In memoriam

In memoriam

Днес на 91 години почина поетът Йосиф Петров – един човек, който ми беше ужасно симпатичен с неговата прямост и остроумие – неща толкова много необходими за всеки политик, че чак липсата им крещи когато слушаме останалите му колеги от НС. В новината на Агенция “Фокус” е публикувана изчерпателно биографията му…

Не крия, че рядко се замислях върху стиховете му. Не крия и това, че литературните ми познания са между среден(3.00) и добър(4.49). Нямам поетична душа, но всеки път когато четох нещо негово ми правеше удоволствие изразът му. Стиховете, които е писал като политзатворник в Белене са достатъчно красноречиви. И няма как да не хванат за сърцето.

Поетът Йосиф Петров вече написа всичките си стихотворения. И доживя една възраст, достойна за уважение – възраст на която, дай Боже, възможно най-голяма част от нас да се радваме. И остави много, много след себе си.

Повече за него може да прочетете на следните места:

* Избрано и публикувано от “Литературен клуб”
* Елена
* Негова статия в “Учителско дело”
* а в понеделник – и в сума ти вестникарски статии най-вероятно. За последно…

Лека ти пръст, бай Йосифе. Така чета, че се обръщали близките му хора…

Излизането пропадна

Излизането пропадна

Днес се канехме да излизаме на разходка. Трябва да посетим доста места, дадени ни от нашия консултант по преместването, за да видим какво представляват и евентуално да ги харесаме за бъдещо место за живеене. Част от местата са тук, в града – друга част на вън от него, но на приемливо време за транспорт до работата.

Времето навън обаче е отвратително. Вали през 10 мин, мрачно е. И ние естествено не успяхме да изпълним планираната разходка. Въпреки че разходката ще е основно с транспорт (т.е. – влак и/или автобус), лошото време не е подходящо да разглеждаш нищо – най-вече защото в лошо време трудно се харевса каквото и да е.
Остава да разчитаме на преценката на консултанта. По-следващата сряда (27-ми) ще ходим да гледаме конкретните предложения, които тя ще определи. А днес се задоволихме само с разглеждане на картата на полуостров Ютланд, както и с определяне на изискванията ни към бъдещата квартира. Определихме посоката, в която трябва да търсим жилището – от мен остава само да обобщя на Рики (така се казва консултантката) какво сме решили. И разбира се – да не си променяме мнението оттук-насетне.

Иначе при нас нещата си вървят. В работата започва малко тежък период, но има и такива моменти. Ще се справим – нали затова сме екип. Така или иначе – такива моменти в нашия бизнес има – и тепърва ще се усещат все по-силно (с навлизането по-навътре в нещата).

Виждам, че приятелите от ССС здраво натискат да докарат инициативата OpenFest до успешен край! И според мен – твърдо ще се справят. Браво, момичета и момчета – свалям ви шапка. Щеше ми се и аз да мога да дойда на 23-24-ти, но няма да стане, по никакъв начин няма да стане. Пожелавам ви голям успех след една седмица – и много повече популярност от миналата година. Също така пожелавам и да не се случи пак нещо, което да отклони вниманието в друга посока (до сега всяка по-важна такава инициатива беше заобикаляна заради друго събитие – я Министерски съвет ще се запали, я бомба ще избухне – дано този път всичко да е ОК!).

Сега приключвам, че ще ходя да връщам бирените кутии :). Тук и те се връщат – защо човек да губи 2-3 бири суха пара, като може хем да си върне кутиите (в магазина), хем да си вземе нови?

The Friendly Name

The Friendly Name

This is about one funny and in the same way – interesting thing, which I observed today. I had some trouble with the access to my family’s bank account, which is open and handled by Bulgairan First Investment Bank. I have a working certicicate, which is quite fine when I’m accessing from my home, but our corporate network seems to spoil something, and I cannot check my accounts from it.

However – that’s not the thing, which this post is for. Before telling you “the thing”, I want to tell you the story about these two sysadmins, who were talking one to each other about the security threats and in the same time – about their pets. So the one sysadmin said:

> – You know, bro, it’s not at all a good idea to put for password one of your pet’s names!
> But the other sysadmin replied:
> – Why?! What’s your problem with the password "dr092MNZy" ?!

