I’m a long-term fan of 750words.com: a service that “pushes” you to write at least 750 words daily. (Unfortunately) It does not have a free subscription, but it’s not awfully expensive as well, so if one’s passion for having someone remind them about writing, it’s pretty okay for this.

As a long-term user, I do have a few achievements there, the biggest of which is my 1000+ days streak, which means there’s not been a day where I forgot to do my writing (actually, there was one, but thankfully there’s this “streak protection,” which one can activate for such sad or technical mishaps).

When I brag (as I am proud of it 🙂 ), I often get the question, “But how do you find a daily subject for your writing? How do you manage to find what to write about?” Since I gave that answer a couple of times, I decided to blog about it too, e.g., for future reference.

One: Your Daily Journal

Yes, that’s the “lamest” one. You can journal your day and daily thoughts. Journal these for yourself, or start a blog. There’re plenty of platforms today (here’s one of them!) where you can spread your wisdom or just amuse others with your life.

I found that for me dumping out the daily pressure and ranting helps me calm down, look at the problem from a “meta-perspective,” and get a better understanding of it. It’s like therapy (actually, quite a few people do it as a therapy). So it’s two birds with one stone: your writing gets better, and you get more “zen.”

Two: Your view pоint on important news or political article

I am apolitical. I’m sure many of my friends laughed after they read that, but it’s true: I do not have a party that could represent my right-libertarian values.

However, this gives me a lot of grounds to write about all that’s going on in politics. Or in general in society. About how we give up our freedom or how politicians (gladly) take it away. About how the taxes (in Bulgaria) are major theft. About the hypocrisies of all current politicians.

Exposing these brings me a lot of fun. Of course, it may make a few friends like you less, so do that at your own risk!

Three: Write a Quora answer or two

If you don’t have Quora account, you’re missing the party! Register there and put your skills to use!

You’ll start getting answer requests based on the topics you choose to follow. Or you can search for interesting questions and add answers to these. It’s a great way to practice your writing and help others simultaneously.

Four: When someone asks for help – give it in full writing

I understand this is a bit like the previous one, but it’s not focused on a specific platform. Because you can do that on any medium, including e-mail.

If someone asks you for help – be there in full. Describe the solution in detail, and immerse yourself into giving a hand to your friend or colleague. You may also save it for later, for example, as an article in your blog (see above).

Five: Reviews

Google Maps, Booking, Goodreads, and many more. If you finish a book – write a good, detailed review. If you visit a place – put a review out there. Be thorough. Be descriptive. People will value this. And your writing skills will increase.

All and all, for me, writing is fun. It’s good to have the skill, but like any other skill, you need to practice to develop it. It won’t happen overnight. But in time, when you do it regularly, you’ll find out that it will give you a fair amount of satisfaction.

Go and Write now!

 Images by rawpixel.com

Today I submitted a new idea in Waze’s suggestion box. I love this product, and I hope they’ll pick up at least some of my ideas. Here’s my suggestion, just in case they prefer directly deleting it (for example, for breaking a “community guideline” or whatnot 🙂 )

If you would like to have that implemented, please go to the suggestion and boost it as “Important” or “Critical”. Thank you in advance!

---

Dear Wazers,

I have been using your product far before “the Google times.” When I first downloaded Waze, the road to my home was not “Wazed-paved” yet, so I had to pave it myself :). Anyway, that’s not what I’m writing you about. I want to extend a request to you through a few user stories, which would significantly enhance my electromobility driving experience. I hope you’re already thinking in that direction, and we’ll see enhancements for BEV (battery-electric vehicles) soon.

There’re plenty of elecromobile-specific apps, but Waze is my current choice for a guidance app. As such, I am suffering because I need to switch back/forth from Waze to another app when it comes time to plan a long drive.

If you would like to enhance our experience with Waze easily, you could partner with the two most powerful solutions, PlugShare and abetterrouteplanner.com (of course, if they agree). But I think you’re big enough to believe in enhancing your app by yourself and giving us the functionality to fulfill our e-mobility needs.

I took the liberty to draft a few user stories, which I can find very useful. Although all of them will give excellent functionality to Waze, the first one is the most important, which would position Waze as the first massively used navigation software which incorporates proper functionality for e-mobility. I hope you have plans to win this market even better.

In any case, here’re the stories. Each story has a justification/overview to it.

As a user, I need to see charging stations on the map so that I can plan my travel accordingly

This one is the “mother of all e-mobility” stories. Of course, it’s so big that it’s easily epic, but shortly said, we, the users, need a way to see the charging stations on the map.

The distinguished properties of each charger on the map should be like those below:

  name: "Awesome charger" # The name of the charging station, user free-form
  owner: "EVPoint" # the charging station owner
  description: "Please use our apps, available at our home page https://evpoint.bg/, to activate the charger."
  max-power: 150 # the maximum power, in kW, of the whole station. Sometimes people use only this parameter to judge the power delivery speed, but often it's necessary to have granulation per socket.
  connectors: # Lists all charging connectors available at the station. This is a good reference for it: https://evcharging.enelx.com/resources/blog/552-ev-charging-connector-types
    - CCS2: # CCS2 charging connectors at the station
        - count: 2 # two CCS2 charging connectors
        - max-power: 75 # 75 kW max power each
    - CHADEMO: # Chademo connectors at the station
        - count: 1 # one Chademo connector
        - max-power: 50 # 50 kW max power 

The description might seem optional, but without it we will need a place to know the URL from which we will access the charging app. Usually, most of the manufacturers have their specific apps. So any particular data on how to access the station services is put in this field.

A very important part of this functionality is the filters. When a BEV travels a long distance, we usually use the fact DC-chargers. These give us a charge for approx 100-150 miles (150-250 km) in 10-20 minutes. Most of these chargers are located near (or directly as part of) existing gas stations.

