По време на полет

Този материал е интересен с това, че го пиша, движейки се със скорост 905 км/ч на височина 10972м (36000 фута). Интересен е и с това, че ще бъде публикуван директно от самия самолет, когато го напиша и когато стюардесата се сети да ми донесе интернет ваучера, който си поръчах. SAS предлагат вече интернет достъп в повечето им по-дългички полети, а междуконтиненталния полет Копенхаген-Сиатъл определено влиза в тази категория с неговата продължителност от 9 часа и 50 минути.
Пиша материалът в момент, когато преминавайки над Гренландия ни разтриса лекичка турбуленция. Ако хвърлим едно око на картата пред мен ще видим, че сме точно на границата между кафявичкото и сребърното, което ще рече че вече под нас ще има снежна покривка (голямото сребърно в средата на Гренландия). Остават повече от 6 часа полет, което е малко подтискащо – обикновено на човек му се прищява да кацне в момента, в който си изяде яденето и изпие пиенето, осъзнавайки че ще прекара в креслото още 8 часа.
Този път имам възможност да си разпъна компютъра, понеже пътувам Economy Flex. Предишният път бях “чисто” Economy (билетите са Flex вече бяха изчерпани), а и до мен имаше стандартен американец (поне 130 кг), което доста намаляваше останалото ми жизнено пространство. Economy Flex си е благодат, особено ако са ти съседи две момчета от Норвегия, които са по-слабички и от теб. Засега не ползвам контакта и зарядното за ноутбука, защото се надявам батериите да изкарат обещаните 5 часа (не планирам да играя WoW засега, което значи, че на батериите ще им е по-леко.
Днес, тръгвайки от вкъщи осъзнах, че всъщност това пътуване ми идва малко в повечко. И на мен, и на :Веси:. Но осъзнаването беше късно – да се бях сетил преди 2 седмици, когато можех просто да откажа поканата и да си измисля 150 значими довода за това. Затова и тръгнах, оставайки с малко тежест в сърцето.
Искам да ви разкажа за прасето Airbus A330-300, което (докато пиша това) пак започна да се тресе точно както куче тресе черен дроб. Апаратът, който в момента животът на 261-те пътници (един от които съм и аз) е доста впечатляващо чудо на техниката. Числата, които ви цитирам, вземам директно от LCD дисплея, който е вграден в седалката пред мене. С такъв разполага всеки пътник в самолета – това замества необходимостта от централни екрани и дава възможност да си избираш сам типът развлечение за времетраенето на целия полет. Сега този екран показва ТТ данните на самолета (като за лаици като мен), от които може да се прочете следното:

* SAS разполага със 7 такива самолети. Поне на мен ми се струваше, че това е стандартно “въоръжение” за SAS – явно съм се бъркал
* Самолетът има 261 седалки. Никой не казва дали екипажът е включен. Аз лично предполагам, че е.
* Дължината на самолетът е 63,7м
* Размах на крилете (т.е. от края на лявото крило до края на дясното): 60.3м
* Средна скорост: 875 км/ч
* Обхват: 12,800 км. Значи, в момента на кацането ще имаме още гориво за около 2800 км, ако капитанът е наредил да пълнят “до капачката” (което е стандартната практика в пътническите самолетни превози, доколкото аз поне знам).
* Двигател: CFM56-5C4. Това последното не знам защо са го написали, поне на мен нищо не ми говорят тези цифри.

Не пише колко струва самолетът – явно за да не оставаме с комплекс за малоценност. Предполагам е доста милиони евро – гледайки само една седалка какво представлява, личната ми оценка за нея е между ?5000-?6000. Самолетът е доста безшумен, чува се основно шумът от климатизацията, която се грижи да не изпукаме на тази височина поради липса на кислород.

Току-що капитанът загаси светлините и мина на нощно осветление. Това значи, че трябва да спим, особено ако не искаме да пристигнем в Сиатъл отпуснати като парчета сланина, изложена на августовско слънце. Не мен нещо сънят не ми идва, въпреки снощният WoW маратон, целят точно приспособяване постепенно към часовата зона (снощи си легнах в 04:30 датско време, което прави 19:30 сиатълско).