The Friendly Name

If you get the joke, then you might understand what follows. Today, as I said, the network would not let me in. I was receiving strange behavior – it seems that the certificate was sometimes working, and sometimes not. I wanted to check the certificate, and opened it to see what’s going on. I was really frustrated to see the certificate’s “friendly” name. Take a look at the picture. And remember the story from above…

It seems either the certificate’s Friendly name was somehow damaged during these many export/import among different browsers (IE, Firefox mostly), either First Investment Bank has really strange idea about what "Friendly name" means…

Още малко снимки

Още малко снимки

Днес, освен останалото покрай почивния ден, си поиграх и с онлайн албума ни.

Отдавна не бях качвал съдържание – днес запретнах ръкави и качих следните неща:

* Купона на Марково – 25.09.2004
* Дания – апартамента
* Дания – разходките

Хвърлете им едно око. Още не съм наслагал заглавия на снимките, но се надявам някой ден да поправя и това.

Днес беше хубав почивен ден. Излязохме на дълга разходка покрай морето (част от снимките са точно от днес). След това – около 2 часа разговори по :Скайп: с родители и приятели. Добре, че го има – щеше да е по-трудно без него! Сега говорим с часове и пак си липсваме. Тогава просто щеше да е много по-зле 🙂 !

Вчера и днес, поради липса на локални варез сървъри ми се налага да опознавам прелестта на еМуле и BitTorrent мрежите. Смея да кажа – доволен съм :). Няма да ми липсва пиратско кино – само пиратски субтитри. Какво да се прави – дори в Дания човек си остава българин, поне първите 100 години от живота си в чуждата страна :). Дано само някой ден баретите не влязат в апартамента…

За ползите от безплатния обед

За ползите от безплатния обед

Днес с едно приятелче си поговорихме за едни мои наблюдения.
Наблюденията са следните – там, където работя, имаме безплатен обед във фирмения “стол”. Ходиш, хапваш добра храна, говориш (обикновено по работа) с колегите, и след това се връщаш на работа. Просто, ефективно и отнема 1/2 час.

Паралелно с това наблюдавам мои приятели, които работят в една друга фирма. Те губят поне от час до час и половина за да обядват. Защото 10-15 мин натам, 10-15 мин обратно, седнеш и чакаш сервитьор да дойде (10 мин), чакаш яденето (10 мин), ядеш (20 мин), плащаш (5-20 мин, според зависи от сервитьора). Та, значи, ако сумираме всичко това става 60-70 мин на обяд. Факт е, че се губят и повече, но нека останем на 60 мин (смята се по-лесно).

Та значи, тези 60 мин правят с 30 мин в полза на фирмата с безплатния обед. Нека сметнем – ако спечелим по 30 мин на ден на човек, при 250 човека правят 125 човеко/часа на ден. При 20 работни дни имаме 2500 човеко/часа на месец. Това са, както и да го погледнеш, бая пари (работния месец на един служител има 160 часа средно, така че това са почти 15 човека и половина)!

Нека погледнем сега от друга гледна точка: 30 загубени минути на ден са 1/16 от надницата на човека (при 8 часов работен ден). Ако човека взема 640 лв/месец, това са 32 лв/ден. Или – точно 2 лв загубени на ден. Толкова горе/долу излиза един обед, дори фирмата да не иска да инвестира в хората си.

В случая, който обаче описвам, става въпрос за богати фирми, които инвестират в хората си, и на които по принцип им пука за това дали хората са доволни или не. И в тези фирми заплатите съвсем не са по 640 лв/месец, а доста по-нагоре.

На фона на всички тия сметки (безсмислени, щото все пак аз съм прост служител, а не шеф) се чудя – толкова ли шефовете не разбират от ползата и загубата? От това, че ако предоставят този безплатен обед, не само ще запазват повече работното време на служителите си (едно е да се настрои човек за работа след 30 мин почивка, друго е след един час), но и реално ще печелят. И хората им ще са горди, че фирмата се грижи за тях. И държавата ще им прави отчисления от данъците (да, скоро и закон за това влиза в сила). И ще може да пишат в рекламите за работа: предлагаме безплатен обед на всички наши служители.

Защо е важно обеда да е безплатен: защото познавам един случай, когато обеда беше платен, т.е. фирмата поемаше 2 лв/ден, а човек си доплащаше. Заради това настанаха едни такива цигании, че накрая всичко се унищожи. И доброто намерение по класически български начин се изроди.
Просто имаше много претенции. Защото фирмата плаща, ама и ние доплащахме. И като трябва да доплатя 1.20, аз предпочитам да отида на заведение. Но като е безплатно е някакси съвсем друго. И съм повече от убеден, че тази система може да работи само ако обеда е безплатен. Но вие ще кажете дали съм прав или не…

Trouble-full Wire-less

Trouble-full Wire-less

Без-жичен, но със-проблемен!
Разказа ми се играта.

