Сега сме Втори Октомври. :Веси: има рожден ден – става на 29. Искам да и пожелая и тук да ми е все така мила, нежна, красива, внимателна и добра майка на децата ни. Да ни трае повече, да ни се кара, когато трябва, и да ни обича все така. Тежките проблеми да са по-малко, и радостта да е повече. И най-най-важното – да е много здрава!

Денят освен това е и първия почивен ден в Дания. Пак ще пазаруваме – имаме и план да се поразходим преди това. Ще трябва да намерим вино и торта за Веси. Тортата ми се вижда сериозен проблем – до сега просто не съм видял место, където да ги продават. Със сигурност такова место има, но не го знаем още.

От вчера и аз имам новият си GSM. Картата, която купихме за Веси в четвъртък вече си става само на нея – аз си имам служебен телефон. Сутринта се заех да разпратя SMS-и на всички близки хора – и те не закъсняха да се обадят – хем да потвърдят номера, хем да пожелаят „всичко най-” на Веси.

След 12:00 излезнахме из центъра. Тръгнахме на разходка и на покупки. Разходката включи откриване на няколко необходими ни магазини (включително и такъв за вина), и посещение на ботаническа градина близо до нашия временен апартамент. Ботаническата градина беше много странна и красива – точно каквото трябва да бъде едно такова съоръжение. Докато бяхме там се обади и Ваня – говориха си повече от 10 минути с :Веси:. Нямам търпение да се видим с Ваня и Иван, но това ще трябва да почака няколко седмици (може би дори и няколко месеца – ако стане преди Януари ще сме късметлии). Все пак – ако някой от вас, четящите, мине през Копенхаген и има време – да посети ботаническата градина – няма да съжалява.

След градината (:Ангел: беше доста уморен и мрънкащ) минахме да вземем вино, след това минахме и да направим покупките (:Веси: ще готви, мда) и се прибрахме вкъщи. Аз продължих с подреждането на блога си (не бях писал откак останах без домашен компютър – а това прави много време), с подреждането на служебните неща по ноутбука, както и с инсталирането на някои мои полезни програмки.

Вчера ни „зарадваха” с новината, че багажът от България няма да дойде по-рано от понеденик. А може би вторник или сряда. Защото се оказва, че някой не си е свършил работата както трябва и съответно багажа ще лети едва днес, което прави минаване на митница в понеденик. Ако датските митници са като нашите – май не трябва да чакам багажа по-рано от сряда. А това ни поставя в трудно положение – нямаме много бельо и други важни нещица, а и настолния ми компютър е там. Абе – гадост. Но ще я преживеем някак и нея.

:Веси: направи прекрасна вечеря. Изпихме половината вино. :Ангел: даде своя нелек принос в късането на нервите на баща си… И стана време за лягане. Аз сега дописвам тези редове, и се каня и аз да лягам след това. Торта в крайна сметка не намерихме, но Веси откри близката пекарна и се върна от там с три много вкусни сладки творения, които не мога да нарека точно какво са, но имат вкус на ябълков пай с канела. Доста вкусни – изядох моето с кеф!

Тези дни трябва да погледна как да инсталирам втора мрежова карта на настолната ми машина, за да мога да имам wireless Internet на ноутбука когато съм вкъщи, а не да влача кабели насам-натам из апартамента. Ноутбука има wireless карта (11 MBit) – остава само настолната да има, и аз да успея да настроя добре картите – за да не се окаже, че някой смуче Нет от моята машина (то на кой ли му е дотрябвал, ама за всеки случай). Здравко ще помага май с това – като му дойде времето (другата седмица).

Толкова от мен за днес. Блога е попълнен, писмото до мама и татко е написано – само остава да пусна този постинг и да изпратя писмото до Мария, за да го даде на баща ми когато може.

Точно докато пишех постинга изтръпнах за секунда – натиснах една малка пъпчица на ноутбука и той „угасна”. Преди това само мигна за секунда „preparing to standby”, което обаче ми даде надежда, че постинга ми не е загубен. И не беше. Явно хората най-накрая са се сетили и са сложили standby като опция на захранване на компютъра – и сега това е наистина standby, а не просто угасване на повечкото консуматори. И това като че ли ще направи hibernate излишно – ще видим. Така или иначе – впечатлен съм – много, много добре…