След толкова негативни материали в този блог най-накрая е време за нещо радостно и свежо!

Още един от приятелите ми реши да се втурне в блог-света. Страхотно удоволствие е да чувстваш, че и ти си част от приносът за това решение.

Пожелавам ти да задържиш колкото се може по-дълго време ентусиазма си за писане и музата на блогерите (ако такава въобще има някъде из Интернет) да ти е честа гостенка.

А относно пресния ти материал ти за виртуалната любов много може да се каже, но това не в този кратък анонс :). Този си е само за новия блог, другото ще го дъвчем по-късно.

Може би скоро ще трябва да намерим нов хостинг на новороденото, защото сегашния truden.com смърди отвсякъде. Ако опитате RSS-а, ще забележите че не може да отворите никой от материалите. А колкото до стандартизацията на сайта, много може да се … плаче по въпроса.

Но това от новата блогерка не зависи. Тя не е ИТ-спец, така че това е работа на мен и на техно-изродите като мен. От нея зависи само да пълни съдържание, колкото се може по-често и по-качествено!

Отдавна тук не се беше появявало нищо ново. Кой-знае какви нови причини за това няма – не ми се пишеше. Още от Сиатъл имах написани няколко неща, които днес най-накрая намерих сили да пусна за четене. Тези неща като че ли “подпираха” всякакъв ентусиазъм за нови писания – дано сега нещата се попроменят.

Имам иначе доста идеи. Част от тях са пряк отклик от събитията около мен, част от тях са неща, които просто трябва да ви споделя.

За последния месец мълчание се случиха няколко интересни, и няколко не доколкова интересни неща.

Ще започна с новата студентка – моята :Веси:. Тя започна училище по времето, когато аз бях в Сиатъл. И още след като се прибрах беше пълна с впечатления и емоции. От тогава честичко се случва да обсъждаме HTML, CSS, дизайн (където аз всеки път тържествено декларирам, че нищо не разбирам), Photoshop и какво ли още не. В началото и беше трудно. Вече, като не-толкова заек, се справя по-добре. Рови се, пита, има известно самочувствие (съвсем оправдано). Въобще – развива се, при това в добра посока.
Аз се опитвам да и помогна с каквото мога – къде със знания, къде с показване как хакерът би постъпил (търсене, ровене). Още не сме и направили сметка в BGDev, но и това ще се случи. BGDev много би и помогнал, защото вече CSS въпросите и надхвърлят понякога границите на моите познания, а там има хора, които наистина знаят.

Първите 2 седмици от училището на Веси бяха трудни и поради завишената нужда от компютърно време, която се яви в семейството. Разполагайки само с един компютър, :Ангел: беше ужасно недоволен че майка му го е окупирала през повечето време. И назряха конфликти. В това отношение много ни помогнаха от TDC, където решиха да пуснат през Февруари демонстрационно детския канал Disney, преведен разбира се на датски. Това много помогна на Ангел в търсенията му за начини, по които да си прекарва свободното време. Това също така помогна и на нас, защото намали конфликтите. За жалост обаче този рахат свършва днес, от когато програмата ще е налична в пълния пакет на TDC. Аз и без това мисля отдавна за този абонамент, може би реакцията на Ангел към непрежалимата загуба ще е фактора, който ще ме подтикне да сменя абонаментния си план (от минималния, който ми е неделима част от наема, до максималния, където ще имам и доста други, английски програми).

Някъде в средата на февруари пристигна ноутбукът на Веси. По принцип това е компютър под наем, който ми се предлага от фирмата и за който плащам месечен наем в продължение на 3 години. След 3-те години ще имам възможност да го купя, ако все още работя в същата фирма. Ако преди това напусна, ще върна компютъра, заедно с все джуджавки и всичко ще е пито-платено. За нас остава удоволствието от ползването на топ-машина срещу скромна сума (ако се сметне пропорцията спрямо българския стандарт, все едно в София да плащам 20 лв/месец наем за този компютър). Ако обаче работя още три години тук, компютърът ще дойде на много приемлива цена, дори може би без пари (според зависи от конюнктурата тогава).

Иначе вън времето и сега вали сняг. Как не му омръзна. На мен лично ми омръзна да чистя колата всеки път, но засега продължавам да съм упорит и да излизам победител от борбата със снега. Същото може да се каже за датските служби по почистванията, които рядко са неподготвени. Е, при много тежки снеговалежи пътищата стават кишави, но това е някакси приемливо.
Лично на мен ми омръзна вече този сняг. Края на февруари е, крайно време е да си заминава!

