Днес с едно приятелче си поговорихме за едни мои наблюдения.
Наблюденията са следните – там, където работя, имаме безплатен обед във фирмения “стол”. Ходиш, хапваш добра храна, говориш (обикновено по работа) с колегите, и след това се връщаш на работа. Просто, ефективно и отнема 1/2 час.
Паралелно с това наблюдавам мои приятели, които работят в една друга фирма. Те губят поне от час до час и половина за да обядват. Защото 10-15 мин натам, 10-15 мин обратно, седнеш и чакаш сервитьор да дойде (10 мин), чакаш яденето (10 мин), ядеш (20 мин), плащаш (5-20 мин, според зависи от сервитьора). Та, значи, ако сумираме всичко това става 60-70 мин на обяд. Факт е, че се губят и повече, но нека останем на 60 мин (смята се по-лесно).
Та значи, тези 60 мин правят с 30 мин в полза на фирмата с безплатния обед. Нека сметнем – ако спечелим по 30 мин на ден на човек, при 250 човека правят 125 човеко/часа на ден. При 20 работни дни имаме 2500 човеко/часа на месец. Това са, както и да го погледнеш, бая пари (работния месец на един служител има 160 часа средно, така че това са почти 15 човека и половина)!
Нека погледнем сега от друга гледна точка: 30 загубени минути на ден са 1/16 от надницата на човека (при 8 часов работен ден). Ако човека взема 640 лв/месец, това са 32 лв/ден. Или – точно 2 лв загубени на ден. Толкова горе/долу излиза един обед, дори фирмата да не иска да инвестира в хората си.
В случая, който обаче описвам, става въпрос за богати фирми, които инвестират в хората си, и на които по принцип им пука за това дали хората са доволни или не. И в тези фирми заплатите съвсем не са по 640 лв/месец, а доста по-нагоре.
На фона на всички тия сметки (безсмислени, щото все пак аз съм прост служител, а не шеф) се чудя – толкова ли шефовете не разбират от ползата и загубата? От това, че ако предоставят този безплатен обед, не само ще запазват повече работното време на служителите си (едно е да се настрои човек за работа след 30 мин почивка, друго е след един час), но и реално ще печелят. И хората им ще са горди, че фирмата се грижи за тях. И държавата ще им прави отчисления от данъците (да, скоро и закон за това влиза в сила). И ще може да пишат в рекламите за работа: предлагаме безплатен обед на всички наши служители.
Защо е важно обеда да е безплатен: защото познавам един случай, когато обеда беше платен, т.е. фирмата поемаше 2 лв/ден, а човек си доплащаше. Заради това настанаха едни такива цигании, че накрая всичко се унищожи. И доброто намерение по класически български начин се изроди.
Просто имаше много претенции. Защото фирмата плаща, ама и ние доплащахме. И като трябва да доплатя 1.20, аз предпочитам да отида на заведение. Но като е безплатно е някакси съвсем друго. И съм повече от убеден, че тази система може да работи само ако обеда е безплатен. Но вие ще кажете дали съм прав или не…
Мисля, че има точка, в която грешиш, Дончо. Както знаеш и аз, и Лъчо, работим в бранша, в България. И двамата нямаме безплатен обяд. Но и да имаше – пак от време на време сигурно бихме ходили другаде – за разнообразие. Освен това обедите включват и контакти с колегите – т.е. понякога време за кафе след обяда например. А ти знаеш, че колкото и да е голяма почивката – ти времето ще си го отработиш така или иначе. Яж ако искаш и 3 часа, но ще седиш до късно (е, и естествено твоята липса да не спира другите). За отношението – ок, приемам. Наистина е приятно фирмата да те “глези” 😉
Много хубави разсъждения, с които съм почти напълно съгласен. Преди повече от 10 години подхвърлих идеята за безплатен обяд в организацията, в която работех тогава и тази идея имаше своята пълна и чиста реализация в продължение на две години, поне доколкото си спомням. Това повдигна духа на колектива (около 50-60 души) и икономически беше много изгодно, точно както Вие сте го описали. Имахме уговорка с шефа на ресторанта до офиса и всеки служител просто разписваше сметката, без да плаща. В края на месеца (или май беше седмицата) шефовете плащаха общата сметка на всички служители. Добре, ама… типично по български някои от хората започнаха да злоупотребяват – няколко салатки, първо, второ, трето, патици по “пекински”, пъдпъдъчета, омарчета, екзотични десертчета, винце, ракийка, ракийки, много ракийки… Постепенно това стана едно масово “иху” и обядването всеки ден се превръщаше в няколкочасов маратон, като офиса през това време изглеждаше като пустиня.
Не знам как стоят нещата сега в България (аз дори не обядвам), но надали са се променили много.
Трябва съвест за тази работа – съвест и култура. Чини ми се, това нещо не сме го постигнали още – поне повечето от нас.
Искрено желая щастие и успех в датското начинание!
С едно не съм съгласен в твойта сметка. Давам за пример себе си:
Често ми се случва вместо “полагащата” ми се 1 час обедна почивка да хапна нещо “на крак” за 15-20 мин и останалото време да използвам за “лични нужди” – я да побраузвам, я да прегледам форумите, личния мейл и т.н.
Определено рядко ми се случва да работя в обедната почивка. Верно е, че редовно си поработвам по-до късно или пък събота, но обедната почивка си я ползвам стриктно за мен.
Ангелов, Л.
Ира, Лъчко: И двамата казвате, че с нещо не сте съгласни. Но от коментарите ви не разбирам с какво по-точно не сте съгласни. Може би сте се засегнали, защото честичко усещате, че прекалявате с обедната почивка, а от истината боли 😉 ? Не казвам, че работите малко, или още повече – несериозно! И двамата знаете, че ви уважавам като специалисти и като приятели.
Съжалявам, ако съм засегнал някой. И приемам, че не всички трябва да са съгласни с мен. Но ако ще критикувате – кажете с какво точно не се съгласявате – едно quote от по-горе щеше да свърши идеална работа. Иначе – прилича малко на заяждане 😉
“Та значи, тези 60 мин правят с 30 мин в полза на фирмата с безплатния обед.”
Имам предвид, че получавайки безплатния обяд, не значи, че трябва да “плащам” за него с останалите 30 мин от почивката си, нали ?
Ангелов, Л.
Никой не те кара да плащаш с време :). Просто така се получава на практика.
Моето мнение е, че така “неусетно” се печели – и то в немалки мащаби. Печели се доверие от служителите, печелят се пари (като се намаляват загубите).
Това е. Но някакси като че ли започвам да разбирам защо в България това начинание не е популярно. Може би още не сме готови за него.
Ех, Дончо, Дончо…..
Всичките ти сметки са за страните в които времето се мери в пари. Нали не си забравил, че всичко у нас се мери по друг начин 😉 (кой е този начин, аз поне досега не съм успял да разбера)
Или може би в страни, в които работата се мери във време…
Хора, да ви кажа,уча в Швеция и ми дадоха за домашно да проверя темата Fusk på jobbet, като fusk с една дума обяснява да работиш през пръсти,да мамиш и да тафосфаш.Дали са ми диаграмка със стасистиката отделно з мъже и жени по въпросите Да провеждаш лични разговори през работно време(кой плаща сметката не разбрах) 42%жени/40%мъже; Сърфиране за забавление 29%ж/24%м; Да прекаляваш с обедната почивка19%ж/23%м; Да вземаш за вкъщи канцеларски материали,тоал хартия и др 7%ж/6%м;Да мамиш с извънреден труд 2%ж/3%м
Не можах да намеря такава стасистика за България, чак толкова ли не можем да си признаем?!