Като пътник-лаик ще се върна отново на системата за развлечения, която на тоя самолет представлява LCD екранче с около 15 см диагонал и едно дистанционно, което е вградено в седалката (но може да се измъква, така че да ти стои удобно в ръката). Дистанционното е със самоприбиращ се кабел – сами може да си представите какъв купон би било, ако дистанционното работеше с инфрачервен лъч (и особено ако твоят екран не различаваше от кое дистанционно идва командата).

Развлеченията, които предлагат, са:

* Филми. Има 6 филма, един комедиен канал (епизодчета от популярни комедии, сега видях че и “Джоуи” го имаше сред епизодчетата), два бизнес канала и стандартния, информационен канал на SAS.
* Музика. Може да си слушаш музика, ако не искаш да гледаш. Доколкото видях, има около 15-на албума – все на модерни певци, които аз не познавам. Скука.
* Игри. Не съм ги гледал, но са около 10. Повечето – тъпи. еше много забавно човек да гледа американецът от миналия полет как играе Trivia. Човекът _имаше_ голям късмет, евала!
* “За SAS”. Общо взето филми за авиокомпанията, доказващи колко е велика тя.
* “Информация за полета”:
* GPS интерактивна карта (данни която по-горе ви цитирах), на която се вижда местоположението на самолета в момента, височината, скоростта, както и изминато разстояние от началото на полета, оставащо разстояние до края, и часът на двете места: от там, където излетяхме и там, където ще кацнем.
* Предна камера, показваща това, което и пилотите виждат през техните стъкла
* Долна камера, показваща какво има под самолета (в нашия случай – облаци
* Информация са самолета (от която преписах по-горе).
* Ядене. Яденето на SAS е повече от добро. Веднага след излитане предлагат пийване, отделно от бутилчицата сок, която те чака в джоба на седалката още при качване. След началното пийване (с което има малко пакетче снакс) следва една вряла влажна кърпа, за да се измиеш и освежиш преди вечерята. След това топла вечеря. Днес конкретно имаше сьомга с картофи или свинско – по твой избор. След вечерята кафенце с коняк. И точно докато пишех тези редове (около три часа след вечерята) ме прекъснаха с някакъв сладолед, който пък доказа, че колкото си по-високо, толкова по-трудно замръзват разните флуиди (разликата в налягането ще да е причината) – сладоледът се разтопи още в ръцете ми, добре че беше в пластмасова купичка с лъжичка.

Яденето и обслужването, разбира се, е това което класата “Economy Flex” получава. Предния път, когато бях само Economy, нямаше сладолед, циции такива! А в бизнес класата сигурно е още по-добре, но засега не мога да ви кажа какво става там – чува се дрънчене на бутилки от време навреме (но не и пиянски възгласи, което ще рече че купонът върви кротко!).

Ами толкова засега. Не че е малко, сигурно ви писна да четете. Дали ще имам време да пиша в Сиатъл от сега не мога да кажа, само мога да кажа че сигурно цял ден ще карам на батерии, защото едва ли в тази конференция ще има контакти (wireless мрежа съм сигурен, че ще има).

4 thoughts on “По време на полет

  1. Благодарности за добрата информация за самолета. 🙂

  2. При тези екстри, че и интернет отгоре на това, изобщо няма да слизам на земята 🙂

    Пропуснал си да напишеш колко струва ползването на нета.

  3. @Георги: Да, много си прав. Цената хич не е евтина (с оглед на масовите цени за достъп):

    * Първи план: 30 минути + плащаш на минута: първоначална $9.90 + $0.30 за всяка следваща минута, но не повече от $50 за целия полет
    * Втори план: $30 за цялото времетраене на полета (защото е над 6 часа). Ако полетът беше по-кратък, щеше да е по-евтино
    * Трети план: предплатен. И идея си нямам откъде се купуват картите и колко струват
    * Четвърти план: да имаш акаунт в дълъг списък от телекоми по света (поне 30 бяха). Тогава те чарджат от този акаунт, за някои е безплатно (ако съответния акаунт го включва).
    * Пети план: корпоративен акаунт, ако пътуваш често и имаш съответния код. Чарджат направо компанията, в която работиш.

    “Скъпо, кумее”, но все още това е някакъв вид екстра. След 10 години сигурно няма да е скъпо, а ще е масово. Но засега е така.

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: