Сутринта – сам и тих – се подготвих и отпраших цели 15 минути по-рано към спирката – наточен да не закъснея, а да съм все пак някакси преди 9:00 на работа. Точно в 08:05 дойде влакът ми, и точно след една спирка разбрах, че това е друг влак, а моят (истинският) закъснял с цели три минути – и затова решили да пуснат този, дето се прибирал…
Потресен хукнах (е, не е точно това думата, но бързах доста) да търся перона за моя (следващ) влак – добре, че са на всеки 20 минути. Намерих го, потвърдих верността на перона с помощта на един млад човек, и зачаках. Влакчето дойде и след още 20 минути вече бях в селцето, където е моята работа. След още 20 минути бях на работа – точно в 09:20. Естествено, никой не беше прикрякал за мене – ама аз като съм си луд… Към 09:30 дойде да ме вземе човека, който трябваше да ме заведе до новото ми работно место – и така денят ми започна. Запознаване с няколко нови колеги, с естеството на работата ми, с детайли относно офиса (тука е кафето, тука са безалкохолните, това е кафенето, това е ресторанта, това е принтера и т.н.). И тук си имат тяхната Деница – само че се казва Анетте и е също така любезна и отзивчива. И пак така търчи, за да задоволи и оправи проблемите на някой друг. Дени, ако четеш това, да знаеш – твоята работа е безценна, само че много малко хора го забелязват!

До средата на деня си разпакетирах нещата, слагах мониторите (две парчета LCD Филипс 17”) и чаках ноутбука. Той, горкия, дойде едва в 14:00 – наинсталиран с базовата Windows + MS Office Enterprise. Липсваше активация (бях учуден – явно ще паднат разговори с Help desk-а отново в понеденик), липсваше също така и development environment – явно и това ще се доинсталира по-късно.

Приключих с тривиалните си задачи като всеки новопостъпил: да се логна в домейна (подкарването на wireless и стандартна мрежа се оказа малко предизвикателство за мен, докато открия че тя автоматично си превключва, но иска малко време). Закачих си и принтера. Не сложих никакъв софтуер засега – оставих това за вкъщи. Само си пуснах MSN Messenger, който ме свърза с приятелите ми, които бяха онлайн и там. Ей, дето четете, ако искате да ме намирате през работно време – doncho_angelov<AT>hotmail<DOT>com – това е моят Hotmail account – не се колебайте да си настроите един MSN клиент…

В 16:00 работния ден като че ли приключи – в офиса не бяха отанали много хора. Аз, като всеки новобранец (а и като човек, който си чака чантата за ноутбука) останах докато чантата не дойде (естествено, Анетте я донесе, точно преди да си тръгне за вкъши. Поклон!).

Е, и след чантата мина още известно време, докато не стана 17:30 – един час, според мен далеч по-приемлив за тръгване от работа. Хванах си чукалата, с удовлетворение отбелязах, че още от първия ден не съм най-големия “натегач” (а може би другите просто имат работа, за разлика от мен) и си тръгнах. Извън сградата се паникьосах че трябва да прескачам яката метална врата, докато не намерих копчето за отварянето и на 2 метра от нея – хитро! И след това даже и спирката намерих – с помощта на един от колегите. И рейса дойде навреме, и около 18:20 си бях вкъщи. Не ми се мисли в София за колко време ще покрия тези 30 км, които делят селцето в което е офиса от апартамента ми в Копенхаген… Както и да е – важното е, че засега за 50 минути се оправям с транспорта.

Вкъщи си видях семейството, което чакаше „гладно за впечатления”. Разказах им това, което разказвам и тук (но с повечко подробности – като за тях). След това вечеряхме, подкарах си ADSL-връзката и бях доволен от резултатите. И естествено, имах “само” 1000 мейла за разчистване – 800 от които – спам! Онзи мръсен спамер с покер линковете в блога ми пак се е опитал да поства, но е останал с пръст в уста – очистих му постинга още в зародиш. Разчиствах мейли и спамове до късно, след това си легнах.

Утре е голям ден – Веси става на 29! Приготвил съм и подарък, скромен ама от България.