След прибиране от работа със задоволство отбелязах наличието на купчина кашони в хола. Това са нашите неща от Пловдив. В повечето от тях даже сигурно има още български въздух :(. Който невъзвратимо се смеси с датския, след като отворихме кашоните.
Всъщност, докато се прибера, Веси вече беше смесила въздуха от повечето кашони. Не беше пипала само в кашоните на компютърните дреболии, монитора (смее ли?) и компютъра. Компютърният кашон беше толкова яко опакован, че след дълга борба дори аз самия не успях да го отворя, докато не прибегнах до услугите на един нож в стил “Психо”.

След разопаковането инсталирах wireless картата, която бях купил. Веси ме “зарадва” с новината, че заварила днес Ангел как е разопаковал картата и замислено дъвчел антената (пича му с пич – вече уж е голям за такива бебешки изпълнения, ама пуст пордотлък – няма на кой да се метне). Аз, разбира се, не вярвах нещо да и е станало на антената след интервенцията, но си запазих едно на ум!

Сложих аз всичко, включих тържествено (и с леееко блеснали очи от мисълта “ех, Пловдив”) компютъра и зачаках. Картата се разпозна, всичко тръгна. НО дойде време за голямото но. Картата откриваше само половината от мрежите, които ноутбука можеше да открие, като при това сигналът, който показваше беше повече от “poor”. Брех, нейната кожа! Въртях, суках антенката – нищо! Пробвах да конфигурирам компютъра, пробвах да го разконфигурирам, след това пак – и нищо. Очевидно работещ хардуер и очевидно никаква мрежа :(.

Почти отчаян от манипулацията, по случайност (по същия начин са правени повечкото велики открития на нашето време) забелязах, че ако леееко накривя антената сигнал се появява. Но ако след това я бутна без да искам – изчезва :(. Според мен Ангел е видял сметката и – дано само не е проблема в картата…

Имайки вече тази научна база, експериментирах няколко пъти и успях да закрепя сигнал. Като има – има! Лееекичко да чукна антената – няма. Скапана история. И няма начин да се оправи – според мен.
Единствената причина днес веднага да не си купя нова антена е, че не съм сигурен че е в нея причината за сакатлъка. Дали не е картата? Не ми се демонтира сега. И след малко – пак не ми се демонтира! Ще изчакам няколко дни – да видя какво ще стане. И ако се закрепи така – ще карам така, а след време (в България вероятно) ще се опитам да диагностицирам желязото с добрите приятели от “Магитон-Сервиз” ООД. Ако обаче номерата продължат и/или се усилят – ще го дрънна (може и в земята)!

След като подкарах wireless-а (но на 11МБит засега) се опитах да подкарам и интернета. Оказа се, че явно aDSL провайдера детектира пакети, които идват зад рутер, и ги реже. Затова се наложи набързо да инсталирам едно примитивно прокси (NaviScope), докато се намери подходящ прокси софтуер за Windows. Ако някой знае безплатен (или свободен – още по-добре) такъв софтуер – да не забрави да “свирне” тук – направо с линка, ако може. Предварително ви благодаря!

Толкоз засега. Отивам да се порадвам на резултатите.

Вирелесс ;)

Вирелесс ;)

Нормален работен ден. Инсталирах, четох, учих, пробвах, събрарях и изправях сложните софтуерни кубчета. Ще се справя – все по-уверен се чувствам. Виж, Веси как ще се справи – това не знам! Но обещавам, че ще направя всичко възможно, за да и помогна.

Днес най-накрая ми се обадиха с точната дата, на която ще ми доставят основния (първия) багаж. Утре, живот и здраве, между 13:00 и 15:00 ще го домъкнат. Веси ще го посрещне и ще ги инструктира къде да наредят кашоните, а аз ще разпакетирам. Дано всичко е ОК и изправно!