As part of an MVP, I would accept the first four fields, with the ability to filter by max-power. However, an “MVP-2” stage with the connectors property, and the ability to filter by their type, will be a must since not all cars support all connectors. For example, a TESLA might have its own connector only, and my car has only CCS2 for DC charging.

As a user, I would like to enter my BEV range so that Waze helps me plan longer rides

This is a must if I could use Waze as my assistant for BEV travels. My vehicle has a range (let’s simplify this for now – just a number of km or miles in my account).

Based on this range, Waze could show me in a friendly way, directly over my travel map, where my coverage ends. Then I can zoom in, choose a suitable charging station, and plan my ride accordingly (see below). For this, Waze has to have support for more than one Stops (I think right now you allow only one stop, but even this would do, for an MVP, it’s more than OK).

As a user, I need better support for community-driven charging station data and status

The community feedback is critical since the map is not yet saturated with chargers. Thus, having the ability to rate/comment on each charging station is a functionality that I use very often. When I plan my trip, I usually avoid chargers, where the community says “broken.” And when a charger comes back online, the community is very fast to indicate this.

The best way to leave feedback is to indicate if any user had a successful charging session. A simple Yes/No would do. The system can then calculate an overall rating per charger and display it in a Rating section. The written feedback from each user can also be displayed there (if there’s such a given with the “Charge-successful/unsuccessful” rate).

Когато преди година и нещо избирах какъв електромобил да си поръчам, един от първите възможни варианти, естествено, беше Tesla. Изключително харесвам Мъск и за мен щеше да е голям кеф да използвам сигнатурния му продукт за масова употреба.

За съжаление обаче, се разубедих. Тук си отбелязвам защо се разубедих, за този, на който му е интересно. Материалът нямаше да го има, ако виртуален приятел не беше ме попитал, което ме накара да си опиша мнението детайлно. Може да е полезно, ако някой се чуди. А може и да е вредно. Сами избирайте дали да му се доверите, аз си умивам ръцете и се самоосвобождавам от отговорност за вашите решения 🙂 .

Причината да не взема Тесла беше комплексна, затова я разделям на три основни части.

Tesla няма представителство в България

За мен това е най-важната причина, защото от опита ми досега с всички нови коли, представителството е критично, ако се случи каквото и да е в гаранционния срок на автомобила. За ЕС този период е минимум две години, не съм проверявал как е в Австрия, което е едно от най-логичните места за покупка на Тесла от българин.

В България обаче няма официален представител на марка, която да не изисква докато тече гаранционният срок всички инциденти или регулярни поддръжки да се случват в техния оторизиран сервиз. Оправдавам ги напълно, защото все пак те осигуряват гаранцията, а автомобилът е сложен апарат и за да се даде гаранция на цялата сглобка, не би следвало нищо да бъде “пипано” от неоторизиран персонал. А и познавайки какво чудо е по българските сервизи (особено тези с претенциите), и по принцип южния ни манталитет, не се съмнявам, че имат резон в официалните представителства да изискват действително само техните сервизи да си ги пипат гаранционните коли. Чудя се, честно казано, как даже гумите позволяват да се сменят в неоторизиран :).

Най-близкият официален сервиз на Тесла е във Виена. Дотам са около 1000 км в едната посока и около 13 часа мое шофиране (някои го вземат и за 8 часа, аз не съм от тях). Да кажем, че една такава приятна разходка не е чак толкова лоша да се прави веднъж на няколко години. И в този смисъл отдалечеността не ми беше драма – когато говорим за регулярната поддръжка.

Друга беше драмата. Представете си сега удар (например средна ръка удар, отзад, или бордюр или по-висок камък отдолу), при който автомобилът влиза в режим “Service me now!” и оставате на пътя. Тесла е така: светне ли “червената лампа”, оставате на пътя. За подържаните държави те си осигуряват сравнително добра логистика при такива ситуации, но България не е официално поддържана държава.

Тогава единственият вариант за сервиз е Виена, на около 1000 км. От опит знам (горчив опит от Белград до София с един Фремонт), че преди две години репатрак от Белград до София (около 500 км) ми струваше около 1000 лв. Без допълнителните разходи. Предполагам, че с инфлацията, новите цени на горивото и двойното разстояние репатрак София – Виена днес ще е минимум 2500 лв. Да не говорим, че за този курс може да има и утежнения (спане по пътя, все пак репатракът кара с 90-100 км/ч) и т.н. В моята глава този сценарий е много тежък и наистина ме плаши дотолкова, че да не отида на Тесла, независимо колко ги харесвам.

Опитът ми за 14 години с нови автомобили показва, че за почти всеки нов автомобил, който съм карал (Шкода, Фиат, Хюндай и BMW) съм имал ситуация на пътя, за която да трябва да закарам колата с репатрак до официален сервиз. Разбира се, има хора, които са най-вероятно много по-внимателни и/или много по-късметлии (макар два от трите пъти да не беше по наша вина), но за мен този рискът е неоправдано висок. Но за всеки човек парите, времето и нервите са си негови и затова той/тя си решава. А и както са казали древните: “Кеф цена няма”. Но за кефа малко по-надолу :).

Двойното ДДС

За съжаление, кражбата/рекетът, която редовно дължим, за да може политическата каста да си има парички да си харчи, е абсолютно неизбежна, когато купувате нов автомобил. В този смисъл, и в момента (или поне в момента, когато се чудех – миналата година), въпреки щедрите стъпки към федерализация (и) на кражбата в ЕСССР, ситуацията с покупка на нов автомобил от Виена е безумие откъм плащането на 20%-те процента рекет.

Веднъж рекетът се дължи във Виена, при покупката на автомобила. Това са около 20% от цената. Тях ги плащате, вземате си фактура и митнически номера и си карате колата в България.

