Сутринта – сам и тих – се подготвих и отпраших цели 15 минути по-рано към спирката – наточен да не закъснея, а да съм все пак някакси преди 9:00 на работа. Точно в 08:05 дойде влакът ми, и точно след една спирка разбрах, че това е друг влак, а моят (истинският) закъснял с цели три минути – и затова решили да пуснат този, дето се прибирал…
Потресен хукнах (е, не е точно това думата, но бързах доста) да търся перона за моя (следващ) влак – добре, че са на всеки 20 минути. Намерих го, потвърдих верността на перона с помощта на един млад човек, и зачаках. Влакчето дойде и след още 20 минути вече бях в селцето, където е моята работа. След още 20 минути бях на работа – точно в 09:20. Естествено, никой не беше прикрякал за мене – ама аз като съм си луд… Към 09:30 дойде да ме вземе човека, който трябваше да ме заведе до новото ми работно место – и така денят ми започна. Запознаване с няколко нови колеги, с естеството на работата ми, с детайли относно офиса (тука е кафето, тука са безалкохолните, това е кафенето, това е ресторанта, това е принтера и т.н.). И тук си имат тяхната Деница – само че се казва Анетте и е също така любезна и отзивчива. И пак така търчи, за да задоволи и оправи проблемите на някой друг. Дени, ако четеш това, да знаеш – твоята работа е безценна, само че много малко хора го забелязват!

До средата на деня си разпакетирах нещата, слагах мониторите (две парчета LCD Филипс 17”) и чаках ноутбука. Той, горкия, дойде едва в 14:00 – наинсталиран с базовата Windows + MS Office Enterprise. Липсваше активация (бях учуден – явно ще паднат разговори с Help desk-а отново в понеденик), липсваше също така и development environment – явно и това ще се доинсталира по-късно.

Приключих с тривиалните си задачи като всеки новопостъпил: да се логна в домейна (подкарването на wireless и стандартна мрежа се оказа малко предизвикателство за мен, докато открия че тя автоматично си превключва, но иска малко време). Закачих си и принтера. Не сложих никакъв софтуер засега – оставих това за вкъщи. Само си пуснах MSN Messenger, който ме свърза с приятелите ми, които бяха онлайн и там. Ей, дето четете, ако искате да ме намирате през работно време – doncho_angelov<AT>hotmail<DOT>com – това е моят Hotmail account – не се колебайте да си настроите един MSN клиент…

В 16:00 работния ден като че ли приключи – в офиса не бяха отанали много хора. Аз, като всеки новобранец (а и като човек, който си чака чантата за ноутбука) останах докато чантата не дойде (естествено, Анетте я донесе, точно преди да си тръгне за вкъши. Поклон!).

Е, и след чантата мина още известно време, докато не стана 17:30 – един час, според мен далеч по-приемлив за тръгване от работа. Хванах си чукалата, с удовлетворение отбелязах, че още от първия ден не съм най-големия “натегач” (а може би другите просто имат работа, за разлика от мен) и си тръгнах. Извън сградата се паникьосах че трябва да прескачам яката метална врата, докато не намерих копчето за отварянето и на 2 метра от нея – хитро! И след това даже и спирката намерих – с помощта на един от колегите. И рейса дойде навреме, и около 18:20 си бях вкъщи. Не ми се мисли в София за колко време ще покрия тези 30 км, които делят селцето в което е офиса от апартамента ми в Копенхаген… Както и да е – важното е, че засега за 50 минути се оправям с транспорта.

Вкъщи си видях семейството, което чакаше „гладно за впечатления”. Разказах им това, което разказвам и тук (но с повечко подробности – като за тях). След това вечеряхме, подкарах си ADSL-връзката и бях доволен от резултатите. И естествено, имах “само” 1000 мейла за разчистване – 800 от които – спам! Онзи мръсен спамер с покер линковете в блога ми пак се е опитал да поства, но е останал с пръст в уста – очистих му постинга още в зародиш. Разчиствах мейли и спамове до късно, след това си легнах.

Утре е голям ден – Веси става на 29! Приготвил съм и подарък, скромен ама от България.