Покрай тази обнадеждаваща новина се сетих, че не съм си купил още wireless мрежова карта. Ноутбука ми има wireless 54MBit/sec карта, която работи перфектно в офиса. И се надявам – и вкъщи.
Значи – задачата за деня беше – да си намеря магазин и съответно – избор на wireless мрежова карта от него. Добре, че беше Жоро Терзиев, който в момента е в Дания по служебни задачи. Понеже той знае повече неща от мен, а и определено познава повече хора, набързо ми препоръча голям компютърен магазин (колкото, да речем, едно средноголямо Фантастико, само че само за ИТ джаджи). Първоначално спрях избора си на една DLink карта, която беше около EUR80. Здравко ме оплака жив, че била твърде скъпа (защото наистина в БГ същата карта е около EUR40), но какво да се прави – да си я бях купил от България тогава. Реших да е тази, и си уговорихме среща с Жоро на една станция на S-bahn-а, за да ходим заедно в магазина. Междувременно разпитах добре Здравко за това как се конфигурира wireless internet gateway под Windows и събрах интересни връзки (в линк-блога) за това. Надявам се да се справя като му дойде времето (утре)!

След края на работния ден стигнах до спирката без излишни лутания. Ставам все по-добър в транспортната паяжина на града :).
В магазина с Жоро констатирахме, че има и карти (по-така-непознати) за EUR 50. И аз, нали съм си българче, взех от тях. Пък и наистина – 108 MBit/s карта засега е излишен лукс, понеже ноутбука не я поддържа. Взех аз картичката, взех и Жоро, и си направихме една много приятна вечер в нашия апартамент. Говорихме си за какво ли не: семействата ни, Дания, България, работата ми, работата му, интеграцията на половинката в Дания (Веси, четеш ли :)?), за това колко жалко е иначе красивата ни страна да има такава нерадостна съдба до сега. Въобще – доста приказки! За жалост, аз започнах да се прозявам, малкия взе много да мрънка, и Жоро или се притесни, или просто и на него му се приспа и си тръгна. Не че беше много рано (все пак и двамата утре сме на работа), но ми се щеше да остане още. Защото в събота той лети обратно, а ние оставаме тук… още много съботи. Но това е живота – сега за сега нашият е тук. Леко и безпроблемно прибиране Жоро, и носи много поздрави на България от нас!

Преди лягане, както винаги разчистих личните си неща. И си разпечатах чисто новата си карта да и се порадвам. Направо ме сърбят ръчичките да я пробвам, ама ще чакам до утре – няма как.

Сядайки на ноутбука, вече прочел доста теория за това как се настройва wireless local network, реших да видя дали случайно няма около мен някоя мрежа. И се втрещих тотално. И в момента ноутбука ми показва 8 (осем) налични wireless мрежи, някои от които – с добро качество. И на всичкото отгоре – незащитени. Т.е. – само с един клик мога да вляза в мрежата, и ако имат нещастието да имат DHCP сървър – наистина мога да започна направо да си браузвам в нея. А обикновено тези мрежи имат DHCP server поради естеството на свързващите се към тях. Не, не посмях да експериментирам, но – определено много ме сърбяха ръцете. И още ме сърбят, но ще устоя! То, ако можех да предполагам, да не бях си купувал интернет 🙂 – все някоя от тези незащитени мрежи щеше да се окаже малка домашна мрежа с ISDN или aDSL достъп. Нейсе – минах се :)…

Не разбирам – защо и от какъв зор такава некомпетентност. Как може човек да си заключва апартамента (защото ги заключват), а да не си защитава данните. Може би не го разбирам, защото за мен информацията струва повече от мебелите, които може да побереш в 100 кв.метра. Е, мебелите които аз мога да побера! Защото аз не съм претенциозен и купувам евтини мебели.

Ей, хора, ако слагате wireless мрежа у вас – винаги и непременно я защитавайте. Моята утре вечер ще бъде защитена от самото начало – като гледам какво е наоколо – просто няма начин!

Ден за Интернетфония

Ден за Интернетфония

Снощи около нашия апартамент датчаните бяха странно активизирани. Буквално вилняха около нас – викаха, преследваха се, търчаха, трошиха нещо, което на сутринта се оказа че са бутилки, даже гърмяха по едно време. До късно вечер не успях да потъна в дълбокия сън, от който човек се наспива истински.

На сутринта :Ангел: се отчете още в 08:15 – все пак е уикенд – родителите не трябва да прекаляват с твърде продължителен сън през уикенда! Закуски, приказки, и така до 11. След това излязохме из Копенхаген, за да потърсим най-накрая парк с люлки и един закрит плувен басейн, който :Веси: си беше набелязала.