Играя. Без съмнение, скъсвам си задника от игра. Може би вече не съм толкова обсебен, но не пропускам вечер, без която да не се помотая поне час-час и половина из магическия свят на World of Warcraft.

Към момента на тази статия единственият ми герой е достигнал почти края на развитието си – той е ниво 57-мо от 60 възможни. Скоро ще удари 60-цата, и тогава ще почне истинския купон.

Може да се каже, че напълно се внедрих в социалния свят на WoW. Имам си виртуални приятели, с които се шляем и вършим работа, имам си виртуални тъпанари, с които хич не искам и да се занимавам, имам си и “компания” (гилдия), в която по стечение на обстоятелствата масата са българи.

Скоро чакам и разширението на играта – EBGames са го обявили за 11.02., което е странно на фона на това, че самите Blizzard като че ли не са го обявили официално. Но официално или не – вече съм си направил предварителната заявка за разширението и само да дойде – ще го прегърна с голям мерак. Отсега съм решил дойде ли разширението да си направя веднага нов герой, който ще принадлежи към новата раса (която разширението ще ни даде). Това е аматьорско, знам, но меракът и крастата са големи ;).

:Веси: като че ли едновременно хем се нерви повече, хем започва да приема новата странност. Типично за нейната Везна, никога не можеш да си сигурен кое е истинското нещо, което ще те сполети след поредната дълга WoW-вечер. Големи скандали сме нямали, макар да поизмрънква отвреме-навреме (не мога да кажа, че е без основание – почти всеки път знам, кога ще мрънка, защото съм прекалил). Надявам се факта, че се усещям кога прекалявам, да доведе до нещо по-добро, макар че засега този факт не помага особено за редуциране на онлайн-времето във WoW.

Тук му е местото да сваля за пореден път шапка и да поздравя Blizzard за отличната работа, която вършат. Създадоха страхотен продукт със страхотни идеи. Привлякоха огромен брой клиенти и им дадоха това, което искат. Е, чуват се и не един недоволни гласове, но това само показва колко добър е продукта. Ако един продукт няма недоволни, по мое мнение това означава че той е или в застой, или неговия край се вижда. Липсата на недоволни предполага липса на развитие, което от своя страна обрича всеки софтуер на този свят – независимо от лиценза, цената или операционната система, която той ползва. Отлична работа, Blizzard, продължавайте все така.

Сигурно следващото материалче за WoW ще е посветено на разширението… кога ли ще му “дойде времето”? Защо не е днес?

Днес от една онлайн позната научих, че багери за изравнили със земята това, което познавахме като “почивката на Иракли”. Миналата година прекарахме страхотни седем дни там, тази година се канехме пак да търсим варианти за почивка на същото место. Уви, нашите планове ще останат неосъществени. След багерите снимки не се правят.

Ако се вярва на материали от вестниците, на местото на стария комплекс ще градят чудо на туризма, швейцарски почивен комплекс. Последен крясък (може би – стон) на модата. Место за богати и заможни българи (а всички знаем какви все още са повечето богати и заможни българи). Или с 2 приказки – место, на което нито на нас ще ни понесе, нито нас ще ни понесат.

Сбогом, Иракли! Благодаря ти за приятните моменти с приятелите. Благодарен съм, че успяхме поне една почивка да прекараме там.

На Марина и се плачеше, говорейки ми за това какво е станало. Тя повече от 15 години е била всяка година там, за дълги периоди от време. И затова, предполагам, Иракли много повече ще и липсва.

А какво ще правим ние тази година, за това тепърва ще се пише в блога (надявам се). От Иракли останаха само спомените и снимките…

Този филм го гледах три пъти до сега:

* Първият път беше при полетът ми към Сиатъл
* Вторият път беше с :Веси:, след като се върнах от Сиатъл
* Третият път беше при втория ми полет към Сиатъл. Вторият полет пак беше през Януари, затова и филмовата програма беше същата и аз имах възможност да го гледам.

Не мога да скрия, че бях доста предубеден към филма. Четейки налични рецензии, си помислих “поредната бозава тъпня, но поне с красива жена”. Единствената причина за първото гледане беше, че в програмата той фигурираше като “комедия”. А аз харесвам комедии и ги предпочитам. Затова и включих този канал и (накратко казано) го изгледах на един дъх.