В България си внасяте автомобила по надлежния ред, който включва отново дължима кражба: още едни 20%. Нищо, че веднъж сте ги платили във Виена. Плащате ги при вноса, вадите документ, че сте си платили рекета и изпращате документацията във Виена, за да Ви възстановят онези 20% кражба, които сте платили при получаването на автомобила.

Очакването е, че след известно време австрийският рекет ще бъде възстановен. Но ако случайно австройските рекетьори се заядат (те са същите мързеливи търтеи, като нашите рекетьори), не мога да си представя в какъв филм може да се вкара човек, докато им изясни ситуацията. А 20% рекет за (минимум) 80,000 лв си е сума, която не е за подценяване. И за да я вземете обратно, ще трябва да минете по кой-знае каква кошмарна юридическа сага (пак казвам, ако сте “късметлии” да се заядат по някаква причина).

Рискът от това допълнително кражба-усложнение ме натовари още повече и ме отврати от варианта да взема чисто нова Тесла от Австрия.

Обратната връзка от приятел

Във Фейсбук групата на електромобилите има двама Павел. И двамата свестни хора. Единият е върл фен на Тесла, който е сменил повече от една серия от този модел. И се кълне в качеството и удобството на автомобилите. Не го познавам достатъчно добре (и все още – само лично), но изглжда човек, на който може да се има доверие.

Вторият е “моят” Павел, който ми е колега от АУБГ и приятел от години. Той е Тесла анти-фен. И като разбра, че обмислям вариант за Тесла, ме засипа с информация под формата на клипчета и новини (колкото се може по-автентични: снимки, видеа, …) на хора, които са поръчвали Тесла и са имали фрапиращи проблеми с качеството.

Не пазя списъка. Общо поне 20-30 инцидента на новодоставени автомобили. Нагледах се на какво ли не. И прочетох какво ли не. Накрая, изводът ми беше, че Тесла продължава да бъде високотехнологичен компютър на колела (което много, много ми харесва), и който има най-добрия разход и най-бързия заряд. Но като опрем до комфорт и качество на изработка, Тесла се нарежда някъде около средната ръка китайки и Рено/Ситроен, т.е. дават се едни много добри пари за кола, в изработката на която (всичко освен компютъризацията и ел-задвижването, което безспорно е най-важното) не е вложена много мисъл за самия комфорт. Сега, вероятно модел Х ще бъде изключителен и откъм комфорт, но мисля, че малко от средностатистическите българи, искащи Тесла, ще да са се насочили към него. Цените му започват от близо 240,000 лв и вървят до 270,000. Не знам дали са крайни или са без ДДС.

Спомням си от толкоз Тесла хейт, че “черешката на тортата” беше една тесла, мисля някъде из немскоговорящите, която беше чисто ново доставена и когато собственикът я подкарва, констатира че ги няма накладките. Или им няма феродото на накладките, не помня точно какъв беше кошмарът. Сещате се, ако това се случи на клет българин, купуващ тесла от Виена, за да си я закара до София, за какви неразбории говорим. Сервизът естествено е приел автомобила за оправяне веднага, но са му дали “заместваща кола” (или не бяха? Отдавна го гледах), защото случаят бил сложен и щяло да им трябват месецаи (един? Два? Дано не бъркам verdict-a, отдавна гледах). Но определено беше много “отказващо видео”.

В заключение

Основната причина да не отида на Тесла беше най-вече липсата на официално представителство тук. И втората, и третата причини нямаше да са ми такъв проблем, ако го имаше това представителство: втората автоматично щеше да отпадне, а за третата щях да рискувам качеството, защото официалният сервиз щеше да ми е в града.

По едно време си мислех, че Тесла имат официално представителство в Гърция и/или Румъния, но се оказа, че имат само (аварийно) сервизиране, а не поддръжка и гаранционни ремонти. Най-близкото място за последните си остава Виена.

Към днешна дата може нещата да са се променили. Но това са моите знания по темата отпреди година и нещо.

На всеки, който е решил да си вземе електромобил: успех с избора! Сигурен съм, че няма да съжалявате. Ако това е Тесла – най-вероятно нищо от горните усложнения няма да ви се случи и ще сте щастлив собственик на един наистина страхотен автомобил.

На мен лично Тесла продължава да ми е любима марка и може би един ден и аз ще я карам (макар, че остарявам, а на дърти години не знам дали бих дал толкова пари за кола – може да не мога да си го позволя вече). Но знае ли човек…

Ако имате въпроси – питайте. Ще ми е приятно да дискутираме (цивилизовано, разбира се).

Изображенията са от lobpreis, Squirrel_photos, Alexa, Urs Widmer и Fraser, всички от Pixabay

Този уикенд бяхме към Пампорово, за да използваме един останал кредит от януари тази година, а и за да видим как са вили “Малина” – “истинските” вили, тези къщички, които толкова привличат погледа, като минава човек по пътя към Стойките.

Понеже няколко пъти хората ме питат за разход на “извънградски път”, т.е. когато не се зарежда вкъщи, в таблицата по-долу ето тук една представителна извадка, която си направих труда да препиша от показанията на колата, които виждам в приложението ѝ.

