Нормален работен ден. Инсталирах, четох, учих, пробвах, събрарях и изправях сложните софтуерни кубчета. Ще се справя – все по-уверен се чувствам. Виж, Веси как ще се справи – това не знам! Но обещавам, че ще направя всичко възможно, за да и помогна.

Днес най-накрая ми се обадиха с точната дата, на която ще ми доставят основния (първия) багаж. Утре, живот и здраве, между 13:00 и 15:00 ще го домъкнат. Веси ще го посрещне и ще ги инструктира къде да наредят кашоните, а аз ще разпакетирам. Дано всичко е ОК и изправно!

Покрай тази обнадеждаваща новина се сетих, че не съм си купил още wireless мрежова карта. Ноутбука ми има wireless 54MBit/sec карта, която работи перфектно в офиса. И се надявам – и вкъщи.
Значи – задачата за деня беше – да си намеря магазин и съответно – избор на wireless мрежова карта от него. Добре, че беше Жоро Терзиев, който в момента е в Дания по служебни задачи. Понеже той знае повече неща от мен, а и определено познава повече хора, набързо ми препоръча голям компютърен магазин (колкото, да речем, едно средноголямо Фантастико, само че само за ИТ джаджи). Първоначално спрях избора си на една DLink карта, която беше около EUR80. Здравко ме оплака жив, че била твърде скъпа (защото наистина в БГ същата карта е около EUR40), но какво да се прави – да си я бях купил от България тогава. Реших да е тази, и си уговорихме среща с Жоро на една станция на S-bahn-а, за да ходим заедно в магазина. Междувременно разпитах добре Здравко за това как се конфигурира wireless internet gateway под Windows и събрах интересни връзки (в линк-блога) за това. Надявам се да се справя като му дойде времето (утре)!

След края на работния ден стигнах до спирката без излишни лутания. Ставам все по-добър в транспортната паяжина на града :).
В магазина с Жоро констатирахме, че има и карти (по-така-непознати) за EUR 50. И аз, нали съм си българче, взех от тях. Пък и наистина – 108 MBit/s карта засега е излишен лукс, понеже ноутбука не я поддържа. Взех аз картичката, взех и Жоро, и си направихме една много приятна вечер в нашия апартамент. Говорихме си за какво ли не: семействата ни, Дания, България, работата ми, работата му, интеграцията на половинката в Дания (Веси, четеш ли :)?), за това колко жалко е иначе красивата ни страна да има такава нерадостна съдба до сега. Въобще – доста приказки! За жалост, аз започнах да се прозявам, малкия взе много да мрънка, и Жоро или се притесни, или просто и на него му се приспа и си тръгна. Не че беше много рано (все пак и двамата утре сме на работа), но ми се щеше да остане още. Защото в събота той лети обратно, а ние оставаме тук… още много съботи. Но това е живота – сега за сега нашият е тук. Леко и безпроблемно прибиране Жоро, и носи много поздрави на България от нас!

Преди лягане, както винаги разчистих личните си неща. И си разпечатах чисто новата си карта да и се порадвам. Направо ме сърбят ръчичките да я пробвам, ама ще чакам до утре – няма как.

Сядайки на ноутбука, вече прочел доста теория за това как се настройва wireless local network, реших да видя дали случайно няма около мен някоя мрежа. И се втрещих тотално. И в момента ноутбука ми показва 8 (осем) налични wireless мрежи, някои от които – с добро качество. И на всичкото отгоре – незащитени. Т.е. – само с един клик мога да вляза в мрежата, и ако имат нещастието да имат DHCP сървър – наистина мога да започна направо да си браузвам в нея. А обикновено тези мрежи имат DHCP server поради естеството на свързващите се към тях. Не, не посмях да експериментирам, но – определено много ме сърбяха ръцете. И още ме сърбят, но ще устоя! То, ако можех да предполагам, да не бях си купувал интернет 🙂 – все някоя от тези незащитени мрежи щеше да се окаже малка домашна мрежа с ISDN или aDSL достъп. Нейсе – минах се :)…

Не разбирам – защо и от какъв зор такава некомпетентност. Как може човек да си заключва апартамента (защото ги заключват), а да не си защитава данните. Може би не го разбирам, защото за мен информацията струва повече от мебелите, които може да побереш в 100 кв.метра. Е, мебелите които аз мога да побера! Защото аз не съм претенциозен и купувам евтини мебели.

Ей, хора, ако слагате wireless мрежа у вас – винаги и непременно я защитавайте. Моята утре вечер ще бъде защитена от самото начало – като гледам какво е наоколо – просто няма начин!