Днес беше голям ден. За всички нас, но най-вече за :Веси:. Днес тя започва доста сериозен проект, който горещо се надявам да приключи така успешно, както и започна.

Накратко: както може да предположи всеки, за млада, динамична жена като нея преходът България-Дания не и се отрази особено добре. Мисля, че я разбирам напълно: в България тя имаше хубава работа (по нейно мнение) и много широк социален кръг. Тук тя има само нас и няколко нови приятели. Както и човек да го погледне – промяната е сериозна и труднопреодолима.

Преди два месеца Веси ми спомена, че иска да запише специалността Мултимедиен дизайн в Københavns Tekniske Skole (Копенхагенско Техническо Училище). Това е много популярна специалност, особено сред българките тук. По техни мнения специалността е интересна и си струва времето. По мое мнение това е едно ново начало – страхотна съвременна специалност, напълно конвертируема в цял свят. Ако тя успее да намери признание в тази област съм сигурен, че ще бъде доволна!

За хората, които четат тук и не говорят английски, ето кратък превод на описанието на специалността:

> Курсът по мултимедиен дизайн представлява след-гимназиално обучение, което продължава две години.
>
> Той е сертификационен курс по цифрови комуникации. Курсът включва теория и методи, свързани с разработката на мултимедийни приложения от първоначалната идея до завършения продукт.
>
> Курсът дава квалификация на завършилите го да работят самостоятелно като дизайнери, разработчици, поддържащ и оценяващ персонал в широк спектър на мултимедийните приложения.
>
> Курсът по мултимедиен дизайн се осъществява от MIC (Мултимедиен дизайнерски курс в Копенхаген). Нашата цел е да обучим студентите, планиращи професионална реализация в цифровата глобална комуникация – както в датски, така и в международни предприятия. MIC е клон на Копенхагенската Политехника и партньор на Бизнес Академия – Копенхаген.

Допълнителната информация, която имаме за този курс е, че след завършването му е възможно допълнително придобиване на бакалавърска степен по дизайн, но за целта се изискват още две години обучение (вероятно – в Политехниката). Засега нашата цел е Веси да получи добра и конвертируема професия – дали ще продължава за бакалавър ще реши тя, след като успешно завърши това си обучение.

Обучението се води на английски и е безплатно за граждани на ЕС, България и Румъния. Не че плащането щеше да е пречка – това е специалност, която определено би си струвала инвестицията!

Тези дни чакаме официалното писмо, което трябва да е изпратено днес. Това писмо ще е фактологическото потвърждение на устното интервю, което днес Веси проведе с представител на учебното заведение. Аз исках да и дам морална подкрепа и да отида с нея, но тя категорично ми отказа – “ако аз с това не се справя сама, няма смисъл въобще да започвам”. И се справи!

Да ви кажа, това е едно от най-добрите неща засега, които ни са се случвали тук. Да, ще е малко по-трудно и на Веси и на мен, но ще се справим! :Ангел: засега ще остане в полудневната детска градина, понеже обучението на Веси, макар и ежедневно, е от 09:00 до 14:00, което и дава достатъчно време да вземе детето от детска градина, а когато се налага – аз също мога да го вземам и да довършвам работата си за деня вкъщи.

Страхотни новини, нали? Браво, Весинце!

П.П. Най-важното за мен – пак ще спя със студентка!

Първата работа днес сутрин беше да проверя отново какво става с ноутбука. За моя голяма радост, след изстиване цяла нощ, той “запали” и досега всичко изглежда нормално.

Като оставим тази моментна радост, останалата част от сутринта се чудехме какво да правим днес. :Веси: нямаше много идея по въпроса, та трябваше да се решава нещо в движение. Цяла седмица домашен арест на Веси и се беше отразил доста мрънкащо. Като гледам как и се отразява една седмица ваканция си мисля: добре, че го има училището, иначе сигурно до сега количеството бели коси по моята и нейнта глава щяха да са много повече!