В таблицата по-долу давам обобщение директно от приложението на автомобила. Общата сметка за цялото пътуване може да се обобщи така, като тръгнахме заредени на 100%:

Кога	До	Км	Заряд при пристигането, %	Средна скорост, км/ч	Разход, квтч за 100 км	Коментар
Събота, 09:45, 100%	“Италианското МЕТРО” до Пазарджик	92	78	106.8	18.3	Веси искаше да видим какво има за купуване там
Събота, 11:44	“Соленото изворче”	84	54	58.6	19.9	Пътят тръгва нагоре, личи си по разхода.
Събота, 13:52	Връх “Снежанка”, Пампорово	43	32	50.3	36.9	Яко катерене, първо към Пампорово, а след това по пътя към кулата на “Снежанка”
Събота, 16:16	Комплекс “Малина”, Пампорово	7.8	33	8.3	0	Тук средният разход е паднал зловещо, защото чаках Веси и децата 20 минути да се наклечат на “Орфееви скали”. Бях с включен “двигател”, за да ми е климатизирано купето. Но стоях на едно място, т.е. 8 км за 25 минути – смятайте. Иначе за тези 8 км колата е върнала 1%, въпреки смесения терен – все пак слизаме от много високо. След като пристигнахме, заредих до 82%.
Неделя, 10:05, 82%	Паркинга на пещера “Ухловица”	43	77	40.5	8.4	Учудващо нисък разход до пещерата. Очаквах значително повече, предвид няколко изпреварвания, при които моментният разход минаваше 100 квтч.
Неделя, 13:29	Някаква там екопътека в Смолян	32	69%	39.1	17.9	Явно пещерата е доста по-ниско, отколкото съм я мислел. Тук си показа достатъчно висок разход (средният, всъщност), т.е. очевидно изкачване.
Неделя, 15:03	Ресторант “Рибката”, Смолян	5.6	66%	31	28.2	Качването си казва думата в разхода. Щяхме да ядем в “Рибката”, но… не ходете там. Явно младостта навремето си е казвала думата и при избор на ресторант.
Неделя, 15:21	Големия паркинг на пътя, Пампорово	11	59	49.4	50.1	Още качване. Спрях да огледам новата зарядна на EVN, която още не е включена, и да ѝ направя няколко снимки за PlugShare.
Неделя, 15:39	Комплекс “Малина”, Пампорово	3.5	60	38.8	0	Прибрахме се за деня. Последва зареждане до 95%
Понеделник, 14:24, 95%	Вкъщи, Лозен	218	42	76.5	17.1

Последният ред беше три часа път от раз. Искахме да се прибираме, затова и не спряхме никъде. След почти сто километра “несигурен” път (нагоре-надолу), колата беше минала в някакъв “песимистичен режим” и при 95% заряд ми показваше обхват 250 км. Познавайки си вече нещата, аз бях сигурен, че това ще се коригира, като тръгнем. И така и стана: до Асеновград колата изразходи около 3% от заряда (на око), но пък обхватът вече показваше 330 км. Явно статистиките на компютъра започваха да се “наместват”. До Пловдив колата вече показваше 350 км обхват, което беше и това, което, като го комбинираме със слизане от Пампорово, беше и очакваният от мен пробег при 95% начален заряд.

Стъпвайки на магистралата (поради ремонта на Околовръстното влязохме през Цалапица) реших, че имаме повече от достатъчно енергия до София и сложих на круз-контрола имаксимално-позволената скорост. С тази скорост и към София колата използва около 43% от заряда си. Ако бях карал със 120 км/ч, вероятно щеше да използва 35%. Но аз имах предостатъчно заряд (Веси е виновна, тя настояваше да сме заредили “догоре” при тръгването), та видях какво е постоянното шофиране със 140 км/ч. Ами… не е особено приятно. Поне за мен не е.

Дали от годините, дали от друга промяна при мен, от повече от година предпочитам да пътувам с между 110-125 км/ч. Над тази скорост ми става дискомфортно и въпреки необходимостта от “местене” през лентите, предпочитам така, отколкото да хвърча със 148 км/ч (колкото слагах на круз-контрола преди, за да имам GPS скорост 140 км/ч).

Голям плюс на този вид задвижване е, че и при 140 км/ч, ако се наложи по някаква причина да ускориш, автомобилът няма никакви проблеми: реакцията е мигновена и ускорението е (почти) като при ниска скорост. Имаше моменти, когато за да не преча на коли зад мен, ми се налагаше да стигам и до по-висока скорост (за много кратко време) – автомобилът нямаше никакви проблеми с това. Аз имах, защото ми е изключително дискомфортно да шофирам (например) със 160 км/ч.

И ето ги сега сметките за енергия.

• Общ пробег: 540 км;
• Две дозареждания на външни станции за общо 61 лв за общо 64 квтч, което е някъде 86% от капацитета на батерията, т.е. все едно съм заредил веднъж почти до горе;
• Нужда от дозареждане вкъщи на около 60% капацитет на батерията. При домашнно, нощно електричество това прави някъде 6.70 за 44.5 квтч. Тези, разбира се, не съм ги зареждал, защото чакам да се изтощи още батерията, но ги засичам от края на таблицата по-горе. Иначе предполагам, че ще зареждам или другиден, или направо на 100% в събота, като пътуваме за Пловдив. Зависи колко скитам из града до петък вечер;
• Всичко: около 68 лв, или 68/5.4 = 12.60 лв за 100 км пробег. Това означава 3.6 л/ 100 км осреднен разход за цялото пътуване, ако сипвам гориво на 3.50 лв/л (толкова беше последния път MaxMotion Diesel-a, който винаги използвам за шкодата).

Изводът, който често се налага всеки път, когато си спорим кой е по-по-най е: на дълъг път електромобилът горе-долу харчи толкова, колкото един среден клас автомобил на пропан-бутан. Разбира се, няма сравнение между мощността: този разход дава 280 к.с. и 0-100 км за 6.8 секунди. Мисля, че може да се досетите какъв ще е разхода на бензинов или дизелов двигател с тези параметри.

Това, разбира се, е само “харчлъка” като пари. Ако човек го интересуват само и единствено парите, взема един двулитров бензин, хаква му пропан-бутан (оли направо го купува с фабричен пропан-бутан, само внимавайте да не е метан 🙂 ) и се вози.