Това е началото на една нова серия от постинги, наречена „Има нещо гнило в Дания”, или за по-кратко – само „Дания”. Колко дълга ще е тази серия постинги зависи донякъде само от мен, донякъде от шанса. Факт е, че при смяната на всяка работа има изпитателен срок, а моят започва утре и ще свърши на 01.01.2005. До тогава шефът ми ще реши дали аз съм подходящ за работата. А аз ще трябва да реша дали новата работа, живот, Дания, и всичко останало около мен са подходящи за мен и семейството ми. Ще е много жалко, ако се окаже че това е само една кратка тримесечна авантюра – жалко защото промяната в живота ми не беше лесна. Нито решението за нея. Нито реализацията. Една част от тази промяна я има отразена тук в дневника ми, другата обаче си остава дълбоко вътре в мен. Просто защото не всички кирливи ризи са за показване…

Така или иначе – това е първия ни ден в Дания. Снощи не се брои – то си беше само една вечер на трима уморени от летенето човеци (все едно лично сме махали с крила тези 2000 км). Но все едно – бяхме уморени!

Днес ще дойде момичето от компанията, която координира нашето настаняване тук, уреждането на документалните формалности и на квартирата. Компанията се казва House-of-Relocation, и до сега бяха перфектни във всичко. Не очаквам изненади от тях – ще видим. Уговорената ни среща е в 09:30.

В 09:20 на вратата долу се позвъни и Рики (така се казваше тя) дойде. Е, не беше съвсем момиче, по-скоро – жена, скандинавка – около метър и осемдесет. На десетсантиметров ток. Аз я гледах леееко отдолу-нагоре. Много любезна, много помагаща, много отзивчива. Изсипа ни една чанта материали, включително един страхотен атлас на Копенхаген (всъщност – на голяма част от Ютланд), който така и бях решил да си купя. Атласът го прави май същата компания, която прави и картите на Дания. Заедно с атласа тя беше подготвила и една папка материали, които да са ни от помощ – като започнем от лекарската помощ и стигнем със списък от плувни басейни, които :Веси: да може да ползва.

Рики ни направи един бърз брифинг за 20 минути (:Ангел: го прекъсна само десетина пъти). След това тръгнахме за регистрация. В Дания нищо не може да направиш без CPR номер. Това е тяхното ЕГН, но за разлика от България, където ЕГН може да имаме само българите, в Дания CPR имат всички, които стоят повече от 6 седмици там и не са туристи. Това тяхно ЕГН дава право на всички видове обслужвания – като започнете от наемането на видеокасети и стигнете до здравеопазването – без това ЕГН нищо не може да направиш.
Регистрацията мина доста бързо и безболезнено. Опашките в Дания са изключително добре регулирани – и няма никакви нерви. Чакаш си нормално, и когато твоя ред дойде – си минаваш. Десетина минути – и вече минахме регистрацията. Сега чакаме законния срок, за да имаме нашите номера.

Втората стъпка беше за магазините. Рики показа на :Веси: къде да пазарува най-лесно и сравнително евтино (в Дания думата „евтино” има по-специално значение, но пак има по-евтино и по-скъпо). Купихме неща за ядене, и :Веси: и :Ангел: се прибраха вкъщи. Аз и Рики отидохме за месечна карта за пътуване, която ще ми осигури пътуването до офиса и обратно – влак и автобус – всеки ден. След това – до банка – за банкова карта (тук без такава карта е доста трудно да се разплащаш бързо и удобно). И с това задачите на Рики във връзка с мен приключиха.

Аз се прибрах вкъщи, след което изведох семейството на разходка из района. Отидохме отново до банката (:Веси: трябваше да подпише и тя документи за нейната карта), след това се разходихме до един кей, след това – до парка, който е най-близо до нас. Паркът се оказа много приятно место за разходка, само температурите да бяха с 10-тина градуса нагоре… Но на датчаните не им пукаше много-много – те се радваха на слънцето (което не ни остави през целия ден) и се разхождаха едва ли не полуголи за студа, който беше настанал.

След парка се прибрахме вкъщи, починахме си, и стана време за вечеря. След вечерята :Веси: и :Ангел: си легнаха – аз легнах в другата стая, която е доста по-шумна (понеже е близо до оживена улица, а дограмите не са слънце – сградата е от 1700 година, май и дограмите са от тогава). Но аз не можех да спя с :Ангел: – твърде много се върти, и аз твърде много пъти се будя през нощта, за да проверявам завит ли е той. Май тези първи два месеца :Ангел: ще спи повечко с майка си – стаята, която му бяхме отредили се оказва твърде шумна за него.

Малко по-късно и аз заспах – утре е важен ден. Първият на новата работа.