Домашен майстор (на Braun Oral-B Pro)

“Мъжът, като е казал, че ще свърши нещо – ще го свърши. Затова няма нужда да му се напомня на всеки пет-шест месеца!”

Днес бях малко “домашен майстор”. Получи се някак от само себе си, покрай скапването на четката ми за зъби. Калина я беше сложила снощи да се зарежда, тази сутрин обаче констатирах, че не е заредена. Измих криво-ляво зъбите, но след това видях, че Калина съвсем нормално си я е била сложила, просто проклетата четка се е развалила и не ще.

Четката е стар модел на Braun Oral-B Pro, купена края на 2018-а година. Ясно е, че тези неща не са вечни. Цената и тогава беше между 150 и 200 лв, не помня колко точно. И последният път, когато занесох подобен уред за ремонт (мисля, че беше нещо на Philips), ми казаха най-добре да го взема и да си го сложа там, дѐ слънце не изгрява. В смисъл – не се ремонтира – хвърля се и се купува нов. Понеже аз не съм такъв човек, тогава го изхвърлих и купих ново.

Тук обаче реших да пробвам какво мога да направя. Не знам защо, обичайно не гледам да ремонтирам нищо. Макар, че съм завършил електротехникум и тогава се оправях сравнително добре, “хардуерът” никога не ми е бил кой-знае каква мания. Ръчкал съм Ардуино малко, даже имам сертификат от СофтУни. Имам си “слаботокови такъми” вкъщи, но добре, че са неръждавейка, защото иначе сигурно щяха да са ръждясали отдавна.

Но тази четка ме ядоса и така и така вече я бях прежалил (най-много да я изхвърля на части вместо едно цяло), реших да се пробвам.

Първо изрових YouTube video, за да видя как стоят нещата с отварянето на четката. Видеото ме окуражи да пробвам. Изрових такъмите. Сложих поялника да загрява и с яд констатирах, че нямам ни тинол, ни паста за запояване. В Пловдив имам колофон на 34 години, още става, но той си е в Пловдив, в 34-годишния ми куфар, в който още има работещ поялника, с който изкарах ТЕТ-а. Слагам си тука един reminder да си купя кутия за слаботоковите такъми, паста за запояване (или направо колофон, че за мен явно нещо по-трайно ще трябва), тънка пинсета и по-силна лупа. Пинсетата, всъщност се оказа критично нещо, защото ако не бяха Калина и една пинсета за скубане на косми от комплекта на Веси, нямаше да успея да се оправя.

Изгледах видеото и затиснах четката с един малък гаечен ключ, с който да я отворя. Успях да я отворя, без да се счупи. Е, малко се надра пластмасата там, щото не използвах добра основа, а много нагъната салфетка, но самият факт, че успях да я отворя и да извадя карантиите ѝ от капака за мен вече си беше постижение.

Разглеждайки с триста зора (за това трябва лупа!) индуктивния елемент, и ръчкайки с едно “ръчкало”, което успях да намеря (огънат крак на един от резисторите от комплекта), видях се единият край на индуктора е скъсан. Явно пет години вибрации са си казали думата.

С бая зор опитах да запоя фината жичка, но не ми се отдаваше. За да се получи, трябваше да я размотая изцяло от “омекотяващия елемент” (може би някъде лаковата изолация също се е изтъркала от вибрациите и даваше на късо). След няколко неуспешни опита, и с вече размотана жица, успях да я запоя така, че да започне да се зарежда пак. Прибрах я криво-ляво в пластмасовото тяло ѝ и я оставих да се зарежда. Сега от време на време я поглеждам, да не се е запалила :).

Да, след прибирането водоизолацията ѝ не е това, което беше, но се надявам да държи. Пък и да влезе вода вътре, кой-знае какво няма да стане – даже окъсена, батерията ѝ е достатъчно слаба, за да не направи голяма беля – най-много от късото съединение да се изпари течността, която го създава. Слюнката с разтворена в нея паста за зъби очаквам да е много по-силен електролит от ежедневната вода, която консумираме, та влезе ли вътре може би бързо ще ѝ прекрати дните на четката.

Т.е., не знам още колко време ще изкара. Но засега поне се зарежда. Довечера ще видим колко се е заредила и как ще ѝ се отрази миенето на зъби. Може би в понеделник все пак ще купувам нова четка.

А докато изравях слаботоковите такъми, попаднах на един стар 220V ключ за осветление, който бях запазил кой-знае защо (зацапан с латекс, поне на петнадесет години, но работещ). Понеже от няколко месеца ключът за осветлението в детската е развален, реших да го сменя. И така и така бях разпищолил всички инструменти, смених набързо и ключа. Новият (стар) ключ работи значително по-добре, а старият отиде в коша.

Докато бях на скорост, отхвърлих още едно-две дребни неща и с това “домашният майстор” за деня приключи. След шест месеца – пак. А Веси така или иначе иска нова четка за зъби… може би идва времето за това.

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text