Моите предпочитания към електрозадвижването не идват от икономията (а икономия има сериозна, ако разпънем разходите върху целия живот на електромобила). Моите предпочитания идват от комфорта на возене: тиха, удобна, пъргава и като цяло – перфектна кола, която не мога да сравня с нито едно ДВГ, на което съм се качвал и шофирал.

Вчера Веси предложи да ходим да пробваме екопътеката “Бели Искър”, която последния път не успяхме да направим заради много дъждовно време. Последният път направихме един кошмарен връх Мусала, за който може би трябва да пиша също. Такава градушка мен не ме беше била, а и с Калина с нас си беше истинско преживяване. Тогава и разбрах колко е кораво дететол но… това е съвсем друг случай, затова няма да се спирам на него.

Екопътеката тръгва на около километър-два след къщата, в която бяхме отседнали тогава. Пътят до нея е като всеки планински път, който от време на време бива предоставен на яростта на водата. Но въпреки това явно се поддържа, защото макар и бавно на места, стигнахме без проблем до паркинга срещу началото на екопътеката.

По пътя подминахме параклис, до който имаше щандче с обичайните неща: най-различни сладка̀, кондензиран сок от бъз, от малини, от други интересни неща. На щандчето имаше млад човек, който ни упъти, защото не бяхме сигурни дали там не същинският паркинг. Оказа се, че срещу екопътеката си има чудесен такъв, та продължихме там. Човекът на щанда даде на Веси и Калина да опита от избрани сладка̀. А на паркинга пък срещнахме съпругата му (както се оказа), която им даде още едно. Всички – разпределени в малки кутийки, от които опитваш. За пръв път видях подобен начин на маркетиране на нещата, но се оказа много успешен – но за това после.

Пътеката е страхотна. Върви по реката, пресичайки я през няколко (шест или седем) моста. Мостчетата са направени така, че да дават възможност и за много хубава гледка.

Цялата разходка, според описанието, е към седем километра. Моят Феникс 5Х я измери девет, но аз вече години наред си му зная бъговете и отдавна не вярвам на точността му в това отношение. Може би следващият ще е по-точен. Но по-важното е, че каквото и да измери, ходихме 2:44 часа. Общо изкачване 224 метра, което всъщност беше едно от нещата, които направиха пътеката много приятна.

Пътеката е кръгова, като всяка екопътека. На диаметрално противоположния ѝ край се намира един заслон, който също е много приятно място за посядане и почивка, преди да тръгнем обратно. Сгушен между високи дървета, под хлада на техните корони, предполагам че и в тежко време този заслон ще е приятно място за уморения турист. Може би навремето дори е бил ключов за някои пътеки.

Ние постояхме на заслона няколко минути. След това тръгнахме по кръговата част на пътеката, която водеше до “наблюдателницата”. Пътят до нея беше най-стръмен: това е най-високото място по пътеката. Освен един огромен мравуняк, там имаше и панорамна наблюдателна площадка, от която се вижда пътеката по-надолу. Снимахме се, разбира се, как иначе. И след това тръгнахме надолу. От “наблюдателницата” до долу са бая стръмни стълби: май не направихме грешка, като първо стигнахме до средата на пътека и след това – до панорамното място.

Останалата част от пътеката минахме по пътя. Веси искаше да хапне на “Старата къща” в Самоков, едно друго любимо място. Калина не беше ходила още там (всъщност беше, в корема на майка си, но това не се брои), а и аз исках да видя как е мястото, та нямах нищо против.

От “наблюдателницата” до паркинга стигнахме за тридесет минути, въпреки мотаенето за лешничета или за къпини. Взех колата, а Веси и Калина продължиха пеша до сергийката. Там отново си поговорихме с хората. Калина опита поне 3-4 сладка̀, а мен ме почерпиха със сок от бъз и си поговорихме с момъка за iX3-то. Накупихме доста неща (вкл. и сладко от рози, интересно ми е как ще е), взехме телефона на хората, и след това отидохме до механата.

На менахата хапнахме както си му е реда за някъде около час. Както и преди, качеството на храната беше страхотно, а цените (все още) нормални. Ще видим, като дойде новия ски-сезон, какво ще стане. А днешната шкембе-чорба беше една от най-добрите, които съм ял!

На връщане шофирахме спокойно и приятно. Колата тръгна от Самоков с идеята, че ѝ остава енергия за 200 км, но пристигнахме в София с оставаща енергия за 230 км. Магията на ниския разход при слизане. Иначе останалите цифри бяха така:

80%	На тръгване от София
60%	При пристигане на еко-пътеката
60%	При пристигане на механата. И аз бях доста изненадан как нищо не изразходи, но това е най-вероятно заради близостта до Бели Искър и заради рекуперацията при слизането
52%	Пристигане на LIDL “Горубляне”, за да купим сто неща за идващата седмица
49%	Пристигане вкъщи. Явно 250 метра денивелация на 2200 кг си казват думата откъм разхода на енергията, макар и растоянието от нас до LIDL да е само 7.5 км

Беше хубав ден!

Тези дни седнах да събера официалните резултати от изборите в Лозен, за да видя дали на жителите тук им пука от това, че благодарение на “Демократична България” в Лозен скоро ще има смърдящ бизнес, който ще обгазява жителите със същата смрад на мърша, гнилоч и разлагащ се труп, с каквато са били обгазявани жителите на “Елин Пелин” преди време.

Лозен протестира остро срещу Насекомо и начинът, по който това производство беше натрапено на селото: без да се допитат до нас, без оценка за въздействие, без обществено обсъждане. Когато на власт бяха хора, на които им пукаше за лозенци, тогава официалната власт протестира липсата на ОВОС пред съда. Едно заседание мина в наша полза. И най-вероятно всичко щеше да се развие в посока, благоприятна на селото, ако не беше министъра на “Демократична България”, който три дни преди второто, окончателно съдебното заседание изтегли жалбата от името на министерството и с това автоматично всичко приключи в полза на смрадта. Разбира се, отново имаше протест. И с това (тогава) нещата приключиха.