Дръпнахме му много продължителна и интересна разходка, видяхме наистина модерния център на Копенхаген, но така и не намерихме нито люлки в поредния парк, нито басейна който търсихме. Макар да ходихме повече от 3 часа – на улицата, която Веси беше “запомнила” нямаше басейн. Уж точно запомнила и номера, и улицата – вкъщи се оказа, че басейн на запомнената улица просто няма – а улицата с басейна всъщност е една друга улица, която е на 300 м странично от тази, която проучвахме.
Много уморени поспряхме да изядем една бърза закуска, в която и до сега не мога да кажа какви месца имаше, но беше доста вкусна. След това се прибрахме, понеже Ангел примираше за сън – толкова беше уморен, сърдит и разлигавен, че едва го изтраяхме до вкъщи.

Вкъщи сложихме Ангел да спи, а аз се захванах с уроците, които трябва да покрия възможно най-скоро. Някои интересни, някои скучни – но избор нямам :). Също и с разчистване на :гмайл: пощата ми – бяха се натрупали доста списания за преглеждане. Най-интересното съм отделил в :ЛинкБлог:-а – може да погледнете, ако ви е интересно.

В късния следобед Любчо ме повика по ICQ и ми каза, че току-що си е инсталирал :Skype: и иска да пробваме как ще е връзката. За тези, които не знаят, :Skype: е чат-система, която основно се използва за Интернет телефония между два и повече компютъра. Въпреки, че Любчо нямаше микрофон, аз имах и микрофон и говорители, така че поне аз можех да му говоря.
Пробата мина изключително успешно – създадох си акаунт: donchoangelov и след малко можех вече да приказвам на Любчо. За жалост обаче не можех да чуя от него как е връзката – аз говоря по :Skype:, той ми връща отговорите по ICQ – нещо като полу-говор, полу-чат се получи. Важното е обаче, че Любчо много го хареса, и каза че веднага ще се обзаведе с микрофон.

Аз обаче не спрях дотук – веднага хванах :Змея:, за да експериментираме у тях. И той нямаше микрофон, но като чу за какво качество става въпрос, веднага се изстреля за микрофон (с изричната заръка да купи и за Любчо).

Така след 1 час вече експериментирахме у Любчо и постигнахме потресаващо добър резултат. Спокойно мога да кажа, че връзката е по-добра от каквато и да е връзка с онези предплатени карти – да не говорим, че цената е безкрайно по-евтина, понеже нищо не плащаш освен достъпа до Интернет, който така или иначе вече си платил. Единствено изискване е: компютър с микрофон и тонколони/слушалки в двата края. И, разбира се, сметка в :Skype:.
Услугите обаче не свършват дотук. Ако случайно от другата страна няма човек с компютър, а само с телефон, :Skype: предлага да закупиш кредит (в Евро), чрез който да говориш от твоя компютър с който и да е телефон в почти целия свят. За България има три тарифи: за София, за не-София, и за мобилни телефони. Цените са изключително ниски – за София цената е ?0.032, за останалата част от България – ?0.074 , а за мобилни телефони в България – ?0.215. Това са цените без ДДС, ако купувате кредита от страна в ЕС ще трябва да прибавите още 15% ДДС (България засега не е в ЕС, но Дания е. Е, поне не е 25% ДДС-то, както е на останалите стоки и услуги тук). Така се оказва, че :Skype: бият дори Орбифон по цена, когато имаш възможност разбира се да ползваш еквивалентно и двете услуги.
Интересно (но логично) в случая е, че няма значение от къде се обаждаш, има разлика само до къде се обаждаш. Т.е. – от която и да е точка на света до мобилен в България ще ти струва ?0.215.

Благодаря много на Любчо, че ме накара да открия тази прекрасна система, и на :Змея: и :Гого:, че помогнаха за инсталацията и конфигурацията на микрофона и слушалките. С тяхна помощ успяхме да си поговорим с родителите ни около 45 минути – и това ги окуражи и тях, и нас че раздялата ще се преодолее малко по-лесно по този начин. Само съжалявам, че нямам възможност засега да имам компютър вкъщи в Пловдив, който майка ми и баща ми да могат да използват, когато имат нужда да ни кажат две приказки. За сметка на това веднага, след като ми излезе картата тук, ще си купя кредит за :Skype:, с който ще мога да се обаждам в България – когато потрябва.

След като приключихме с разговорите попрехвърлих още малко работа и взех един душ. Сега ви пиша тези редове, докато :Веси: се опитва да възпита :Ангел: да заспива сам. Ревът оттатък направо ми действа на нервичките, и не знам до кога ще издържа това мъчение. Не знам и дали ще си струва – май в крайна сметка пак ще стане това, което Ангел иска – т.е. Веси ще легне при него и ще го приспи така.

