоиронията си е право на всеки човек 😉