А аз, останал приятно изненадан това, че на втория протест все пак имаше доста хора, си мислех, че има надежда да покажем на министрите, на които не им пука за хората, а за мухите, че техните действия ще имат последствия.

Мислех си, че на хората им пука за качеството на живот и миризмата на въздуха около тях.
Мислех си, че жителите на селото ще запомнят кой им причини всичко това и че ще го покажат.
Мислех си, че като резултат ще видим сериозен удар върху числата на коалицията, която причини това на нашето село.

Сбърках.

Резултатите ясно показват, че в Лозен коалицията, която ще е причина за смрадта над нас печели с около 4% повече (т.е. 50% повече) от осредните резултати за страната. Както и да го погледна, в моите очи това е категорична победа на “Демократична България” и “Насекомо” над Лозен.

Разбира се, всеки един от нас има право да решава дали и за кой да даде гласа си. Но не мога да скрия, че ми е изключително криво от това, което виждам. За мен може би остава “успокоението”, че не живея непосредствено близо до потенциалния източник на смрад. Та ще ги дишам само, когато правим протест пред вратите им или когато съм на гости на приятелите, които (ще) живеят наблизо. Но за мен това не е успокоение.

Но фактът е неоспорим: “Лозен” продължи да гласува за “Демократична България” въпреки това, че техният министър се подигра с всички жители на селото. “Демократична България” получава 10.35% от всички дадени гласове в седемте секции в селото. При финален резултат от 7.45% за “Демократична България” това означава, че в Лозен тя взема почти 50% повече, отколкото средното за България. Което за мен е тъжно.

В таблицата по-долу са резултатите по секции. Връзките може и да не работят поради затвореният характер на резултатите от изборите, защото държавата (чрез официалния си, вечен представител ИО) не е способно да предостави стандартен достъп през API. А и никой управляващ не иска да представи данните така, че да могат прозрачно да бъдат проверени резултатите (представяте ли си, ако се окаже, че има бъг, за който ЦИК не знае от примерно пет години?). Но, така или иначе, това са официалните данни:

Секция	Къде	Oбщо гласове	ДБ	ДБ, %
234623008	С. ЛОЗЕН, 201 ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, УЛ. “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” №17	213	17	7,98%
234623009	С. ЛОЗЕН, 201 ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, УЛ. “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” №17	291	18	6,19%
234623010	С. ЛОЗЕН, 201 ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, УЛ. “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” №17	480	58	12,08%
234623011	С. ЛОЗЕН, 201 ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, УЛ. “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” №17	284	17	5,99%
234623012	С. ЛОЗЕН, 200 ОУ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”, УЛ. “ИВАН ПЕШЕВ” №1	265	38	14,34%
234623013	С. ЛОЗЕН, 200 ОУ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”, УЛ. “ИВАН ПЕШЕВ” №1	322	39	12,11%
234623014	С. ЛОЗЕН, 200 ОУ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”, УЛ. “ИВАН ПЕШЕВ” №1	281	34	12,10%
	ВСИЧКО:	2136	221	10,35%

• Всички данни са от взети от официалната страница на ЦИК

Аз ще продължа моята борба за това никога, при никакви обстоятелства коалиция с отровното “Зелено движение” да има моята подкрепа. Но поне вече знам, че Лозен не споделя моята неприязън към тези лицемерни и вредни политици.

П.П. Знам също, и че ще има много “ухилени човечета” на приятели от ДБ, които ще празнуват моето разочарование от тези резултати. И ще са прави: аз вярвах в по-голяма мъдрост от страна на Лозен. Сега е техния момент, нека празнуват. Може би някой ден нещата ще се обърнат и аз тогава ще се радвам на краха на тази лицемерна и вредна за Лозен отровно-зелено-червена коалиция.

Мразя комунистите. Комунистите от всеки тип. Мразя ги съвсем безплатно и от дъното на душата си.

Червените комунисти физически унищожиха аристокрацията и интелигенцията на нашия народ. Като кучета избиха брилянтни умове, убедени филантропи, кадърни управляващи. Сложиха на тяхно място необразовани и определено глупави сатрапи, които унищожиха една цветна държава и само за четиридесет и пет години направиха от нея бруталистка абоминация.

Червените комунисти, в лицето на Кукурнелия и всички БСП-отрочета (ПП също е родена от там, за някои други около тях не съм съвсем уверен, ГЕРБ също за от това котило) продължават и днес да са с претенции на спасители, удобно забравили и тихичко, напевно и приспивно говорещи на народа как все едно това преди 1989-а никога не се е случвало. И техните създатели не са били тарторите и архитектите на това, което преди 1989 се наричаше “развит социализъм”.

Това, дотук, е миналото. И донякъде – настоящето. Защото червените комунисти няма лесно да отстъпят лапането. Дори и на зелените.

Сега се наблюдава идващото господство на зелените комунисти. Тези нагли демагози вече разсипват цветущите икономики на редица проспериращи (просперирали?) западни държави. Германия е един от най-крещящите примери в това отношение. Разбира се, зелените комунисти ги избира електоратът, който пък все повече и повече е под постоянния психически тормоз от картини за бъдещи нещастия и поредни апокалипсиси, прогнозирани по калъп от изманници като Ал Гор вече повече от петдесет години.