“Комедия” този филм не е. Да, има весели моменти, но определено не е комедия. Филмът е обикновен разказ за преживелиците на обикновено младо момиче, което в началото на филма спечелва внимание само благодарение на щедрата съдба, която и е дала страхотно тяло и хубава муцуна. Това момиче, след поредния запой, е изгонено от къщата (в която върлува злата мащеха) и трябва да се оправя само. Естествено, то се опира на рамото на сестра си, но само за малко – точно толкова, че да оплете напълно отношенията си и с този, определено последен човек, на който тя може да разчита.

Оттам-насетне тръгва истинския разказ. За обикновените хора. За пенсионирания професор, чиято последна ученичка се явява тя. За “бабата в изгнание”, изгубена в ранното детство и намерена тъкмо навреме. За куул старците (култов лаф “това место става все по-добро”, когато зърват следващата сестра да се появи във възстановителния комплекс, иначе казано старческия дом). За куул стариците, които дават начало на истинския живот на готиното гадже.

Филмът е як! С удоволствие бих го гледал и четвърти път – точно сега, след като напиша материалчето за него. Няма да ви цитирам повече неща от него, но ви препоръчвам да го наемете и да го гледате. Лично за мен този филм влиза в колекцията ми от пиратски филми, докато се появи неговото DVD на приемлива за мен цена.

Мисля, че ако гледате филма в подходящо настроение, ще го разберете. На някои вероятно няма да им хареса, но съм сигурен, че за повечето ще е удоволствие. Още повече и поради факта, че този филм спокойно може да се гледа и пиратски – в него няма ценни ефекти, които да се загубят от лошата компресия. В него има само смисъл, който се надявам да намерите и вие :).

Този материал е интересен с това, че го пиша, движейки се със скорост 905 км/ч на височина 10972м (36000 фута). Интересен е и с това, че ще бъде публикуван директно от самия самолет, когато го напиша и когато стюардесата се сети да ми донесе интернет ваучера, който си поръчах. SAS предлагат вече интернет достъп в повечето им по-дългички полети, а междуконтиненталния полет Копенхаген-Сиатъл определено влиза в тази категория с неговата продължителност от 9 часа и 50 минути.
Пиша материалът в момент, когато преминавайки над Гренландия ни разтриса лекичка турбуленция. Ако хвърлим едно око на картата пред мен ще видим, че сме точно на границата между кафявичкото и сребърното, което ще рече че вече под нас ще има снежна покривка (голямото сребърно в средата на Гренландия). Остават повече от 6 часа полет, което е малко подтискащо – обикновено на човек му се прищява да кацне в момента, в който си изяде яденето и изпие пиенето, осъзнавайки че ще прекара в креслото още 8 часа.
Този път имам възможност да си разпъна компютъра, понеже пътувам Economy Flex. Предишният път бях “чисто” Economy (билетите са Flex вече бяха изчерпани), а и до мен имаше стандартен американец (поне 130 кг), което доста намаляваше останалото ми жизнено пространство. Economy Flex си е благодат, особено ако са ти съседи две момчета от Норвегия, които са по-слабички и от теб. Засега не ползвам контакта и зарядното за ноутбука, защото се надявам батериите да изкарат обещаните 5 часа (не планирам да играя WoW засега, което значи, че на батериите ще им е по-леко.
Днес, тръгвайки от вкъщи осъзнах, че всъщност това пътуване ми идва малко в повечко. И на мен, и на :Веси:. Но осъзнаването беше късно – да се бях сетил преди 2 седмици, когато можех просто да откажа поканата и да си измисля 150 значими довода за това. Затова и тръгнах, оставайки с малко тежест в сърцето.
Искам да ви разкажа за прасето Airbus A330-300, което (докато пиша това) пак започна да се тресе точно както куче тресе черен дроб. Апаратът, който в момента животът на 261-те пътници (един от които съм и аз) е доста впечатляващо чудо на техниката. Числата, които ви цитирам, вземам директно от LCD дисплея, който е вграден в седалката пред мене. С такъв разполага всеки пътник в самолета – това замества необходимостта от централни екрани и дава възможност да си избираш сам типът развлечение за времетраенето на целия полет. Сега този екран показва ТТ данните на самолета (като за лаици като мен), от които може да се прочете следното:

* SAS разполага със 7 такива самолети. Поне на мен ми се струваше, че това е стандартно “въоръжение” за SAS – явно съм се бъркал
* Самолетът има 261 седалки. Никой не казва дали екипажът е включен. Аз лично предполагам, че е.
* Дължината на самолетът е 63,7м
* Размах на крилете (т.е. от края на лявото крило до края на дясното): 60.3м
* Средна скорост: 875 км/ч
* Обхват: 12,800 км. Значи, в момента на кацането ще имаме още гориво за около 2800 км, ако капитанът е наредил да пълнят “до капачката” (което е стандартната практика в пътническите самолетни превози, доколкото аз поне знам).
* Двигател: CFM56-5C4. Това последното не знам защо са го написали, поне на мен нищо не ми говорят тези цифри.

