…Настъпи вчера следобед.

Всъщност – всичко започна с пренасянето на компютъра на хижата – за да влезе в ролята си на един много усъвършенстван джубокс. Да, ама като го включихме джубокса, той отказа да си зареди операционната система. Windows просто беше в много, много лошо настроение – 30 сек след началото на зареждането настъпваше внезапен рестарт на системата – и пак така… докато някой се смили и спре този кошмар.

Опитахме да го оживим на место. И не успяхме. Добре, че Пловдив беше близо – натоварихме го в ранния следобед и – в “реанимацията” вкъщи. Реанимирането се състоеше в зареждане на преинсталиран на ЦД Windows и пускане на chkdsk. И в последващото откриване на лоши сектори в/у boot дяла :(. Изпаднах в тежка депресия, но поне компютъра тръгна… и си изпя песента – и буквално, и в преносен смисъл – това беше последната работеща нощ на хард диска.

След като в 22:00 се почна с китарите и цигулките, и след като изкючих компютъра, повече този Windows не тръгна. С много зор на другия ден успях аварийно да си намеря нов диск (за неделя следобед си беше постижение) – и преинсталацията започна. Днес, след около 10 часа… мога пак да пусна поредния материал в блога.

Утре ще ходя да връщам скапания 80ГБ диск. И се надявам новия (който е същата Maxtor-ска порода като стария) да не е толкова менте :).

Иначе – много нови неща покрай нас. Повечето от четящите тук ги знаят. Някои обаче още не. Но за тези неща – в последващите дни.