Утре ще е по-истински ден на работа – предполагам с повече задачи и с по-интересни резултати.

Първия почивен ден

Първия почивен ден

Сега сме Втори Октомври. :Веси: има рожден ден – става на 29. Искам да и пожелая и тук да ми е все така мила, нежна, красива, внимателна и добра майка на децата ни. Да ни трае повече, да ни се кара, когато трябва, и да ни обича все така. Тежките проблеми да са по-малко, и радостта да е повече. И най-най-важното – да е много здрава!

Денят освен това е и първия почивен ден в Дания. Пак ще пазаруваме – имаме и план да се поразходим преди това. Ще трябва да намерим вино и торта за Веси. Тортата ми се вижда сериозен проблем – до сега просто не съм видял место, където да ги продават. Със сигурност такова место има, но не го знаем още.

От вчера и аз имам новият си GSM. Картата, която купихме за Веси в четвъртък вече си става само на нея – аз си имам служебен телефон. Сутринта се заех да разпратя SMS-и на всички близки хора – и те не закъсняха да се обадят – хем да потвърдят номера, хем да пожелаят „всичко най-” на Веси.

След 12:00 излезнахме из центъра. Тръгнахме на разходка и на покупки. Разходката включи откриване на няколко необходими ни магазини (включително и такъв за вина), и посещение на ботаническа градина близо до нашия временен апартамент. Ботаническата градина беше много странна и красива – точно каквото трябва да бъде едно такова съоръжение. Докато бяхме там се обади и Ваня – говориха си повече от 10 минути с :Веси:. Нямам търпение да се видим с Ваня и Иван, но това ще трябва да почака няколко седмици (може би дори и няколко месеца – ако стане преди Януари ще сме късметлии). Все пак – ако някой от вас, четящите, мине през Копенхаген и има време – да посети ботаническата градина – няма да съжалява.

След градината (:Ангел: беше доста уморен и мрънкащ) минахме да вземем вино, след това минахме и да направим покупките (:Веси: ще готви, мда) и се прибрахме вкъщи. Аз продължих с подреждането на блога си (не бях писал откак останах без домашен компютър – а това прави много време), с подреждането на служебните неща по ноутбука, както и с инсталирането на някои мои полезни програмки.

Вчера ни „зарадваха” с новината, че багажът от България няма да дойде по-рано от понеденик. А може би вторник или сряда. Защото се оказва, че някой не си е свършил работата както трябва и съответно багажа ще лети едва днес, което прави минаване на митница в понеденик. Ако датските митници са като нашите – май не трябва да чакам багажа по-рано от сряда. А това ни поставя в трудно положение – нямаме много бельо и други важни нещица, а и настолния ми компютър е там. Абе – гадост. Но ще я преживеем някак и нея.

:Веси: направи прекрасна вечеря. Изпихме половината вино. :Ангел: даде своя нелек принос в късането на нервите на баща си… И стана време за лягане. Аз сега дописвам тези редове, и се каня и аз да лягам след това. Торта в крайна сметка не намерихме, но Веси откри близката пекарна и се върна от там с три много вкусни сладки творения, които не мога да нарека точно какво са, но имат вкус на ябълков пай с канела. Доста вкусни – изядох моето с кеф!

Тези дни трябва да погледна как да инсталирам втора мрежова карта на настолната ми машина, за да мога да имам wireless Internet на ноутбука когато съм вкъщи, а не да влача кабели насам-натам из апартамента. Ноутбука има wireless карта (11 MBit) – остава само настолната да има, и аз да успея да настроя добре картите – за да не се окаже, че някой смуче Нет от моята машина (то на кой ли му е дотрябвал, ама за всеки случай). Здравко ще помага май с това – като му дойде времето (другата седмица).

Толкова от мен за днес. Блога е попълнен, писмото до мама и татко е написано – само остава да пусна този постинг и да изпратя писмото до Мария, за да го даде на баща ми когато може.

Точно докато пишех постинга изтръпнах за секунда – натиснах една малка пъпчица на ноутбука и той „угасна”. Преди това само мигна за секунда „preparing to standby”, което обаче ми даде надежда, че постинга ми не е загубен. И не беше. Явно хората най-накрая са се сетили и са сложили standby като опция на захранване на компютъра – и сега това е наистина standby, а не просто угасване на повечкото консуматори. И това като че ли ще направи hibernate излишно – ще видим. Така или иначе – впечатлен съм – много, много добре…

Theme: Overlay by Kaira Extra Text