Не пише колко струва самолетът – явно за да не оставаме с комплекс за малоценност. Предполагам е доста милиони евро – гледайки само една седалка какво представлява, личната ми оценка за нея е между ?5000-?6000. Самолетът е доста безшумен, чува се основно шумът от климатизацията, която се грижи да не изпукаме на тази височина поради липса на кислород.

Току-що капитанът загаси светлините и мина на нощно осветление. Това значи, че трябва да спим, особено ако не искаме да пристигнем в Сиатъл отпуснати като парчета сланина, изложена на августовско слънце. Не мен нещо сънят не ми идва, въпреки снощният WoW маратон, целят точно приспособяване постепенно към часовата зона (снощи си легнах в 04:30 датско време, което прави 19:30 сиатълско).

Като пътник-лаик ще се върна отново на системата за развлечения, която на тоя самолет представлява LCD екранче с около 15 см диагонал и едно дистанционно, което е вградено в седалката (но може да се измъква, така че да ти стои удобно в ръката). Дистанционното е със самоприбиращ се кабел – сами може да си представите какъв купон би било, ако дистанционното работеше с инфрачервен лъч (и особено ако твоят екран не различаваше от кое дистанционно идва командата).

Развлеченията, които предлагат, са:

* Филми. Има 6 филма, един комедиен канал (епизодчета от популярни комедии, сега видях че и “Джоуи” го имаше сред епизодчетата), два бизнес канала и стандартния, информационен канал на SAS.
* Музика. Може да си слушаш музика, ако не искаш да гледаш. Доколкото видях, има около 15-на албума – все на модерни певци, които аз не познавам. Скука.
* Игри. Не съм ги гледал, но са около 10. Повечето – тъпи. еше много забавно човек да гледа американецът от миналия полет как играе Trivia. Човекът _имаше_ голям късмет, евала!
* “За SAS”. Общо взето филми за авиокомпанията, доказващи колко е велика тя.
* “Информация за полета”:
* GPS интерактивна карта (данни която по-горе ви цитирах), на която се вижда местоположението на самолета в момента, височината, скоростта, както и изминато разстояние от началото на полета, оставащо разстояние до края, и часът на двете места: от там, където излетяхме и там, където ще кацнем.
* Предна камера, показваща това, което и пилотите виждат през техните стъкла
* Долна камера, показваща какво има под самолета (в нашия случай – облаци
* Информация са самолета (от която преписах по-горе).
* Ядене. Яденето на SAS е повече от добро. Веднага след излитане предлагат пийване, отделно от бутилчицата сок, която те чака в джоба на седалката още при качване. След началното пийване (с което има малко пакетче снакс) следва една вряла влажна кърпа, за да се измиеш и освежиш преди вечерята. След това топла вечеря. Днес конкретно имаше сьомга с картофи или свинско – по твой избор. След вечерята кафенце с коняк. И точно докато пишех тези редове (около три часа след вечерята) ме прекъснаха с някакъв сладолед, който пък доказа, че колкото си по-високо, толкова по-трудно замръзват разните флуиди (разликата в налягането ще да е причината) – сладоледът се разтопи още в ръцете ми, добре че беше в пластмасова купичка с лъжичка.

Яденето и обслужването, разбира се, е това което класата “Economy Flex” получава. Предния път, когато бях само Economy, нямаше сладолед, циции такива! А в бизнес класата сигурно е още по-добре, но засега не мога да ви кажа какво става там – чува се дрънчене на бутилки от време навреме (но не и пиянски възгласи, което ще рече че купонът върви кротко!).

Ами толкова засега. Не че е малко, сигурно ви писна да четете. Дали ще имам време да пиша в Сиатъл от сега не мога да кажа, само мога да кажа че сигурно цял ден ще карам на батерии, защото едва ли в тази конференция ще има контакти (wireless мрежа съм сигурен, че ще има).