След обсъждане на вариантите какво може да правим днес (превид че и времето не беше много като за разходка по плажа) решихме да отидем на разходка в Lungby Storcenter. Имахме неща за купуване, имахме няколко часа за разходка, местото е приятно и уютно, има магазин за игри 🙂 – накратко всички бяхме съгласни. Съгласни бяхме и по въпросът за колоезденето до Lyngby – днес колелетата щяха да почиват, защото времето не беше много переспективно за велоразходки.

Речено – сторено. Автобусът ни закара за 10 минути до гарата в Lyngby и след това веднага в магазина, че беше започнало да припръсква нещо. След като се оборудвахме с количка от местния Føtex, започнахме голямото обикаляне. Търсехме няколко точно определени неща, но това на никой не пречеше да си влиза в приятните магазини.

Докато :Веси: ръчкаше из магазините за бельо, аз си поставих за цел да обходя фотографските магазини и да проуча какво е предлагането и на какви цени на външни светкавици за моя Canon. Вградената светкавица не е хич добра, дава много “кръгова” светлина, която ясно си личи на повечето снимки, да не говорим че е и слаба. И понеже не си струва хубав апарат без хубава светкавица, в главата ми отдавна я има идеята (насадена най-вече от george) за външна такава.

В Lyngby Storcenter има три магазинa, където може да се потърси подобен хардуер. В Merlin определено нямаше да е, значи остават два. Единият от тях е специализиран фотографски магазин (все забравям името на веригата) и в него има всичко. Намериха се и светкавици на Canon. Човекът ми показа два варианта, и двете Canon Speedlight: 430EX на цена DKK2400 (около ?320) и 580EX на цена DKK (около ?500). Цената ми се видя солена, а за жалост 580EX беше и твърде голяма за фотографската ми чанта. Човекът зад щанда нямаше нищо против да си поговори с мен за варианти, въпреки че предварително му беше ясно, че няма да купя днес. И той се ядоса, че 580-цата не влиза в чантата, защото определено тази е по-добрия вариант светкавица – поне от множеството, което този магазин можеше да предложи.

Използвам случая да помоля приятелите да споделят – каква външна светкавица ползват? Аз възнамерявам тази Коледа да си купя една от България, но ми се ще да е Canon, макар че ако има приемливи и по-евтини алтернативи ще ми е интересно да ги науча. Сигурен съм, че в България цените на тези светкавици ще са (с пъти?) по-ниски – точно както моят Hama филтър тук струва около ?50, а в България – 70 лв.

След разходката по фотомагазините се насочихме към спортните магазини. За плуването си Веси имаше нужда от нов цял бански и очила. И както обикновено се случва, влязохме за 2 неща, а излязохме с 4 :). Освен очилата и банския на Веси намерихме много добри “гащи” за мен (стария ми домашен анцуг направо е за хвърляне вече), а и аз най-накрая си намерих свестен термомъг, от който ще си пия вече с кеф кафето в работата. Стандартните чаши много бързо изстудяват кафето, а аз студено кафе не обичам.

След спортните магазини :Веси: и :Ангел: седнаха в Kongs Kafe. Видяхме, че това е едно от новите неща от последното ни посещение в магазина, а и към кафето имаше хубава детска площадка, където Ангел бесня заедно с още 15 деца, докато Веси се справи с кафе и кроасан, а аз зяпах магазина на EB Games. Малко бедничък ми се стори, още повече че не можах и да видя новата Civilization 4. За сметка на това дълго зяпах предварителните заявки за XBox 360, за пореден път сериозно мислейки дали да не направя решителната крачка? Догодина се очакват около 150 хиляди конзоли да се продадат само в Дания, като нищо една от тях може да е моята… Както и да е – не го направих. Върнах се в кафето замислен, и пак така замислен изпих една кола и изядох един кроасан. EBGames искат $29 за доставка на игра, която струва $59. Срам, срам…

Ангел междувременно се беше набеснял достатъчно, а и беше крайно време да тръгваме за Føtex-a, защото довечера имаме гости и Веси смята да прави мусака. Ангел помрънка малко, но ще-не ще каза “Чао!” на детската площадка и тръгна с нас към магазина. Купихме последните неща и се засилихме към спирката.