Зелените комунисти ще са тези, които ще работят усърдно и ще въведат за всички нас “въглеродно-квотна система“. Те са тези, при чиято власт, отново “за наше собствено добро” всеки ще има месечни, седмични и/или дневни въглеродни квоти, които ще включват целият наш енергиен отпечатък за съответния период:

• Ядеш месо? Получаваш наказателна квота, защото насекомите са по-природосъобразни!
• Използваш личен транспорт? Получаваш наказателна квота, защото личният транспорт ще е привилегия само на управляващата каста!
• Ходиш на почивка? Получаваш наказателна квота, защото почивката увеличава неимоверно общият ти въглероден отпечатък!
• Имаш деца? Прибавя ти се техния въглероден отпечатък към квотите на двамата родители.
• Купуваш продукти за еднократна употреба? Веднага наказателна въглеродна квота!

И т.н.

И зеленият комунизъм, и червеният комунизъм унищожават човешки съдби. При червеният комунизъм съдбите биват унищожавани почти мигновено: събираш петдесет човека интелигенция в късните часове на нощта, караш ги да си изкопаят гробовете сами и след това им размазваш главите с лопатите, с които са копали.

Зеленият комунизъм унищожава съдбите много по-префинено. Като с памуче, по толерастки, жълтопаветен принцип. Зеленият комунизъм те убеждава (с добро, а където не може с малко въглероден кютек) как трябва да имаш по-малко деца, защото децата тежат на планетата. Зеленият комунизъм те кара непрекъснато да чувстваш вина за всяко нещо, което правиш извън цикъла “спане-работа-спане”, защото непрекъснато обяснява колко фатален е твоят въглероден отпечатък и как “природата” нямало да се справи.

Зеленият комунизъм ти обяснява как най-евтината и най-ефективна ядрена енергия трябва да бъде забранена, за да отстъпи тя път на т.нар. “възобновяеми източници”, които ту ги има, ту ги няма, но които произвеждат най-вече тогава, когато енергия така или иначе не е чак толкова критично необходима. От колко енергияв за топлина имате нужда през горещ, летен ден? А от колко енергия за топлина имате нужда през февруарска нощ?

И червеният, и зеленият комунизъм винаги правят нещата “за твое собствено добро” и “за благото на обществото”. Да, самолетните билети са скъпи – за теб и семейството ти. Но ти трябва да плащаш чрез кражбата, която се събира от теб, билетите на същите тези бюрократи, които ти обясняват защо трябва да направят билетите скъпи, за да пътуват от Брюксел до Страсбург по няколко пъти месечно, защото администрацията и заседателната им зали са отдалечени на 450 км една от други.

И за червеният, и за зеленият комунизъм е характерно зловещото политическо лицемерие. Това лицемерие, всъщност, е характерно за всеки един съвременен политически субект, но най-много то се наблюдава при зелените и червените комунисти. Те убеждават как всичко правят “за човека” и “в името на човека”, но когато опре до действия, крещящо ясно личи как всичко се прави в името на идеологията и на добруването на “строителите” на тази идеология. И двата вида комунизъм уж работят за “народа”, но работят най-вече за себе си, за себеподобните си.

Една разлика между червеният и зеленият комунизъм е, че червеният е много ясно разпознаваем, докато зеленият се крие (все още успешно) от повечето хора и се представя като нещо добро и необходимо. Докато при червеният “доброто” вече го видяхме: милиони избити, крах на десетки икономики и загубени няколко поколения, при зеленият “доброто” тепърва предстои. Зеленият комунизъм използва всички свои пропагандни механизми, за да докаже как “това не е съвсем комунизъм” и за съжаление засега успява да убеди плашещо повече и повече хора да му се доверят.

Не знам дали има надежда. Ако научим децата ни да мислят трезво и да разпознават лакомите, алчни ръчички на зелените комунисти – може би има.

Ето ви един пропаганден материал, който защитава част от безумията на политическата бюрокрация. Този материал е част от т.нар. “фактологически проверки” (fact checkers). В случаят “фактологическата проверка” е в сайт на ЕСССР, който проверява фактите за разсипия на….самия ЕСССР. Малко като във вица “ами то и при нас всеки може да дойде пред Кремъл и да крещи, че Рейгън е боклук”. Материалът обяснява как това, че ЕСССР-парламентът харчел по 200 милиона евро на година за безумния си “пътуващ цирк Брюксел-Страсбург” не бил съвсем верен, защото някъде някой бил направил проучване, че били “само” 114 милиона евро (т.е., с 86 милиона по-малко). Такива материали всъщност са едно ярко проявление на поговорката “Крадецът вика ‘дръжте крадеца'”. И ще стават все повече – политбюрокрацията има нужда от нещо, което да ги оправдава в безумията им.

Поне пет-шест пъти са ме питали “а как се държи Hyundai PHEV само на ток?”. Днес се сетих да направя няколко снимки, защото имах класически случай на по-дълго градско, изминато само на ток.

Та тази сутрин закарах Калина от Лозен до СУ-то, защото детето ходи на някакви арт-класове за деца в Академията. Не съм супер-щастлив от това (артаджийските неща са ми бая чужди), но като баща съм длъжен да ѝ помагам да се учи да прави това, което прави с най-голямо желание и любов, та от там и усилието ми да се хвърля сутрешния делничен трафик (който все пак е ваканционен, но си го има), за да отидем до СУ и обратно. Но за друго ми е приказката тук.

Колата беше заредена до 100% през нощта. PHEV-ите винаги се зареждат до 100%, защото тяхната батерия е с по-малък работен капацитет от класическата електричка. Поне моят няма опция за “заряд до 80%”, най-вероятно защото Хюндай за го дали този пазещ резерв вътре в батерията (подобно на BMW при iX3 модела, но то все пак си има 80% заряд).

Зарядната станция на на електричката “вдига” Хюндая от 10% до 100% само за час и нещо, за разлика от неговата си собствена зарядна, която е два и половина пъти по-бавна (но пак върши идеална работа за зареждане вечер).

