Замислих се таз’ вечер как така вече три години няма някой “нов политически проект”. Няколко рунда избори и все липсва ли, липсва, тоз “нов политически проект”.

Избирателната активност на последните избори била 40.5% (питах ChatGPT, може да бърка, хич не съм си играл да проверявам числата – проверявайте, ако ви е присърце). Най-вероятно на тези, новите, ще падне под 40%. На мен затова ми се щеше да са отделно изборите за ЦК на КПСС (т.е., за европарламент) и за 50-тият народен цирк, защото това, че има “две в едно”, може да вдигне изкуствено избирателната активност. Но както и да е – това са обстоятелствата.

Та, избирателната активност намалява непрекъснато. И на този фон няма нови “политически проекти”, няма нови партии, няма нови идеи, няма нови лица. И днес се запитах “абе що така?”.

Според мен положението в родната политическа клоака е следното:

Няма нови проекти, защото няма нова мафия. Всеки един клон на съществуващата политическа и икономическа мафия си осинови (или направо създаде) по проект и при това положение няма никаква реална нужда от създаване на нов такъв. Мафиот не остана непокрит: всеки е осигурен с негов си проект, който защитава неговите интереси и който служи на поредната “справедлива кауза”.

При това положение да се създават нови партии е съвсем излишно. Едно на ръка – създаването на партии не е евтино. Друго, за да създадеш партия, ти трябва гръб. Гръб, който да ти осигури чуваемост на гласа. Защото медиите са скъпи (и партийно обвързани). А без тях се превръщаш в един от тези клоуни, които ги използват студията за пълнеж по време на предизборните кампании. Тръпна в очакване пак да се хиля на малоумията на тези, допуснати до дебат, и на комсомолският плам, с който рецитират (или четат) своите изявления. Щото тогава им се е паднало да ги види светът и току-виж, вместо 500 са събрали 503 гласа.

Билбордите са скъпи. Интервютата в телевизиите – също. Статиите във вестниците – още повече. Политическата реклама във Фейсбук е смешна и наивна, като в някои случаи даже е невъзможна. И при това положение няма кой да те “изконсумира”. Пък ти си имай идеите и представите за справедливост. Няма лошо, те, идеите, са си твои.

Поради наситеността на различниите мафиотски кланове с политически проекти е много малко вероятно скоро да видим нов такъв. Горе-долу ще се закрепят, като четирите посоки на света: БСП и Възраждане, ГЕРБ, ДПС, ПеПеДеБетата. Нещо като четирите мафиотски посоки в българския политически живот. Ще се менкат, ще се надлъгват едни други. Ще се сприятеляват, ще имаме правителства и парламент за по пет-осем месеца, колкото да преразпределят набързо баничките и бозичките, както и евробрецелчетата. А след това пак ще “разприятелят” и ще отиват на избори пак. И така, плакнеш и повтаряш.

Ако избирателната активност тези избори падне под 40% ще смятам, че нещата се случват съвсем закономерно и че все на все повече хора не им пука за това да гласуват, защото много добре осъзнават какво е положението. И че и с гласа им, и без, в крайна сметка няма никакво значение.

Спомняте ли си “ако изборите можеха да променят нещо – щяха да ги забранят”? Щото едни избори, които можеха да променят нещо, ги забраниха преди няколко месеца нашите “демократични депутати”. Забраниха ги от страх и срам, защото наистина можеха да променят нещо. Можеше да се случи така, че да (о)станем като Дания или Швеция: с възможност за независима валута и спасителен пояс, когато ЕЦБ хвърли еврото в поредната инфлационна спирала. Или пък реши да го дигитализира, за да може да ни мери и определя “ниво на разрешени въглеродни квоти”. Можеше да останем с възможността да им покажем среден пръст и да сме с национална валута, с която все още да може да се пазарува кеш, когато ЕЦБ ще изисква само цифрова валута, за да може да контролира масите.

Е, можеше да променят, затова и ги забраниха. Даже по-зле: не ги забраниха, а пристъпиха всякакви норми: законни и морални, и се направиха на ни лук яли, ни лук мирисали.

Не знам докъде трябва да стигне политическата наглост и как ще изглежда електоралния шамар, ако въобще такъв се случи. Защото в момента хората предпочитат да не гласуват, отколкото да запретнат ръкави и да бият шамари на различните кланове на политическата мафия (с гарантирано място във всеки един следващ парламент – донякъде и заради негласуването).

Опасявам се, че политическият шамар може да доведе до орбанов или путлерски сценарий: президентска република и евентуално чисто-новичък беге-диктатор, който да основе (или да обедини съществуващите кланове) собствена мафия. Защото основавайки такава, новият диктатор неминуемо ще се наложи да опандизи няколко от сегашните политици, за радост и утеха на сеирджиите. А останалите… останалите ще станат “негови хора”.

Това е положението с идните избори: ако можеха да променят нещо, щяха да ги забранят.