Тук споменавам една логистична грешка от вчера, която обаче не изкривява пробега на колата! На мен вчера ми духаше студено на големия нос, та затова бутнах климатика на 25 градуса (вън беше 35 и тоя духаше като луд). Днес, влизайки в колата, забравих да го върна на 22 и понеже сутринта в Лозен навън беше 20 градуса, PHEV-ът си запали двигателя, за да дозатопли до 25 градуса, колкото му бях поискал (топли само чрез бензиновия двигател, охлажда с електричество). Ядосах се на невниманието си, върнах го на 22, но той запали ли си веднъж бензиновият двигател, го държи включен поне една минута (ако е студен). Това писане го направих, за да обясня разхода от 0.1 л/100, който се вижда на снимката. Този разход обаче не влияе на пробега, защото двигателят в този случай не се използва за мощност към колелата, само дозарежда батерията (но тя, като е на 100%, няма как да се дозареди повече, та си беше пълна загуба 🙂 ).

От Лозен до СУ по “Цариградско шосе” са 34 км. Днес средната скорост в “дългата” лента беше около 90 км/ч, та с толкова я закарах и се върнах.

За това разстояние колата употреби 50% от батерията си. Т.е., на ток ѝ оставаха още 25%. Зарядът под 25% се използва за гарантиране на комфортно шофиране с бензин, та затова ако зарядът падне под едната четвърт, колата става “стандартен бензинов хибрид”.

Така, по груба кръчмарска сметка на колата, на батерия ѝ остават още 17 км, ако смятаме същият режим на пробег (т.е. поне 15 от тези километри за скорост 90 км/ч). Правя това уточнение, защото практиката ми е показала, че в електрически режим на PHEV-ът най-добрият разход е някъде около 60 км/ч – така най-много изкарва на батерия. Може би това се получава, защото вложеният електрически двигател не е като този на стандартна електричка – само 60 к.с. е, та при скорост над 60 км/ч харчи повечко ток.

Но и така добре му се получава: сега е на зарядното, т.е. до час ще има достатъчно енергия за поне още едни 50 км градско шофиране.

Тези дни приключих с гледането на едно дълго интервю на Марк Цукърбърг с Лекс Фриман. Два часа и отгоре, за които двамата си говориха за какво ли не. Интервюто беше доста интересно. Лаская се да си мисля, че това, което Цукърбърг е казал, не е минало трикратно и петкратно ревю от PR и правните екипи на Фейсбук, а е било всъщност наистина откровеното мнение на един човек. Но предвид, че поназнайвам това/онова относно как дори средна ръка СЕО-та се пазят при такива интервюта съм напълно уверен, че всичко, което Цуки ни каза за тези два часа и отгоре е минало солидната цедка поне на двадесет-тридесет човека. И Фриман, разбира се, е бил напълно съгласен с това (най-вероятно и преди да се качи самият подкаст също е минал няколко финални прослушвания от Фейсбук).

Въпреки това интервюто си струва да се чуе, най-малкото за да не съм само аз прецаканият да съм ги слушал два часа, за да чуя корпоративно-одобрени шаблони :).

Якото нещо, с което интервюто завърши, и което провокира този мой материал, беше рециталът на стихотворението “If”, който Фриман изрецитира сам. Предполагам, беше подтикнат от това, с което започна – войната в Укранна.

Тази творба винаги много ме е вълнувала: като човек, но най-вече като баща. Защото макар Киплинг да говори за “сине мой”, в днешно време поемата е еднакво валидна и за момичета, и за момчета, и за останалите 62 (или колкото там ги брои Вашето любимо НПО) по̀ла. Защото знаете, че “м@нгал”, “селянин” и “к%%ва” не са прилагателни, а нравствено-етични категории, които нямат много връзка с биологичния пол на човека. А днешното време, с неговите социални инструменти, най-често слага под прожекторите на нашето внимание действията на точно тези нравствено-етични категории. Споделяме видеата и случките, в които се сблъскваме с някой от представителите на горните три категории, с надеждата да получим съчувствие или извършилият делото да получи възмездие.

Та моята надежда е тази поема да докосне повече души, защото знае ли човек – може би тогава споделянията ще да са по-малко? Или може би просто се опитвам и аз да хвърля малко virtue signalling днес? Каквато и да е причината, тук ще да ви споделя въпросната поема.

Това е оригиналът “If” на Rudyard Kipling. Директно там има доста добър рецитал от човек, който знае как се правят тези неща. Всеки ред на това стихотворение е тема за отделно есе. Майсторки измислено и майсторски изпято в стихове, оригиналът те кара да стоиш и да гледаш в една точка доста време, след като си го чул.

В YouTube същата поема я има в доста по-драматичен тон, някак по-тържествена, по-бавна. Тембърът и изпълнението са страхотни. Но на мен повече ми хареса изпълнението в линка на оригинала, по-горе. Но реших да сложа и това тук, защото е в моя “Filling My Bucket” лист.

Изключително впечатляващ е и българският превод на Стоян Медникаров. Този превод, макар и не плътно по смисъла на оригиналните думи, ми звучи също толкова въздействащо, колкото и оригиналът. Смисловият превод, опитан от Сидер Флорин е по-точен към оригиналното съдържание, но “песента” я няма. А песента е голяма част от въздействието на тази творба.

Не си падам хич поетична душа. Но подобни творби успяват да минат бронята на циника-нихилист и да ме докоснат. За съжаление, не се сещам друга творба, която да ми е влязла толкова дълбоко под кожата.

Ако и вие имате любима поезия (разбира се, с логична големина, не “Илиада” или “Одисея”), споделете. Ще ми е любопитно и ценно да прочета неща, които вас са ви засегнали така много, както мен – тази поема.